“Чедо, аз ти казах, че не спамя твойта градинка, а я прикопавам, напоявам и са грижа за нейа, кату за родну чедо са грижа. И какво получих в отплатта! Какво получих!!!!!!

Аз ти бях написала:

“Нье, нье, мило чедо, аз ни ти спамя градинката, аз прекопавамъ, преоравамъ, поливамъ и напоявамъ твойта градинка! Многу имам за казванье, и то по сяка тема. Имай само търпений и нидьей да нервничиш, кат наш Ангилчо. Ши сбъркаш, ако са гньевиш, ши сбъркаш… Баба ти няма да праи политичиски комьентьрий, стига саму да си момчье благоприлично и да почиташ Царя, Господ сили да му дава! Защото той, Нашият Цар, ни дади от себи си сичко и в замяна получи само обиди, хули и кльевети. Ама ти ни са притиснявай, няма да та тормоза дълго, щоту вечи съм многу болна и скору ши умра. И тогава няма вечи да ма има, та да браня нашия Цар от простаци, вагабоньти и простофунгельи. Ама докат съм жива няма да търпя разни простащини и силяндурщини. Ще браня честта и достойнството на Царя до последнийа си дъх, до последнийа си дъх!!!”

Но ти грубо потъпка мойто право на глас! Ти ма нарани, мило дете, право в сърцето ма нарани!!!!!

Сига със сигурност ши са поболейа и ши умра.
И мойта смъртъ ше тижи на твойта съвесть!!!!!!!!!!

И като умра кой ши брани Нашия Цар от простацци и простофунгьелли, а? Кой ши го брани?????

Няма кой да го брани и затуй ши пропаднити ощи повичи, ши са пропийте, ши приграйтье сичко на комарь, ши са ругаити и ши са бийти, женитье ви ши ва мамять, дицата ви ши ва пцоват, а вий ша си скубити косити и ши са жалвати, ама няма да има кой да ви спаси!!!!!

От никъди няма да има спасенийе!
Тъй да знаиш!!!!!!!!!!!!!!

И туй ши бъди щоту нямашь уваженийе!!!!!!

И помни, чи заради теби ши умра, нека ти й сига!!!!!!!!!!

Край, сичко свърши!

Финитта ла комьеддийа!!!!!!!!!

И приди да умра нека ти придамь своя заветъ: Обичай своя Цар и ше получишъ благодатъ и опрощеннье! И тогава ше идешь в Рая, а иначье право у Пъкъла!

По добрье в Рая, мило чедо, нали?

Затуй - повичи да ни ми отнемаш думата, чу ли!!!!!!!!!

Ако ощи виднаж ма изтрийш ши идеш право в Ада!

Ши ма търпиш докату умра, ощи съвсем малко животець ми остана! А ако ньервничиш по-лошу ши стани! Разбири най-сетни!!!!!

Ама хайди, от мени да мини, прощавам ти засига.

Лека нощъ, и утри да си по-умень!”