Седя си аз в един и половина вечерта на открития балкон, от който се открива успокояваща гледка. Гледката обаче не е обект на вниманието, защото съм се пльоснал на фотьойла ми спечелен от стара промоция на Кит Кат. Тъкмо свърших последните стотина страници от сравнително плоската книжка, която прочетох и вече бях загасил нощната лампа. Стоя аз с нахлузени слушалки на ушите, от които се чува песничка за напушване, но с доста прилична мелодия. Очите ми са насочени към Голямата мечка, повярвайте не единственото съзвездие , което познавам.
А ума ми? В ума ми изникваха образи от разни сериали, като Али Макбийл, или Момчетата от Медисън Авеню, където обикновено по двама мъже си стоят на балкона в удобни столчета и с уиски в ръка се наслаждават на свободата си. Тук дойде и думичката, за която се хванах “СВОБОДА“.
Стоейки на този балкон се чувствах свободен. Свободен да направя всичко, всичко което моята индивидуалност ми позволява и което не е в пререкание с законите на (не в) природата. Можех да сляза долу и да открадна нечия кола, а защо не и нашата и да замина нанякъде, друг е въпросът, че нито имам опит с крадене на коли, нито щях да издържа без да се блъсна някъде… Мога да замина за Аляска, или години наред да тренирам усърдно и да стана супер спортист, или дори някакъв богаташ. Мога го, никой не ме спира да го направя. Никой не може да ме спре и ако пожелая и да убия човек, по един или друг начин ще го направя. Единствения който може да ме спре съм самият аз. Моите психически, или физически възможности и моите морални възгледи. А да и моят страх какви ще са последствията от това ми мое свободно действие. Няма да замина за Аляска, именно защото ме е страх от новото и промяната. Нито ще стана супер спортист, защото не познавам думи като усърдно или тренирам, а и не вярвам да имам нужните качества да спечеля значителна сума пари. Да убивам, вече е друго, това го мога и въпреки това не бих го направил, всяка доза разум в мен ще се бунтува, било то заради това, което отнемам на него и хората около него, или на себе си и на хората около мен.
Това е, всеки е свободен да прави всичко, стига самият той да го може, а дори страхът е неможене.
Това е, всеки е свободен, но до един ден.
Свободни ли сме?
9 Отговори so far ↓
хх // 4 юни 2008 at 12:12
Примерно могло е да скочиш и да се освободиш от всичкото зло в нашият безпощаден свят … а да и циганиете щяха да изгубят още един защитник
( това беше шега !)
Свободни сме до колкото сами си позволяваме
Но като цяло бих казал,че не сме свободни
Свобода на словото няма,иначе свобода да се гръмнеш винаги е имало.
ssk // 4 юни 2008 at 22:15
Май не си ме разбрал леко (или изобщо не си прочел)… Свободен си да говориш каквото си поискаш, за да те спрат трябва да те убият. Иначе все някога ще те оставят да изречеш словата си. (Под “те” визирам когото и да е.) Естествено после може да те осъдят, или поне в някои страни, но това не означава, че не си изрекъл думите.
хх // 5 юни 2008 at 13:04
То по тази логика винаги си бил свободен
kiara // 6 юни 2008 at 00:15
Свободата означава да можещ да понесеш последствията от действията си. В този смисъл повечето хора не сме свободни, защото ни е страх от последствията.
Svetlina // 6 юни 2008 at 00:16
Я разкажи малко за Станислав и звездите. Стана ми интересно. Плюс това никога не я виждам тая мечка. Понякога знам, че трябва да търяс черпак и пак не го намирам. Свободата… тя май също е там горе. Чака ни да се издигнем до нейното ниво. За начало е добре да преодолеем заблудата, че не можем без салам. Оф, какви ги говоря. За звездите идеше реч…
ssk // 6 юни 2008 at 00:27
Еми аз съм роден на 12 Април – международен ден на космонавтиката – за пръв път човек е излязъл в космоса (макар, че е малко спорно, дали преди това друг руски космонавт не е направил полууспешно излитане извън орбита) Отделно брат ми ходеше на астрономия, та по – късно и аз покрай него. Астрономията е интересно и приятно нещо. Най – много обичам съзвездието Орион.
Общо взето това е за мен и звездите, едно време много им се радвах
stonslow // 9 юни 2008 at 20:31
Не сме свободни , защото сме обременени с
със силата на познанието.
Но можем да мечтаем докато сме млади. А староста те превръща в роб на времето
Svetlina // 9 юни 2008 at 21:23
Старостта е дума. Обикновена дума. Имаш свободата да я забравиш.
Филмов билет - блог игра « ssk’s Bulgaria // 28 юли 2008 at 09:10
[...] Ето и моите желания: Into the wild – ще бъде страшно интересно да се докосна лично до човек избрал да зареже обществото и да замине за Аляска, без пари, без кола, без да се сбогува. Младият пътник сякаш изживява цял човешки живот за краткия период от няколко години. И действително това е живота му, той почива още млад. Всъщност има още по – ярка личност от филмовият герой и то в нашият свят – филмът е по действителен случай. Все още като чуя sountrack към филм чувствам свобода, а и дори ме вдъхнови за тази ми блог статия. [...]