ssk преследва джебчийка

… и го возят в бяло такси.

Денят е Петък, а мястото – оживено силистренско кръстовище. Вървя си аз по пътя и „плюскам“ хамбургер, докато в един момент чувам изнемощял вик „Спрете я! Ограби ме! Няма ли кой да я спре?!“ В този момент минава жена на около 35 години, 165см, кестенява коса, черни гащи, бежова блуза и малка демоде кафява чанта. Всъщност ‘’минава’’ не е много точно определение, защото тя бягаше покрай мен и десетки други хора без абсолютно никой да реагира. А стареца крещеше ли крещеше за помощ…

Всъщност и това не е много точно, за момент дядката спря да крещи и помоли минаващо наблизо момче с колело да я настигне и спре. Без да реагирам, виждам как момчето и препречва пътя с колелото, а тя готова да го блъсне го заобикаля и продължава вече просто със забързана крачка крещейки му нещо.

Ето в този момент на мен ми просветна.  Като няма кой, АЗ трябва да помогна да я хванат. Тръгнах след нея, макар и без да бягам и с хамбургер в ръка, не я изпусках от поглед и от време на време минавах през задблоковите пространства и разни малки улички, през които тя криволичеше. Звъннах на полицията, обясних им ситуацията, само не успях да им обясня къде точно се намираме, защото то си е малко некатегоризуемо място. Кажи речи се сетих да кажа само, че сме зад денонощния магазин „Фантастико“, който е до ОМВ, като както ще стане ясно те явно не са ме разбрали добре.

Та, за малко тя влезе във вход на блок, пред който аз застанах с надеждата, че ще чака докато се махна, а аз реално щях да чакам, докато дойдат полицаите и си свършат работата. Е, то хубаво, ама явно влезе с надеждата да не я видя и да си замина по живо, по здраво и тъй като я видях, излезе. Изкрещя ми да я оставя и продължи. А аз след нея.

Успях да я спра, без сила, без да я докосна, само с думи. Разговорът ни беше нещо от сорта – тя плачеше, а аз се държах възпитано (е без първата реплика, където бях възмутен):

-Остави ме бе момче, той се опита да ме изнасили - пипа се по гърдите да покаже…
- Ха, та той да е 75 годишен дядка, как ще те изнасили?!?
- Абе опита се бе момче, аз какво можех да направя?
- Ами добре, да кажем, че е така. Ще изчакаме полицията и ще кажете това на тях. Вече им се обадих.
- Моля ти се бе, остави ме, той се опита да ме изнасили.
- Е тогава защо бягаше?
- Уплаших се, ти разбираш ли? Не знаех какво да правя. Искам само да се прибера. Ето виж – показва си съдържанието на чантата – всичко е мое, нищо не съм откраднала.
- Добре, вярвам ви, изчакайте полицаите, ще го кажете на тях и ще си отидете.
- Остави ме бе момче, той се опита да ме изнасили, искам да се прибера. Моля те, остави ме.
- Не съм ви задържал и не мога.

Така беше горе-долу, само дето продължи около 2 – 3 минути и нещата се повториха по няколко пъти. Почти се разплака и играеше много добре. Може би  бих и повярвал, ако преди това, дежурния не ми беше казал,че те така говорят…

Изчаках малко колата да дойде, оставяйки я да върви, с надеждата, че патрулката ще дойде много скоро… Е, не дойде.. и като звъннах отново разбрах защо. Казаха ми, че вече има кола изпратена на бензиностанцията и попитаха дали я знам къде е джепчийката. Е, аз не я знаех, но докато вървях я мярнах в другия край на улица, покрай която минавах. Тръгнах на там, но я изгубих. Тръгвайки към бензиностанцията, мярнах другото момче (онова с колелото), което също я търсеше, отзовавайки се на молбата на дядката. Разбрахме се то да я потърси, а аз и полицаите да се разберем по телефоните, които си разменихме.Той тръгна.

Колата отби и полицаят ме пита дали знам къде е в момента, как изглежда и други стандартни неща. Дойде и другото момче, което също я беше изгубило. Оказа се, че него дори го е замерила с камък, за да се махне. През това време другият полицай доведе стареца. От дума на дума се разбра, че е откраднато портмоне и аз се сетих, че може да знам къде е. ВХОДЪТ! – само там можеше да е, след като в чантата й действително бяха единствено нейни неща. Тръгнахме натам. Ето тук е моментът, в който се возих в бяло такси/син буркан или просто патрулка…

По пътя единият униформен се опита да се направи, че ме е познал. Е, почти успя, само дето назова по – големия ми брат. След това на място претърсихме входа за портфейла. По едно време колегата, на куката, с която бях там му каза по радиото да дойде долу. Оказа се, че той си е на място в дядото. Според него тя се е опитала да го вземе, но той я е хванал за ръката и парите се разпилели, след което тя избягала. Вътре имало 250 лева, изтеглени за зъбни манипулации и още около 30 лева, а сега вътре бяха само 260. Или действително не е успяла да вземе нищо (може дядото да е забравил къде ги е изхарчил), или да е добарала до 20 лева, не повече….

А може дори да не се е опитала да вземе нищо…