Клас стани! Клас мирно!

-Клас стани! Клас мирно!

Казват, че детският ум е най – необременен и най-точно преценява кое е логично и кое излишно. Жалко само, че докато човек придобие достатъчно знания, детeто  загубва тази си способност и  става възрастен , който приема безусловно порядките в обществото. И все пак слушайте детето, стига отричането му от нещо да не е проста форма на инат, то със сигурност ще е правилно. Спрете да му давате супа, или да го карате да си пише домашните, когато навън времето е чудесно за игра. Ето какво се случи и с военните порядки в училищата, децата започнаха да ги избягват по всевъзможни  начини и с времето те се преюърнаха отживелица.

—

Тя беше учителка в гимназия. Казваше се г-жа Георгиева. Малко име нямаше, радваше се и когато добавят г-жа отпред.  Тя не завиждаше на учителките с малки имена, дори се чувстваше повече от тях, защото най – често учениците дори не знаеха фамилиите им и ги назоваваха на галено.  Колко профанно!

Ако имаше facebook профил в него щеше да пише: „Щастливо омъжена, с двама сина”. Двамата й сина отдавна бяха завършили. Единият беше във Варна и работеше в някаква малка компания със сносна заплата. Другият учеше в Свищов. Този мързел така и не си намери работа, а с парите, които  все още му пращаше, играеше хазарт – доста успешно, но това нямаше нищо общо с всичките години активно възпитание.   С мъжът и отдавна си бяха безлични.

Преди тридесетина години излезе от великотърновския университет и почти веднага почна работа в Математическа гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, Видин.  Казваше си, че това ще е само временно. Щеше да се занимава активно с академична дейност, да напише реферат за кан Маламир, да й предложат работа в София, да влезе в партията и… какъв живот я очакваше само. Стресът на работното място не и позволи нищо от това.

С годините мина през много етапи.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

Слушаме го, мислим го, обсъждаме го, сверяваме си и часовниците с учителите  понякога и по цели часове. Винаги е един от най – интересните диалози, които провеждаме в училище. Не можем да определим с лека ръка какво трябва на образованието ни, но пък всички са съгласни, че трябва да има промяна.

Някои търсят промяната в зародиша на проблема. Сред тези някои проблема е в министерството, в директора, в учителката, в ученика, дори и в родителите. Министърът предлага абсурдни закони; директорът хаби пари и нищо не прави; учителката или може да поддържа реда в клас или не, учениците или го нарушават или учат, или се бият помежду си, а понякога дори посягат на учителките, родителите нехаят и оставят децата си да правят каквото си искат. Обществото пък се дразни на задръстванията причинени от протести…

Други търсят проблема в парите. Министерството не дава достатъчно пари. Директорът не смее да изгони ученик, защото той носи по 2 хиляди лева годишно. Учителите не смеят да оставят ученик на поправка, заради директора  От там и на ученикът не му  пука от отсъствия, слаби оценки, а пък му е и все тая за знанията. Родителите не им се занимава като ги викат учителите, с надеждата да се промени нещо поне в часа им. Обществото казва – давайте им повече пари и продължава да псува в задръстванията.

Други отново търсят проблема в парите. Учителите получават малко пари и напускат. Младите не учат педагогика, защото е слабо платена и с лоши работни условия – до 55 си изкукуригал, но продължаваш още 10 години да обучаваш и напълно полудяваш. Старите пък само това знаят и само чакат до доустареят. Директорът казва на чии ученик баща му дарява по нещо. Обществото си живее. Учат те хора без желание, без избор, без власт, без пари. Какво можеш да научиш от такива загубеняци?

Някои искат да се наложи строгата дисциплина. Затворническа обстановка, право на бой, оценка за дисциплина и униформи- па току виж помогне. Току виж излезе още едно поколение с еднакви идеали, цели и разбирания за успех. Праволинейно развитие на всеки.

За тези, които гледат американски филми (имат опит в чужбина) трябва пък да се промени програмата. Идеята е проста – трябва да се учи до 8 клас едно и също, а после човек да може да се специализира сам. Не му се учи биология?- пише един час повече български. Не му се отдава математиката?- учи история вместо това. Това има три особености обаче – няма реални класове, няма я тази по – малка общност, а само различни смесени групи. А и често човек, може да направи грешен избор. Както аз в 7 клас исках добро математическо образование, но в последствие реших, че хуманитарните науки са по – интересни, така и младите тинейджъри може да объркат в избора си на предмет и години по – късно да съжаляват. Днес дори доста големи ученици не знаят какво искат да кандидатстват в университета, а камо ли да знаят какво искат, когато са били на 14.

И аз бях против силно усложнената програма преди време, но някъде из блоговете или форума ми ми казаха просто, че това те кара да упражняваш мозъка си. И който ми го каза беше отчасти прав…

Отчасти прав е и всеки , който говори за образование, но ето – факт е аз не мога добре да изкажа позицията си дори и в писмен вид.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

П.п. Ето още от мен относно образованието.
А ето и от Златина Коева.

Един завет

Минаха години, пораснах. Влязох в гимназия и забравих за основното си училище.

Но не щеш ли, след време спомените ме върнаха пак към счупените глави, гръмогласните даскалки и детската безгрижност.
Вече трета година бях под крилото на други даскали и когато на улицата срещнах бившия заместник- директор, се спрях да го поздравя. Тъкмо слагаше торба цимент в старата Лада, затова го изчаках да се изправи и да ме види. Отвърна на поздрава и мисля, че ме позна. За да не се почувствам неловко, че съм пресякъл улицата и съм го изчакал само за да го поздравя, го попитах първото, което ми дойде на ум.

Той беше учител по спорт и му се носеше име на строг човек. Все се страхувахме, като отидем в кабинета му, да не ни напляска, макар да знаехме от американските сериали, че това може да доведе до уволняването му. Понякога дори се шегувахме, че ни е направил нещо. Честно казано само няколко пъти съм бил в кабинета му и то все за неща, свързани с бой, но никога прекалено сериозни, поне погледнато от разстоянието на времето и възрастта.

-  Липсва ли ви училището?- Беше се пенсионирал преди достатъчно време, за да забрави лошото и да милее за хубавото, така че очаквах еднозначен отговор.

- Не особено.

- Но как така, сума ти и години сте прекарали там?

- Ами да ти кажа, дойдоха едни много лоши ученици след вас. Много искат, имат големи претенции и противно на това, което си мислят, нищо не знаят и нищо не покриват. Ето с вас по-може да се каже една дума  като с човек, а те не слушат и само се държат арогантно. Радвам се даже, че се пенсионирах навреме.

Не помня как продължи, споменът ми свършва дотук. Бях изненадан, че някой изобщо е способен да стори подобно нещо на този човек. Помнех го твърд – не му минаваха номерата ни, както пред учителките, а сега беше просто старец, макар да изглеждаше здрав. За няколко години беше изгубил твърдостта си, това полезно за училището качество. Какво се бе променило, че така бързо един човек  се е отказъл от работа, която е вършил с години? Нима това поколение е толкова лошо, че може да надвие добрите спомени с колегите, които отдавна са станали приятели?

В близките няколко дена разбрах, че е починал. Това беше единственият път, когато го видях  след напускането на основното училище, а това бяха последните думи, които чух от един заместник-директор.

ssk стана 11 клас…

Тази ми учебна година започва не по – различно от всяка друга – безброй глупости, нередности, неточности и също като всяка друга такава без изглед за промяна. Всъщност няма нищо, което да ме учудва. Началото на учебната година много прилича на началото на календарната такава. Има обаче една разлика, Премиера, а не президента е наред с речите (нещо, против което имаха някой блогъри). Имало е и още нещо, НДСВ е раздавало рекламни материали/абе ученически пособия с разни лепенки по тях/, което вече е меко казано нагло, но и за това е писано другаде в нет-а.

обратно на училище

Истината е, че почвам училище с лека апатия към образованието, макар и с хъс да седна най после и да уча… Някак си след лятната ваканция ми е все едно за това, че учим глупости, че програмата ни е правена по абсурдни правила, че даскалите ни не влизат в часовете… Забравих за учителските стачки, за грешките в учебниците, за закритите училища, за евентуално грешната информация в учебниците.

Посрещнаха ни де и то със супер изненади. Една учителка, ще преподава на две групи втори чужд. Тоест, един ден ние ще сме на кафе за два часа и след училище ще стоим до 9 – ти час, а на другия другата група ще е със нашата съдба. Не мога да споря засега колко компетентен може да е учител и по Френски и по Испански език. Друга изненада от моето уж елитно даскало, беше че вече паралелките са 3, а не както до сега 5. А бяхме желано училище и аз самият едвам влязох… Явно нещата са такива и ние още по – явно сме доволни с тях, защото видиш ли, нашата гимназия от ЦЯЛАТА СИЛИСТРЕНСКА ОБЛАСТ била първа по успех на матурите…

Естествено някой неща не бяха изненада за никой, като 10 – те лева, които всеки ученик дава всяка година за ксерокс… Тази година поне не се наложи да оправяме стаята, пак с наши финанси де… Добре че поне даскалите ни са същите и сме им свикнали на номерата. Тях е трудно да ги сменят, па макар и най – успялото даскало в областта ние си имаме недостиг на учители.

Има и добри страни в това обикновено българско училище все пак. Ежемесечен вестник, ежегодни алманах и концерт, раздаване на награди (сови) на най – отличилите се ученици, Интернет сайт, радио и още много неща, за които обаче Вълчев и компания нямат кой знае какъв принос.

Ето ме, аз съм 11 клас в Езикова Гимназия „Пейо Яворов“ гр. Силистра, а дали съм доволен от образователната ни система? Ще ви кажа само, че не ми пука, а това е повече от показателен признак…

Дори и времето недоволничи на 15 Септември тази година, ама айде да ни върви по вода….

„Образованието е похвално нещо, но е добре от време на време да се сещаме, че нищо което си струва да се знае не може да бъде преподадено.“ Оскар Уайлд

Забележка: снимката е с отворен лиценз и е взета от www.sxc.hu

История от училище?

Излиза преди няколко дена професор Божидар Димитров пред камерите на „Тази Сутрин“ по БТВ. Освен, че изказва мнението си и за проекто закона за иманярството той накратко споделя разкрити от него през годините  грешки в историята, която днес заема място в учебниците. Оповава се на „индийски, ирански и прочее“ източници. Смята също, че ще отнеме 30 – 40 години, преди информацията да се осъвремени.

Въпросът който аз си задавам е кое трябва да знаем аз и моите връстници. Да учим по учебниците и да се заблуждаваме, после да отидем на матура, на изпит и да се справим блестящо с грешни иначе отговори или да знаем много, но когато дойде време за университет да не влезем, защото не сме достатъчно добре запознати със старата и грешна информация изисквана от нас?

Който желае да чуе думите на професор Димитров могат да го намерят влизайки в сайта на BTV и пишейки в полето за търсене – „История“.

Сто години по – късно ;(

Преди 100 години National Geographic публикува статия озаглавена „България – страна на селяните“, в която неподписаният автор прехвалва бързото и устойчиво развитие на доскоро поробената ни страна. Там се споменава каква роля има образованието за просперитета на нацията и как по този фактор задминаваме съседките си. Статията може да прочетете в онлайн изданието на NG, а причината да я потърся след като веднъж съм я чел на хартиен носител беше новината, че до 15 Септември общият брой на закритите училища ще бъде 350.

От закритите до този момент 271 училища на борсата отиват 5 хиляда български будители. Данни за децата, които трябва да сменят училището си няма. Няма данни и колко от тези деца ще пътуват всяка сутрин до съседното село или близкия град. Признавам, има места където транспортът е осигурен, но има и такива, където родителите трябва да плащат все по – повишаващите се цени на транспортните билети. Друг вариант е и децата да пораснат преждевременно отделяйки се на квартира, която също струва все по – скъпо. Нима ще дойде момент, когато ще е невъзможно на дете да завърши иначе задължителното начално образование?

А и проблемите далеч не са само тези, надигащото се гражданско общество отдавна негодува за заличаването на стотици селища и за прекалената урбанизация на българското население. Нима този проблем би имал решение, като се закрият толкова много училища, защото повярвайте ми, голяма част от тези 350 училища са в селските райони. Кое населено място би оцеляло без образование, без работа, та дори и без обещаните помощи за фермерите?!?

Е как искате една държава да просперира, когато решението на един проблем е създаването на друг? Да не би подобни пагубни действия да са просто акт на отмъщение от страна на управляващите срещу учителската гилдия, която ги направи за посмешище? Сега можем само да очакваме подобни отговори срещу своеволните еколози, таксиджии, фермери и всеки, който се опита да прояви гражданският си дълг и да иска своето, без да му се налага да си го взема сам мамейки държавата. Яд ме е, защото колкото и да дипломатничат това правителство и колкото да се опитват да оправдаят действията си затварянето на училище не е решението!

А преди 100 години:

Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна – нито от съседните на България, нито от тези по на запад – - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.

Всичко това е постигнато за 29 години, страхувам се че, нашите управници за същото време може да ни върнат до нивото на образование тогава.

И все пак, ако се върнем още 200 години назад, ще си припомним трите най – важни единици в българското село – кмета, попа и даскала. Освен най – важни са били и най – заможни, докато в днешно време учители стават, само такива, които не могат да станат други.

И помнете драги българи, все още има надежда 40% от училищата да оцелеят по предвиждания на синдикатите.

Пламенно: Виктор Юго за Баташкото клане!

Баташкото клане

Става необходимост да привлечеш вниманието на европейските правителства върху един, както изглежда, толкова незначителен факт, че правителствата въобще не го забелязват. А фактът е, че един народ бива избит. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Един свидетел, целият свят. Правителствата виждат ли го? Не…

Ние ще учудим европейските правителства, напомняйки им едно нещо, а именно, че престъпленията са си престъпления. Именно това не е по-позволено за едно правителство отколкото един индивид да бъде жертва, именно Европа е солидарна, именно всичко това, което се прави в Европа е направено от Европа, именно ако съществува едно глупаво и свирепо правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно; именно сега всичко това е до нас, там под очите ни избиват, опожаряват, разграбват, изтребват, обезглавяват бащите и майките, продават малките момиченца и момченца: именно децата, които са прекалено малки, за да бъдат продадени, ги разкъсват с два удара на сабята; така изгарят семействата в къщите им, именно този град, Батак, например е намален за няколко часа от 9 хиляди жители на 300; именно гробищата са затрупани от повече трупове, отколкото могат да бъдат погребани; по такъв начин, че на живите убийци мъртвите им отвърнаха с чума, което е справедливо; ние показваме на европейското правителство това тук; именно тук отварят бременните жени за да убият децата в утробите им; именно тук публичните места са затрупани с купчини женски скелети, следа от случилото се; именно тук кучетата гризят по улиците черепите на млади изнасилени момичета, именно тук всичко е ужасно, именно тук е достатъчен един жест на европейските правителства за да го прекратят; и диваците, които извършват тези договори са ужасни, и цивилизованите, които са ги оставили да го направят са ужасяващи.

Дошъл е моментът да издигнем глас. Всеобщото възмущение се навдига. Има часове, в които човешкото съзнание взима думата и дава на правителството заповед да слуша.

Виктор Юго, Париж

29 август 1876

Източник: otkrovenia.com

Ето това е реч, това е начин на изказване. Ето един от героите, за които говорех.
Докато търсих информация за Виктор Юго забелязах, че навсякъде го описват по много различни начини. Той е френски поет, белетрист, драматург, есеист, зрителен творец, държавник, общественик, борец за човешките права, член на Френската академия и може би най-влиятелният представител на Романистичното течение във Франция. Бих добавил и примерен / образцов (по братско му) човек. ХВАЛА!

Какво и има на тая държава?

„Now, if your boss is a sadist, then you have a big problem. In that case, fire your boss and get a new job.“ Donald Trump
А какво става, когато шефа ти е учител и не е толкова лесно да го смениш ?!?!
Защото нашата образователна система (все още) е направена така , че живота на дадено дете да зависи само от един учител, само от една оценка. А какво става, когато тази оценка е субективна? – ето какво ако е над възможностите на ученика – той се нарежда по – напред по бал (според странните там формули, по които той се изчислява), от колкото някой по – можещ, но попаднал при по – обективен или предубеден към даденият ученик учител? Да, вече има матури, но защо се взема оценката от всичките години? Защо учители попаднали в образователната система поради липса на други по – добри определят нечий живот? Да животът е труден, да жесток е , да никой не е казал, е ще е лесно, но защо няма кой да го улесни, при условие че се иска толкова малко – една реформа. Доколкото съм подочул някъде в чужбина учениците сами избират след 8 клас по кои предмети да имат часове и по кои не. Учителите сами си го казват: „Аз го виждам, че няма да кандидатства с предмета ми, не искам големи знания, само да си научи урока, да му пиша оценка и да му се вдигне бала..“ или „Този материал и аз виждам, че е безсмислен и че има други неща по предмета, които са много по – практични, но просто това е по програма и на мен не ми е приятно.“ Знанието не е ценно, ако не е практично. А понякога се отвращавам от това, което ми се налага да уча, за да имам добър бал накрая. А някой, както ги нарича една учителка – даскал с комунистически манталитет – такъв, който се опитва да „набута“ ученика, да му зададе точно въпроса, който не знае, ти (тука направо ми се псува) „прецака“ труда, защото не си му симпатичен. И понякога така става. Понякога се налага да вземеш изпити за повишаване на оценката в 12 клас – срока за това, ако не се лъжа е четири дена и веднага след него почват матурите. Ако не полудееш в тази една седмица ще живееш добре, ако ли не ще бъдеш на произвола на съдбата.
А какво стана с реформата в образованието?

П.п. Прочетете и началото на този текст.

На пук на вас – няма да умра!

„На пук на вас – няма да умра!
На пук на всички – няма да умра!“
Така завършва естонската продукция „Klass„- изключителен филм, по действителни случаи, които за жалост не e изключение. Сюжетът явно е на мода сред връстниците ми от цял свят: младо момче, с потенциал , но слаби, как му викат сега – „връзки с обществеността“, попада под подигравките на лидери в класа и други идиоти… Те се гаврят с него, докато той превърта и ги изпотребва всичките.
Но нямам намерение да ви обяснявам колко добър е филмът, защото той показва един съществуващ проблем. Всяка година историята се повтаря по два или три пъти. А трябва ли? Една шега – ок, някой друг юмрук на млади години – ще го преживеем, но да те съблекат чисто гол, насилствено и да те захвърлят в женската съблекалня? Трябва ли всеки дефект на някой хора да бъде взет под внимание и използван срещу него? От 6 клас не ми се е налагало, да участвам в боеве, но това не означава, че те не съществуват. Те са факт – и вчера и днес – а утре?

Да оженим образованието и да приберем подаръците!

 

Това, което ще прочетете в долните редове не е свързано със стачните действия от страна на наетият персолнал в сферата на образованието ( ), нито има за цел да опетни българското образование или да накърни самочуствието на учители припознали се в някой от описаните образи. Няма и за цел да промени нещо поради липсата на възможност. То, нядявам се, ще накара някой да прекара 5 минутки в четене. Заповядайте :

На българската образователна система, потърпевш на която съм и аз, и трябва сватба. Или да конкретизираме: нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем.