Герб ще управлява по – добре сама – ЛЪЖА!

Шири се из обществото идеята, че ГЕРБ ще е по – добре да управлява самостоятелно, защото видиш ли обществото е вряло и кипяло и второ коалиционно правителство не иска.  Не иска вече оправдания от рода на: ама той ме накара, ама той ме подведе, ама аз не знаех…

Ето това вече искат хората.

ГЕРБ сами. А кой ще ги плаши бе? Кой ще ги контролира? Герб не е партия, готова да бъде мислещо множество. Ще си вкарва закони каквито си иска и опозицията нищо няма да може да промени, колкото и да си вика. А ние знаем и колко ще вика…

А я сега си помислете ако до тях има партия, която се надява за бъдещо самостоятелно управление? Партия, която не е с твърд електорат и управленските грешки биха я хвърлили (отново) в полето. Партия, която когато иска може да гласува заедно с опозицията и да спре поне най – лошите неща, които ще предложат от Герб. А едва ли някой вярва, че Бойко ще е наистина добър управник.

Така де, чувам го и от блогъри, и из вестници, и в статистики, а и самият Бойко го каза и никой сякаш не се замисля, че може би не е вярно…

Изображение: Капитал.bg

СДС ли?

Дълго овъртах и не смеех да се изкажа по вътрешните проблеми на СДС и по постъпката „Юруков“. Причината не беше в някаква апатия или належалата ме липса на муза. Аз и в общественото пространство мълчах. Четох сравнително доста – няколко новини,  няколко изявления, няколко блога на които имам доверие, но някак си не го вярвах.

БСП и ДПС спъват коалицията СДС-ДСБ използвайки бившият лидер на партията. Някак си „фантасмогорично“ звучи. А и това е едно от нещата, които не харесвам на Мартин Димитров – много обвинява водейки антикампания, срещу хора, които си ги знаем…

Всъщност и щях да си остана на мнението, че истината е някъде зад казаното, но попаднах на нервната акула и новата „бомба“ предател, та от там и в блога на Юруков.

Ако трябва да съм по – конкретен попаднах на „ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПЛАМЕН ЮРУКОВ„ – нещо, което звучи доста официално и се очаква да има реално обяснение. Е, нямаше.Юруков си бърка собствени манджи независимо под опеката на Станоган или не. Казва:

„С направената регистрация се дава възможност на всички партии, които признават водещата позиция на СДС, както и водещата му роля, да се съберат в широка дясна коалиция под името на Съюза на демократичните сили.“

Всъщност той не се и надява да стане, едва ли някой би решил, че е възможно това на тези избори, но пък го е дал като някакво обяснение на действията си. Абсурдно обяснение, което изглежда като последен косъм, на който се надява да увисне преди да падне и пред най – големите му привърженици.

Всъщност днес си подсигори още един косъм. Предателят г-н Юруков обвинява Мартин Димитров в „десебарство“. И най- нагло го прави във формат, ползван от мен преди няколко месеца пак в отворено писмо, пак към същият този десен лидер.

За успешен блог трябват:

1) Да знаеш за какво пишеш – квантовата физика не е за всеки. Трябва да си информиран поне за повечето аспекти на проблема, за да можеш уверено да заститиш позицията си;

2) Да си чел достатъчно, за да знаеш как да го напишеш. Далеч не става само с четене на блогове, защото повечето, от тези, които пишат са чели достатъчно преди това и някак си идва вторична информацията. Това може да спести години учене само от опита.

3) Да пишеш с желание и под влиянието на придошла муза, обикновенно текстовете така стават по – хубави.

Не става само със Свежо!

Какво стои зад големите хора?

Хората да кажат, че си голям човек не е малко нещо и не се постига от всеки. Но голям ли си когато не си успял да направиш дори най – природното нещо – да създадеш семейство, да имаш поколение. Голям ли си ако не си казал блага дума на непознат? Голям ли си ако не си плакал? Голям ли си ако не си дарил усмивка? Голям ли си ако те помнят с целта ти, а не с теб? Голям ли си ако те помнят с лошо? Голям ли си ако си постигнал чужда мечта?

Дали парите правят хората големи? Да, неимоверно те им носят много великопочитание от хора, които са толкова малки, че покрай тях дори двадесет и пет годишна вдовица на богат сбръчкан старец би изглеждала голяма. Тази големина е низост, защото не е заслужена. Та то и Бил Гейтс е богат , но много хора отричат той да е голям, твърдейки, че той печели продавайки некачествен продукт под монополен натиск. Но нима дори ако си спечелил парите си съвсем невинно, да речем от „Стани богат”, те те правят по – голям? Пари спечелени за час? Едва ли!

А може би знанията, които са ти помогнали да изминеш дванайсете въпроса издигнали те толкова нависоко в обществената йерархия само за секунди? Да, признал е и народа, знанието е злато. Но, питам се, кой е по – голям знаещият или можещият?

Да можеш! Те за мен са най – малките хора, могат но нищо не правят. Винаги се уповават на късмета си и разчитат, на тяхната дарба само в лоши моменти. Сещам се за Хъкълбери, приятеля на Том Соер, който пропилява дните си в гората вместо да развива способностите си. Макар неговата история да е със щастлив край това най – често са хора, никога не постигнали повече.

Тук идва ред да спомена и едни от най – подходящите еталони за голям човек. Хората трудили се неуморно без да гледат себе си, следейки тяхната цял. Години наред подобрявайки себе си, минавайки през много перипетии, само с надеждата, че един ден, някой път, ще успеят. Тези хора създават чудеса, така се е родило не едно изобретение, не един връх в изкуството и дори не една революция. Но дали пренебрегвайки живота си, макар достигнали своят блян са станали големи?

Истински големите хора не са богатите, не са умните, не са успелите, не са можещите. Истински успелите хора са тези, чиято история може да бъде написана в един красив роман. Тези, чиито жизнен път е донесъл на тях и на другите около тях щастие.
Големите, не, „живите” хора не можеш да ги търсиш само в петзвездни хотели, или само в гета, или пък в университета. Единственият начин да ги намериш е по усмивката, с която започват вечният сън.

Омраза за по – добра България!

www.sxc.hu

Още, когато спорех с насъскани национал – социалистчета за възхода на Хитлер, казвах, че не го признавам като особен лидер, защото той е използвал една от най – слабите черти на хората за да се издигне до там – ОМРАЗАТА.

Той е обединил цял един народ срещу евреите, дори повече от колкото срещу победителките от първата световна разграбили Германия.

След това пък ООН, начело с антихитлеристката коалиция се обединяват срещу него. Когато изчезва той, техният общ враг, започва студената война.

В България Сидеров опита да имитира автора на любимата му книга, използвайки нетърпимостта ни към други етноси и религии. За щастие не успя, не знам как, но успеха му не беше пълен, може би хората видяха какъв измамник е.

Не това обаче е темата на разговора ни, Омразата към едни събира други. Така е било неведнъж. Аспарух и славяните, Калоян и византийците, отечественият фронт с различни партии, срещу поредният погром на войната.

Според някой може да говоря за обикновеното обединение, но истината е, че Омразата е тази, която събира хората.

Обща Омраза за по – добър живот!

—————————————

Днес обаче общата Омраза налегнала из хората не може да ни обедини, а само и единствено да ни разедини! Защото не може един народ да се обедини срещу самият себе си! Песимизма, с който гледаме на хората около нас, на нацията ни, ме кара да се чувствам зле, а фактът че и аз го прихващам направо ме вбесява.  Защото не може всеки да говори „Българите са песимисти“, „Българите не са професионалисти“, „Българите не могат едно правителство да изберат“, „Българите са мързеливи лентяи“. Българите сме еди каква си НЕ нация. Истината е, че песимизма ни прави още по – лоша нация. Единственият начин Омразата да се обърне в наша полза е ако се обединим сами със себе си срещу тази злощастна черногледност, която ни е завладяла и която за огромна жалост е завладяла и децата ни.

—————————————

Единствената причина да се отървем от  робството е, че сме почнали да гледаме на себе си като на народ, който е способен да се освободи, на народ който има силата да се пребори с голямата и добре въоръжена турска армия.  Истината е, че сме гледали дори глупаво оптимистично към нещо, което иначе не би станало. След това са дошли въстанията, кланетата и всичко останало задействало европейската общност, от което пък се е възползвала Русия и ни е освободила.

Ако обърнете внимание нито един от примерите за обединение срещу общ враг не е завършил успешно! СМЕХЪТ ЩЕ СПАСИ СВЕТА!

Направи ме популярен в СВЕЖО!

Искате ли ICQ-то на похитителя на автобуси?

Atila Миро Блажев (из подписа му в Будилникъ)

485376606 е номерът, за тези, които са дошли тук само за това.

Кой всъщност е Мирослав Блажев? 33 годишен охрана от Севлиево? Психично болен? Човек, който защитава 19 годишната си приятелка? Мъж скарал се с приятел? Страшен похитител с нормално поведение?

Всъщност Мирослав Блажнев е и Atila. Atila от своя страна си има блог – www.atila.blog.bg  ; Атила е засичан и от мен в news.bg, когато пишех едно време, но без да ми направи особено впечатление.  Хареса и ми коментар от там:

Тия имат късмет, че Атилата е бил. А не някой друг форумец!

В блога му не се забелязват индикации за подобно действие. Роднините също отричат да е такъв човек. Пасажерите се изплашили повече от вида на оръжието. Само чичото и приятелката на Петър Ганев отрекоха роднината им да е блъснал любовта на Блажнев, което в последствие да се е оказало причината тя да загуби бебето си.

Истината е, че ако го нямаше по филмите, този човек ,едва ли би се сетил да извърши подобно нещо!

Няма пари баце! Иначе това ми е на душа :(

Горните думи ми каза един познат, когато ми обесняваше, че му се следва археология или психология, но ще се опита право, именно защото в него има повече пари.

Не ми е за първи път да попадам на подобен конфликт. Парите или щастието да работиш това, което ти е приятно.
От една страна е удоволствието да нямаш финансови тревоги, а от друга прекараш живота си с професия, която ти носи щастие.
Винаги съм приемал и разпространявал втората идея,  днес открих още едно доказателство за нея.

Ако погледнем нещата така. Денят е 24 часа. Осем от тях спим, 8 работим, 2 – 3 се приготвяме за работа, или пътуваме. Остават едва 5 – 6 часа в делничният ден, в които да харчим парите си, или да се радваме на купеното. В тези 5 -6 часа ние обаче сме прекалено уморени от поредният скучен и неприятен ден в работата. Остават почивните дни, които отлитат като птичка от отворен кафез.

На 4 очи и едно ухо

Предлагам известното предаване по Нова да бъде прекръстено „На 4 очи и едно ухо“, защото както излиза МВР винаги слуша.

Включително и в skype!

Само да напомня, че в Китай признаха преди време, че подслушват skype. Значи, след комунистите ние ще сме първи.

Също така предлагам в скайп да бъде добавен нов режим „безшумен“ или „стелт“, който да не бъде уловяван от чичко полицай.

Здравей, Мартине

Това е статия-обръщение към Мартин Димитров, настоящ лидер на СДС и към опозицията като цяло.

Мартине, зарадвах се когато видях, че млад човек с блог поема руля на СДС. Зарадвах се, че това е човек, чийто блог следя, без да вземам под внимание политическата му кариера. Зарадвах се, че излиза едно ново лице пред българската политика. Поне така те виждам.

Мартине, знаеш ли за момент дръпнах настрана всичкият негативизъм, който беше съсредоточен в бившата, управляваща партия, известна с некадърни (да не кажа и умишлено некадърни) приватизации и чисти форми на корупция.   Забравих ги, защото партията ви имаше достатъчно време да отстъпи място и на няколко не управляващи в този период лица. А пък то дори на 21 Декември миналата година и стана лидер. Поздрави за което, едва на 31 години.

Мартине, забелязах, че си роден на 13 Април, което те прави Овен, като мен (аз съм на 12 Април). Познавам не малко овни и отличителните ни черти са колкото и добри толкова и лоши. Интелигентни хора, шефове, но често тръгваме напред с рогата.

Мартине, ако не беше това последното характерно за зодията качество нямаше да пиша тази статия, но за 29 дни две твой конкретни постъпки ме накараха да се колебая относно личността ти, която току виж, да ме беше накарала на първия си вот да гласувам за вашата партия.

Мартине, едната случка беше когато в парламента се обсъждаше кризата с газа ти зададе своите въпроси към нашият „всенародно обичан“ премиер и макар той да говореше неверни неща, макар ти да беше прав (от моя гледна точка), не смятам че имаше право да крещиш от към залата и да го прекъсваш.

Защото Мартине, аз смятам, че този недостатък на повечето български политици, трябва да е нещо изчезващо. Културата и възпитанието трябва да бъдат показвани винаги, особено, когато говорим за място като народното събрание и особено, когато всеки в държавата може да гледа!

Другото, което ми направи лошо впечатление, Мартине, е днес когато обърнах внимание колко много са статиите напоследък в блога ти, в които критикуваш управляващите. Негативизма е нещо, което не подкрепям и смятам, че ако кажеш „Ето как аз бих постъпил“, вместо „Колко грешно постъпи…“ би получил повече уважение, или ако щеш повече гласове. Показвай защо си, а не защо другите не са! А и ние управляващите си ги знаем какви са „маскари“ и без да го подчертаваш, а тези които не смятат така едва ли те слушат/четат.

Та така, Мартине, не случайно още в началото уточних, че статията е и към цялата опозиция в страната, проблемите са всеобщи. Просто ми се иска от теб да излезе различен политик.

Г-н Димитров, готов съм да поднеса извиненията си, ако по някакъв начин се чувствате обиден от горе написаното, или от факта, че се обръщам към Вас в ед.ч. Извинението ми от друга страна не би означавало, че не стоя зад написаното.

Блоговете, които чета

Ето списък на блоговете, които чета през rss. Разделил съм ги на малки групички и съм сложил малко обеснения към всеки.

Блогъри които познавам

Симион Патеев и Наблюдател

Той беше първият блогър, който четох и също така още в началото, а и през цялата година ме подкрепяше по един или друг начин. Той е и един от малкото, с които сме се виждали на живо.

Ангел Грънчаров с Humanus

Той пък не един, а два пъти писа за www.horata.eu (или по – точно за предшественика му). Също така от него съм вземал интервю, когато бях наченал поредицата с интервюта с блогъри. Последната му книга е у нас и ми е подарък. 

Петър със За българските работи

Другият от когото взех интервю на времето. Млад и интелигентен варненец с интереси в македонският въпрос, чиите статии рядко пропускам да прочета. Също така той участва в www.horata.eu

Стефън Кръстев със Странстващият медиум

С него се знаем още от едно време, когато пишеше във форума. Днес пак пише но в блога на форума. А какво писане само – все едно говори за самодиви в разказите – мистично, объркващо, замайващо главата.

Малкият Явор и Arrowsss

Твърди, че той пък попадна първо тук. Днес е по – четен от мен, а утре ще усети как блога може да промени човек.

Пепо и Empire

По – голямо живото няма! Самоковеца е една година по – голям от мен и обича съзнателно да преувеличава нещата и да е краен. И все пак с него се знаем повече от година и половина. Активен форумец.

Мартин Иванов и Enso

Това е портфолио, а не блог но Марто заслужава поне веднъж да го отбележа. Има готини неща на сайта.

Вальо Йорданов и неговият блог

Млад силистренски талантлив поет и актьор.  Интересното е че с него не се познаваме, като съграждани, а от Интернет… Запозна ни редакторката му. Днес той също пише  и в www.horata.eu

Longanlon с Како Сийке

Като доста активен в блог пространството и мен не ме пропуснал. Често коментира тук, а от време на време и се засичаме в gtalk да си кажем по дума.

Руслан Трад с  الصفحة البلغارية للشرق الأوسط

От сирийски произход е и за близкият Изток все го човърка. Могат да се открият интересни неща на блога му, а и във форума му. С него пък си лафим в скайп от време на време.

Владо Шопов и блога му

Доста добър политолог, който открих от негова статия публикувана в Дневник. Писах му и от тогава поддържаме връзка. Той също пише за www.horata.eu

Велян и velqn; Тодор Христов и Нова визия

И с двамата се знаем предимно по мейла. Готини хора.

Съзерцател, Димитър & Legion

И тези са готини хора , но и те като мен малко не си поддържат блоговете напоследък и затова не ги слагам по отделно.

Очаквайте продължение…

Узакониха купуването на гласове!

Досега не съм се замислял колко много пари се дават за купуване на гласове. Явно че тази година, нашето обично правителство и по – точно БСП, защото предполагам, то най – много би спечелило от подобен ход, официално се блазни на група хора по видим начин, така че те от благодарност догодина да гласуват за него.

Знаем, че подпомагането в края на годината не е за първи път, правителството раздава подобни помощи вече 4 – та година. Тази година сумата беше още по – увеличена и нашите баби и дядовци тази година ще получат по 100 лева, които са предназначени да не намалят покупвателната способност на старите хора и да преборят инфлацията. Интересно ми е защо не ги дават като увеличение на пенсиите? 100 лева на година са 7,3 лева на месец, толкова дава една и от онези компании, които определят рейтинга на предаванията за да си поставите устройство в къщата. Като към това увеличение добавим и парите, които сега ще отидат в най – върлите привърженици на комунизма, а и от там на БСП, „изявените трудещи се хора в пенсионерските клубове“ един вид „Благодаря“ от страна на партията, сумата ще стане значителна и честно казано правителството нямаше да си навлече гнева на мислещи хора.

Естествено тези пари не отиват в пенсионерите, а в правителствени приятели, роднини, спонсори, които са собственици на хотелите. Попълват хотелите в края на сезона, когато са празни. Парите за болници, училища, пътища и всички останали проблемни сектори отиват в шепа връзкари. И то напълно безпрепятствено, чисто законно.

100 лева се полагат и на социално слабите. Тоест, освен на многото бедни българи опит за купуване на гласовете ще има и върху ромският етнос. Явно кебапчетата са демоде, а аз с нетърпение чаках първите си избори догидина и съпътстващие ги гощавки. Всъщност подобна помощ не може да се изкаже като купуване на гласове, защото ги няма хората отпред и сред комисиите, които да следят кой за кого гласува, но дори да го извадим от политическа гледна точка икономическо е неооправдано да се дават еднократни безцелни помощи, защото на правителството му артисали пари. Вярно е, виждаме много повече дейност когато ни дадат пари на ръка, но тези пари са взети от нас така или иначе.

Аз пък предлагам от външният ни дълг да се отделят пари и да се дадат на БТВ за да се разпространява безплатно от кабелните оператори. -Делян Делчев по темата-

А ето и кои ме изпревариха със статията и бяха допълнителна причина малко късно да изкажа мнението си.

Наблюдател
Мартин Димитров
Иван Бедров

Храна на чай

Гледам аз една обява в jobs.bg за работа от рода на „Американска фирма с 28 години съществуване открива компютърен офис в България и по този случай търси да наеме служители за търговски консултанти…“. Пращам си аз на шега CV- то и гледам на мейла одобрили са ме. Звъня за да одобря, че ще присъствам на общото интервю и разбрах, че става въпрос за компания, която се занимава с wellness.

Отивам на другият ден рано, рано и в една зала забелявам продуктите им – хранителна добавка, която се приема като сокче, или както те се изразиха се приема вместо сутрешният чай или кафе и ти предоставя всички необходими хранителни вещества, витамини и тем подобни вълшебни и необичайни вещества. Един час говориха за компанията и продукта, като представиха себе си като много доволни клиенти на продуктът, който ги прави жизнени и слаби. Е естествено повечето от тях бяха 40 – 50 годишни жени с наднормено тегло, но поне в почивката го подкараха на жизненост. Е „леко“ бяха фалшиви нещата, особено когато станаха и почнаха да танцуват и да пляскат с ръце хора на горепосочената възраст.  В това естествено няма нищо лошо, но поне да го играеха по – добре, да бяха прикрили заспалите физиономии.

Тези хора бяха измамници, в законното си право за това, но не и в морално такова.  Те не лъжеха никой, но явно премълчават пред приятелите си, че вземат 25% – 50% от цената на продукта, който продават. И то какъв продукт! Хранителна добавка, скъпо сокче, което твърдят, че е евтино, защото дозичката от него струвала 1.70 лв, (или 85 стотинки за този, който я продава). Интересното е че като махнем и фирмената печалба се оказва, че това сокче наистина е евтино,  макар и неприятно на вкус – почерпиха ни.  Със сигурност не ми помогна със съдържанието си на сума ти и минерали, витамини и други неща, ежедневната липса на които била критична.
Аз пък ви препоръчвам хляба! И сочното свинско. И шкембе чорба с много люти чушки и чесън.
И ако някой познат ви предложи да си купите от него това „нещо“ го ударете силно за опита му да ви ограби пладнежки и приятелски. А ако наистина сте навити да пробвате това по – добре станете техен представител, плащате си 80 лева за да започнете работа при тях (да плащаш си за да работиш…) и получавате една кутия безплатно, да „кусате“ и така да хвалите. Пък и после цените на другите кутии ще са ви с 50% по ниски.

Тези хора са луди, поне да продаваха вода в бутилки….

Изображение: Myspace.com

Филмов билет – блог игра

Снощи гледах по НОВА телевизия един глупавичък филм „Последният екшън герой“ .

Сюжета на на филма е завъртян около едно малко киноманче, което получава вълшебен билет, който отваря врата между реалният свят и света на киното. Момчето без да иска го използва и влезе при Шварценегер, където се разви типично глупавият екшън филм.

Въпросът е друг, филмът ме замисли кои филми бих посетил аз ако притежавах подобен билет. Сетих се и да го направя в блог игра, предвид успехът които пожънват обикновено. Лошото време също беше причина да позволя на хората, които чета да споделят кои филми обичат.

Правилата:

• Всеки блогър изрежда по 4 филма, в света на които би искал да попадне. Може и сериали;
• За всеки филм да има поне някоя друга дума обяснения;
• Филмите могат да се повтарят при различни блогъри;
• Всеки блогър трябва да предаде играта към 4 други блогъра;

Ето и моите желания:
Into the wild – ще бъде страшно интересно да се докосна лично до човек избрал да зареже обществото и да замине за Аляска, без пари, без кола, без да се сбогува. Младият пътник сякаш изживява цял човешки живот за краткия период от няколко години. И действително това е живота му, той почива още млад. Всъщност има още по – ярка личност от филмовият герой и то в нашият свят – филмът е по действителен случай. Все още като чуя sountrack към филм чувствам свобода, а и дори ме вдъхнови за тази ми блог статия.

Lord of war – вторият ми избор. Всъщност този филм се откроява с това, че е много добре избаран, а и Николас Кейдж е в главната роля. Пак е по действителен случай и се разказва за един украински емигрант в Америка, който с времето става един от най – големите оръжейни дилъри в света, но всичко това с цената на всичките му близки. С удоволствите бих му бил съдружник в срещите му с разнообразни бандити, включително и политици, но само на филм.

The Gods must be crazy – „Боговете сигурно са полудели“ – Всъщност първите две части от комедията са филмите, които съм заклеймил още от малък, като най – смешните филми, които някога съм гледал. Наскоро ги прегледах и потвърдих становището си. Една бутилка Кока Кола може да преобърне света на бушмените, а какво остава когато им се яви един българин, който постоянно се смее.

The Godfather – Кръстиникът, всъщност най – високо оцененият филм в imdb.com ще оставя без коментар.
Това бяха, а сега идва ред на блогърите, на които ще предам щафетата:

Mike Ramn – като един от активните блог играчи;
Vira – защото и тя ме е канила;
Svetlina – като активна участничка в www.horata.eu;
Longanlon - като човек.

Blogrolls & links

Здравейте,
днес взех решението да помоля, всички, които са ме добавили в блоговете си да ме заменят с моят Интернет сайт, в който е и бъдещето на блога ми, а и на всички мои проекти – www.horata.eu, уверявам Ви, че линка Ви в блога ми ще остане, скоро ще се появи обаче и още един такъв в новия сайт.

Ще пиша на всички тях, а и може би сега е моментът да кажа на всички останали, които са ми в блогрола, че съм ги добавил и че ги навестявам, когато имам време.

П.п. Макар и бъдещето на блог статиите ми да е в www.horata.eu, това не означава, че няма да продължа да публикувам и в www.bsskg.wordpress.com

За смъртта в цифри:

Не съм от блогърите, които постват намерени клипчета из нета  и се радват, че читателите им се редят да гледат чуждите неща в блога им.  И все пак не се стърпях да покажя този пример за различен поглед към нещата.