ssk’s Bulgaria

Часът беше някъде загубен в тъмнината на неосветените улици.

Те бяха някъде загубени под капките дъжд свличащи се по прозорците.

Мястото не беше от значение, можеше да се случи навсякъде и да изглежда идентично.

Нищо не значеше нещо.

Забрави, че днес е утре… или че утре е днес.

Светлините на лампата препускаха през водните пари, но не достигаха до него.

Всичко беше обвито от черната забрадка на избягало от реалността същество.

Значение имаха само капките, които като меч пронизваха стенещата вода.

Всяка една капка си приличаше по другата по различията и от другите.

А той… Той стоеше и ги наблюдаваше, скришом. Изплашен воайор търсещ красотата в най – обикновени неща.

Дете затворило се в черупката на порастването.

Нека бъдем по - добри!

Защо ли? Честно казано не знам. Някак си годините на натрапване, че доброто е правилният избор, стотиците поучителни басни и елементарните човешки случки, които изкарват поуката, че доброто е това, към което трябва да се стремим са успели да мe убедят, че наистина е така.

Как можем, да бъдем добри?

Представи си това: ти си простак, караш ауди на не оживена, но голяма градска улица, времето е дъждовно, младежи пресичат. Ти караш с бясна скорост и минаваш през локва и ги опръскваш целите. Как да си по - добър? Спри, излез от колата извини се, дай кърпичка, или поне следващия път не го прави. Ако наистина слезеш и се държиш като човек, а не като хората, един ден пешеходеца ще направи същото, или поне ще те споменава с добра дума, вместо да те псува арогантно;

Ти си интелигентен човек, който обича децата. Отдели един следобед през weekend-a и посети децата от местния дом за сираци. Само не ми казвай, че нямаш време. За тях това би значело много повече от дарените дрехи. Тези мигове с теб може да се превърнат в техен пример в живота и един ден те така да помагат на другите.

Някой неща не се забравят.

Понякога тези неща може да са дребни, като отстъпено място в автобус, отворена врата на дама, спазване на следобедния час за тишина. Неща, които могат да ти носят само добро, защото нещата се връщат. J А нали знаете:

„Ако до всяко добро същество застане поне още едно. Тогава, тогава…”

Знам. Знам, че това не е начина, знам че трябва да се търси генерално решение на проблемите, че е по – добре да се борим за генерални промени. Знам също, че системата не може да измести хората.
Знам, че нито Станишев, нито Р. Овч. , или Вълчев са ни пряко виновни за това което сме. А ние сме хора с не изразен потенциал. Хора които живеят едно, искат друго, мечтаят за трето. Дрисльовци, които ги е страх да покажат доброто в себе си, защото някой им е наложил, че злините са забавни, или печеливши. Някой, който не знае колко повече ти донася доброто.

Доброто е сила, която не побеждава само във филмите!

Бъди добър! Не бъди част от хората, бъди човек!

Какво се случи откакто Иво написа темата в дата.бг?

Свързах се с него и след продължителен разговор написах ето тази статия.
-
Помолих Симион Патеев да я публикува в по - популярният му блог.
-
Изпратих писмо до значителен брой журналисти и медии, а Хриси от Дата.бг прати до журналистите от социалният ресор.
(Лично аз писах до тези медии: БТВ, РФИ, ФМПлюс, Дарик Радио, 7 дни, ББТ, Бгнес, БНР, БТА, НоваТВ, Дневник, Фокус, Капитал, Новинар, Медиапул, Монитор, Мсат, news.bg , Банкер, gbg.bg, ТВ Европа, Тв 7, Стандарт, Новинар, Сега)
-
Също така в това време друг сирак е осъдил държавата за въпросното постановление, но все още няма обнародвана информация в Държавен вестник.
-
Иво спомена и за италианска не правителствена организация, която се е свързала с него, но нямам повече информация по този случай.
-
Журналистка от “Панорама” видяла статията при Патеев и се свърза с мен, а след това и с Иво. На втората им среща, която се състоя вчера явно вече пред камера е записан репортаж по темата, който може да видите в сайта на БНТ.

Не забравяйте, че помощта ми е изразена, като инициатива на www.horata.eu

П.п. Все още не е качено в сайта на БНT, но пък може да го видите тук: http://vid.data.bg/pvyi7s1l#

Да са ми честити!

П.п. А да видим кой първи ще се сети за какво говоря… :P

Оказва, че има страшно много преимущества в това.
Значително по малка бройка семейства ще могат да си позволят личен автомобил => намалява трафикът, а от там намаляват и:

безсмислените жертви по пътищата;
проблемът с паркинг местата;
употребата на петрол за превозване;
замърсяването.

Повишават се:

здравето на хората, които вървят или ползват колело в градски условия;
приходите на държавните БДЖ и градският транспорт;
качеството на услугите на горните, както и по - евтини билите;
възможността фирмите да привличат качествени работници със служебен автомобил.

Единственото, което губим е личен комфорт.
В Румъния вече е факт, а при нас?

Коментарите по темата и анкета : ТУК (може и като гости).

Иво публикува това като коментар в темата за проблема му. Реших, че заслужава да се постне като нова статия.

——————–

Здравейте на всички!

Както обещах - помествам резултатите от двете срещи вчера и днес. Вчера по покана на италианската асоциация “Приятели на деца”, с представителство в Б-я се срещнахме в 15:30 и проведохме разговор относно проблемите, които имат ЦВН-тата към този момент, “потребителите” ползващи техните услуги, както и децата навършващи 18 години, напускайки ДОВДЛРГ.

ЦВН-тата имат един основен проблем и той е, че имат постановление но БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ПРАВНА ЗАЩИТА. 17 ЦВН-та в цялата СТРАНА, с общ брой настанени 758 потребителя е статистиката за 2007 година. Едва около 10 % до 20 % имат ТЕЛК,ЛЕК и/или право на картотекиране. За да има право на решение от ТЕЛК , както и други лекарски комисии, трябва да има временна или трайна нетрудоспособност, определена в Закона за това. За да има право на картотека, която му дава зелена светлина за КАНДИДАТСТВАНЕ за общинско жилище потребителя трябва да има минимум 10 години без прекъсване жителство в един град/община или селище. Прави се набор от документи, с който се кандидатства на определените за целта места. След това ако е одобрен се изчаква за получаване на такова жилище, като периода дори и някъде упоменат е най-малко 10 години … или средно около 20 години. Тези жилища са под “шапката” на общината, заплаща се наем както и всички ползвани консумативи.
Всички социални заведения по непотвърдена информация от 2008 година минават под БЛАГОСЛОВИЯТА на Социалното Министерство. Ако , според разпоредбите на последното родителите не потърсят правата над оставеното си за отглеждане и възпитание дете повече от 12 месеца то те автоматично ги губят. МС работи по програма “Приемни семейства”, но резултатите са твърде болезнени и там. И за да заключим темата за ЦВН-тата само да спомена че 90% от всички потребители там освобождават заеманите стаи (най-често) на 31.03. Уведомителни писма за крайният срок вече се разпращат. Само както и по-горе споменах онези, които имат решение на ТЕЛК, както и чакащите жилище имат вероятност да получат разрешение за продължаване на срока на използване на услугите.

Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи са институции преди ЦВН-тата. Това 80 ДОВДЛРГ за цялата страна, с настанени СИРАЦИ 4586, по статистика за 2007 година. Повечето от тези институции се издържат от дарения на частни лица, неправителствени организации, фирми. Получава се така, защото бюджета предвиден за всяко едно учреждение е твърде малко и в 90% от случаите той стига едва за първото шестмесечие на годината или в най-добрия случай за 9 месеца. На всички сираци в група “малки” се отпускат по 3 лв лични пари на месец, а в група на “големи” по 6 лв на месец. Правилно го прочетохте. Това е …
“Не можеш да изискваш от едно дете на 15 години да има самочувствие с 6 лв. на месец. Той/Тя отиват да работят , изтърват от учебния материал и когато напуснат институцията се оказват с ниско образование”. Имат осигурени храна и подслон, но за останалото се мисли… АКО ИМА СРЕДСТВА.

Чрез новото постановление всеки един от тези 5 000 деца, когато завърши средно образование има на разположение 3 месеца за да се устрой в живота: работа и жилище. Може да се пробва и за ВУЗ , където държавата се грижи до 25 години. Процентът рядко надхвърля 2-3. Нищо, че е необходимо да изкара и 3-ка бе значение кой е ВУЗ-а, стига да е държавен. Така МАЩЕХАТА поробва собствените си деца, още докато растат.

С “Приятели на децата” мислим за обща асоциация, с членове от “бездомни потребители”, деца, лишени от родителски грижи и др. Идеята, заложена в техните проекти е идеална за развитие, но се иска време за осъществяване.

Лично мнение: Според мен заедно с тази асоциация, както и други правителствени и не такива е да се създаде предложение пред МС да се съкрати срока за кандидатстване за общински жилища, да се увеличи срока на пребиваване в ЦВН-та, както и да се отворят пътеки за развитие още в начално и средно образование. Да се отсеят /разграничат видовете бездомни, както и да се погледне на всеки един случай поотделно. Общините да разработят проекти за съвместно съдействие с МС, Социалното Министерство и асоциации за насърчаване заетостта на бездомните, тяхното образование и техния дом.

—————————В едни от последните редове на тази тема ми се ще, ако позволите да ви дам няколко насоки:

- Никога не изоставяйте детето си! Мъката за Вас ще е голяма, но за него - 2 пъти повече!
- Не забравяйте за тези деца: Това са наши деца и те разчитат на нашата обич, на нашата подкрепа!
- Не ги съдете, защото душа носи всеки от нас - те страдат достатъчно, заради нехайството на мащехата си, но въпреки това обичат. Със сърце!

Искрено Ваш! Иво Румянов Кабаков

- Здравей опиши се накратко, като въведение. Наблегни на личният аспект, а не толкова на блогърският.

- Здравей, за себе си предлагаш да говоря? Женен, имам син на на 19 години. Ходил съм и войник. Учил съм в Русия, тогава СССР, в Санкт Петербург, тогава му викаха “Ленинград”. Като личност съм особняк, не конформист, прям, критичен, ценя приятелството, обичам философията, психологията, историята, а също много държа на истината и на свободата. За мен човешката личност с нейната свобода е най-важното. Което значи, че споделям десните политически ценности. Какво друго? Много други хубави неща мога да кажа за себе си, ала нека да бъда по-скромен :) Абе с две думи: разбран човек съм като личност.
- Бих добавил, че си личност, която или я харесват или я хулят. Казваш че си демократичен, това ясно личи в блоговете ти. Но Джон Патрик е казал: “Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор.” Смяташ ли че хората имат нужда от някаква насока, чисто демократична?
- Аз изобщо не претендирам че съм непогрешим; често греша и след това се разкайвам; всеки греши, ако има някои хора да са ми неприятни, това са хората, които се мислят непогрешими. А за демокрацията какво да ти кажа, това всъщност е свободата; у нас сякаш има масово разочарование от демокрацията и от политиката, с голяма доза основание, но в никакъв случай не бива да се отказваме от свободата
- Действително безгрешни хора няма. Да конкретизираме за младото поколение, бъдещето на България. Ти самият имаш доста опит с него, имаш и син. Интересно ми е какво мислиш за “нас”. Почти не съм виждал теми в блога ти за тях, а съм сигурен, че имаш много да кажеш. Смяташ ли, че то упада?

- Наистина, аз претендирам, че доста добре познавам младите хора, понеже всеки ден контактувам с тях. Интересни са ми, и не смятам, че са в упадък. В криза и в безпътица е възможно да са, но това е нормално за възрастта, пък и за времето, в което живеем. Те се лутат, търсят, грешат, падат, стават, но блажени са търсещите: който тропа, нему ще се отвори. :) Не знам защо си останал с впечатление, че не пиша за тях, аз пък смятам, че почти всяка моя публикация в блога е адресирана директно към младите. Постоянно ги провокирам, имам много читатели, за които зная, че са млади хора. Специална тема за това какви са днешните млади може и да нямам, но иначе поставям проблеми, които няма как да не интересуват една или друга категория млади хора.

- Смяташ че е виновно времето в което живеем. От известно време това е тема на моите разговори, напоследък и събирам в списък с проблемите в България. За мене си съм чул много мнения и предложения. Кажи ти какво мислиш за положението на страната и за това как може да се подобри. Няма да се откажа да търся отговор на този въпрос.
- У нас нещата в страната в последните години не търпят благоприятен развой, независимо от това, че външно погледнато имаме успехи: влязохме в ЕС, има напредък в икономиката и пр., но тези постижения се обезсмислят ако бъдат погледнати под друг ъгъл. Първо от сегашното и предишното правителство се пропиляват златни шансове за по-бързи темпове на растеж и приближаване към просперитета: пропиляха се много възможности, което ни обрича още поне 30-40 години да сме най-бедни в ЕС. Това е ужасно. Хората са станали граждански неактивни и апатични, налице е както казах недоверие към механизмите на демокрацията, а това е страшно. Появи се крайно неразумна вяра в бабаити като бат Бойко, които щели да ни оправят, този възход на популизма говори за израждане на усета за свобода у огромно количество съвременни българи. Това значи, че възкръсват стари стереотипи и един отвратителен манталитет от времето на комунизма, а именно очакването, че държавата ще ни реши всички проблеми и от нас се иска само да си намерим любещ и грижовен бащица, който да ни оправи. Руснаците загазиха хептен с тия илюзии, ние се движим директно след тях.
- Смяташ ли че хората търсят лидер, водач, който да ги води. От психологическа гледна точка.
- Да, човек, който не вярва в собствените сили, си търси водач, вожд, който да се погрижи за него. Много хора у нас не могат да намерят основа за една вяра в собствените сили, която означава коренен поврат в развитието на личността и решителното й тръгване по пътищата на свободата. Ако нещо особено ни е потребно сега, то е това да се култивира особено у младите хора едно по-развито самосъзнание за свобода, което ще ни приобщи към европейския ценностен космос, който именно се базира на извънредната и безусловна ценност на човешката свобода. Западът - Европа и Америка - са една единна цивилизация на свободата, към която ние трябва да принадлежим не формално, а по същество, подобно на духовна общност.
- Спомена положението в Русия. Ти си виден “путинофоб”, но какво ти е отношението към държавата, която е дала и взела много на България. Едни от най - хубавите ти спомени са от там. Това ли е причината да си толкова пламенен по тази тема или е от чисто демократична нагласа.
- За това как ще се подобри положението в страната, как ще се спрат неблагоприятните тенденции, които аз обобщавам с термина “путинизация на България”, моят възглед е че трябва да се научим да разпознаваме стойностните и сериозните политици. Има такива политици, които казват истината, и точно по тази причина са неприятни на мнозинството, което обича ония, които му се подмазват, обича мошеници като бат Бойко… Има и загрижени за България политици, за жалост те не са популярни, а пък и медиите ги оплюха тотално в едни платени от мафията пропагандни кампании. Това примерно се случи с един Иван Костов например, който пак си остава по мое виждане най-сериозният и компетентен политик у нас. Правилно, “путинофоб” съм, но не съм русофоб. Аз обичам Русия, но обичам и демокрацията, а в Русия сега е ужасно за демократично настроените и свободолюбиви хора. Там вече убиват по политически причини. Русия вече не е демократична, там е налице диктатура. Нашият път и геостратегически избор е със Запада, и то по ценностни подбуди. Когато Русия стане демократична, и с нея ще бъдем, защото там от векове се води битка между “западници” и “изолационисти-славянофили”, всъщност между евроеизъм и азиатщина. Засега азиатщината в лицето на Путин триумфира… Не бива по глупави сантиментални причини (”Русия - двойната ни освободителка”!) да си пропиляваме шансовете да заживеем нормално и цивилизовано, не сме й длъжни вечно на Русия. А за жалост днешните ни управници са готови да ни продадат на Путин. Впрочем, руските шпиони у нас правят предателството си срещу заплащане, така е било винаги, не се подвеждайте да им вярвате че всичко било заради безкористните им чувства към “освободителката”, не бъдете наивни!

- Наскоро завърши своята: “КРАТКА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“, смяташ ли че е прекалено “лична” и какво би казал ако те упрекнат, че не е обективна?
- Ами ще си помисля, че съм си постигнал целта: аз точно това исках! Аз съзнателно приех тази позиция, “обективна истина” в историята няма. Аз смятам, че това е нещо крайно необходимо, то е изглежда едно от най-ценните неща, които съм написал в своя блог. “Обективна историческа истина” вещае една безлична, студена, безчовечна, суха, отблъскваща човешкото е нас история - басня, която всъщност е правена по калъпа на марксистко - комунистическата историография, от която, за съжаление, още не сме се отърсили. Трябваше да бъдат казани без недомлъвки тия неща.
- Добър отговор. Следват двата ми задължителни въпроса. Какво мислиш за расизма като цяло, за етническото напрежение в България и за самите цигани? Както и коментар за събитията от лятото.
- В България засега силно етническо напрежение няма, слава Богу. За циганите какво да мисля: това е етнос, който е доста различен от нас, но това не значи, че трябва да го отблъскваме и да сме високомерни с него. Сред циганите има всякакви хора, има и свестни, има и лоши, както, впрочем, е и сред нас. 3] Angel каза: Ние сме общо взето толерантен народ, е, някои цигани ни провокират и силно дразнят, но пък се иска време тия хора да променят начина си на живот, и това, ако го забелязвате, става със всеки изминал ден. През лятото това беше “драматизация” за отклоняване на вниманието на балъците от реалните проблеми, например скока на цените, който засяга е българи, и цигани. Нас медиите, ако си го забелязал, доста ни подценяват и постоянно разиграват разни кампании за отклоняване на вниманието; това са най-пошли манипулации, които за жалост са доста успешни при не мислещите ни съграждани. А те, уви, са едно мнозинство
- За финал разкажи някоя забавна или любопитна случка от личният / служебният живот. Нещо разпускащо.
- А сега де, как да се сетя за такава случка?! Питам едни млади хора наскоро: съществува ли българска мечта?И ми отговарят какви ли не неща, общо взето казват, че няма такава, което, между другото, е доста лошо. А един казва така: Има българска мечта! И тя е, ние, българите, си мечтаем за това: да имаме хубав, удобен и уютен дом; да имаме добре платена работа; да имаме красива и… перверзна жена, и, накрая, да имаме умни дечица! Ето това каза този младеж… Значи българинът си мечтае да има красива и развратна жена :)
- Така благодаря ти за отделеното време. Финални думи?
- Да мечтаем, но да не сме фантазьори.
Ето това е моето финално пожелание.

Колко от вас са си задавали въпросът как и защо е възникнал блогът като форма?
А колко от вас намират нещо интересно в блоговете, което не могат да намерят на други места.
Може би има обяснение защо хората, които влизат в блогове в България не са повече от 2000.
Ние, респективно блогърите, се изживяваме в разнородни амплоа, с различни цели. Някой се правят на журналисти (вместо това може да четете вестници, или да гледате ТВ, да слушате радио, да посещавате специализираните Интернет сайтове), други просто изразяват лично мнение по някой наболял проблем (мнението на далеч по - авторитетни хора, може да се намери в гореописаните медии), трети поставят дискусии (е па затова са форумите), четвърти си говорят за личният живот (абе вие приятели нямате ли, да им се оплаквате или те на вас?!?), четвърти пък са политици или известни личности и пишат заради “феновете” (1. такива в БГ почти няма; 2. Вземат хляба на интервюиращите)… Дори вече и намирането на интересни неща в мрежата е работа на svejo, digg и тем подобните… И пари няма в тая работа. Стига бе, даже думите с корен блог не са записани в българскяит адд - он във firefox..
Защо обаче пиша ще питате, след като не виждам смисъл в блогването? По принцип, за реклама (на форума ми). А и честно казано ми харесва да развивам тези си способности, които явно не са особено почит в ДНК-ато ми. Харесва ми да си говоря на ти, или да споря със хора от всички възрасти и професии. Харесва ми , че не трябва да стоя с часове пред телевизора, или пред компа за да науча някаква информация. Вярно хората, които се занимават с това са професионалисти и умеят много по - добре да ми ангажират вниманието, да ме зарадват с технични анимациики и т.н. Но те могат и да маниполират, а поне сред болшинството от блогърите моралът се е запазил. Едно е да слушаш идеалист, понякога с талант, с развито мнение, съвсем друго е съседката да ти мърмори за политика. За чертите на блогърите статии бол…
И все пак аз ще продължавам да отделям по час и повече на ден, за да чета блогове, просто защото ми харесва!

П.п. След статията ми за Демокрацията и “Защо да ме четете” имах период на завишени посещения, нооо всяко чудо за 3 дни…

Напоследък все си мисля колко зле стоят нещата в България (цялостната картинка) и се чудя как може да се оправят нещата. Обръщам се към историята, чуждият опит, креативността си, която нещо не е от най - креативните. Та отскоро ми идва тази мисъл: “България има нужда от идол, от пример за подражание “.

• Вижте кои са най - влиятелните личности в днешни дни - Бате Бойко (всички възрасти) - който натупва всичките и винаги е прав и силен и неизменно прост в изказванията си (говоря за изразните средства в разговора).
• От друга страни идват Великите Чалга Диви (повече влияние оказват на под 20 годишните, особено на женската част). Те допринасят за нечистата любов (и аз не знам какво значи…), запиването по кръчми, боеве и тем подобни нисши човешки действия.
  П.п. Тука влиза и АЗИС, макар че бих направил отделна точка специално за него…
• Вече дори и истинските анимирани герой са в дефицит (ето такива изрази трябва да се ползват ;)). Погледнете добродушният Шрек, не ме разбирайте погрешно и аз харесвам филмчето, но децата едно време са се старали да летят като Батман (неуспешно разбира се), а сега се опитват да си запалят газовете…. Да вярно е поучителни са историите (1, 2 и 3). Да вярно е казват, че не е важно как изглежда и се държи човек. Но стремежът към копиране на идеални герой е стремеж към развитие и самокритичност. Всеки, който възприеме, че да си небрежен, невъзпитан и гнусен е хубаво, едва ли има шанс да се промени.
• Безспорно ако за момичетата чалгата е модел на поведение, то за по - малките момчета (макар че явно си е мания и сред женският пол) КЕЧЪТЪ е най - голямото забавление. Защо вземаме точно това от американците, при условие че има много по - полезни неща, от които да се учим. И аз съм гледал WWE и употребявах някои от фатките и много им се радвах, като бях малък. Признавам. И все пак…
  Телевизиите го излъчват за рейтинг, респективно за пари… Колко ли им струва съвестта?
• А и се навъдиха едни анимета - нямам думи. А и тази извратения hentai -порното на кибер обществото…

Според мен на нас ни трябва някой харизматичен супер герой, който да е силен, деликатен, богат, умен и джентълмен. Герой, който да се харесва на млади и стари и всички малко или много да искат да бъдат като него. Трябва им един Идол, било то политик, филмов или анимационен герой. Просто някой, който да “насочва” хората. Знам че звучи вулгарно, но смятам че наистина е така. И когато хората искат да са като древногръцките богове, великите войници защитили държавата, средновековните рицари, революционните изобретатели, английските дженълмени, преуспяващите американски бизнесмени - всичките олицетворени в неизмисленият днешен български пример за поведение, тогава може би България ще смени облика си.

Аз така мисля, а Вие?

Това се “роди” наскоро в мои отговор на коментар на господин Апостолов в блогвам.ком:
“Човек без мнение е като химикалка без мастило, дори всичко да прави, както трябва, пак не оставя следа след себе си”

След един продължителен разговор по ICQ със Симион Патеев го промених на:
“Човек с мнение, но без действия е като химикалка без мастило, дори всичко да прави, както трябва, пак не оставя следа след себе си”

Това пък го пазя още на една тениска от завършването ми на 7 клас, заедно с много пожелания от бившите ми съученици. Ако не ме лъже паметта се сетих за него, вечерта като приготвях фланелката.
“Защо винаги “тъпаци” дърпат конците? Защото умните хора ги разплитат. “

А това е от времето, когато правих опити в сатиричната литература, повлиян от творчеството на Станислав Стратиев:
“Аз съм никой, сред нищо, заобиколен от нищожества!”

Това се зароди последните няколко месеца и напълно описва теорията ми за дискриминацията в България:
“Расистите са плод на действията си.”

http://bulgaria.forumotion.com

П.п. Кликнете на изображението за по - голям размер. :)

Напоследък все по - трудно намирам хубави филми, нищо че рядко си избирам лоши, ама за тази цел отделям бая усилие и време… Та реших че няма да е лошо някъде да може направо да питаш за това няколко човека наведнъж :) За тази цел направих нова страничка в блога ми и който иска да пише там, ако аз не мога да му отговоря, току виж някой от (малкото) ми читатели да може :) Enjoy it

След като вече писах тема за агресията между връстниците ми днес се порових и намерих някои доста показателни клипове, за това което става в българското даскало, когато няма кой да контролира ситуацията.
Но преди това: снощи проведох един чат разговор с един от моите непознати, който засегна интересни моменти. Ето някои цитати:

ssk каза: Еми да ти кажа бил съм и от двете страни, разбира се не в краен вариянт, обаче сега като се замисля бая тормоз са били от подигравките моя страна към някои хора.
Той : Коя ти харесва повече?
ssk : Ха познай…
Той : То първичното е по - силно.

…

Той : temata ne samo trqbva da nashumi
Той : tq e nalojitelna
ssk : tq e takava ot godini

Continue reading Детското насилие в България - видеогалерия…

“Добре дошли и отишли” в блога ми.
В тази статия ще разкрия как габровец ДОБРОВОЛНО ми даде 2 лева….

Continue reading Как да вземеш пари от габровец?…

Бих сложил дебела черна рамка на снимката да наподобява “некролозите” по цигарите, които също така развалят наборите, както примера на чалга бранша. Та ето резултата въпреки 11 - те години безплатно обучение (поне се представя за 17 годишна, а и предполагам учи в гимназия…), това момиче се е превърнало в… се е превърнало в…. не знам, нямам думи.
На всичкото отгоре е качила снимките си в популярни сайтове и очаква момченца на акъла й да я обсипят с комплименти и т.н.
Незнайно защо се “заядох” с лицето от ляво. Реших да й направя забележка за непристойните снимки. Вярно, по малко груб начин, но понякога и от това има нужда. Ето и разменените коментари:

И к’во печелиш като се снимаш така? - Внимание? - Значи не си толкова хубава и на улицата не ти отдават достатъчно… Ако това е бъдещето на България, ще се изселя в Антарктида!

off ne mi se zanimava kvoto iska6 si misli boli ma fara det go nqmam horskotoo mnenie sled moito pogrebenie

Continue reading Некролог на бългаското бъдеще…

Отдавна се каня и си мислех, че ще си остана с каненето де, да пиша за този емайл, който ми изпрати една непозната, малко след откриването на блога. :) Така че с закъснение макар, ви предоставям за четене, емайл от една съмишленичка, една непозната, един мислещ човек:

От няколко седмици се ровя

из разни блог сайтове

новинари и тем подобни

в търсене на нещо интересно за четене

нещо, което би ме накарало да помисля

Continue reading Едно минало видяло бял свят днес!…

Бай Гъцо Мърдавицата, сухоляв сгугушен парясник на около петдесет лазаря, с бутурясало рофито лице и клепясали от стара неизлечима балънма уши, излезе на сундурмата на новата си двуетажна, току-що измазана къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), задръгна със скукушинени пръсти голия си кирливожълт корем, който се пелтееше като качамак изпод разпраната риза, Continue reading Автор: Неизвестен…

Вчера гледах по БНТ пресконференцията на ГЕРБ след изборите. Ще започна коментара с това, че не съм привърженик на ГЕРБ, нито на Бойко Борисов, макар че в момента те са единствената алтернатива на несигурния електорат. Много хора ги сравняват с партия, от която вече сме си патили – НДСВ, дори и да е спорно дали са направили много лошо на България, аз вземам гласовете им на последните няколко избори и от там си вадя изводи, дали народа ги харесва… Та докога лидерски партии ще печелят изборите? Но не, ГЕРБ , ще кажете, не зависи от лидера си. Та нали новият кмет на София каза, че тази партия не е той и че тя ще продължи да съществува години след него самият. Е че то е така, той даже Борисов не и е лидер, нищо че на гореспомената пресконференция Борисов беше в центъра на масата, а лидерът Цветан Цветанов продума едва на няколко

Continue reading За ГЕРБ, за изборите и за една малка подробност….