В средновековието народът е бил горд да бъде част от голяма и силна държава, която да му носи сигурност и просперитет. Интересното, е че е изневерявал на този си идеал едва, когато общото благо опре до сериозно вдигане на данъците или обикновена липса на храна, което също не било причина за владетеля да спре. Нямало е пацифисти, на които да им пука за нечий човешки живот.

Минало времето и в Европа се появили рицари. Хора на честта с техните долсинеи. Колко те самите са вярвали в идеалите, които създават не знам, но народа ги е приел. Властниците пък ги пратили на „свещена война”, да освобождават Йерусалим, лонното на християнската вяра. Вече не се биели за територии и власт, а за запазване на извора на тези ценности. Извор, който доста добре се побрал в джобовете на рицари и имитации на такива.

Последвалият исторически период бил подвластен на науката. Хората оценявали откритията, а властниците новия свят, търговските пътища и поробените народи. Нищо странно няма в това, Европа е била малка и разпределена, а колко много имало по света още да се разпределя.

Малко по-късно дошъл и резултата от годините научен труд – технологията. Тя позволила на неколцина извратеняци да налеят на нациите си някакви странни разбирания за света и отношенията в него. Дала им и възможност за големи бели.  Германците били сърдити, че нямат колонии и трябвало да търят просперитет по-наблизо. После пък решили, че света много сурово ги осъдил. На народът пък казали просто „нация”. Да не говорим за другите държави използвали войните за техни си цели.

Днес нещата са по-сложни. На хората им е тръдно да им втълпиш каквото и да е за ролята на държавата, на християнските ценности, на науката, на нацията. Днес хората оценяват себе си, живота, спокойствието, възможностите си, докато управляващите оценяват чистият приход, който могат да вземат за 5 години при възможно най-малко главоболия. По-просто е от яденето на пица- гласува се бюджет, в който се отчитат пари за всеки сектор от живота и по малко, по малко се разпределя надолу, надолу по веригата, като се подхранва партията и нейните членове. А който има претенции за чест нека си построи замък.

-Клас стани! Клас мирно!

Казват, че детският ум е най – необременен и най-точно преценява кое е логично и кое излишно. Жалко само, че докато човек придобие достатъчно знания, детeто  загубва тази си способност и  става възрастен , който приема безусловно порядките в обществото. И все пак слушайте детето, стига отричането му от нещо да не е проста форма на инат, то със сигурност ще е правилно. Спрете да му давате супа, или да го карате да си пише домашните, когато навън времето е чудесно за игра. Ето какво се случи и с военните порядки в училищата, децата започнаха да ги избягват по всевъзможни  начини и с времето те се преюърнаха отживелица.

—

Тя беше учителка в гимназия. Казваше се г-жа Георгиева. Малко име нямаше, радваше се и когато добавят г-жа отпред.  Тя не завиждаше на учителките с малки имена, дори се чувстваше повече от тях, защото най – често учениците дори не знаеха фамилиите им и ги назоваваха на галено.  Колко профанно!

Ако имаше facebook профил в него щеше да пише: „Щастливо омъжена, с двама сина”. Двамата й сина отдавна бяха завършили. Единият беше във Варна и работеше в някаква малка компания със сносна заплата. Другият учеше в Свищов. Този мързел така и не си намери работа, а с парите, които  все още му пращаше, играеше хазарт – доста успешно, но това нямаше нищо общо с всичките години активно възпитание.   С мъжът и отдавна си бяха безлични.

Преди тридесетина години излезе от великотърновския университет и почти веднага почна работа в Математическа гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, Видин.  Казваше си, че това ще е само временно. Щеше да се занимава активно с академична дейност, да напише реферат за кан Маламир, да й предложат работа в София, да влезе в партията и… какъв живот я очакваше само. Стресът на работното място не и позволи нищо от това.

С годините мина през много етапи. Беше сърдечна млада учителка, опитваща да прокара нови техники за обучение. Промени се може би покрай раждането на второто си дете. Не и оставаше време за нищо. На работа крясъци, вкъщи плач и пране на онова, което е предшествало памперсите. Някак си не издържа. С годините ставаше по – зле, струваше й се че учениците са по – лоши от предишните и съответно заслужават по-лошо отношение. А те от своя страна се държаха по – зле. Минаха четири години, докато се отърве от създадения й образ сред учениците, на учител, който не може да се справи с лошото отношение. Замени го с образа си на учител, при когото нищо не е позволено, за всяко „без домашно”- двойка, за всяка усмивка- изпитване. Тежко наказваше и ако някой закъснее за час.

Другите учители почнаха да я уважават едва в този етап на кариерата й. Тя бързо почна да се налага и като изключим ненавистта на три учителки, които не я разбираха, всичко вървеше по мед и масло. Дори директорът, този стар мухъл, я слушаше повече, от когото и да било.  В страх да не излезе от този си образ на няколко пъти прекали с намесването си, но всичко беше с надеждата един ден да получава по – висока заплата, поне тази на заместник-директор.

Като учител се гордееше най – силно с две неща. Едното от тях беше, че след края на комунизма успя бързо да се ориентира и с много труд да промени програмата, по която преподаваше вече десет години.  Това обаче не й попречи едва след няколко години да отрече демократичната идея и всичко що идва с нея. Милееше отново да има пионерчета и чавдарчета, а след още няколко години, задминавайки четирийсете, вече й липсваше всичко от ония времена. Липсваше й младостта.

На другото остана вярна до край – на турците пишеше незаслужени шестици. Логиката й бе проста- малките мюсюлманчета, се радват на оценката и не си правят труда да учат повече. Ето как те ще бъдат по – глупавите и великият Аспарухов народ ще ги претопи, както е претопил всичко живо, минало през нашите земи.

Всъщност тя нямаше никакво влияние над децата. Те виждаха колко неуспяла е тя и не разбираха защо трябва да научават нещо от провалил се в мечтите си човек. Силната икономическа разлика между учител – ученик също беше фактор, както и че мама и тати имаха достатъчно власт да и очернят живота й още повече. Беше късметлийка обаче, училището беше все още пълно с умни деца, които знаят, че зависят от нейната оценка. Нейното шест беше единственото, което я крепеше пред децата.

Всичко това обаче няма никакво значение, тъй като вчера тя умря.

—

„Туп, туп”-искаше й се да чуе шума на собствените си токчета. Училищата към края на междучасието са изпълнение със всякакви звуци.  Всъщност и през часовете не е по-тихо, ако се разходите по коридор по време на час и не чуете шум от някоя врата, знайте, че или вътре учениците правят контролно, или са навън и пият кафе, докато учителката се радва на неочакваната почивка. И все пак, ако човек искаше да чуе как тракат обувките му по студения под, най-подходящото време е по средата на голямото междучасие. Няма пушач, който да не е навън, няма „едричко дете”, което да не нагъва баници до училище, няма човек, който да не пие кафе.

Наближавайки стаята на 10б клас, където трябваше да изрецитира урока си, тя почна да не чува дори желанието си за тишина. Крясъци, писъци, псувни. Две ученички се биеха. Не помнеше имената им, но помнеше образите им, едната й приличаше на наркоманка, като от филмите, а другата на курва, като тези, които познаваше, но значително по – хубава. За момент нищо не направи, на тях и още няколко от децата беше приложила принципа си за турците – шестици и нека гният,а те явно се справяха по – добре с прецакването си, от колкото самата тя можеше.  Не можеше да стои така още, но колко приятно беше. Перхидролената коса на магистралката беше толкова безформена и толкова на земята. За първи път виждаше другото момиче толкова ентусиазирано дори и се стори, че гримът не успява да скрие колко зачервени бяха бузите й. Имало живец в тези създания.

Бързо се опомни обаче. Така да я посрещат! Не намериха ли друго междучасие да си раздават шамари. Вкъщи нямаше проблеми, защо трябва да й създават тук? Пасмина буржоазни рожби.  Кой знае и за какво са го направили – взето гадже, обида по скайп, кофти поглед.

Писък.

- Престанете, вие нормални ли сте? – задърпа едната тя- Спрете се, сега ще извикам директора! – колкото и мухльо да беше, той не притежаваше шестицата, а печата за изгонване.

- Млъквай, ма!- спряха се и двете,за да покажат, че не може да ги контролират.

Съученичка и приятелка, на тази с нарочно запуснатия вид, я придърпа и задържа в ръцете си, възползвайки се от променилата се ситуация. Другата обаче нямаше кой да я хване:

-Абе ей, к’во са месиш ма, к’во като си даскалка, па  не мо’а ли я и тебе да затръшкам тука.

—

Разговорите между глупави учителки и глупавите им  ученички, нито са уместни, нито възможни за описване.  Накратко: те минават, през това кой бил бащата на пиклата, как учителката преподавала по собствено желание, как можела сега да е в чужбина с нейната компетентност, как го правела заради децата, а те… Как учителите, не са да възпитават, нито да бъдат подложени на заплахи с влиятелни родители. Как учителката не трябвало да се меси, как другото момиче било „много зле” и имало причина да я набие… И целият разговор се върти около едни обиди, заплахи и псувни.

Този път обаче свърши зле – учителката удари шамар на момичето.

Момичето излезе от стаята и след десет минути се върна в стаята с баща си.

Той удари шамар на учителката.

Учителката падна и след няколко подскока на главата й в дървения под и десетина минути неподвижно лежане на пода беше откарана с линейка.

Не мина без любопитности, дойде охраната, директорът, другите учителки, разгоряха се скандали около падналото тяло. Фйешънката се беше поукротила и стоеше стресната настрана, почти разбрала какво е направила. Бащата обаче обясняваше: „да не ми е удраля детето”. Фелдшерката също дойде и каза да не се бута тялото. Въпреки че тя закъсня, още никой не се беше обадил на 112 досега. Полицията пристигна първа и закопча бащата.

—

На път към болницата тялото на учителката стоеше неподвижно. Мозъкът и обаче работеше, както не бе работил, от младостта й насам.  Казват, че животът протича на лента в такива моменти и тъй като й се искаше приключението да е пълно, а на нея не й се случи, се замисли за изминалите години. Ако можеше, би заплакала, но тялото й не помръдваше. „Колко нелеп край, а щях да живея в София, Тато да ме приема на по чай, докато му обяснявам колко велики сме били. Щях да видя една цветуща държава, както при Симеон, но видях само Симеон II. Нямаше цял живот да се занимавам с детски разпри, камоли с такива родители. Защо й ударих шамар? Защо станах такава?”

Тряс.

Не можа да чуе, нито да усети как колата се блъска в линейката. Разбра само по това, че мисълта и секна, а тялото и олекна с една душа тегло. Вече никога нямаше да вика на ученик, или да пише поощрителни двойки.

Такава, каквато бе написала онзи ден на бъдещия абитуриент, карал аудито блъснало се в линейката и простило я с крехкия й живот.  Шофирал напушен.

А децата не искат да има училище.

Избяга комунизма.
Избягаха и ТКЗС-етата, а с тях ни напуснаха и демократите.
Останалите избягаха с банките и с идеите си.
После избягаха няколко правителства.
Избягаха и парите.
Избяга и Жорж Ганчев.
От Испания избяга и царя.
Избяга ни либидото.
Избягаха и надеждите за държава без корупция.
Избягаха и свестните.
Избяга и тока.
Избягаха и фондовете.
Избягвахме влизането на европейски и световни футболни първенства.
Избяга и чувството ни за хумор. Слави го сви.
Избяга и журналистиката. Нея я сви Ирен Кръстева.
Прибягаха турците в България за изборите.
Избягаха и надеждите ми.
Съучениците ми и те избягаха.
Избягаха и агентите.

Останаха само техните наследници и техните гардове.

Айде бегайте!

В предишната статия всичко си беше вярно, но истината сякаш не я доизказах. Ако имаше партия, която да отговаря на моите изисквания нямаше да гласувам за Зелените. За жалост няма и не е само това, няма партия, на която да имам доверие, че ще води силна политика, ще е честна и разумна и че няма да ме е срам, че ще гласувам за нея. Най- близко до желаната партия се явява тази не само еко организация.

Не вярвам, че Бат Бойко като по филмите на Чък Норис ще влезе с ритник и ще премахне корупцията и няма да разпъне чадъри над мафията. По – скоро някои хора на старата коалиция да изгърмят и да бъдат заменени с нови. Дори ако загърбим сивият сектор, икономически няма партия, която да е с достатъчно ясни цели и необходимият потенциал да управлява. Да най – близо до човешки ресурс са Синята коалици, БСП и ГЕРБ. Просто в едните си ги събират от годините (което е повлияло на преценката на хората там), а при другите експертите са влезли като надежда за власт.

Затова не искам да гласувам. Не искам да приема факта, че нямам избор в демократична страна. Фактът, че избирам по – малкото зло, или пък тези, които не сме видели още. Или сме забравили. Не ми пука толкова много дали ще управляват комунистите или другите, ако няма да има съществена разлика в управлението им. Може би вторите ще са по – малко нагли, но и за това не можем да сме сигурни.

Да, предпочитам да ме управляват десни сили, не защото в България левите са бивши комунисти и агенти, а защото дясната политика е по – близка до разбиранията ми за възход. Но аз не харесвам сините тук, защото те предимно говорят срещу БСП, както Волен говореше срещу циганите. Това не са политици, не са и хора, за които искам да гласувам.

Имах моите симпатии, моите надежди, но за няколко месеца всичко изчезна. Видях лицата и на едните и на другите. Хора, на които не бих дал да ми месят хляба, камо ли да ми създават условия да си го купувам сам.

И после дойдоха другите. Първата гражданска партия в България! Партия, която няма готовност да управлява, но и никой не очаква това от нея. Партия на новите политици. Да, те не носят костюми и не говорят коректно, както ми се иска да са всички депутати, които избирам. Но това са бели кусури в сравнение с това, което тук свързваме с политици. Млади хора, които наистина искат промяната. Хора като мен. Хора, които преди 2 години промениха България за години напред организирайки еко протестите с хилядите участници в тях.

Много от тези участници днес обаче няма да гласуват за тях. И не защото са станали по – малко „еко“ или защото са били там просто за кеф, ами защо са „статуквовисти“. Термин измислен от мен, за хора, които приемат това, което им предлагат социолозите и почват с тънките сметки. Огромна маса от хора, които не вярват, че с гласа си могат да променят нещо. Някой от тях не гласуват, а други гласуват против някого или нещо. Ако не бяха толкова много нямаше всички предизборни кампании да бяха „анти“ насочени и нямаше толкова силно да ни караха да гласуваме. Защото ако тези хора повярват в значението на гласа си вкупом, той наистина ще стане да е важен. Нямаше да го има ДПС и не само.

Капитал вчера излезе с обръщение на първа страница, в което се казва „Ако от нашите гласове нищо не зависи, защо има хора, които ги купуват?“ и са прави.

Единствено Зелените НЕ изпадат в слепи омрази, клевети, самозабравяне. Единствено те говорят нормално, макар и повече като хора. Единствено за тях знам, че ако успеят да влязат ще вземат правилните решения при гласуване на законите, ще вкарат необходимите точки в новите закони и няма да се продадат. Вярвам им, защото вече познавам 3-ма, а с 2-ма от тях успях дори да прекарам повече време и да ги опозная и това да не ме откаже да гласувам за тях.

Не, Зелените нямат ресурса да управляват. Не, Зелените нямат ефективен план във всички области. Не, Зелените няма да прокарат всички техни идеи в парламента.

Но аз и не искам това от тях. Те проста са първата стъпка към промяната, която търси България.

И ако ти не повярваш в гласа си, утре те може да не надминат дори 1%  и бъдещето да се отложи за още много години. Но ако пък наистина осъзнаеш, че от изборa ти зависи твоето бъдеще и това на децата ти може да ускориш процеса на промяна и първата гражданска партия да мине 4-те процента.

Не си мислите, че съм еколог. Единственото еко в мен е, че си хвърлям боклука в кошчето и че редовно отказвам торбички в магазина.  Всъщност за това ми държание имат доста вина същите хора, които основаха Зелените точно преди една година. Те обаче ми повлияха не благодарени на партията, ами благодарение на гражданските организации и много труд, който са дали за хората в България, а сега виждат, че като политици могат да направят повече. Аз дори не съм много съгласен с някои неща от програмата им, ако не за друго, то поне защото карам Вектра 1990г.

Но все пак утре ще пусна бюлетина номер 12 в урната.

Защото Зелените са първата гражданска партия в България.

Защото Зелените са единствените хора идеалисти, сред кандидатите за депутати.

Защото успях да се запозная лично със силистренските кандидати и те не ме разочароваха.

Защото отказват мръсни пари.

Защото дават всичко от себе си за каузата.

Защото ползват еко хартия и не лепят плакатите си върху тези на другите.

Защото освен екология за тях съществува и политика.

Защото са млади.

Защото след 4 години биха били единствената партия, която не вярвам, че ще ме остави разочарован и засрамен.

Защото на тях им трябват поне 30 – 35 хиляди гласа за да продължат да съществуват и на следващите избори поне да влязат във властта.

А защо не на тези?

Те са единствената партия,към която съм настроен „ЗА“, а не „ПО- МАЛКО ПРОТИВ“. Нека всички утре вкараме правилните хора в парламента и покажем, че от нашият глас има значение какви хора ще ни управляват.

Zelenite.bg

„Национално движение за стабилност и възход“ може и да смениха името си, но в сайта им новините до една започват със  „Симеон Сакскобургготски:“. Може също така да поохладиха отношенията си с БСП и ДПС, но не пожелаха да стъпят по – сериозно като коалиционен партньор и променят отношението си относно някои по – съществени закони. Те вкараха като техни кандидати някои много добри личности, досега неопетнени от политика, като личен мой страх е, че мястото им не е там и не заслужават „народната любов“ да им дойде на главата. НДСВ запази и кадрите си с вече изграден силен пиар и тези, които просто се крият зад тях.

Не съм от тези, на които им е достатъчно само да има логическа връзка между действията на политиците за да си вадя изводи. Оставам скептичен по принцип без доказателства за слуховете, които се носят из обществеността. Факт е обаче, че НДСВ управлява вече 8-ма година. Факт: за тези осем години няма реални успехи в борбата с корупцията. Слух: висши политици от НДСВ са разпънали чадърите над мафията. Логично?

Възможни коалиционни партньори: всички.

Нищо чудно НДСВ да влезе за трети мандат в парламента. Още четири години, ще имаме да свържем фактите и логиката с доводи. Неутрална политика, целенасочено неявяване по медиите освен с внимателни реклами, те не търсят анти гласове, а просто вяра в хората им или поне в по-публичните от тях. Вяра, която получават и далеч не беше изненада поне за мен резултата им на евроизборите. Където и аз ги подкрепих. Меглена като един нормално успешен и вече свикнал кандидат и Антония като първата подкрепила торентите. Очаквах доста силен спад в гласовете им на изборите в Неделя , но забелязвам хора, които примерно ще гласуват за СДС пропорционално и за НДСВ мажоритарно – било то за Соломон Паси или пък за Пламен Константинов.

Имаме личности, чудесен пиар, но никакви резултати и това е съмнително. Не ми се рискува да им гласувам подкрепа.

Бесен съм. И има защо.

Не искам да пиша тази статия коректно, добре построена и внимателно въздействаща. Не искам защото не е подходящо.

Писнало ми е от много неща.

Писна ми още, когато Стефан Райчев – местен бизнесмен построи мини Мол върху уникално археологическо наследство, въпреки, че неведнъж се опитаха да го спрат и учени и обикновени граждани. Всички нормални, но не и общината, защото са близки с кмета. Кмета, който на предишните избори победи за трети път, този път с разлика от около 500 гласа пред далеч по – подходящия кандидат, пък било той издигнат и от Герб. И не е само Мол-а му, който не помага на Силистра. И не е само той, който руши за собствена изгода, и не сме само ние, коите не сме успели да го спрем. Или не сме опитали!

Бесен съм, защото вече не ме интересува кой ще ме управлява. Ама никак. Не за друго- Станишев и Доган & Бойко и Костов е равносилно.  Равносилно е защото положението е еднакво. Властта си прави каквото си иска, освен когато общественото мнение и натежи прекалено много. Ама не става така. Те не трябва да изпитват докъде ги пускаме, а да работят за нас да му се невиди. Не стига, че им плащаме. Не стига, че крадат, не стига че пътуват много ами и не си вършат работата. И са все същите. И когато идват нови, от време на време, ние ги избираме и се оказват пак същите. И пак така ще стане.

Защото Доган си има покрай него си не само турци, а и българи, които просто си гледат келепира. Хора които си дават пари по избори и си чакат после да му прокарат законите. Или ако са по – малки просто да ги уреди на високите места във властта. И защото всички уж го спират. Скоро четох, че Доган нахъсва опозицията срещу себе си за да гласуват за нея, вместо за Герб. Сега ми се струва, че направо са си направили такива партии и са сложили хора с големи и глупави усти там. Хора на всеки билборд в страната.

Яд ме е, че има хора и то млади, които гласуват за хора, които дори повече съсипват страната. Защото ми е по – добре Филиз Хюсменова да е в европарламента, от колкото внука обругал гроба на дядо си. Яд ме е и защото ги виждат какви са смешници тези от Атака, но продължават да гласуват за тях без да знаят, какво Атака би им дала срещу гласа им. Защото Волен освен да прави сиир нищо друго няма да свърши. Няма да махне ДПС, няма да премахне циганията, защото е тръгнал в грешна посока. Защото е глупав и не трябва да е избор на човек, който не си продава гласа.

Яд ме и за Костов ,защото не е глупав и докато ДПС си има обръчите и поръчковата администрация, БСП си има бабите, а НДСВ си има мафията , той ще поеме добре тяхната роля. Както беше преди 8 години. И ще го сподели с ГЕРБ. Яд ме и за Мартин, че се оказа толкова дребен. Вечно хапещ комунистите, дето му пречат и никога не казал с какво е по – добър.

Бесен съм и на Зелените, за които възнамерявах да гласува на следващите избори. Че не се потрудиха. Че не се самопоканиха в телевизиите. Че не купиха гласове ако искате. Защото искам еко опозиция в парламента. Не, не съм вегетарианец, който пести водата и хартиите. Но не си хвърлям боклука извън кошчето заради тях преди време.
И защото на правителството не му пука поне малко за нещо различно от парите. Защото се строят 9 големи сметища в страната, които ще работят с години, но и 9-те са за изгаряне на боклуците. Преди две години сложиха цветни кофи, прибраха пари – да свикваме с разделното събираме. Добре свикнахме, сега искаме и шибани модерни сметопреработващи заводи, от които да излиза хартия, стъкло и метали, които да ползвам, вместо да сека вековни гори, които евентуално да заменя с малки дървенца, които след 100 години, да отсече друг. Не за друго, не съм краен, но искам Зелените да направят елементарните неща за българската екология.

Аз сека гори, да, аз давам подкупи, да, аз крия мафията, да, аз съм този който го прави. Защото гласувам за този, в който не вярвам, но има шанс да влезе, а не за този, който искам. НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ БЪЛГАРИЯ. АКО НЕ ДРУГО ПОНЕ С ГЛАСА СИ. Не да ми казват  „е защо да не се наспя, вместо да ходя да гласувам за маскари?“

Бесен съм на себе си, на другите, на политиците, на бизнесмените. Яд ме е на тая народопсихология, която накара хората да избягат от България. Яд ме е, че вече ги няма чистите хора, които да постъпват правилно. Яд ме е че те са само хиперболизирани образи в книгите, които вече не четем. ю
ЩЕ СЕ ХВАНА И ЩЕ ВЪЗОБНОВЯ HORATA.EU , ЗА ДА ЗНАМ, ЧЕ СЪМ ОПИТАЛ ДА ПРОМЕНЯ НЕЩО. А АКО НЕ СЕ ПОЛУЧИ ОТНОВО, ЩЕ ВИНЯ САМО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ЩЕ ЗНАМ, ЧЕ СЪМ МОЖЕЛ ДА НАПРАВЯ ПОВЕЧЕ!

Оставям статията в натюр- без редакция.

Още коментари: http://e-vestnik.bg/6357

Гледам си аз баловете и си обсъждам колите. Минават всякакви, но обърнах внимание на тоя до мен, на това, колко женствени джипове правят, които са далеч от мъжкарския вид и офроуд заниманията. Казах го по повод на минаващата иначе хубава R-класа.

Минаха още няколко притеснени абитуриенти и минава един GL 500, на което аз възкликнах, отново на момчето до мен, относно как това е далеч повече джип и повече прилича на такъв от предишният.

Сигурно щях да продължа да си развивам тезата, обаче човекът зад мен ме прекъсна и ми каза да погледна на отсрещната улица, където на джипа определен от мен като женствен му се отвори багажника, благодарение на сигнала изпратен от дистанционното в дясно от мен.

„Я кажи сега – кое му е женственото? „

Ходи му обяснявай после на собственика на колата,че била хубава, но не ставала за джип и тем подобни…

П.п. [22:15:53] nupoMaH: не се ли сбихте?
[22:16:07] – ssk: Е, то това остана: не стига че му плюя колата,  ами и да го бия!

R-класата със женствени черти (cecwheels.com)

Gl 500 (automedia.bg)

Слушаме го, мислим го, обсъждаме го, сверяваме си и часовниците с учителите  понякога и по цели часове. Винаги е един от най – интересните диалози, които провеждаме в училище. Не можем да определим с лека ръка какво трябва на образованието ни, но пък всички са съгласни, че трябва да има промяна.

Някои търсят промяната в зародиша на проблема. Сред тези някои проблема е в министерството, в директора, в учителката, в ученика, дори и в родителите. Министърът предлага абсурдни закони; директорът хаби пари и нищо не прави; учителката или може да поддържа реда в клас или не, учениците или го нарушават или учат, или се бият помежду си, а понякога дори посягат на учителките, родителите нехаят и оставят децата си да правят каквото си искат. Обществото пък се дразни на задръстванията причинени от протести…

Други търсят проблема в парите. Министерството не дава достатъчно пари. Директорът не смее да изгони ученик, защото той носи по 2 хиляди лева годишно. Учителите не смеят да оставят ученик на поправка, заради директора  От там и на ученикът не му  пука от отсъствия, слаби оценки, а пък му е и все тая за знанията. Родителите не им се занимава като ги викат учителите, с надеждата да се промени нещо поне в часа им. Обществото казва – давайте им повече пари и продължава да псува в задръстванията.

Други отново търсят проблема в парите. Учителите получават малко пари и напускат. Младите не учат педагогика, защото е слабо платена и с лоши работни условия – до 55 си изкукуригал, но продължаваш още 10 години да обучаваш и напълно полудяваш. Старите пък само това знаят и само чакат до доустареят. Директорът казва на чии ученик баща му дарява по нещо. Обществото си живее. Учат те хора без желание, без избор, без власт, без пари. Какво можеш да научиш от такива загубеняци?

Някои искат да се наложи строгата дисциплина. Затворническа обстановка, право на бой, оценка за дисциплина и униформи- па току виж помогне. Току виж излезе още едно поколение с еднакви идеали, цели и разбирания за успех. Праволинейно развитие на всеки.

За тези, които гледат американски филми (имат опит в чужбина) трябва пък да се промени програмата. Идеята е проста – трябва да се учи до 8 клас едно и също, а после човек да може да се специализира сам. Не му се учи биология?- пише един час повече български. Не му се отдава математиката?- учи история вместо това. Това има три особености обаче – няма реални класове, няма я тази по – малка общност, а само различни смесени групи. А и често човек, може да направи грешен избор. Както аз в 7 клас исках добро математическо образование, но в последствие реших, че хуманитарните науки са по – интересни, така и младите тинейджъри може да объркат в избора си на предмет и години по – късно да съжаляват. Днес дори доста големи ученици не знаят какво искат да кандидатстват в университета, а камо ли да знаят какво искат, когато са били на 14.

И аз бях против силно усложнената програма преди време, но някъде из блоговете или форума ми ми казаха просто, че това те кара да упражняваш мозъка си. И който ми го каза беше отчасти прав…

Отчасти прав е и всеки , който говори за образование, но ето – факт е аз не мога добре да изкажа позицията си дори и в писмен вид.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

П.п. Ето още от мен относно образованието.
А ето и от Златина Коева.