След мои скромни изчисления се оказва, че имам някъде около 20 редовни посетителя, още по 20 заблудени, дето редовно си кликат на разни линкове влизат и много рядко се задържат и когато напиша нещо интересно имам по още 50 – 100 бонус читатели – дошли от тук, от там (най често от дашборда на bg.wordpress.com).
Та мене ми интересуват тези 20 редовни читателя – майка и баща ми (дотук двама), три – четири Интернет познати, които следят какво пиша; в about страницата май двама са писали, че им харесва тук (да и аз това се чудя!?!) и че ще се отбиват. Дотук добре, има и няколко блогъра, които са ме добавили в техните си блогролове и ако те не ме четат, поне аз ги попрочитам. 
Дотук идеално – {20 – (2 + 4 + 2 + 3) ( 3 защото егасимус го броя в друга група, а лонгалон се съмнявам, че ме чете ) = 9 } Имам значи и приблизително 9 редовни читателя, от които нямам ни вест ни коментар… Най – вероятно ги няма, и просто въображението ми широко…
Таа 20 редовни читателя, (разбрахме се, че са според моето въображение, нали?) е то хубаво, ама седя тук и се чеша по главата, какво ли ги кара да идват тук. (нямам разни животинки, придавам си облик на мислещ човек) Реших да напиша списък с вероятните причини, един вид да се изфукам:
- Читателите ми знаят, че са прочели нещо, което никой друг не е;
- За тях тук има поместени линкове към интересни блогове и ме ползват, като портал;
- Интересно им е да чуят какво мисли едно (почти) 17 годишно момче, от село за „голямата политика“;
- Смятат за забавно това, че нямам чувство за хумор;
- По някаква случайност са натиснали Ctrl + D и са ме добавили в таговете си;
- Обичат да се смеят на калпавите неща в блога ми – правописа ми, странното ми мнение за нещата, празната страница за филми , калпавата тема и т.н.;
- Или просто обичат да колекционират/трупат пари.
Ето защо, може би, те ме четат. А ти?
П.п. Ако попадате за пръв път тук и не искате да Ви е последен, може да прочетете някоя от другите статии.
Б.а.: Други коментари тук
5 Отговори so far ↓
Svetlina // 13 март 2008 at 20:48
Ммммммм, а може ли да се подсмихна под километрите мустак и да ти кажа, че бъркаш в сметките, че имаш чувство за хумор, за разлика от правописни грешки и да – не знаех, че си на толкова, на колкото твърдиш?
Отделно, че рядко те проверявам, ама аз просто отделям по няколко блога, които да перровя основно за деня и така един човек го чета около 3 пъти месечно. Смятам, че това не е лошо поситжение…
(коментари от мен – само наум, нещо нямам какво да добавям, още повече, че обикновено чета поне седмица след постването)
Mari-ana // 23 януари 2009 at 13:55
Днес влязох случайно при теб.
Но ще наминавам често и си слагам линк. Имам син на твоите години. Ти ми даваш възможност да се запозная отблизо с негов връстник и начина му на мислене. 
Впечатли ме статията ти за Мартин Димитров.
П.П. Всеки, който казва, че няма чувство за хумор, всъщност го притежава. Тези, които нямат не биха си го признали. Защото се смята за качество, а не за недостатък.
EMPIRE // 23 януари 2009 at 15:38
Аз пък го чета,щото харесвам и нестандартните,а в неговия случай понякога и леко кретенските начини на мислене (nod)
п.п.Това е комплимент
Митко // 22 март 2009 at 23:02
Отговори ми защо да не ти чета блога ?
Vasiliy // 9 април 2009 at 23:37
Няма много интелигентни хора, с които да споря и които да дразня за глупости.