Закъснялото едно

1 ноември 2007

Вместо първата статия в блога ми да е за мен, за идеята и т.н. Аз писах за една тема, която губи актуалност много по – бързо. Затова вече втората статия ще е типичната първа.
Блогове чета от началото на лято 2007, не ми се изброява кои, има ги в blogroll – а, тогава не съм си и помислял да се присъединя към това общество от вече израснали индивиди.

Но случи се, направих си форум една вечер. Причината? Писма ми да слушам как хората говорят без да мислят – карат по вълната. Конкретно? Как цяла България е пълна с расисти, които не осъзнават как сами причиняват това, което мразят. Няма да се оплаквам, относно колко трудно развивам форума. Но ще кажя, колко паднах спамейки… Та един от начините да успея да свърша нещо, бе като поканя хора. Писах на двайсетина блогъри, лични покани за регистрация там, няколко отговориха, няколко се регистрираха, никой от тях не се активизира там. Но пък някой помогнаха. Ангел Грънчаров писа не един, а два пъти за нас. Имаше  и конструктивна критика, за която съм благодарен и все още се опитвам да оправя някой от проблемите. Ето и някой от по – подробните „критици” : Катерина Георгиева , Симион Патеев , Йордан Йорданов , Мартин Иванов  и Борис от Bluelink. С времето форума се разраства и върви напред и нагоре.

Как реших да направя блога ли? Не съм J Направих го само да видя, как е отвътре матрицата на wordpress . Същият ден излезе, обаче и какво искам да споделя, канех се, канех се , но и така не седнах да напиша нещо. Същата вечер малко кураж ми вдъхна Димитър Веселинов и стоях до 2 часа да напиша долната статия. Похвалих се на няколко приятели  и познати, както и на Симион Патеев с цел да чуя мнението му. На другият ден се прибирам вечерта и какво да видя, на блога му има статия за мен. В един момент основната причина да не пиша се оттегли. Вече имаше кой да ме чете. 

Advertisements

4 Коментари “Закъснялото едно”


  1. Поздравления за блога и желая успехи: на нас, българите, са ни крайно необходими мислещи млади хора! Просто те са в момента много дефицитни, а без такива млади хора нито една нация няма бъдеще. Извинявам се, че досега не съм писал във форума, но наистина този период на учителската стачка беше много напрегнат за мен. Дай Боже да се освободя малко и ще пиша и там! Успехи още веднъж!


  2. Поздравявам те за „дързостта“ и ти желая успех – в началото е трудно, но имай вярата, че доста повече хора те четат, отколкото коментирам/пишат във форумите и пр.

    Дерзай! 🙂

  3. dikini Says:

    Пиши, мисли, любопитствай, казвай си мнението и да не ти пука. Ако имаш какво да кажеш и си искрен, ще има кой да чете. Успех.

  4. Петър Says:

    Здравей Станиславе, радвам се, че си направил блог, ще го чета с интерес. Прощавай, че в последно време не намирам време за форума, но се радвам, че набира скорост. Желая успех!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: