На пук на вас – няма да умра!

„На пук на вас – няма да умра!
На пук на всички – няма да умра!“
Така завършва естонската продукция „Klass„- изключителен филм, по действителни случаи, които за жалост не e изключение. Сюжетът явно е на мода сред връстниците ми от цял свят: младо момче, с потенциал , но слаби, как му викат сега – „връзки с обществеността“, попада под подигравките на лидери в класа и други идиоти… Те се гаврят с него, докато той превърта и ги изпотребва всичките.
Но нямам намерение да ви обяснявам колко добър е филмът, защото той показва един съществуващ проблем. Всяка година историята се повтаря по два или три пъти. А трябва ли? Една шега – ок, някой друг юмрук на млади години – ще го преживеем, но да те съблекат чисто гол, насилствено и да те захвърлят в женската съблекалня? Трябва ли всеки дефект на някой хора да бъде взет под внимание и използван срещу него? От 6 клас не ми се е налагало, да участвам в боеве, но това не означава, че те не съществуват. Те са факт – и вчера и днес – а утре?
Вчера са случаите, за които постоянно чуваме. За масови убийства в училища гледам, от както се помня. Обикновено са в САЩ, но още по – обикновено е да не им обръщаме внимание. Поредната новина. Ние, децата, не предполагаме , че този срещу нас е способен на подобно дело, та той е мижитурка, не му стиска. Колкото да възрастните ( миналите вече възрастта да се правят пред противоположният пол ) еми как да кажа, те са основата на един човек. От тях идва страшно много и може би всеки личен проблем, се дължи на друг такъв в семейството.
Днес България е „потресена“ от поредното убийство. „14-годишен ученик почина след сбиване в училище“ Да вадя ли още линкове? Преди две седмици, затвори дискотека в Силистра, заради поредният побой, поне така чух… За какво ли не се е стигало до бой, всеки гледа да си мери „пишката“.
Днес децата страдат, днес децата ги боли, днес децата и умират. А какво правят, тези които вече са си патили и са минали периода? – нищо. Поне аз не съм усетил. За вече понадминалите училищните години, ще препоръчам да прегледат филма и да се сетят какво е отношението учител – потърпевш. Как и днес, отегчени от поредният бой, те дори не се замислят за по – критичният конфликт, който може да се крие под тези „невинни детски злодеяния“. Според вас дали пренебрежението на възрастните, не означава за по – малките, че това което правят, може би не е чак толкова лошо.
Разбира се живеем в сравнително свободен свят и човек е свободен и има избор, дори когато е малтретиран:

• Да преодолее проблемите си и да блесне с хубавите си страни. -> Да се адаптира.
• Да търпи тази бълвоч от психически и физически тормоз. –> Докато завърши.
• Да направи както във филмът – пистолета и RIP на няколко гроба на млади съученици. -> НямамКоментар
• Пак RIP, но само върху неговият гроб – самоубийството не е изход!

И все пак много минават леко – по първите два варианта, да, те оцеляват и продължават напред, но дали е нужно да умират хора, защото някое недорасло хлапе е решило, че е център на света, защото е модерно да си такъв, а не онакъв… Нима това е свободата в която живеем? – другите да определят „какви трябва да сме“?

Искам да съм свободен!

П.п. Утре определяш ти – като съученик, родител или учител.

Реклама