Войници

Часът беше някъде загубен в тъмнината на неосветените улици.

Те бяха някъде загубени под капките дъжд свличащи се по прозорците.

Мястото не беше от значение, можеше да се случи навсякъде и да изглежда идентично.

Нищо не значеше нещо.

Забрави, че днес е утре… или че утре е днес.

Светлините на лампата препускаха през водните пари, но не достигаха до него.

Всичко беше обвито от черната забрадка на избягало от реалността същество.

Значение имаха само капките, които като меч пронизваха стенещата вода.

Всяка една капка си приличаше по другата по различията и от другите.

А той… Той стоеше и ги наблюдаваше, скришом. Изплашен воайор търсещ красотата в най – обикновени неща.

Дете затворило се в черупката на порастването.