Година онлайн история!!!

11 август 2008

Знаете ли, мина година от както се занимавам с всичко това. На 7.08.07 късно вечерта влязох в гугъл и писах „create free forum“, или нещо от сорта. Влязох на vip линка и направих ето това – http://www.bulgaria.forumotion.com . Направих го по вече не много ясни причини, но знам, че го направих със силни чувства. От една страна гняв, от друга хъс, от трета адреналина ме тресеше яко и едвам заспах. Взех една визуална тема и я преработих както аз си харесвам… Отделях време, правих каквото мога, дори първоначално го пазих в тайна… Реших, че повечето хора ще ме сметнат за човек, който се самозаблуждава и такъв си и бях де – не знаех много, нито за Интернет, нито за предмета във форума, ама глупавото биче най – много се сили.

Нямах достатъчно потребители след като поспамих малко насам, натам и реших да променя стратегията. Пуснах обяви за модератори, отзоваха се няколко човека, за които се надявах, че със същия ентусиазъм ще разпространяват форума, е не стана, но беше забавно. С някой от тях още се засичам, един веднъж като изневиделица ми съобщи, че съм се държал прекалено като шеф и напусна форума, блокира ме от скайп и повече не ми проговори… Попитах другите си модератори, които бяха повече от потребителите и те казаха, че няма такова нещо. Много се гордеех с един от тях – swg пенсионер на 68 години – поет, бивш началник в изчислителен център Русе. За жалост и той се изгуби с времето…

След като се сдобих с модератори реших да пусна форума отново, по – официално. Избрах значимата за българската история дата – 6 Септември. Като малко преди това разпратих на почти всички блогъри от блогрола на един човек, който ще запазя в тайна, че ще му се сърдят, едно писмо което беше адски глупаво опитвайки се да докарам приличен официален език се изложих. Намериха се няколко човека отговориха. Ангел Грънчаров направи нещо, което до ден днешен много ценя. Написа не една, ами две (!!!) статии за младия форум на също толкова младия Касчийски.  Абе потръгнаха нещата предвид това, че не продавам нищо, а и го продавам скъпо. 🙂

След това вечерта на 29 Октомври почнах блога, да, този който четете в момента. Там началото също беше подобна пародия. В blogvam.com видях обявата на MyKinda България и реших да пиша, със самозаблудата, че ще стана за блогър, не целях заплащането, а евентуалната реклама. Евала на Димитър Веселинов, който ми отказа по изключително тактичен начин. Както и да е, това ме накара да напиша първата си статия.  След това Симион Патеев, с когото бях поддържал връзка от известно време писа за мен. Резултатът беше феноменален – 308 посещения на блога ми, повечето от които идващи благодарение на статията му. След такъв старт как да не пише човек. Залових се сериозно – редовни постове, реклама, линкове, коментари. Почнах след време да правя по 1100 посещения на седмица…. Но като всяко чудо и това беше за 7 дена (а дано не).  Сега правя на седмица по толкова посещения, колкото преди за ден, а и пиша по толкова…

Всъщност баш доволен бях, когато се наех с най – чисти намерения да помогна на Иво Кабаков. Тогава се надигна блог пространството и след моята статия беше публикувана при Патеев, а после блогът Могилино отговори подобаващо, след време се появи и тази разчувстваща статия на Радалиа. Но тогава бях изключително развълнуван, когато ми звънна репортерката от „Панорама“, дори повече от онзи път, когато ми звъняха да ме канят да участвам в предаването като млад блогър – шанс който пропуснах. Междо другото за поканата пак беше „виновен“ наблюдателят Патеев. В крайна сметка поканиха Иво, интервюто – тук.

Та да се върнем на форума. След известно умуване реших, че няма да успее блог на безплатен хостинг, а и ония наложиха техни си google ads и реших да премина на следващо ниво. Така се появи http://www.horata.eu Известно време избирах хост на достъпна цена и накрая се спрях на icn.bg, a домейнът е следствие от анкета във форума, че даже и в блога. Първоначално не бях много убеден дали е хубав домейна, но с времето започна да ми харесва. 🙂 По едно време видях възможността да си спечелиш напълно безплатно домейн в http://www.bg-best.com и с един придобит от там домейн „платих“ на един да промени избраната от мен визуална тема. И така на 3 Март, друга култова дата за българската история пуснах форума. Съответно пак стабилен спам, съответно пак неособено успешен. Дори все още не съм достигнал 107 -те регистрирани потребители, но мненията сега са значително повече и има няколко човека, които няма да споменавам поименно, но които поддържат живината на форума. Благодаря. По малко, по малко растем, живеем, учим се, караме се.

И все пак може би си заслужават 50 – те лева за хост и домейн, както и стотиците часове труд. Защото за една година се промених, пораснах. Промениха ми се зоните на интерес. Почнах да ползвам кошчетата не само когато има едно някъде до мен… Почна да ми пука. Интересното е, че за тази година открих нови приятели, дори офлайн, като следствие от онлайн дейността ми. Успях поне някого да накарам да „живне обществено“. Изненадах се, а и някак приятно ми стана, когато новоизлюпилият се на сериозно ниво Явор ми писа, че първият блог, който е чел е моят и че иска да чуе мнението ми.

Така историята е дълга, но дано да продължава и да процъфтява. И аз ще продължавам с хъс, както едно време. Следва да пуснем блог към сайта, но и за това ще ви информирам повече.

Поздрави на всички мои редовни и не толкова редовни читатели!

П.п. Забравих да спомена на един дизайнер, който никога не отказва да ми помогне в техническо отношение – Мартин Иванов /enso/.

Закачи се за RSS!

Advertisements

10 Коментари “Година онлайн история!!!”


  1. Поздрави и продължавай в същия дух!

    🙂

  2. arrowsss Says:

    Страшна история, пожелавам успех на теб, твоят блог и horata.eu, започвай да пишеш по-активно и гради нова история, за която да говориш след време.

  3. Петър Says:

    Пожелавам ти все такъв растеж, ентусиазъм и все по-големи постигнати цели 🙂

  4. SK_SHaDoW Says:

    Браво, след време трябва да помислиш да пишеш и някъде другаде, а не само в нета…

  5. Longanlon Says:

    Eнтусизмът ти е завиден 🙂

    Един съвет за блога – сложи си някаква по-запомняща се визуално тема. Поне картинка отгоре.

  6. nedko Says:

    Рови и дерзай Българино!


  7. Честито! Давай все така!


  8. Да се присъединя и аз към толкова възторжените потупквания по рамото от страна на блогърското войнство!

    Млади хора като теб са едно от основанията ми да вярвам, че България въпреки всичко ще има съвсем бляскаво бъдеще!

  9. radalia Says:

    Изненадана съм, че съм спомената…

    А иначе – дерзай! Има какво да кажеш, а явно има и кой да го прочете и чуе! 🙂

    Пък що не и едно наздраве! 😉

  10. Elis Says:

    Hey 🙂 Pyrvo – izvinqvai, 4e pi6a na latinica, no ne6to mi iz4ezna kirilicata (tozi kompuityr e za smqna!). Blagodarq, 4e si mi me spomenal 🙂 Jelaq ti o6te mnogo vdyhnovenie, energiq i jelanie da pi6e6! Syjalqvam, 4e ne otgovorih po-rano, no imah dosta pytuvaniq i edva sega sym back home.
    Pozdravi,
    Elina


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: