ssk за 9-ти Септември

9 септември 2008

Честит празник другари! 😀

Досега какво ли не съм чувал за комунизма, всъщност само неща, които го доближават и до останалите крайни форми на управление. Пълно е с хора, които го защитават и такива каквито го хулят с не по – малка ярост.

Първите са лесни. На много хора в България най – хубавите години са прекарани под управлението на Тато и е нормално да им изглежда, че тогава е било по – добре. Вторите обикновени са смешни, не че харесвам комунизма, но често най – върлите му противници са хора, които просто прекаляват, не може да го обвиняваме във всичко.

Естествено тази ми статия ще се окаже много плоска и некомпетентна – моето поколение е родено малко след падането на каквато там е била системата у нас (забележка първа – 91 набор съм; забележка втора – така и не разбрах как точно се нарича управлението ни до 89 – та година – комунизъм не е, ама и социализъм сякаш не е, тоталитаризъм не знам дори какво означава), но няма значение това си е моето мнение колкото и глупаво да е то. Поне трябва да ви предупредя да не ми се връзвате на акъла. 🙂

Та да видим какво е било през онова време според това, което съм чувал:

  • пълен контрол;
  • няма стоки по магазините;
  • успяват само партийните членове;
  • няма свобода на словото и може да те вкарат в затвора по политически причини;
  • иззема се е имущество от по – богатите – комунизма е убил всяко желание за истински успех;
  • имало е медийно затъмнение;
  • спрени са всички връзки с религията, която поне според мен е важен морален фактор;
  • изпращали са се най – качествените стоки в Русия, вместо да бъдат ползвани от българските граждани;
  • шуробаджанащината е още по – широко разпространена;
  • децата са обвързани с разни наименования като чавдарчета, пионерчета, комсомолчета;
  • хората са опитвали да достигнат някакво ниво в обществото, въвлечени в едновремешната петербургска стълбовидна система ;
  • давани са пари за култура – опера, филми, театър, читалища;
  • имало е страшна инфраструктура;
  • както и развита икономика;
  • изглежда, че са излезли много свестни хора от училищата;

Всъщност не знам какво точно е било при бай тошово време, но знам че някои неща не бих ги търпял.

Знам също, че в един Китай ако имаше демокрация толкова необходимият закон за еднодетието не би бил възможен. Знам и че някой от нещата по – горе съществуват и днес.

Знам също, че повечето ми връстници гледат с насмешка на комунизма, 9 – ти Септември и бабичките и дядовците с картини на Живков в дома си.

Тази ми статия е написана за новооткритият ми проект – http://www.blog.horata.eu

Advertisements

11 Коментари “ssk за 9-ти Септември”


  1. Хубава статия, поздравления.

    Именно фактът, че си набор 91 би трябвало да позволи само на теб да коментираш добър или лош е бил ‘авторитарният социализъм’.

    Което ме води и до втората ми бележка – наричам го ‘авторитарен социализъм’, защото: 1) като икономическа система управлението е било социалистическо – държавата е притежавала всички средства за продукция и 2) социализмът на теория трябва да е демократичен, а този е нямал нищо общо с демократичността – и затова авторитарен.

    Можеш да прочетеш повече по въпроса на блога ми или на http://www.bsm.bg

  2. longanlon Says:

    имаш общо взето вярна представа като гледам, с изключение на едно – „страшна икономика“.

    да, икономиката беше страшна… защото на три пъти държавата фалира и първите два само траншовете от СССР я спасиха, а третият вече беше през 1989 г. и нямаше кой да я спаси.

    погрешната представа, че икономиката по времето на комунистическия режим в България е „вървяла добре“ или „се е развивала“ идват от навика на много хора да отъждествяват работеща икономика единствено с голямо производство и износ. да, но ако всъщност не се осъществява печалба и няма икономически растеж, икономиката не се развива и непрекъснато затъва – и това беше точно положението. всички работеха, на две смени, на три, произвеждаха, изнасяхме компщтри, компоти… и въпреки тоа държавата губеше пари, магазините често бяха празни, банани имаше само веднъж годишно (около нова година) за по 1 ден. и т.н.

  3. ssk Says:

    Брей, не очаквах да ми кажете, че съм прав (макар и с изключения). Единствените ми наблюдение върху тази съществена част от българската история са свързани с това, че често е в устите на хората зад и пред екрана. Един вид всеки говори, а аз не мога да преценя обективно истината. Даже малко ме беше страх да пиша за нещо, в което съм толкова некомпетентен, но реших, че в това е красотата на блогването.


  4. Хаха за плюсовете нито едното ти не е вярно, особено за „икономикатА“, която въобще нямаме, тъй като бяхме напълно зависими от Русия. Чисто приятелски ти препоръчвам да влезеш в моят блог и да видиш някои неща, които съм писал за зверствата им, разказани от преки свидетели и от книги, които съм прочел. -> http://www.luba4ko.wordpress.com . Страхотен блог между другото, продължавай да го подръжаш, успех! 🙂

  5. ssk Says:

    Да, знам блога ти. Влизал съм няколко пъти. Стори ми се интересен, но трябва да поработиш над задържането на посетителите. Не става само с писане явно. Лично аз в момента пробвам нови и интересни похвати. 🙂 Съвсем различно е дали трябва да търсим много посетители.

    Иначе в момента съм задълбал в края на Турското робство и началото на третото българско царство. Комунизма ще почака. 🙂

  6. гравитон Says:

    Най добре мисли с главата си, не с телевизора!Нищо в миналото, настоящето и бъдещето не е черно бяло. Казват, че реалността е въпрос на гледна точка.Пожелавам ти да намериш най добрата гледна точка за теб и хората!

  7. Графът Says:

    Харесва ми, че търсите за себе си възможна обективност в близката история. Това, че е близка, има някои предимства – можете да чуете мнения на очевидци. Колкото повече, толкова по-добре – така ще можете да си съставите собствено мнение. Нали това търсите?
    гравитон преди мен го е казал по-добре.


  8. „Социализъма е недоносче“ – Т. Живков.
    Не знам колко от Вас знаят, но той се е опитвал всячески да наклони политката на България в друга посока – капитализма, дори е на официална среща с френскяит министър, или президент – един от двамата официално е заявил, че България иска да се присъедини към ЕС – представяте ли си? Другото нещо е, че се е опитвал да отвори външният ни пазар, но „братята“ руснаци бързо го нахокват и вкарват в „правият“ път и в двата случая. Ама, че идиот е този кравар, учил до 6 клас, срам, че му позволихме на него и крадливата му свита убийци и терористи да ни тръшнат в прахта! Същите тия идиоти взривиха катедралата „Св. Неделя“ – ашколсун! 😀

  9. Смилен Марков Says:

    Интересен и смислен материал! Чест прави на автора, че се интересува от миналото, че мисли, и най-важното, че се опитва да дава оценки. Човекът е същество с разум, който сам по себе си се стреми към истината, и със съвест, която проектира истината в личния живот. Ако започне да се интересува само от битово-потребното и да оценява според тесния интерес, човекът се лишава от две свои базови характеристики и спира да живее човешки.

    Разбира се, няма историческа епоха, която да е само черна или само бяла. Тъкмо тоталитарните идеологии, т.е. идеологиите, които се опитват да овладеят разума и съвестта, развиват теории за това, че един или друг отрязък от историята следва да се отпише от нея. По тази идеологическа линия се говори например за тъмно средновековие. Впрочем през периода, който уважаваният автор се затруднява да определи терминологично, подобни епитети на мрака се рздаваха щедро за най-различни исторически времена, употребяваха се и за страните извън системата. То е защото онзи режим искаше да програмира човешкото мислене и да вкара в една проста схема невъобразимата пъстрота на живота. Слава на Бога, не успя.

    От плюсовете никак не съм съгласен с тезата за силна икономика. В тази икономика винаги имаше дефицит, тя неизменно беше в неравновесие. Показател за това са постоянният недостиг на стоки, непрекъснатите корекции в цените, при условие че отсъства пазар, както и неспирното печатане на пари. Няма как една хронично неравновесна система да е устойчива.

    Ако под „страшна инфраструктура“ се разбира уродлива, съм по-съгласен (вж. панелните блокове и замърсяващите заводи).

    По-важно е обаче, че някои минуси ми се виждат твърде смекчени, а други просто отсъстват. Медийното затъмнение аз наричам цензура, скъсаните връзки с религията бяха всъщност терор над религиозните изповедания (пример: избитите свещеници). Авторът явно не знае, то няма и много източници откъде това да бъде научено, че през септември и октомври 1944 г. в България са убити около 60 000 души без никакъв съд. Не видях да се споменава за лагерите на смъртта в Ловеч, Скравена и другаде, където огромен брой интелектуалци, както и обииновени граждани, са подложени на жестоки изтезания и немалко са намерили смъртта си. Не видях да се споменава за забраната за напускане на България без специално разрешения, както и за онова, което сполетява близките на случайно успелите да се измъкнат. Няма и дума за репресиите срещу български писатели, художници и други културни дейци, отказали да следват партийната линия в творчеството си (пример: злодейското убийство на писателя Георги Марков). Не се споменава за систематичното толелиране на посредствеността и угодничеството във всички сфери на обществения живот. Няма и дума за репресиите срещу турското население в България в името на налудничавата идея за възвръщане на някаква забравена българска идентичност. Не прочетох за скриването на истината относно аварията в Чернобил, като същевременно управляващата върхушка бе взела всички необходими мерки да защити членовете си и техните семейства. Не се казва, че в условия на равни или близки доходи (с някои изключения в посока много надолу и много нагоре) определена прослойка имаше право да покрива свои лични разходи от държавния бюджет, без да се отчита никому (става дума за т. нар. специално снабдяване). Спирам, защото знам, че няма място да изредя всичко, а и самият аз не знам всичко, разбира се. За препоръчване в това отношение е двутомникът на споменатия Георги Марков „Задочни репортажи за България“, който не се изучава и няма скоро да се изучава в българското училище.

    Спирам с изброяването и по друга причина. Мисля, че интуицията и будната съвест на младия автор много вярно е усетила, че основният проблем е не в това какви злини или какви положителни явления изброяваме. Основният проблем е в друг0 – ние като че ли не сме наясно що за система е това и кое в нея е собствено зло. Ако я наречем комунистическа, формално ще сбъркаме. Официално тогава се говореше, че комунизмът ще настъпи в някакво утопично бъдеще, но не и че е настъпил. Няма да чуете реч оли да прочетете някакъв домукент от онова време, в които системата да се определя като комунистическа. От друга страна обаче, ако се откажем от термина комунизъм, ще ознавача, че се съгласяваме, че все пак е било възможно някакво по-друго (съответно по-добро) развитие на системата, ако бяхме изчакали комунизмът да настъпи. Аз не вярвам в това. Комунизмът е това, което беше, и нищо по-различни и по-добро не би могло да се очаква от него. 50 години не са малко, а на други места по-света още го очават, но системата и там си е все така уродлива (пример: Северна Корея).

    Тук се появява другото съмнение. Може би като идеология комунизмът е нещо добро, но поради несъвършенството на човешката природа или поради историческо стечение на обстоятелствата тази идеология се е осъществила по един лош начин. Аз не вярвам в това. Комунизмът е в зародиша си зло, понеже отрича Бога и човека. Бога отрича, като Го обявява за несъществуваш, а човека – като го дефинира като съвкупност от обществени отношения. Последната дефиниция е дадена не от някого другиго, а от идеолога на комунизма Карл Маркс.

    Твърди се, че комунизмът има голяма заслуга за справяне с едно друго зло на XX в. , така наречената кафява чума, т.е. немският национал-социализъм и италианския фашизъм. Говори се, че комунизмът е антифашизъм. Аз не вярвам в това. Защото както фашизмът проповядва научен расизъм, по същия начин комунизмът научно се опитва да обоснове репресията срещу една конкретна социална прослойка.

    Не вярвам, че комунизмът е антифашизъм още и поради това, че обществото, очакващо комунизма, по своите характеристики силно прилича на системата на фашизма. Разликата е, че фашизмът не преследва собствеността. Приликите са много, но главната е следната – опитът да се овладее разума и съвестта на всички хора. Това става, когато съответната идеология се представи за научна истина от последна инстанция, а съответната система – като връх и цел на цялото историческо развитие на човечеството. Именно поради това фашистко-комунистическите общества са общества на черното и бялото, общества, в които или си на страната на партийната истина (мислиш правилно и съдиш правилно) или си смъртен враг. А онези, които не са обявени все още нито за врагове, нито за герои, са перманенто заподозряни. В това се изразява репресивната същност на двете системи. Терорът над човека и неотменима характеристика на пътя към комунизма.

    Комунизмът е общество на недоверието, когато естествените нравствени обвързаности между хората се заменят от партиен морал, от някакви „по-висши“ ценности. И това става не по изключение, не в някакви специални ситуации, а тотелно – във всикчи сфери на живота, тотално. Затова и терорът е тотален, той е навсякъде. И фашистката, и комунистическата идеология официално проповядват, че всички науки и изкуства, всяка активност на отделния човек или на някаква общност трябва да им служат. И тъй, става дума за тотално поробване на разума и съвестт. Упражнава се не само физически, психически и социален терор, но се контролира и съвестта. Истината и дори простият факт стават функции на партийния интерес (добро четиво е малката книжка на Чеслав Милош „Поробеният разум“).

    Така че, лично според мен, най-точният термин за режима, за който говорим, е тоталитаризъм, тоталитарно общество. Това понятие, без да назовава конкретна идеология, обозначава най-типичните явления, заради които ние не искаме да живеем повторно в нещо подобно.

    Попаднах на този материал съвсем случайно, докато търсех новини за смъртта на големия български историк, за писателката Вера Мутафчиева. В някои форуми прочетох мнения , които с лека ръка осъжддат тази интлектуалка от топ световно ниво заради принадлежността й към шпионската мрежа на тоталитарната държава. Мисля, че подобни кресливи и лековати реакции са плод на липсата на познание за тоталитарното общество, за неговите принципи и методите, по които то се управлява. Затова и се зарадвах, че един гимназист се вълнува и пише по тази тема.

    Желая успех на автора!

  10. Смилен Марков Says:

    Съжалявам за всички печатни грешки в моя постинг!

  11. ssk Says:

    Нещата, които изброи ги знам, някой от тях знаех преди статията, някой научих в последствие. От лагерите забрави да споменеш този в Белене.

    Тоталитарните системи си приличат да, такива се водят комунизма, фашизма и нацизма. В основата си са еднакви, само проявленията им са различна.

    А авторитарните системи се твърди, че са били естествена защита между двете войни срещу тоталитарните системи. Такава в България е била тази на Борис 3.

    Погледът ми на нещата за последните месеци несъзнателно се е променил. Не много, но сега гледам по – по компетентен начин на историята ни тогава. Човек се учи, докато е жив.

    Поздрави за дългия коментар.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: