Короната на дървото

– Искам целия свят!
– Не можеш да го имаш.
– Но аз го искам, искам, искам!
– Разбери, не може. Ти си част от света, не може един пиксел да съхрани в себе си цяла снимка.
– Добре, тогава искам да го променя.
– И това не може. Можеш да промениш себе си, но не и света. Не се прави на манекенка, не ти отива.
– Ти каза, че ще ми изпълниш едно желание.
– Да, ще ти изпълня едно разумно желание. Пожелай си нещо просто – кола, къща, работа, прегръдка.
– За какво ще са ми ако живея в по-добър свят? В по-добрия свят тези неща няма да са от значение.
– А какво ще е от значение?
– Любовта. Тя ще е всичко. Любовта и щастието!
– С тях хляб не се купува. А и любовта е на привършване. След 100 години, любов няма да има.
– Не говори така. Знаеш, че тя е вечна.
– След 100 години  ще ме обичаш ли?
– Но, тогава ще бъда на 120, как искаш да те обичам. Аз ще бъда мъртва.
– Видя ли, след 100 години няма да има любов. И звезди няма да има, защото няма да има кой да ги брои. Няма да ги има короните на дърветата, които се обновяват всяка есен.
– Знаеш ли защо падат листата? За да могат дърветата да складират вода в пъпките вместо тя да се изпарява през листата.
– Хе, хе. Падат за да може слънчевите лъчи през зимата да се оползотворят. После, като пораснат отново, да пазят сянка през топлите дни. Всичко останало, което са те учили по Биология е следствие от това. Природата не работи така, ние сме тези, които търсим страничните резултати, а не осъществяваме основните.
– Дай целувка, умничкия ми той.

Реклама