Избяга

24 юли 2009

Избяга комунизма.
Избягаха и ТКЗС-етата, а с тях ни напуснаха и демократите.
Останалите избягаха с банките и с идеите си.
После избягаха няколко правителства.
Избягаха и парите.
Избяга и Жорж Ганчев.
От Испания избяга и царя.
Избяга ни либидото.
Избягаха и надеждите за държава без корупция.
Избягаха и свестните.
Избяга и тока.
Избягаха и фондовете.
Избягвахме влизането на европейски и световни футболни първенства.
Избяга и чувството ни за хумор. Слави го сви.
Избяга и журналистиката. Нея я сви Ирен Кръстева.
Прибягаха турците в България за изборите.
Избягаха и надеждите ми.
Съучениците ми и те избягаха.
Избягаха и агентите.

Останаха само техните наследници и техните гардове.

Айде бегайте!

Advertisements

Хората убиват за думи.
А ние не ги използваме.
Не, че не говорим, не използваме думите.
Тях само ги мислим.
И колкото повече мислим, толкова повече думи ни се налага да използваме за да не се издаваме.
Но на нас си ни е добре така.
Така сме си свикнали и така ще си останем.

Ще казваме, че подкрепяме, а всъщност ще предпочитаме.
Ще казваме, че ви обичаме, а всъщност ще искаме.
Ще казваме, че вярваме, а всъщност oще ще търсим.

(Герб)
Няма да се крием, вредно е за ПР-а. Ще се покажем, ще излезем на воля, ще срежем още нечие въже и ще се приберем да си ядем салатката. Ще говорим колко много можем, а за останалото просто ще мълчим.
(БСП)
Или пък ще се крием, няма да се даваме. Ще стоим здраво на плаващи пясъци. И ще отричаме, че сме на тях.

(ДПС)
Може пък и  просто да не ни пука. Да си имаме приятелите, да си ни е стабилен дохода. Да опитваме да си запазим това, което имаме. И да успяваме, защото знаем кога и пред кого да говорим.

(Атака)
Можем и да употребим  думите, както стара блуза е употребена за парцал. Да извикаме пред всички, че викаме.

(СК)
А защо не да си викаме, срещу миналото. За него никой не го е грижа, нека да викаме срещу  него. Те там си имат други проблеми, няма да ни спрат. Ама няма и кой  да ни чуе, защото са ни чували и не са останали очаровани.

РЗС

Може пък да не разчитаме на думите. Те не са стока  в днешни дни. Да, те дават, но едва няколко заблудени  приятеля. Останалите трябва да ги подкрепим  със знания. Особено по история  – я Стамбалов, я  Славейков ще са ни в устата. А защо не да споменем и самият Алеко. Нали без това сме Бай Ганьовци особено в България.

Зелените
А и защо са ни думите. Те са зелена работа, нямат почва  по нашите земи.

На нас Алеко  си ни стига. Даже искаме още от него.

Важно е думи да има

В предишната статия всичко си беше вярно, но истината сякаш не я доизказах. Ако имаше партия, която да отговаря на моите изисквания нямаше да гласувам за Зелените. За жалост няма и не е само това, няма партия, на която да имам доверие, че ще води силна политика, ще е честна и разумна и че няма да ме е срам, че ще гласувам за нея. Най- близко до желаната партия се явява тази не само еко организация.

Не вярвам, че Бат Бойко като по филмите на Чък Норис ще влезе с ритник и ще премахне корупцията и няма да разпъне чадъри над мафията. По – скоро някои хора на старата коалиция да изгърмят и да бъдат заменени с нови. Дори ако загърбим сивият сектор, икономически няма партия, която да е с достатъчно ясни цели и необходимият потенциал да управлява. Да най – близо до човешки ресурс са Синята коалици, БСП и ГЕРБ. Просто в едните си ги събират от годините (което е повлияло на преценката на хората там), а при другите експертите са влезли като надежда за власт.

Затова не искам да гласувам. Не искам да приема факта, че нямам избор в демократична страна. Фактът, че избирам по – малкото зло, или пък тези, които не сме видели още. Или сме забравили. Не ми пука толкова много дали ще управляват комунистите или другите, ако няма да има съществена разлика в управлението им. Може би вторите ще са по – малко нагли, но и за това не можем да сме сигурни.

Да, предпочитам да ме управляват десни сили, не защото в България левите са бивши комунисти и агенти, а защото дясната политика е по – близка до разбиранията ми за възход. Но аз не харесвам сините тук, защото те предимно говорят срещу БСП, както Волен говореше срещу циганите. Това не са политици, не са и хора, за които искам да гласувам.

Имах моите симпатии, моите надежди, но за няколко месеца всичко изчезна. Видях лицата и на едните и на другите. Хора, на които не бих дал да ми месят хляба, камо ли да ми създават условия да си го купувам сам.

И после дойдоха другите. Първата гражданска партия в България! Партия, която няма готовност да управлява, но и никой не очаква това от нея. Партия на новите политици. Да, те не носят костюми и не говорят коректно, както ми се иска да са всички депутати, които избирам. Но това са бели кусури в сравнение с това, което тук свързваме с политици. Млади хора, които наистина искат промяната. Хора като мен. Хора, които преди 2 години промениха България за години напред организирайки еко протестите с хилядите участници в тях.

Много от тези участници днес обаче няма да гласуват за тях. И не защото са станали по – малко „еко“ или защото са били там просто за кеф, ами защо са „статуквовисти“. Термин измислен от мен, за хора, които приемат това, което им предлагат социолозите и почват с тънките сметки. Огромна маса от хора, които не вярват, че с гласа си могат да променят нещо. Някой от тях не гласуват, а други гласуват против някого или нещо. Ако не бяха толкова много нямаше всички предизборни кампании да бяха „анти“ насочени и нямаше толкова силно да ни караха да гласуваме. Защото ако тези хора повярват в значението на гласа си вкупом, той наистина ще стане да е важен. Нямаше да го има ДПС и не само.

Капитал вчера излезе с обръщение на първа страница, в което се казва „Ако от нашите гласове нищо не зависи, защо има хора, които ги купуват?“ и са прави.

Единствено Зелените НЕ изпадат в слепи омрази, клевети, самозабравяне. Единствено те говорят нормално, макар и повече като хора. Единствено за тях знам, че ако успеят да влязат ще вземат правилните решения при гласуване на законите, ще вкарат необходимите точки в новите закони и няма да се продадат. Вярвам им, защото вече познавам 3-ма, а с 2-ма от тях успях дори да прекарам повече време и да ги опозная и това да не ме откаже да гласувам за тях.

Не, Зелените нямат ресурса да управляват. Не, Зелените нямат ефективен план във всички области. Не, Зелените няма да прокарат всички техни идеи в парламента.

Но аз и не искам това от тях. Те проста са първата стъпка към промяната, която търси България.

И ако ти не повярваш в гласа си, утре те може да не надминат дори 1%  и бъдещето да се отложи за още много години. Но ако пък наистина осъзнаеш, че от изборa ти зависи твоето бъдеще и това на децата ти може да ускориш процеса на промяна и първата гражданска партия да мине 4-те процента.

Не си мислите, че съм еколог. Единственото еко в мен е, че си хвърлям боклука в кошчето и че редовно отказвам торбички в магазина.  Всъщност за това ми държание имат доста вина същите хора, които основаха Зелените точно преди една година. Те обаче ми повлияха не благодарени на партията, ами благодарение на гражданските организации и много труд, който са дали за хората в България, а сега виждат, че като политици могат да направят повече. Аз дори не съм много съгласен с някои неща от програмата им, ако не за друго, то поне защото карам Вектра 1990г.

Но все пак утре ще пусна бюлетина номер 12 в урната.

Защото Зелените са първата гражданска партия в България.

Защото Зелените са единствените хора идеалисти, сред кандидатите за депутати.

Защото успях да се запозная лично със силистренските кандидати и те не ме разочароваха.

Защото отказват мръсни пари.

Защото дават всичко от себе си за каузата.

Защото ползват еко хартия и не лепят плакатите си върху тези на другите.

Защото освен екология за тях съществува и политика.

Защото са млади.

Защото след 4 години биха били единствената партия, която не вярвам, че ще ме остави разочарован и засрамен.

Защото на тях им трябват поне 30 – 35 хиляди гласа за да продължат да съществуват и на следващите избори поне да влязат във властта.

А защо не на тези?

Те са единствената партия,към която съм настроен „ЗА“, а не „ПО- МАЛКО ПРОТИВ“. Нека всички утре вкараме правилните хора в парламента и покажем, че от нашият глас има значение какви хора ще ни управляват.

Zelenite.bg

НДСВ

2 юли 2009

„Национално движение за стабилност и възход“ може и да смениха името си, но в сайта им новините до една започват със  „Симеон Сакскобургготски:“. Може също така да поохладиха отношенията си с БСП и ДПС, но не пожелаха да стъпят по – сериозно като коалиционен партньор и променят отношението си относно някои по – съществени закони. Те вкараха като техни кандидати някои много добри личности, досега неопетнени от политика, като личен мой страх е, че мястото им не е там и не заслужават „народната любов“ да им дойде на главата. НДСВ запази и кадрите си с вече изграден силен пиар и тези, които просто се крият зад тях.

Не съм от тези, на които им е достатъчно само да има логическа връзка между действията на политиците за да си вадя изводи. Оставам скептичен по принцип без доказателства за слуховете, които се носят из обществеността. Факт е обаче, че НДСВ управлява вече 8-ма година. Факт: за тези осем години няма реални успехи в борбата с корупцията. Слух: висши политици от НДСВ са разпънали чадърите над мафията. Логично?

Възможни коалиционни партньори: всички.

Нищо чудно НДСВ да влезе за трети мандат в парламента. Още четири години, ще имаме да свържем фактите и логиката с доводи. Неутрална политика, целенасочено неявяване по медиите освен с внимателни реклами, те не търсят анти гласове, а просто вяра в хората им или поне в по-публичните от тях. Вяра, която получават и далеч не беше изненада поне за мен резултата им на евроизборите. Където и аз ги подкрепих. Меглена като един нормално успешен и вече свикнал кандидат и Антония като първата подкрепила торентите. Очаквах доста силен спад в гласовете им на изборите в Неделя , но забелязвам хора, които примерно ще гласуват за СДС пропорционално и за НДСВ мажоритарно – било то за Соломон Паси или пък за Пламен Константинов.

Имаме личности, чудесен пиар, но никакви резултати и това е съмнително. Не ми се рискува да им гласувам подкрепа.