Бесен съм!

8 юни 2009

Бесен съм. И има защо.

Не искам да пиша тази статия коректно, добре построена и внимателно въздействаща. Не искам защото не е подходящо.

Писнало ми е от много неща.

Писна ми още, когато Стефан Райчев – местен бизнесмен построи мини Мол върху уникално археологическо наследство, въпреки, че неведнъж се опитаха да го спрат и учени и обикновени граждани. Всички нормални, но не и общината, защото са близки с кмета. Кмета, който на предишните избори победи за трети път, този път с разлика от около 500 гласа пред далеч по – подходящия кандидат, пък било той издигнат и от Герб. И не е само Мол-а му, който не помага на Силистра. И не е само той, който руши за собствена изгода, и не сме само ние, коите не сме успели да го спрем. Или не сме опитали!

Бесен съм, защото вече не ме интересува кой ще ме управлява. Ама никак. Не за друго- Станишев и Доган & Бойко и Костов е равносилно.  Равносилно е защото положението е еднакво. Властта си прави каквото си иска, освен когато общественото мнение и натежи прекалено много. Ама не става така. Те не трябва да изпитват докъде ги пускаме, а да работят за нас да му се невиди. Не стига, че им плащаме. Не стига, че крадат, не стига че пътуват много ами и не си вършат работата. И са все същите. И когато идват нови, от време на време, ние ги избираме и се оказват пак същите. И пак така ще стане.

Защото Доган си има покрай него си не само турци, а и българи, които просто си гледат келепира. Хора които си дават пари по избори и си чакат после да му прокарат законите. Или ако са по – малки просто да ги уреди на високите места във властта. И защото всички уж го спират. Скоро четох, че Доган нахъсва опозицията срещу себе си за да гласуват за нея, вместо за Герб. Сега ми се струва, че направо са си направили такива партии и са сложили хора с големи и глупави усти там. Хора на всеки билборд в страната.

Яд ме е, че има хора и то млади, които гласуват за хора, които дори повече съсипват страната. Защото ми е по – добре Филиз Хюсменова да е в европарламента, от колкото внука обругал гроба на дядо си. Яд ме е и защото ги виждат какви са смешници тези от Атака, но продължават да гласуват за тях без да знаят, какво Атака би им дала срещу гласа им. Защото Волен освен да прави сиир нищо друго няма да свърши. Няма да махне ДПС, няма да премахне циганията, защото е тръгнал в грешна посока. Защото е глупав и не трябва да е избор на човек, който не си продава гласа.

Яд ме и за Костов ,защото не е глупав и докато ДПС си има обръчите и поръчковата администрация, БСП си има бабите, а НДСВ си има мафията , той ще поеме добре тяхната роля. Както беше преди 8 години. И ще го сподели с ГЕРБ. Яд ме и за Мартин, че се оказа толкова дребен. Вечно хапещ комунистите, дето му пречат и никога не казал с какво е по – добър.

Бесен съм и на Зелените, за които възнамерявах да гласува на следващите избори. Че не се потрудиха. Че не се самопоканиха в телевизиите. Че не купиха гласове ако искате. Защото искам еко опозиция в парламента. Не, не съм вегетарианец, който пести водата и хартиите. Но не си хвърлям боклука извън кошчето заради тях преди време.
И защото на правителството не му пука поне малко за нещо различно от парите. Защото се строят 9 големи сметища в страната, които ще работят с години, но и 9-те са за изгаряне на боклуците. Преди две години сложиха цветни кофи, прибраха пари – да свикваме с разделното събираме. Добре свикнахме, сега искаме и шибани модерни сметопреработващи заводи, от които да излиза хартия, стъкло и метали, които да ползвам, вместо да сека вековни гори, които евентуално да заменя с малки дървенца, които след 100 години, да отсече друг. Не за друго, не съм краен, но искам Зелените да направят елементарните неща за българската екология.

Аз сека гори, да, аз давам подкупи, да, аз крия мафията, да, аз съм този който го прави. Защото гласувам за този, в който не вярвам, но има шанс да влезе, а не за този, който искам. НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ БЪЛГАРИЯ. АКО НЕ ДРУГО ПОНЕ С ГЛАСА СИ. Не да ми казват  „е защо да не се наспя, вместо да ходя да гласувам за маскари?“

Бесен съм на себе си, на другите, на политиците, на бизнесмените. Яд ме е на тая народопсихология, която накара хората да избягат от България. Яд ме е, че вече ги няма чистите хора, които да постъпват правилно. Яд ме е че те са само хиперболизирани образи в книгите, които вече не четем. ю
ЩЕ СЕ ХВАНА И ЩЕ ВЪЗОБНОВЯ HORATA.EU , ЗА ДА ЗНАМ, ЧЕ СЪМ ОПИТАЛ ДА ПРОМЕНЯ НЕЩО. А АКО НЕ СЕ ПОЛУЧИ ОТНОВО, ЩЕ ВИНЯ САМО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ЩЕ ЗНАМ, ЧЕ СЪМ МОЖЕЛ ДА НАПРАВЯ ПОВЕЧЕ!

Оставям статията в натюр- без редакция.

Още коментари: http://e-vestnik.bg/6357

За какво да пиша?!?

1 февруари 2009

Толкова теми за блога ми минават през главата, но от нито една не излиза нищо!

Първо опитах да пиша за книгите, породен от една дискусия с Гевречето. Идеята беше да си докажа тезата, че филмите повече пречат от колкото помагат на книгите. Почнах, писах, писах и се отказах, стана много слаба.

Днес бях зареден с повече игри. Мислех си какво ще напиша за Търговище. Град, в който, ако ги нямаше турците, щеше да се наложи да го преименуват на село. Единствената област с център село! Щях да пиша и за това как ми предлагат „МАЙНЬЕЗА“ на хамбургер, за чиято цена лъжат на таблата. Може би щях да засегна въпроса за магазините и дори закусвалните, които не работят в Неделя.
Но не го направих.

Мислех си и да пиша за спортната стрелба, повода ми да отида до Ески Джумая. Но каквото и да бях написал би прозвучало като оправдание, че не съм сред най – добрите стрелци.

Мислех да пиша и за неща чути  в „На 4 очи“ (все още без ухото), или пък за конференцията на „Новото време“. Неща или прекалено клиширани напоследък или прекалено фантасмагорични, че да се коментират.

И за последно мислех да пиша за това какви песимисти сме българите (да пишеш за това е още по – песимистично…) породено от статията на моят съперник напоследък, с който почнахме да се съревноваваме кой ще направи повече посещения на сайта си… В интерес на истината той ме бие, но поне се радвам, че го амбицирам. 🙂

Днес трябваше да е готов опита ми да превърна най – големия ми провал за тези 17 години в един успешен сайт, да мамо, тате и ти дето си се абонирал за RSS, говоря за Хората.eu , нещо което може никога да не види бял свят в целият си блясък. 😦

За какво ми е блог, като една тема като хората не мога да измисля?

Еее не можах да се стърпя.
Този тъмен субект на Интернет превзетостта и безпардоното отношение най -накрая ще спре да ми трови форума с неговите си противни изкази.
Сигурно някой от вас, ще ме запитат защо не съм го баннал до сега. Истината е, че http://www.horata.eu е една идея над бановете, като начин на въдворяване на ред. В проекта (сайта) съм заложил философията, че всеки има право да изказва мнението си, независимо какво е то, а покрай това нарушенията на правилата изглеждат по – дребни и винаги, потребителите са минавали с мъмрене. За повече от година не бях банвал никого, но Апостол Апостол, просто доказа, че не заслужава привилегията да пише в http://www.horata.eu !

Простотия до шия. Нали това ви повтарям непрекъснато би, мършляци. Вие сте най- обикновени българи, а вече в цял свят разбраха, че българите са идиотите на Европа. Нещо повече- българите са простаците на Вселената.

И взела таци измет да дели мегдан с Апостол Апостолов! А бе, вас да не ви е ***** лудият?

**** ви е! Защото е медицински доказан факт, че 1 800 000 бълтари имат психически отклонения. Българите са идиоти, психопати, мошеници и некадърни простаци. И нищо повече.
Каквото и да правите, вие сте и си оставате анонимни отрепки от циганската махала на Европа. Кръгли идиоти!

Един пример: едно кретенче тук (бел. ред. Това ще да съм аз) смята, че живея в Младост 2. В Младост 2 се намира безнес паркът на България. Там е и моят офис. Той е от 120 квадратни метра и струва около 200 000 евро. Тоя въшкар, дето ги е писал тия глупости, нито на тоя, нито на оня свят няма да види тези пари. От скромност няма да кажа нищо за къщата и вилата си.

А сега се охапете по пършвити дирници гладници, въшкари и прошляци!

А бе я си  ******* бе, нищожества жалки!

Ето и линк към изказването, което просто преля чашата, или в случая цокалото….
И все пак, не го баннах току така, ами просто той редовно нарушаваше 2-ро, 4-то и 8-мо от Правилата на форума…

Вече може да се чувствате спокойни да четете и пишете в http://www.horata.eu ! 🙂

Знаете ли, мина година от както се занимавам с всичко това. На 7.08.07 късно вечерта влязох в гугъл и писах „create free forum“, или нещо от сорта. Влязох на vip линка и направих ето това – http://www.bulgaria.forumotion.com . Направих го по вече не много ясни причини, но знам, че го направих със силни чувства. От една страна гняв, от друга хъс, от трета адреналина ме тресеше яко и едвам заспах. Взех една визуална тема и я преработих както аз си харесвам… Отделях време, правих каквото мога, дори първоначално го пазих в тайна… Реших, че повечето хора ще ме сметнат за човек, който се самозаблуждава и такъв си и бях де – не знаех много, нито за Интернет, нито за предмета във форума, ама глупавото биче най – много се сили.

Нямах достатъчно потребители след като поспамих малко насам, натам и реших да променя стратегията. Пуснах обяви за модератори, отзоваха се няколко човека, за които се надявах, че със същия ентусиазъм ще разпространяват форума, е не стана, но беше забавно. С някой от тях още се засичам, един веднъж като изневиделица ми съобщи, че съм се държал прекалено като шеф и напусна форума, блокира ме от скайп и повече не ми проговори… Попитах другите си модератори, които бяха повече от потребителите и те казаха, че няма такова нещо. Много се гордеех с един от тях – swg пенсионер на 68 години – поет, бивш началник в изчислителен център Русе. За жалост и той се изгуби с времето…

След като се сдобих с модератори реших да пусна форума отново, по – официално. Избрах значимата за българската история дата – 6 Септември. Като малко преди това разпратих на почти всички блогъри от блогрола на един човек, който ще запазя в тайна, че ще му се сърдят, едно писмо което беше адски глупаво опитвайки се да докарам приличен официален език се изложих. Намериха се няколко човека отговориха. Ангел Грънчаров направи нещо, което до ден днешен много ценя. Написа не една, ами две (!!!) статии за младия форум на също толкова младия Касчийски.  Абе потръгнаха нещата предвид това, че не продавам нищо, а и го продавам скъпо. 🙂

След това вечерта на 29 Октомври почнах блога, да, този който четете в момента. Там началото също беше подобна пародия. В blogvam.com видях обявата на MyKinda България и реших да пиша, със самозаблудата, че ще стана за блогър, не целях заплащането, а евентуалната реклама. Евала на Димитър Веселинов, който ми отказа по изключително тактичен начин. Както и да е, това ме накара да напиша първата си статия.  След това Симион Патеев, с когото бях поддържал връзка от известно време писа за мен. Резултатът беше феноменален – 308 посещения на блога ми, повечето от които идващи благодарение на статията му. След такъв старт как да не пише човек. Залових се сериозно – редовни постове, реклама, линкове, коментари. Почнах след време да правя по 1100 посещения на седмица…. Но като всяко чудо и това беше за 7 дена (а дано не).  Сега правя на седмица по толкова посещения, колкото преди за ден, а и пиша по толкова…

Всъщност баш доволен бях, когато се наех с най – чисти намерения да помогна на Иво Кабаков. Тогава се надигна блог пространството и след моята статия беше публикувана при Патеев, а после блогът Могилино отговори подобаващо, след време се появи и тази разчувстваща статия на Радалиа. Но тогава бях изключително развълнуван, когато ми звънна репортерката от „Панорама“, дори повече от онзи път, когато ми звъняха да ме канят да участвам в предаването като млад блогър – шанс който пропуснах. Междо другото за поканата пак беше „виновен“ наблюдателят Патеев. В крайна сметка поканиха Иво, интервюто – тук.

Та да се върнем на форума. След известно умуване реших, че няма да успее блог на безплатен хостинг, а и ония наложиха техни си google ads и реших да премина на следващо ниво. Така се появи http://www.horata.eu Известно време избирах хост на достъпна цена и накрая се спрях на icn.bg, a домейнът е следствие от анкета във форума, че даже и в блога. Първоначално не бях много убеден дали е хубав домейна, но с времето започна да ми харесва. 🙂 По едно време видях възможността да си спечелиш напълно безплатно домейн в http://www.bg-best.com и с един придобит от там домейн „платих“ на един да промени избраната от мен визуална тема. И така на 3 Март, друга култова дата за българската история пуснах форума. Съответно пак стабилен спам, съответно пак неособено успешен. Дори все още не съм достигнал 107 -те регистрирани потребители, но мненията сега са значително повече и има няколко човека, които няма да споменавам поименно, но които поддържат живината на форума. Благодаря. По малко, по малко растем, живеем, учим се, караме се.

И все пак може би си заслужават 50 – те лева за хост и домейн, както и стотиците часове труд. Защото за една година се промених, пораснах. Промениха ми се зоните на интерес. Почнах да ползвам кошчетата не само когато има едно някъде до мен… Почна да ми пука. Интересното е, че за тази година открих нови приятели, дори офлайн, като следствие от онлайн дейността ми. Успях поне някого да накарам да „живне обществено“. Изненадах се, а и някак приятно ми стана, когато новоизлюпилият се на сериозно ниво Явор ми писа, че първият блог, който е чел е моят и че иска да чуе мнението ми.

Така историята е дълга, но дано да продължава и да процъфтява. И аз ще продължавам с хъс, както едно време. Следва да пуснем блог към сайта, но и за това ще ви информирам повече.

Поздрави на всички мои редовни и не толкова редовни читатели!

П.п. Забравих да спомена на един дизайнер, който никога не отказва да ми помогне в техническо отношение – Мартин Иванов /enso/.

Закачи се за RSS!

„Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
И наливат отрова вонлива
От жлезите на своите зъби”

Н.Й.Вапцаров

Тези думи са силни, обаче само ако някой ги чуе и само, ако доведат до някое действие, било то и до други думи.

Тези думи са сред нас.

Тези думи са в нас.

Къде обаче са тези думи? – рядко те достигат по – далеч от мислите, в повечето случаи дори и там не стигат, въпреки че могат.

Един месец.

Един месец се навършва днес от началото на началото, един месец от официалния старт, един месец от една персонална, а надявам се и обществена промяна.

Един месец фалстарт с потенциал да се забрави и да се продължи напред със свръхзвукова скорост.

Може би само аз знам какво означават тези думи, а Вие може да влезете на www.horata.eu , който днес става на един месец.

Защото промяната е близо и далече!

Всички знаем обявите за набиране на работници по дърветата, на които отдолу има да си скъсаш телефонен номер. Напълно обикновен лист А4, принтиран в домашни условия – никакъв проблем.

А сега си представете вместо телефон отдолу да има Интернет адрес – смятам, че заради необичайната употреба на реклама може да има добър ефект, а и няма да забравят сайта. Разбира се проблема със точният текст си оставя, но след като се подбере внимателно ще бъде всичко на 6+.

Още утре почвам с реклама на форума (който няма да е лошо да посетите) и ще пиша дали е имало резултат. 😉

Поздрави!

П.п. Извинявам се за думата „новаторска“ в заглавието, но исках да е по – провокиращо.

Здравейте,
Честит 3 Март!

Днес докато се прибирах по залез слънце най – после разбрах какво да напиша в тази статия, която стои ненаписана цял ден.

Аз обичам България , обичам китния си град, обичам хората, обичам особеностите на хората около мен.
Прибирам се аз под оранжево – лилавият небосвод с красиви до неописуемо облаци, обкръжен от ярко оранжевата светлина на уличната лампи. Гледах хората, виждах съдбите им и това, че на всеки от тях, колкото и да му е трудно обича България. Гледах панелните блокове, гледах тухлените блокове, гледах къщите, магазините, офисите. Гледах ги и си мислех колко мъчно щеше да ми стане за тях, ако не дай си боже утре стане нещо. Тук може би е мястото да добавя една мисъл на Христо Бръзицов, която видях при Петър:

Ако мисълта за края го гнети, то е, защото ще бъде лишен от възможността да обича България.“
Харесвам всичко уникално красиво в България – от мартеничката на ръката ми, до шкембе чорбата (само в добра компания). Харесвам игрите на лапак и фунийки, обожавам природата и предполагам много повече от колкото бих обожавал китните плажове на Хавайте, или планините на Китай.
Прекланям се пред това, колко умни хора има в родината ми, колко добри и радушни могат да бъдат.
Но защо България не е толкова хубаво място за живеене, поне според много?
Докато си вървях и давах изблик на патриотичните ми чувства, аз не можех да игнорирам и някой подробности в пейзажа. Минах покрай не един, а два строежа върху бивши зелени площи – мястото беше цялото в прахоляк и камъни. Не знам как изобщо някой им беше дал разрешително за строеж. Господа политици как искате обществото ни да не застарява, когато зелените площи са превръщани в ненужни строежи, често с лошо качество и често застрашаващи живота на хората?
Как да ми е приятно, че в моята страна не мога да вървя по нормални пътища, камо ли тротоари?
Как да ми е приятно, когато има цигания и никой не прави нещо ефективно за да промени това?
Как да ми е приятно, като знам, че утре пак се връщам във филма на образователната ни система?
Как ли да ми е приятно, ако поне не опитам да променя нещо?
Ето защо днес 3 Март 2008 година отвори врати http://horata.eu – на този момент просто форум, който „действа“ както може и както му сърце дойде, защото капките правят язовира.
А ти искаш ли да си капка за по – добра България?
Честит празник българино, честита годишнина от Освобождението сънароднико, честит форум на всички!
Регистрирай се!