За живота на един мафиот и политик

Бабите биха казали, че са ми слаби ангелите. „Какво да прави момчето, Господ не го е дарил с ангел да го пази.”

Аз в ангели не вярвам, но живота го виждам така: пускат ни в един бездънен кладенец и ние неусетно бързо падаме надолу. Ама не ни оставят току-така, закачат ни на един балон и той уж трябва да поуравновеси нещата. Аз от малък видях, че балонът ми се е паднал некачествен. След първия откраднат сладолед, полицаите казаха, че съм загубил невинността си. Е, то хубаво, ама тоя сладолед ми се стори много сладък и аз видях, че без невинност се чувствам по-лек. И така реших, без това явно ще ги губя тия работи, дай да ги изхвърля преди да съм стигнал дъното на кладенеца.

А колкото повече изхвърлях, толкова по-лек се чувствах и толкова повече улеснявах балончето.

Такова досие, като моето, вече не можете да намерите. Дребни кражби, побоища, нарушаване на обществения ред, пласиране на трева, кражба на касетофони, автопохищения, изнудване, организирана престъпност. Абе, въобще живот.

Лъжел съм се де, то онова моето не е било живот. Като ми се отдаде възможността да го затрия това досие, него ден измислих това за кладенеца, в който всички падаме. И за малкия балон, който ми е дал Господ, но пък на него не се сърдя. Вижте само какво течение вкара в тоя кладенец и как ми даде шанс.

А аз шансовете ги умея. Заех се каквото ми е останало от скрупули и ценности, да го изхвърля, да не ми тежат. И го направих на един път – купих си диплома, даже три, и влязох в политиката. А от политика по-лек човек няма.

Да ви кажа, справях се. Почнах от кмет и чак зам.-министър станах. А  зам.-министър лесно се не става. Трябва твърда ръка. Подкрепа имаше откъде да намеря. А благодарение на организираното гласуване, което осигурих на няколко пъти, станах много ценен кадър в правителството. А това и чакаха тези, които ме подкрепиха.

Берекет. След всичките тези години на отказване от добродетели балончето ми толкова ме издигна, че макар натрупаните килограми виждах тавана на кладенеца. Да, оказа се, че кладенецът има таван. Някой го залостил докато съм бил вътре, явно, за  да не стане някой нещастен случай. Ние така избетонирахме кладенците по селата с един от „подкрепящите”.

Но знаете как е, тъкмо да го докосна тоя таван и балончето се спука. След изборите, уж конкурентната политическа сила, реши, че трябва да жертва някого от предишното правителство и избра мене. Пресслужбата, пардон, вестниците им набързо разкриха солидната ми биография. И майка ми не издържа. След погребението ѝ  и аз се поболях и до смъртта си се крих в едно село в Сърбия.

Питате какво стана с кладенеца? След като се спука балончето, паднах върху тавана. Оказа се, че съм гледал нещата наобратно и всъщност съм падал надолу. Стигнах дъното, но чак сега го разбрах. Сега имам цяла вечност пък да измисля как да си оправя балончето и да ме издигне до другия край на кладенеца. Пък дано там да няма държавно финансиране за покриване на опасните кладенци.

Реклама

Машинист

Ще легна на релсите и ще се завържа с въже.

Но не, възелът ще се разхлаби преди да е дошъл влакът.

А влакът ще закъснее.

Или ще изгори по пътя.

Може някой да ме спаси против волята ми.

Или по-лошо – някой ще ме види, както съм вързан за релсите, и ще ме подмине.

Може и железничарите да протестират.

Цял ден да няма влак, а аз да не мога да се развържа и да стоя гладен и жаден.

Ще изпия много вода предварително.

Но не знам как да пикая завързан и не искам да ме намерят в кофти положение…

Ако изобщо ме намерят.

Може дори машинистът да не ме види.

А ако машинистът ме види,  опита да спре влака и той да се преобърне точно преди да ме прегази. После аз ще съм виновен.

Ще подкупя машиниста да ме прегази. Да, това ще стане. Но нямам пари – бях му колега.

Все нещо няма да е наред. Ще отида да се завържа за релсите в Дания. На гърдите си ще напиша „Изпратете сметката на БДЖ”.

Ето така ще си отмъстя!

За колко глупави ни смятат?

Политиците винаги, когато дойдат на власт, внимателно измерват индекса на търпимост на нацията. И докато във Франция той е излишно нисък, ако помните Черни беше им сложил табелка „Стачка“, то при нас е значително висок. (не му е било трудно на същия да ни означи с прословутия кенеф)

Ние обаче трудно бихме си признали, че сме толкова високо в класацията по търпимост. „Защото българинът не търпи!“ Той по-скоро нищо не може да направи,  а системата пък си е константа, да се противопоставиш сега на нея, за българина е като да ѝ се противопоставиш преди хиляда години – лишено от смисъл. Привидно лишени от смисъл са и още първите следизборни издънки, за които никой не те предупреждава по време на кампанията. Издънки като да се обявиш за лустрацията и да назначиш Божидар Димитров или да орежеш надбавките на пенсионерите и в едно от министерствата случайно да си отпуснат 13-та заплата, защото заслужавали, а и боравели с милиони, че като стимул я дават, да не вземели подкуп… Тези издънки в началото ги запознават с общественото настроение, а с времето служат чудесно като базови данни за следващите издънки.

Но за търпимостта реферати трябва да пише Станишев, не аз. Мен ме притеснява повече новото явление в българската политика. Правителството изпробва колко е глупав народа.   Каква е разликата ли? Вместо да си прави скандали и да се надява медиите да не се усетят, този път Бойко излиза пред народа и тръби навсякъде едно скандално предложение, представяйки го за хубаво и очаква да види доколко ще се усетят избирателите.

Говоря точно за референдума относно турските новини.  Ще прозвуча банално ако кажа „С един изстрел- цял харем!“, но си е така. Хем пуска референдум, няма да го обвиняват за това, хем не му се месят в политиката, хем дава малко стимул на Атака, хем вдига малко пара да позакрие другите новини… Абе един вид „и вълка сит и агнето цяло.“

Абе, че сме си цели агнетата още, цели сме, ама бая ще ни острижат, за тоя изкуствен политически ход. И то посред зима.

То да закрие новините не пречи и да ги остави не пречи, индексът ни на търпимост е висок, ще го преживеем. Пречи да поемеш отговорност. Пречи и като нямаш аргументи. Излиза днес председателят на парламентарната група на Герб и обяснява как било национална телевизия и трябвало всичко да е на български език, както пишело в конституцията. Не очаквайте вече неозвучени американски филми по БНТ. Защото за тези, които не са гледали новините ще кажа, че и те си имат субтитри и съответно трябва да имат еднакъв статут с филмите.

Както и да е, аргументи нямат, само подкрепата на няколко форумни интелектуалци. Не че някой ги гледа новините, нека ги махнат, ама защо с референдум?

И защо да е намеса във вътрешните работи на страната един разговор Премиер с Премиер? Естествен политически ход, защото и в Турция трябва коефициента на търпимост да се поддържа висок… Да де, то и да се  обяви като опит за вмешателство си е естествен политически ход.  Жалко, че няма политически романи, българските щяха да са най- истинските, научили сме всичките ходове в играта.

Ако утре пред вратата ви дойде някой си и ви каже, да му дадете два лева, в замяна, на което той  ще махне десет-минутният блок с турски новините от 17 :15, ще му дадете ли? Горе долу толкова ще ни струва това.  А можеше в СУ да има пари за стипендии…

Да ни стрижат, нека, глупав народ сме. Овцете поне се нареждат в кръг и се пазят взаимно като дойде вълка.

Вкопчил се като прасе за виме

Още от малка тя беше любимка. Хранеха я с богата на витамини и протеини храна, а като поотрасна дори я настаниха в собствено помещение, което освежиха в приятен розов цвят, който да ѝ отива на кожата. Водеха я редовно на медицински прегледи, за да може, когато дойде момента и тя е достатъчно узряла, да я осеменят и свинята да си има прасенца.

Никое друго животно не расте толкова бързо и не се угоява така добре, както Sus scrofa domestica.

Роди на 10 Ноември в една мека зимна нощ, прекъсвайки и без това не особено дълбокия сън на стопаните си. За тях обаче това беше голяма радост, означаваща предимно месо и някой друг лев за преживяване. Тя отдавна не беше малко прасенце, а се беше превърнала в огромна лоеста маса, на която ѝ е трудно да си стои на краката. Спомена за времената, когато беше идеална за качествен бекон, бледнееше, в и без това слабата ѝ памет. В погледа ѝ се виждаше едно желание за избавление, но това ѝ бяха отредили стопаните и тя това правеше – лежеше немощно.

Около нея бяха новите ѝ дечица, едно от друго по-мършави, но борещи се с живота си, доказвайки, че са от източно-балканската порода. На тях им беше добре, майка им да стои легнала и да не мърда – като се хванат и цял ден храната им е сигурна. Храна цял ден нямаше, стопаните тази година не бяха случили на реколта и иначе пълната с мляко порода не даваше достатъчно. Друга година тези свине даваха повече мляко, от колкото можеха да изядат малките, колкото и лакоми да бяха. Но това не беше единственият проблем, който притесняваше двамата старци отглеждащи животните.

Появи се рядката родилна треска, която притеснява понякога свинете. Тя се причинява от недостатъчно разходки и неправилно дозирано хранене и освен на свинята се отразяваше и на прасенцата, които се ужасиха в страх за живота си и се разквичеха, все едно ги носят към тигана.
С малко помощ от ветеринар нещата поутихнаха, но имаше още един проблем пред старите хора. Природата така е направена, че да се родят до 18 прасенца на прасило, а от тях да оживеят само 12-те най- силни. Принципът е прост. Има 12 вимета и не за всяко прасе има място. Борбените прасенца си хващат някое и не пускат и да има, и да няма мляко. Само човек може да по-жесток. Още след първите дни за по-слабите е невъзможно да влязат в битката за живот, защото редовните сукалчета вече са позаякнали, и обрекли братята си на сигурна смърт.

Неведнъж опитваха стопаните да променят съдбата на 13-тото прасенце, махаха най наялото се и слагаха малкото, но или млякото беше свършило, или то биваше избутано момент след това. Нещастие е да си 13-ти.
–-

Ето това прасенце погребах аз, като малък. Помолих да не го дават на кучето, а го взех и в една кутия от обувки го зарових под стария орех в градината. Естествено, зарових е силно казано, защото просто го посипах с пръст и съм сигурен, че после пак се беше усладило на кучето, но важното е, че като малък съм бил толкова глупав, че съм уважил прасето, не пожелало да убие някой от братята си.

Естествено на другата година вече бях голям и не ме интересуваше какво е прасето, стига да има и за мен пържола.
–
„Да, господа, моментът е сюблимен. Одързостиха се – тази нощ – и посегнаха впоследствие – родоотстъпниците – върху законно установените власти. Така ли е? Добре! Какво в последствие? Просто да ги довършим! Нищо повече! Прочее, към дело: смело и непоколебимо! Да ги до-вършим до крррааак, гос-по-да-а!

…Лицата бледнееха. Прочете се списъкът. Всеки ближеше засъхналите си устни.

Бай Нако броеше: свиваше пръст след пръст. А тъй като пръстите му не достигнаха, той повтори…

Полковник Гнойнишки простря покровителствено ръка:

– Господа, не се съмнявам, че всеки от вас е готов да отстои твърдо, с желязна воля, за свещеното дело на армията. Но ще си позволя да ви пришепна и друго: не забравяйте, в игра са днес не само интересите на България, не! В игра са днес и вашите, глави, господа! Толкоз… Умному мало довляет…”

Антон Страшимиров „Хоро”

Съединител

Съединител. Още малко. Спирачка. Полека, бе! С тия гуми трябва да изкарам цяла година. Кой ти дава така рязко спирачка, има още поне 10 метра до светофара. Идиот. Петнайсет години съм учебна кола в България и все такива ми ги носи. Бях първата западна учебна кола в града, а сега? Сега ме карат такива, разни. То, той и моят един инструктор, продал си навремето земята, дето му я върнали след падането на комунизма, мързяло го да я обработва и като казал, че ще става инструктор… Инат човек. Дал парите за мене, ама не се запитал, аджеба, той става ли за инструктор, или не. Все се хвали, 500 книги прочел и всиките ей тука, на дясната седалка, по време на кормуване ги прочете.

А така, изключи от скорост, пусни съединителя. То какво и да ги учи децата, за 20 часа колко да научат? То и за 40 часа нищо няма да научат де, като не е да се качат, да покарат като хора, да натрупат опит. С тоя дръвник какво ще научат, само си дават парите на вятъра. Искаха, чувам, да увеличават уроците, за децата било… Ауспух за децата!-да намират работа на инструкторите. Те, хората, защо си купуват книжките, да не се занимават. Нали ги виждам, тия с купените книжки карат с години, а проблем става само като направят катастрофа. Хиляда и кусур загиват годишно, на тях им е проблем дали се плаща на инструктор. Ама то да е само инструктор – 40 лева за четиричасова лекция в БЧК, дето на края на теста си четат от книжките и питат лектора за отговорите; 20 лева за медицинско, обикновено дори без преглед; 26 лева за нормална поръчка за издаване на книжката, 6 лева, от които за банката, стриктно избрана от властимащите.

А така, дръпни ръчната. Не било трудно, нали? И нито един лев не отива за обезопасяване на пътищата. Пътуваме към Приморскo и минавам, по един дълъг завой, в началото на завоя гледам табела, че остава един километър, като излизам, гледам друга, на която пише пък два. Тaбела с ограничение 60, извън града на хубав прав път далеч от каквото и да е опасност, само полицаите са опасността, скрити зад храстите. В два през нощта. А на мен ми трябват нови ремъци, масло, водна помпа, окачване… Парното ми не работи, фаровете ми са надолу. Вярно е, така децата повече ще се научат, на трудно – без видимост, стига да не ги отнесе някой.

Знам, че не съм тих на ниските обороти, но не подавай газ до прекъсвач, ще ми стане нещо. Виж, опуши тоя отзад. Ааааа, не, не я впечатляваш така, хич даже. Все такива ми ги мъкне. Та оня някой, дето ще ме отнесе един ден, станал на четиресет, купил си BMW и дай, дай, дай! Боклук. За шофьор се мисли! Ама и бавно не е работа да се кара. Като тръгнат да те изпреварват и им излезе нещо насреща и после върху тебе и двамата. Старите ми ламарини не биха понесли удара. Нали го виждам моя… серсем, като се качи без ученик вътре и тръгне за някъде, 140 вдига, газ, газ, газ, стигне някого на някой завой, в него вижда друга кола и направо ме разтърсва, като натисне спирачките. В такива случаи все си мисля да скоча. Ама си ми е някак тъжно за курсистите…

Жълто. Сега внимателно натисни съединителя, дай на първа. Добре. Не, не давай газ, ръчна имаш. Ще ме развалиш бе, момче! Айде намеси се бе… а така. Докъде бях стигнал, децата не са ви виновни, вие сте си виновни. Оправете глупостите, почнете от моркова и тогава тръгнете с бухалката. Зайци сте и вий, не разбирате как стават работите…

Малко газ, малко. Дай повечко де, чакат отзад, напред си какво чакаш. Ще се научиш ти. Ще се научиш да не слушаш инструкторите…

Не, те не ни използват

В средновековието народът е бил горд да бъде част от голяма и силна държава, която да му носи сигурност и просперитет. Интересното, е че е изневерявал на този си идеал едва, когато общото благо опре до сериозно вдигане на данъците или обикновена липса на храна, което също не било причина за владетеля да спре. Нямало е пацифисти, на които да им пука за нечий човешки живот.

Минало времето и в Европа се появили рицари. Хора на честта с техните долсинеи. Колко те самите са вярвали в идеалите, които създават не знам, но народа ги е приел. Властниците пък ги пратили на „свещена война”, да освобождават Йерусалим, лонното на християнската вяра. Вече не се биели за територии и власт, а за запазване на извора на тези ценности. Извор, който доста добре се побрал в джобовете на рицари и имитации на такива.

Последвалият исторически период бил подвластен на науката. Хората оценявали откритията, а властниците новия свят, търговските пътища и поробените народи. Нищо странно няма в това, Европа е била малка и разпределена, а колко много имало по света още да се разпределя.

Малко по-късно дошъл и резултата от годините научен труд – технологията. Тя позволила на неколцина извратеняци да налеят на нациите си някакви странни разбирания за света и отношенията в него. Дала им и възможност за големи бели.  Германците били сърдити, че нямат колонии и трябвало да търят просперитет по-наблизо. После пък решили, че света много сурово ги осъдил. На народът пък казали просто „нация”. Да не говорим за другите държави използвали войните за техни си цели.

Днес нещата са по-сложни. На хората им е тръдно да им втълпиш каквото и да е за ролята на държавата, на християнските ценности, на науката, на нацията. Днес хората оценяват себе си, живота, спокойствието, възможностите си, докато управляващите оценяват чистият приход, който могат да вземат за 5 години при възможно най-малко главоболия. По-просто е от яденето на пица- гласува се бюджет, в който се отчитат пари за всеки сектор от живота и по малко, по малко се разпределя надолу, надолу по веригата, като се подхранва партията и нейните членове. А който има претенции за чест нека си построи замък.

Избяга

Избяга комунизма.
Избягаха и ТКЗС-етата, а с тях ни напуснаха и демократите.
Останалите избягаха с банките и с идеите си.
После избягаха няколко правителства.
Избягаха и парите.
Избяга и Жорж Ганчев.
От Испания избяга и царя.
Избяга ни либидото.
Избягаха и надеждите за държава без корупция.
Избягаха и свестните.
Избяга и тока.
Избягаха и фондовете.
Избягвахме влизането на европейски и световни футболни първенства.
Избяга и чувството ни за хумор. Слави го сви.
Избяга и журналистиката. Нея я сви Ирен Кръстева.
Прибягаха турците в България за изборите.
Избягаха и надеждите ми.
Съучениците ми и те избягаха.
Избягаха и агентите.

Останаха само техните наследници и техните гардове.

Айде бегайте!

Думите само ги мислим

Хората убиват за думи.
А ние не ги използваме.
Не, че не говорим, не използваме думите.
Тях само ги мислим.
И колкото повече мислим, толкова повече думи ни се налага да използваме за да не се издаваме.
Но на нас си ни е добре така.
Така сме си свикнали и така ще си останем.

Ще казваме, че подкрепяме, а всъщност ще предпочитаме.
Ще казваме, че ви обичаме, а всъщност ще искаме.
Ще казваме, че вярваме, а всъщност oще ще търсим.

(Герб)
Няма да се крием, вредно е за ПР-а. Ще се покажем, ще излезем на воля, ще срежем още нечие въже и ще се приберем да си ядем салатката. Ще говорим колко много можем, а за останалото просто ще мълчим.(БСП)
Или пък ще се крием, няма да се даваме. Ще стоим здраво на плаващи пясъци. И ще отричаме, че сме на тях.

(ДПС)
Може пък и  просто да не ни пука. Да си имаме приятелите, да си ни е стабилен дохода. Да опитваме да си запазим това, което имаме. И да успяваме, защото знаем кога и пред кого да говорим.

(Атака)
Можем и да употребим  думите, както стара блуза е употребена за парцал. Да извикаме пред всички, че викаме.

(СК)
А защо не да си викаме, срещу миналото. За него никой не го е грижа, нека да викаме срещу  него. Те там си имат други проблеми, няма да ни спрат. Ама няма и кой  да ни чуе, защото са ни чували и не са останали очаровани.

РЗС

Може пък да не разчитаме на думите. Те не са стока  в днешни дни. Да, те дават, но едва няколко заблудени  приятеля. Останалите трябва да ги подкрепим  със знания. Особено по история  – я Стамбалов, я  Славейков ще са ни в устата. А защо не да споменем и самият Алеко. Нали без това сме Бай Ганьовци особено в България.

Зелените
А и защо са ни думите. Те са зелена работа, нямат почва  по нашите земи.

На нас Алеко  си ни стига. Даже искаме още от него.

Важно е думи да има

Женствена ли ми е R-класата?

Гледам си аз баловете и си обсъждам колите. Минават всякакви, но обърнах внимание на тоя до мен, на това, колко женствени джипове правят, които са далеч от мъжкарския вид и офроуд заниманията. Казах го по повод на минаващата иначе хубава R-класа.

Минаха още няколко притеснени абитуриенти и минава един GL 500, на което аз възкликнах, отново на момчето до мен, относно как това е далеч повече джип и повече прилича на такъв от предишният.

Сигурно щях да продължа да си развивам тезата, обаче човекът зад мен ме прекъсна и ми каза да погледна на отсрещната улица, където на джипа определен от мен като женствен му се отвори багажника, благодарение на сигнала изпратен от дистанционното в дясно от мен.

„Я кажи сега – кое му е женственото? “

Ходи му обяснявай после на собственика на колата,че била хубава, но не ставала за джип и тем подобни…

П.п. [22:15:53] nupoMaH: не се ли сбихте?
[22:16:07] – ssk: Е, то това остана: не стига че му плюя колата,  ами и да го бия!

R-класата със женствени черти (cecwheels.com)

Gl 500 (automedia.bg)

Един нормален ден в МВР на (н)РБ

-Здравей, седни, не искаш всички да ни чуят, нали? От кога не бях те виждал…

По телефона каза, че искаш услуга по „новия закон“. Друг път не прави тази грешка, само лично можем да говорим за тези неша…
Кажи сега кого искаш да очерним?..

Съседа?- обичайна процедура…

Не, не, не се притеснявай, казвам ти много го правят, няма да те излъжа де, познаваме се от деца…

Като за теб 20 лева, иначе вземаме повечко, но ти ще ми дължиш и по едно кафе. Ама кажи все пак защо ти трябва да го очерним човечеца?..

Прав си и на мен не ми харесва като оглеждат жена ми. Кажи как се казва копелдака, пък все ще намерим нещо…

Такаа, да видим… Стига бе тоя мазник няма нищо подозрително в трафика. Мейли основно от различни сайтове, малко спам, в скайп говори рядко и все с роднини, явно знае само за абв.бг и дневник.бг и толкоз. Цял светец да му се невиди, дай да видим сега на кого е звънял…

Разговор с жена му, с дъщеря му, пак с жена му, с някакъв електротехник, има и един смс за Ели Раданова. Че и подкрепя младите таланти. Простак…
Не се безпокой, все ще намерим нещо, няма безгрешни хора, ти само усили малко радиото, да не ни чуе някой. То тука сме все наши хора, ама все пак…

Щом е лекар, все ще е звъннал на някого да му каже колко е нужно да се ускори някоя операция, знаеш как ставаш работите и там…

Абе  слушай, зарежи тия работи. Като не става така, ще платиш на колегите по 10 лева, ще направим една антимафиотна акция. Ще нахлуем вечер, ще го събудим, ще го изнесем пред очите на семейството му и силово ще го накараме после да си признае някое по – лекичко престъпление. После малко обществено полезен труд ще му дръпне, ще го накараме да ви изчисти целия блок. Да го лъсне  и да го боядиса даже може…

Как така прекалено? Не ме учи мене, знам как се правят тия работи. Сам дойде при мене, не се отмятай сега. Ще си плати, ако трябва и Миков ще накарам цял закон да приеме.

Сега забрави, че сме говорили за това и друг път да не ми се обаждаш по телефона за такива неща, че може някой да поиска теб да те проучи, че после ще трябва да покривам нещата… Айде и поздрави вкъщи!

Ако нямахме История…

Без История нямаше да я има омразата. Никой нямаше да търси мъст или да таи в себе си лоши чувства към други народи.

Без История нямаше да го има етническото различие и хората щяха да са единни.

Без История щеше да цари мир, защото никой нямаше да знае какво е измислила човешката злоба преди това, за да го повтори.

Без История  нямаше да има и всичко съпътстващо войната – убийства на младежи, бойни отпадаци, разрушения, плачещи майки, недостиг на храна, недостиг на вещи.

Без История нямаше да има род,  нямаше да има родина.

Без История нямаше да има държави.

Без История нямаше да има България.

Без История нямаше да има фолклор.

Без История нямаше да има музика, само звуци.

Без История нямаше да ги има повечето научни открития. Нямаше да има атомна енергия.  Нямаше да има телевизия. Нямаше да има деца убиващи съученици. Нямаше да има Интернет.

Без История нямаше да я има тази статия.

ЗА ДА БЪДЕШ ЗДРАВ И БОДЪР СПАЗВАЙ СЛЕДНИТЕ ПРАВИЛА:

ЗА ДА БЪДЕШ ЗДРАВ И БОДЪР
СПАЗВАЙ СЛЕДНИТЕ ПРАВИЛА:

–––––––––––––––––––––––

1. Рано лягай, рано ставай. Спазвай дневния режим.

2. Започвай деня с утринна гимнастика.

3. Чистотата е здраве. Бъди винаги омит, чист и спретнат.

4. Измивай ръцете си със сапун преди всяко ядене.

5. Не лягай без да измиеш зъбите си с паста и четка за зъби.

6.  Пази ред и чистота в къщи и училището.

7. Учи и спи в проветрена стая.

8. Не чети и не пиши легнал и при лошо осветление.

9. Седи правилно на чина.

10. Храни се редовно и в определени часове.

11. Закалявай и укрепвай тялото си чрез физкултура и спорт.

12. Не пуши и не пий спиртни напитки. те са най – силната отрова за човешкия организъм.

–
И това го намерих на гърба на една стара комунистическа тетрадка от 10 листа, която е струвала 0,03 лева…  До сега не знаех, че „спазвай дневния режим“ е било написано по тетрадките… 🙂

Тежко д/в/бреме някъде на балканите

Тежко бреме е налегнало над балканите, жегаво време кара народа да дреме а шофьорите викат „Ах тяхното семе!“…

Срам ме е. Срам, не срам, вече знам, че хора, за които България е просто кариера разкриват  кой  ни  взема хляба  и кой  ни президент им е чадър. Пък после да ни вървят да ни разправят, че не пречело да участват в 38 фирми и че не можело да отговарят за всички. Е па тогава защо участват в тях? Е па след ОЛАФ сега ще се изредят всичките да си градят кариера в България, не ние булгари ора да си се грижем за държавата. они треа ни заместват, ‘щото  явно една кариера е по – силна от патриотизма, който или липсва или е издигнат до извратени равнища. Който както иска да ме разбира.

Само автобусните щофьори във варненско си чоплят семки в автобуса…

Иначе дядо Йоцо си гледа развитие, гледа си влака, самолета, компютъра, интернета… Ама той интернета вече и полицайте го гледат. Съдът отхвърли поредното искане Наредба № 40/7.01.2008 г да не влезе в сила и „компетентните органи“ да не могат да четат емайлите на хората. В mail.bg даже ЕГН – то си дадох за да не може някой да ми присвои пощата и да си я ползва, а сега чувам това. Нищо то и без това  сега не дейста особено  защитата на данните…

Ама то на варненските автобусни шофьори им е все тая, те си общуват по телефона и то по половин час докато карат пътници.

Иначе поне хората станахме скъпи, па и стана модерно да ни крадът, да ни крадът и да ни връщат срещу пари и срещу съпругите ни. Ама поне им признавам, че цял квартал отцепиха полицайте и то за ден, е вярно без ефект, но както казва футболната ни легенда Ицо „Койт не опита не пИчели“ (или нещо такова)… Ама иначе намериха работа на жандармерията де, не само да пази политиците от народа.

Ама те варненските автобусни шофьори най – се грижат за хората. Еми така де, като е толкова опасно да се возиш при тях се случва и  да не те качат. Така де стоя  си аз на една  спирка и  спира автобуса  гледам група от десетина  познати се  качват във вече препълнения автобус. Остават четирима обаче, когато автобуса тръгва и не ги дочаква. Тъкмо се качваше една бабичка, която едвам съумя да си дръпне крака…

Иначе българските проблеми са безкрайни. Поне докато Македония не реши да ни вземе и Бай Ганьо, а с него и манталитета характерен за людите по тея земи.

Първоаприлските ми шеги :)

Ето няколко от множеството начини, по които се пошегувах с познати и непознати днес.

Ето примерно снощи в един часа през нощта звъня на един познат:
– Човек, облечи се и слез долу.
– Къде долу ве?!?
– Облечи се веднага и слез пред входа ти. Чакам те там.
– Моля?!?
– Слез веднага, станаха едни неща малее.. Не ми се мисли (Тая реплика все едно ще се разплача).
– Да се облека и да сляза долу ли?
– Да, веднага! Мерси много човек.

След минута пращам смс.

Честит 1 – ви Април. Looser….

След малко той на мен:

Не ме стряскай така ве :@

После разбрах, че таман се облякъл и щял да излиза, когато получил смс – а. Както и че защото съм го разсънил не е могъл да спи…

–-

Преди малко звъня на дядо ми с думите:
– Добър вечер. Вечерната програма на радио Хоризонт. В ефир сте!
– Моля?
– Обаждаме се от вечерната програма на радио Хоризонт. В ефир сте.
– Добър вечер.
– Колко човека успяхте да излъжете днес? – казвам аз с подобаваща интонация за радио водещ.
– Николко.
– Защо така?
– Еми бяхме вкъщи и…
– Как си дядо? – момент тишина и недоумение от негова страна – Здрасти дядо, не ме ли позна?
– Не. Е малко гласа, ама такива неща говореше, че….

–-

От по – безобидните шеги беше, че смених датата на рожденият си ден в скайп на първи Април. Сума ти и народ се изреди да ми честити, ама нищо да свикват, на 12 Април пак ще им се наложи…
–-

Продължих обаче и оффлайн да лъжа хората, че имам рожден ден… Помолих една даскалка да черпя в часа й, макар че бързо се усети, че нямам рд… На няколко други човека изказах съжалението си, че нямам бонбони в себе си, за да ги почерпя…
–-

А когато класната влезе в стаята ни да ни види й се извиних, за боят, който се е състоял между мен и Гената. Казах и че сигурно вече е чула и съжалявам, че така се е получило и че той ме е предизвикал. Тя почна да се кара и кара, докато поне три пъти не й честитих Първи Април.
–-

Гавра беше и идеята, че съм загубил форума на покер, което беше показано на началната страница, като това го показва, като се влезе във форума, после се препраща към ето тази страничка, на която е обяснена шегата.
–-

Първо априлските шеги не отминаха и политическото пространство. Докато просветният министър Даниел Вълчев проявяваше чувство за хумор обкръжен от медиите в малкият театър на Астор, ДСБ пуснаха запалка „Сменете си запалката“ с лика на Румен Овчаров.

Изображение Медиапул.

Не забравяйте да гласувате в свежо за статията. Клик.

Всестранно развита личност ли сте ?

В детската градина мислех иновативно, иначе казано първи открих, че е по – лесно при лабиринта да се тръгне от обратната страна, но с времето лабиринтите ставаха по – сложни и това ми откритие спря да ми е от полза.

От първи до четвърти клас можех да рисувам, сега рисувам толкова добре колкото и тогава, но днес съм 10 клас и рисувам ужасно за възрастта си.

Пак в същото четирилетие бях и много ученолюбив, даже веднъж взех приз „Сова“ в класа ми , но днес е малко сложно занимание изобщо да си отворя учебниците…

От пети до 7 клас бях човек на точните науки – математика, химия, физика. Явявах се по състезания и т.н. И въпреки всичката подготовка изпитите взех с 4.093 и 4.500 съответно на изпита по математика и на този по литература.

В 8 клас засилих обучението си по английски език, за сметка на всеки друг учебен предмет. Неуспешно. И дори днес, като ме накараха да определя нивото си по английски, писах „Много добро“ (от варианти Добро, Много добро и Отлично).

В 9 клас закърних всичките си мозъчни функции.

Сега, в 10 клас уж беше момента да ги възстановя, но аз взех, че се заех да пиша блог и поддържам форум…. Искам да отбележа обаче, че се явих на две олимпиади – по БЕЛ и по История, и по двете неуспешно…

Също така съм се занимавал/ се занимавам с астрономия, баскетбол, карате, спортна стрелба и други, на които обаче не им помня имената….Тааа според вас всестранно развита личност ли съм?

А Вие?