В средновековието народът е бил горд да бъде част от голяма и силна държава, която да му носи сигурност и просперитет. Интересното, е че е изневерявал на този си идеал едва, когато общото благо опре до сериозно вдигане на данъците или обикновена липса на храна, което също не било причина за владетеля да спре. Нямало е пацифисти, на които да им пука за нечий човешки живот.

Минало времето и в Европа се появили рицари. Хора на честта с техните долсинеи. Колко те самите са вярвали в идеалите, които създават не знам, но народа ги е приел. Властниците пък ги пратили на „свещена война”, да освобождават Йерусалим, лонното на християнската вяра. Вече не се биели за територии и власт, а за запазване на извора на тези ценности. Извор, който доста добре се побрал в джобовете на рицари и имитации на такива.

Последвалият исторически период бил подвластен на науката. Хората оценявали откритията, а властниците новия свят, търговските пътища и поробените народи. Нищо странно няма в това, Европа е била малка и разпределена, а колко много имало по света още да се разпределя.

Малко по-късно дошъл и резултата от годините научен труд – технологията. Тя позволила на неколцина извратеняци да налеят на нациите си някакви странни разбирания за света и отношенията в него. Дала им и възможност за големи бели.  Германците били сърдити, че нямат колонии и трябвало да търят просперитет по-наблизо. После пък решили, че света много сурово ги осъдил. На народът пък казали просто „нация”. Да не говорим за другите държави използвали войните за техни си цели.

Днес нещата са по-сложни. На хората им е тръдно да им втълпиш каквото и да е за ролята на държавата, на християнските ценности, на науката, на нацията. Днес хората оценяват себе си, живота, спокойствието, възможностите си, докато управляващите оценяват чистият приход, който могат да вземат за 5 години при възможно най-малко главоболия. По-просто е от яденето на пица- гласува се бюджет, в който се отчитат пари за всеки сектор от живота и по малко, по малко се разпределя надолу, надолу по веригата, като се подхранва партията и нейните членове. А който има претенции за чест нека си построи замък.

Advertisements

Още, когато спорех с насъскани национал – социалистчета за възхода на Хитлер, казвах, че не го признавам като особен лидер, защото той е използвал една от най – слабите черти на хората за да се издигне до там – ОМРАЗАТА.

Той е обединил цял един народ срещу евреите, дори повече от колкото срещу победителките от първата световна разграбили Германия.

След това пък ООН, начело с антихитлеристката коалиция се обединяват срещу него. Когато изчезва той, техният общ враг, започва студената война.

В България Сидеров опита да имитира автора на любимата му книга, използвайки нетърпимостта ни към други етноси и религии. За щастие не успя, не знам как, но успеха му не беше пълен, може би хората видяха какъв измамник е.

Не това обаче е темата на разговора ни, Омразата към едни събира други. Така е било неведнъж. Аспарух и славяните, Калоян и византийците, отечественият фронт с различни партии, срещу поредният погром на войната.

Според някой може да говоря за обикновеното обединение, но истината е, че Омразата е тази, която събира хората.

Обща Омраза за по – добър живот!

–––––––––––––

Днес обаче общата Омраза налегнала из хората не може да ни обедини, а само и единствено да ни разедини! Защото не може един народ да се обедини срещу самият себе си! Песимизма, с който гледаме на хората около нас, на нацията ни, ме кара да се чувствам зле, а фактът че и аз го прихващам направо ме вбесява.  Защото не може всеки да говори „Българите са песимисти“, „Българите не са професионалисти“, „Българите не могат едно правителство да изберат“, „Българите са мързеливи лентяи“. Българите сме еди каква си НЕ нация. Истината е, че песимизма ни прави още по – лоша нация. Единственият начин Омразата да се обърне в наша полза е ако се обединим сами със себе си срещу тази злощастна черногледност, която ни е завладяла и която за огромна жалост е завладяла и децата ни.

–––––––––––––

Единствената причина да се отървем от  робството е, че сме почнали да гледаме на себе си като на народ, който е способен да се освободи, на народ който има силата да се пребори с голямата и добре въоръжена турска армия.  Истината е, че сме гледали дори глупаво оптимистично към нещо, което иначе не би станало. След това са дошли въстанията, кланетата и всичко останало задействало европейската общност, от което пък се е възползвала Русия и ни е освободила.

Ако обърнете внимание нито един от примерите за обединение срещу общ враг не е завършил успешно! СМЕХЪТ ЩЕ СПАСИ СВЕТА!

Направи ме популярен в СВЕЖО! 🙂

Без История нямаше да я има омразата. Никой нямаше да търси мъст или да таи в себе си лоши чувства към други народи.

Без История нямаше да го има етническото различие и хората щяха да са единни.

Без История щеше да цари мир, защото никой нямаше да знае какво е измислила човешката злоба преди това, за да го повтори.

Без История  нямаше да има и всичко съпътстващо войната – убийства на младежи, бойни отпадаци, разрушения, плачещи майки, недостиг на храна, недостиг на вещи.

Без История нямаше да има род,  нямаше да има родина.

Без История нямаше да има държави.

Без История нямаше да има България.

Без История нямаше да има фолклор.

Без История нямаше да има музика, само звуци.

Без История нямаше да ги има повечето научни открития. Нямаше да има атомна енергия.  Нямаше да има телевизия. Нямаше да има деца убиващи съученици. Нямаше да има Интернет.

Без История нямаше да я има тази статия.

Наскоро се честваха 100 години от Независимостта на България, а малко преди това и денят на Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Покрай тези празници се отвори една не кой знае колко значителна дискусия. Кой трябва да е националния празник на България? В спора влиза и действащия национален празник

Така аз от сега да си кажа, че съм за 3 Март. Просто освобождението на част от българите е дало стимул от видяния резултат на революционерите. След това пак от същите хора, този път въпреки Руска идва ред на Съединението, което макар и голям празник би било невъзможно без предшествалите събития.

Може би идеята е, че със Съединението България вече окончателно навлиза във фазата на Третото Българско царство. но и това не е така. Първо сме имали желание за Одринско и Македония, които са останали като незавършена част от българската История, а и второ не сме били признати от Турция и сме заплащали данъци все още.

На това обаче идва решение – на 22 Септември 1908г. ние вече сме обявени за независима никому страна.
И от тогава почти няма промяна в това или в териториалната ни цялост (като изключим отнемането и връщането в последствие на родните ми земи в Добруджа).
Та кое да ни е празник? Освобождението, без което другите две дати нямаше да ги има, Съединението, без което България щеше да стои разделена, или Независимостта, която е традиционен празник в много страни.
П.п. Според Wikipedia, в някой страни празнуват повече от един национални празника, може би при нас това би довело споровете до край, макар че все някой ще се намери да иска 9 Септември да му е празник…

История от училище?

1 септември 2008

Излиза преди няколко дена професор Божидар Димитров пред камерите на „Тази Сутрин“ по БТВ. Освен, че изказва мнението си и за проекто закона за иманярството той накратко споделя разкрити от него през годините  грешки в историята, която днес заема място в учебниците. Оповава се на „индийски, ирански и прочее“ източници. Смята също, че ще отнеме 30 – 40 години, преди информацията да се осъвремени.

Въпросът който аз си задавам е кое трябва да знаем аз и моите връстници. Да учим по учебниците и да се заблуждаваме, после да отидем на матура, на изпит и да се справим блестящо с грешни иначе отговори или да знаем много, но когато дойде време за университет да не влезем, защото не сме достатъчно добре запознати със старата и грешна информация изисквана от нас?

Който желае да чуе думите на професор Димитров могат да го намерят влизайки в сайта на BTV и пишейки в полето за търсене – „История“.