Чернова.

Вече не съм бесен.  Някой ме успокои, че всичко ще си остане същото.  И аз го приех.

Няма значение, какъв ще е бюджетът. Няма значение, в кого ще отидат парите.

Защото колкото и често да се премита една стая, ако не се прави пролетно почистване от време на време тя ще засмърди на типичен си за нея аромат, който никой не може да ти каже от какво точно идва.

Тук всички усещаме този аромат и сме свикнали с него.

17.о6.2010

Реклама

Септември

Случи ми се да се разхождам отново по стария булевард, по който всеки ден отивах на училище до 7-ми клас. Кестените и миризмата из въздуха ме върнаха назад във времето. Като малък вземах зелен кестен, с всичките си му здрави и остри бодли и го стисках в ръка, правейки се на мъж. Боли само в началото, докато го посмачкаш в ръката си. После просто гледаш победоносно. Както гледах пободоносно веднъж като ни разтърваваха с един съученик на кръстовището наблизо. Добре помня, него ден бях рожденник и прекалих в желанието си да си поиграя с крехките му нерви. Като ми скочи след училище дори от една кола слезе мъж да ни спре, а охраната, който превежда през кръстовището, пристигна малко по-късно и му иска бележника със заканата да посетят директора.    Всеки ден по два пъти минавах по този булевард. Докато харесвах пък една съученичка я причаквах сутрин по пътя, уж случайно съм я срещнал. Веднъж толкова много я чаках, че закъснях за училище. Като пристигнах тя си беше там, а часът беше почнал.

Пиша тези неща, защото не искам да ги забравя.  Септември ме посреща през последните 12 години с хладни дни, лъх на кестени и с първите учебни неволи. Тази вечер лъхът на кестени ме върна към спомени за хора,  които вече не познавам. Към стари приятели, които отдавна са ми безразлични.

Вече забравям толкова велики дни, толкова неразрешими проблеми, толкова истински чувства. Забравям какво е да се гримираш с водни боички като пребит в часа по изобразително (и то доста успешно), или в знак на протест да се качваш по стълбите за надолу и да слизаш по тези за нагоре. Някъде дълбоко изчезва спомена за детството ми каквото наистина беше.

Кестените ме върнаха към тези безкрайни дни. Колко не искахме да ходим на даскало. Боже, колко оправдания съм изредил защо съм без домашно…

И колко далече е всичко това. А колко по-далеч предстои да става…

Знаете ли, дарени сме с краткотрайна памет, за да изпитваме непрестанна нужда да създаваме нови и нови спомени. И все пак ми е тъжно за старите спомени…

По служба

Абе, не бях добър служител.

Грабих го още от първия ден. По малко де, въпреки че исках по повече.
Предпазлив бях.
Ееех, ако знаех.

В началото осирах нещата. После се лутах без да знам какво правя. Тъкмо натрупах малко опит почнах на рискове. Имаше малко травми и няколко нощи дето ми се губят, но уж не ми се разсърди много. А и сравнително бързо се успокоих и макар за кратко, станах работник за пример. Енергичен и мъдър. Вярно е, работех много, но крадях двойно повече.

Все си мислих, че е глупав и не усеща.  Бързо ми писна де – нито работех, нито крадях. Почнах да ходя на работа повече по навик, отколкото с някаква определена цел. На него не му пукаше, важното беше всеки ден да съм там или поне от време-на време да се вижда как дими кафето ми.

Един ден обаче ме извика и със строг тон каза: „Застани пред огледалото“.

Животът не само знаеше колко безмилостно грабя от него, но и си ми го връщаше двойно. През всичките тези години, докато аз тайно си вземах от него малко – по малко, той не само е виждал, но и с двойно коварство си е отмъщавал за него.  Вместо за 80 години животът ми свърши за една. Толкова помня. Яд ме е, че не си откраднах повече за това време.

–

Е, мили читатели, аз съм още млад. Вярно, сякааш вчера бях на 10, но ето днес станах на 19 и макар и да грабя от живота като наша фирма  около „Кремиковци“. Пийнете едно за мое здраве. 🙂

Короната на дървото

– Искам целия свят!
– Не можеш да го имаш.
– Но аз го искам, искам, искам!
– Разбери, не може. Ти си част от света, не може един пиксел да съхрани в себе си цяла снимка.
– Добре, тогава искам да го променя.
– И това не може. Можеш да промениш себе си, но не и света. Не се прави на манекенка, не ти отива.
– Ти каза, че ще ми изпълниш едно желание.
– Да, ще ти изпълня едно разумно желание. Пожелай си нещо просто – кола, къща, работа, прегръдка.
– За какво ще са ми ако живея в по-добър свят? В по-добрия свят тези неща няма да са от значение.
– А какво ще е от значение?
– Любовта. Тя ще е всичко. Любовта и щастието!
– С тях хляб не се купува. А и любовта е на привършване. След 100 години, любов няма да има.
– Не говори така. Знаеш, че тя е вечна.
– След 100 години  ще ме обичаш ли?
– Но, тогава ще бъда на 120, как искаш да те обичам. Аз ще бъда мъртва.
– Видя ли, след 100 години няма да има любов. И звезди няма да има, защото няма да има кой да ги брои. Няма да ги има короните на дърветата, които се обновяват всяка есен.
– Знаеш ли защо падат листата? За да могат дърветата да складират вода в пъпките вместо тя да се изпарява през листата.
– Хе, хе. Падат за да може слънчевите лъчи през зимата да се оползотворят. После, като пораснат отново, да пазят сянка през топлите дни. Всичко останало, което са те учили по Биология е следствие от това. Природата не работи така, ние сме тези, които търсим страничните резултати, а не осъществяваме основните.
– Дай целувка, умничкия ми той.

Измама на ученици от ING

Във вторник имаме 7. и 8. час английски. Тъй като учителката ни замина за САЩ до 28. Март сме с две заместнички, които се редуват кога да ни вземат часовете. Станали сме XII клас вече и бяхме сравнително малко хора в стаята, когато госпожата ни информира, че следващия част ще дойдат две жени. „Не е за лошо, за хубаво е!“ Ще ни кажат нещо и ще изгубим малко време от отегчителния час. Влязоха в осмия ни час, представяйки се като служители от ING. Имена не казаха, но никой не обърна внимание, защото ни обещаха по 5 лева, ако попълним една анкета относно намеренията ни за работа след завършване на нашето образование.

Кой ти дава 5 лева?

Набързо ни обясниха, че за да ни платят за свършената  работа по закон, трябва да подпишем трудов договор. Ние обаче  да не сме се притеснявали, защото след като го подпишем, подписваме и анулирането му. След като имаме трудов договор, пак по закон, ни трябвало и пенсионно осигуряване, за което удобно има бланки най – отдолу. Зададохме доста въпроси.

„Обвързваме ли се с нещо?“  „Не.“.
„Защо ни давате тези пари?“  „Ние сме като „Галъп Интернешанъл“ и събираме данни за проучване. Те също плащат.“
„Един вид зарибявате да сме пенсионно осигурени при вас?“  „Много грубо казано. И все пак не искате някакви СИК-ове и ВИС-ове да ви управляват парите, нали? Ако не изберете пенсионно осигуряване държава ще ви препрати някъде на случаен принцип и няма да знаете дори къде сте. А ING пращат писма всяка година.“
„Мога ли да се откажа от осигуряването при вас?“ – „Да… след две години“ (И както разбрах по-късно и срещу 20 лева.)

„Госпожо, Директорът информиран ли е?“ – при което, учителката ни замълча, а една от натрапничките отговори с „да“. Впоследствие установихме, че той не знае нищо.

След доста убеждаване и постоянното смъмряне от страна на госпожата защо задаваме толкова въпроси,  почти всички от класа попълнихме анкетата- една страница с 5 въпроса, както и си дадохме личните данни в бланките за пенсионно осигуряване на ING, както и

подписахме празен трудов договор и неговото анулиране към Дружество „Храмът“

Учителката си тръгна 15 минути преди края на часа и ни остави с „дамите“  да допишем листите. Свърших последен, защото исках да прочета поне какво подписвам. Взех си 5-те лева, отново срещу подпис, и единственото, което остана в мен, беше копие от бланката за пенсионно осигуряване, непопълнена от осигурителен посредник.

Веднага след училище се запътих към офиса на ING Силистра, където ми обясниха, че не знаят техни служители да обикалят по училищата. Практика обаче било да се прави това и да се представя като анкета, за да бъде всичко легално.  Малко след мен мои съученички с една майка също са отишли и са успели да разберат името на поне една от посетителките, както и да договорят пенсионният ни фонд да бъде прекратен- без последствия. Така и направихме на другия ден, когато се събрахме потърпевшите в офиса им и написахме заявления за това.

Гостите ни, както се оказа,  са служители на ING Русе и правят всичко това за комисионната от записването ни, която е 15- 25 лв.  Не можах да открия в закона административните последствия от случилото се, но например, се лишаваме от право на трудова борса в търсене на първата ни работа, защото вече сме работили.

Както и да е, измамници много, жалба в прокуратурата е подадена и са започнати следствени действия. Друго ме притеснява сега:

Два часа по-рано, когато дамите са влезли в друг XII клас, учителката е направила физиономия към учениците да НЕ подписват.

На нас едва ли не ни сложи химикалите в ръцете… Какво е променило мнението й за толкова малко време? Защо замълча, когато ни излъгаха, че директорът е наясно? Защо напусна часа и ни остави с тях?  Защо изобщо ги пусна да влязат?

Не искам ВИС-ове и СИК-ове да ми управляват парите. Но нито ВИС, нито СИК злоупотребиха с доверието ми в училищната институция и преподавателя, който я представлява.

Репортажът в Нова телевизия може да видите на 23-тата минута от това видео. http://novatv.bg/

За мафията и след това

Не намирам за странно да не вярвам на нашумелите мафиотски романи, дори след като взеха жертви. Изобщо не ме притеснява, че някой пише нещо почти истина, почти лъжа, вплитайки в него мотиви от романтизма и от конспиративните теории. Да, днес мафиотите ни заприличаха повече на извънземните построили пирамидите и заровили двуметровият началник на човешкия род в България, от колкото на това, което всъщност са.

Притеснява ме това, че не мога да вярвам на новините. Все повече се чувствам като в прословутият роман на Оруел, който всички цитират напоследък и то не защото ме наблюдават от телеекрана, ами  защото от него по цял ден, неконтролируемо се бълват едни небивалици и копче за спиране няма. Вчера един ни е бил съюзник, а друг враг, днес е обратното и сякаш винаги е било така. Да, някой споменава, че това не е така, някой иска последствия за миналото, но публиката не помни миналото. Публиката вижда днес и помни, това, което и кажат по БТВ, или по Нова.

Притеснява ме това, че дори медиите, на които разчитам за обективно отразяване на новините, не могат да кажат истината.  Да, те ще покажат какво казва министъра (естествено колко успешна е акцията), ще покажат какво казва и адвокатът (естествено колко невинен е обвиняемият и как е станал изкупителна жертва), но няма как да кажат кой говори истината. Няма и кой да ни го каже. Доверието в съдебната ни система е нулево и наистина тя такова заслужава. Разследващата ни журналистика все по-често е поръчкова, а понякога дори жълта.   Единствените изводи можем да си правим са от крайния неопровергаем продукт (убийство) или от откъслечни държавни данни интерпретирани от  медиите. Рядко имаме и лични наблюдения, които често може да са грешни.

Всъщност за мафията се твърди, че възниква от ДС и по-конкретно от раздаването на едни прословути куфарчета. Ще се радвам някой да ме опровергае, но досега все си мисля, че това е нещо напълно логично. От комунизма всички излизат бедни и един преход към реална пазарна икономика би бил почти невъзможен ако някои частни лица не се озоват изведнъж с голяма сума пари и държавен апарат, който да им продава предприятия и терени на безценица. Другият вариант е да бъдат дадени на чужди инвеститори и държавата да обеднее допълнително.  Друг е въпросът какъв е ефекта от всичките тези задкулисни действия.

Кофти ми е да се чувствам лъган!

Герб ще управлява по – добре сама – ЛЪЖА!

Шири се из обществото идеята, че ГЕРБ ще е по – добре да управлява самостоятелно, защото видиш ли обществото е вряло и кипяло и второ коалиционно правителство не иска.  Не иска вече оправдания от рода на: ама той ме накара, ама той ме подведе, ама аз не знаех…

Ето това вече искат хората.

ГЕРБ сами. А кой ще ги плаши бе? Кой ще ги контролира? Герб не е партия, готова да бъде мислещо множество. Ще си вкарва закони каквито си иска и опозицията нищо няма да може да промени, колкото и да си вика. А ние знаем и колко ще вика…

А я сега си помислете ако до тях има партия, която се надява за бъдещо самостоятелно управление? Партия, която не е с твърд електорат и управленските грешки биха я хвърлили (отново) в полето. Партия, която когато иска може да гласува заедно с опозицията и да спре поне най – лошите неща, които ще предложат от Герб. А едва ли някой вярва, че Бойко ще е наистина добър управник.

Така де, чувам го и от блогъри, и из вестници, и в статистики, а и самият Бойко го каза и никой сякаш не се замисля, че може би не е вярно…

Изображение: Капитал.bg

СДС ли?

Дълго овъртах и не смеех да се изкажа по вътрешните проблеми на СДС и по постъпката „Юруков“. Причината не беше в някаква апатия или належалата ме липса на муза. Аз и в общественото пространство мълчах. Четох сравнително доста – няколко новини,  няколко изявления, няколко блога на които имам доверие, но някак си не го вярвах.

БСП и ДПС спъват коалицията СДС-ДСБ използвайки бившият лидер на партията. Някак си „фантасмогорично“ звучи. А и това е едно от нещата, които не харесвам на Мартин Димитров – много обвинява водейки антикампания, срещу хора, които си ги знаем…

Всъщност и щях да си остана на мнението, че истината е някъде зад казаното, но попаднах на нервната акула и новата „бомба“ предател, та от там и в блога на Юруков.

Ако трябва да съм по – конкретен попаднах на „ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПЛАМЕН ЮРУКОВ„ – нещо, което звучи доста официално и се очаква да има реално обяснение. Е, нямаше.Юруков си бърка собствени манджи независимо под опеката на Станоган или не. Казва:

„С направената регистрация се дава възможност на всички партии, които признават водещата позиция на СДС, както и водещата му роля, да се съберат в широка дясна коалиция под името на Съюза на демократичните сили.“

Всъщност той не се и надява да стане, едва ли някой би решил, че е възможно това на тези избори, но пък го е дал като някакво обяснение на действията си. Абсурдно обяснение, което изглежда като последен косъм, на който се надява да увисне преди да падне и пред най – големите му привърженици.

Всъщност днес си подсигори още един косъм. Предателят г-н Юруков обвинява Мартин Димитров в „десебарство“. И най- нагло го прави във формат, ползван от мен преди няколко месеца пак в отворено писмо, пак към същият този десен лидер.

За успешен блог трябват:

1) Да знаеш за какво пишеш – квантовата физика не е за всеки. Трябва да си информиран поне за повечето аспекти на проблема, за да можеш уверено да заститиш позицията си;

2) Да си чел достатъчно, за да знаеш как да го напишеш. Далеч не става само с четене на блогове, защото повечето, от тези, които пишат са чели достатъчно преди това и някак си идва вторична информацията. Това може да спести години учене само от опита.

3) Да пишеш с желание и под влиянието на придошла муза, обикновенно текстовете така стават по – хубави.

Не става само със Свежо!

Какво стои зад големите хора?

Хората да кажат, че си голям човек не е малко нещо и не се постига от всеки. Но голям ли си когато не си успял да направиш дори най – природното нещо – да създадеш семейство, да имаш поколение. Голям ли си ако не си казал блага дума на непознат? Голям ли си ако не си плакал? Голям ли си ако не си дарил усмивка? Голям ли си ако те помнят с целта ти, а не с теб? Голям ли си ако те помнят с лошо? Голям ли си ако си постигнал чужда мечта?

Дали парите правят хората големи? Да, неимоверно те им носят много великопочитание от хора, които са толкова малки, че покрай тях дори двадесет и пет годишна вдовица на богат сбръчкан старец би изглеждала голяма. Тази големина е низост, защото не е заслужена. Та то и Бил Гейтс е богат , но много хора отричат той да е голям, твърдейки, че той печели продавайки некачествен продукт под монополен натиск. Но нима дори ако си спечелил парите си съвсем невинно, да речем от „Стани богат”, те те правят по – голям? Пари спечелени за час? Едва ли!

А може би знанията, които са ти помогнали да изминеш дванайсете въпроса издигнали те толкова нависоко в обществената йерархия само за секунди? Да, признал е и народа, знанието е злато. Но, питам се, кой е по – голям знаещият или можещият?

Да можеш! Те за мен са най – малките хора, могат но нищо не правят. Винаги се уповават на късмета си и разчитат, на тяхната дарба само в лоши моменти. Сещам се за Хъкълбери, приятеля на Том Соер, който пропилява дните си в гората вместо да развива способностите си. Макар неговата история да е със щастлив край това най – често са хора, никога не постигнали повече.

Тук идва ред да спомена и едни от най – подходящите еталони за голям човек. Хората трудили се неуморно без да гледат себе си, следейки тяхната цял. Години наред подобрявайки себе си, минавайки през много перипетии, само с надеждата, че един ден, някой път, ще успеят. Тези хора създават чудеса, така се е родило не едно изобретение, не един връх в изкуството и дори не една революция. Но дали пренебрегвайки живота си, макар достигнали своят блян са станали големи?

Истински големите хора не са богатите, не са умните, не са успелите, не са можещите. Истински успелите хора са тези, чиято история може да бъде написана в един красив роман. Тези, чиито жизнен път е донесъл на тях и на другите около тях щастие.
Големите, не, „живите” хора не можеш да ги търсиш само в петзвездни хотели, или само в гета, или пък в университета. Единственият начин да ги намериш е по усмивката, с която започват вечният сън.

Омраза за по – добра България!

http://www.sxc.hu

Още, когато спорех с насъскани национал – социалистчета за възхода на Хитлер, казвах, че не го признавам като особен лидер, защото той е използвал една от най – слабите черти на хората за да се издигне до там – ОМРАЗАТА.

Той е обединил цял един народ срещу евреите, дори повече от колкото срещу победителките от първата световна разграбили Германия.

След това пък ООН, начело с антихитлеристката коалиция се обединяват срещу него. Когато изчезва той, техният общ враг, започва студената война.

В България Сидеров опита да имитира автора на любимата му книга, използвайки нетърпимостта ни към други етноси и религии. За щастие не успя, не знам как, но успеха му не беше пълен, може би хората видяха какъв измамник е.

Не това обаче е темата на разговора ни, Омразата към едни събира други. Така е било неведнъж. Аспарух и славяните, Калоян и византийците, отечественият фронт с различни партии, срещу поредният погром на войната.

Според някой може да говоря за обикновеното обединение, но истината е, че Омразата е тази, която събира хората.

Обща Омраза за по – добър живот!

–––––––––––––

Днес обаче общата Омраза налегнала из хората не може да ни обедини, а само и единствено да ни разедини! Защото не може един народ да се обедини срещу самият себе си! Песимизма, с който гледаме на хората около нас, на нацията ни, ме кара да се чувствам зле, а фактът че и аз го прихващам направо ме вбесява.  Защото не може всеки да говори „Българите са песимисти“, „Българите не са професионалисти“, „Българите не могат едно правителство да изберат“, „Българите са мързеливи лентяи“. Българите сме еди каква си НЕ нация. Истината е, че песимизма ни прави още по – лоша нация. Единственият начин Омразата да се обърне в наша полза е ако се обединим сами със себе си срещу тази злощастна черногледност, която ни е завладяла и която за огромна жалост е завладяла и децата ни.

–––––––––––––

Единствената причина да се отървем от  робството е, че сме почнали да гледаме на себе си като на народ, който е способен да се освободи, на народ който има силата да се пребори с голямата и добре въоръжена турска армия.  Истината е, че сме гледали дори глупаво оптимистично към нещо, което иначе не би станало. След това са дошли въстанията, кланетата и всичко останало задействало европейската общност, от което пък се е възползвала Русия и ни е освободила.

Ако обърнете внимание нито един от примерите за обединение срещу общ враг не е завършил успешно! СМЕХЪТ ЩЕ СПАСИ СВЕТА!

Направи ме популярен в СВЕЖО! 🙂

Искате ли ICQ-то на похитителя на автобуси?

Atila Миро Блажев (из подписа му в Будилникъ)

485376606 е номерът, за тези, които са дошли тук само за това.

Кой всъщност е Мирослав Блажев? 33 годишен охрана от Севлиево? Психично болен? Човек, който защитава 19 годишната си приятелка? Мъж скарал се с приятел? Страшен похитител с нормално поведение?

Всъщност Мирослав Блажнев е и Atila. Atila от своя страна си има блог – http://www.atila.blog.bg  ; Атила е засичан и от мен в news.bg, когато пишех едно време, но без да ми направи особено впечатление.  Хареса и ми коментар от там:

Тия имат късмет, че Атилата е бил. А не някой друг форумец!

В блога му не се забелязват индикации за подобно действие. Роднините също отричат да е такъв човек. Пасажерите се изплашили повече от вида на оръжието. Само чичото и приятелката на Петър Ганев отрекоха роднината им да е блъснал любовта на Блажнев, което в последствие да се е оказало причината тя да загуби бебето си.

Истината е, че ако го нямаше по филмите, този човек ,едва ли би се сетил да извърши подобно нещо!

Няма пари баце! Иначе това ми е на душа :(

Горните думи ми каза един познат, когато ми обесняваше, че му се следва археология или психология, но ще се опита право, именно защото в него има повече пари.

Не ми е за първи път да попадам на подобен конфликт. Парите или щастието да работиш това, което ти е приятно.
От една страна е удоволствието да нямаш финансови тревоги, а от друга прекараш живота си с професия, която ти носи щастие.
Винаги съм приемал и разпространявал втората идея,  днес открих още едно доказателство за нея.

Ако погледнем нещата така. Денят е 24 часа. Осем от тях спим, 8 работим, 2 – 3 се приготвяме за работа, или пътуваме. Остават едва 5 – 6 часа в делничният ден, в които да харчим парите си, или да се радваме на купеното. В тези 5 -6 часа ние обаче сме прекалено уморени от поредният скучен и неприятен ден в работата. Остават почивните дни, които отлитат като птичка от отворен кафез.

На 4 очи и едно ухо

Предлагам известното предаване по Нова да бъде прекръстено „На 4 очи и едно ухо“, защото както излиза МВР винаги слуша.

Включително и в skype!

Само да напомня, че в Китай признаха преди време, че подслушват skype. Значи, след комунистите ние ще сме първи.

Също така предлагам в скайп да бъде добавен нов режим „безшумен“ или „стелт“, който да не бъде уловяван от чичко полицай.

Здравей, Мартине

Това е статия-обръщение към Мартин Димитров, настоящ лидер на СДС и към опозицията като цяло.

Мартине, зарадвах се когато видях, че млад човек с блог поема руля на СДС. Зарадвах се, че това е човек, чийто блог следя, без да вземам под внимание политическата му кариера. Зарадвах се, че излиза едно ново лице пред българската политика. Поне така те виждам.

Мартине, знаеш ли за момент дръпнах настрана всичкият негативизъм, който беше съсредоточен в бившата, управляваща партия, известна с некадърни (да не кажа и умишлено некадърни) приватизации и чисти форми на корупция.   Забравих ги, защото партията ви имаше достатъчно време да отстъпи място и на няколко не управляващи в този период лица. А пък то дори на 21 Декември миналата година и стана лидер. Поздрави за което, едва на 31 години.

Мартине, забелязах, че си роден на 13 Април, което те прави Овен, като мен (аз съм на 12 Април). Познавам не малко овни и отличителните ни черти са колкото и добри толкова и лоши. Интелигентни хора, шефове, но често тръгваме напред с рогата.

Мартине, ако не беше това последното характерно за зодията качество нямаше да пиша тази статия, но за 29 дни две твой конкретни постъпки ме накараха да се колебая относно личността ти, която току виж, да ме беше накарала на първия си вот да гласувам за вашата партия.

Мартине, едната случка беше когато в парламента се обсъждаше кризата с газа ти зададе своите въпроси към нашият „всенародно обичан“ премиер и макар той да говореше неверни неща, макар ти да беше прав (от моя гледна точка), не смятам че имаше право да крещиш от към залата и да го прекъсваш.

Защото Мартине, аз смятам, че този недостатък на повечето български политици, трябва да е нещо изчезващо. Културата и възпитанието трябва да бъдат показвани винаги, особено, когато говорим за място като народното събрание и особено, когато всеки в държавата може да гледа!

Другото, което ми направи лошо впечатление, Мартине, е днес когато обърнах внимание колко много са статиите напоследък в блога ти, в които критикуваш управляващите. Негативизма е нещо, което не подкрепям и смятам, че ако кажеш „Ето как аз бих постъпил“, вместо „Колко грешно постъпи…“ би получил повече уважение, или ако щеш повече гласове. Показвай защо си, а не защо другите не са! А и ние управляващите си ги знаем какви са „маскари“ и без да го подчертаваш, а тези които не смятат така едва ли те слушат/четат.

Та така, Мартине, не случайно още в началото уточних, че статията е и към цялата опозиция в страната, проблемите са всеобщи. Просто ми се иска от теб да излезе различен политик.

Г-н Димитров, готов съм да поднеса извиненията си, ако по някакъв начин се чувствате обиден от горе написаното, или от факта, че се обръщам към Вас в ед.ч. Извинението ми от друга страна не би означавало, че не стоя зад написаното.