Ноз сезон – нов изглед

4 септември 2008

Добре дошли в на ssk Българията (ssk’s Bulgaria). Тази вечер направих голяма промяна – смених старата си тема с нова, а на нея сложих този откачен header. 🙂 Нали знаете, че промяната е нещо хубаво, дано тя запази в главите ви образа на блога ми и след време като се върнете се сетите, че вече сте били тук и че ви харесва. Естествено стила ми на писане няма да тръгне в нова посока. Най – много да се опитам да го подобря и спра да пиша тези глупави и недоразвити теми.

Ето как изглеждаше блога преди:

Сега сами може да го видите и да кажете дали ви харесва, или не. 🙂

Имам и новини от кухнята – в близките няколко дена започвам нов проект. Аз, заедно с още няколко блогъра ще публиувам статиите си и в нов блог. Напълно нов, да. Просто продължавайте да ме четете и обещавам все по – интересни неща да се появяват тук.

Замалко да забравя, може да се абонирате за моят rss feed. 🙂

Реклами

Знаете ли, мина година от както се занимавам с всичко това. На 7.08.07 късно вечерта влязох в гугъл и писах „create free forum“, или нещо от сорта. Влязох на vip линка и направих ето това – http://www.bulgaria.forumotion.com . Направих го по вече не много ясни причини, но знам, че го направих със силни чувства. От една страна гняв, от друга хъс, от трета адреналина ме тресеше яко и едвам заспах. Взех една визуална тема и я преработих както аз си харесвам… Отделях време, правих каквото мога, дори първоначално го пазих в тайна… Реших, че повечето хора ще ме сметнат за човек, който се самозаблуждава и такъв си и бях де – не знаех много, нито за Интернет, нито за предмета във форума, ама глупавото биче най – много се сили.

Нямах достатъчно потребители след като поспамих малко насам, натам и реших да променя стратегията. Пуснах обяви за модератори, отзоваха се няколко човека, за които се надявах, че със същия ентусиазъм ще разпространяват форума, е не стана, но беше забавно. С някой от тях още се засичам, един веднъж като изневиделица ми съобщи, че съм се държал прекалено като шеф и напусна форума, блокира ме от скайп и повече не ми проговори… Попитах другите си модератори, които бяха повече от потребителите и те казаха, че няма такова нещо. Много се гордеех с един от тях – swg пенсионер на 68 години – поет, бивш началник в изчислителен център Русе. За жалост и той се изгуби с времето…

След като се сдобих с модератори реших да пусна форума отново, по – официално. Избрах значимата за българската история дата – 6 Септември. Като малко преди това разпратих на почти всички блогъри от блогрола на един човек, който ще запазя в тайна, че ще му се сърдят, едно писмо което беше адски глупаво опитвайки се да докарам приличен официален език се изложих. Намериха се няколко човека отговориха. Ангел Грънчаров направи нещо, което до ден днешен много ценя. Написа не една, ами две (!!!) статии за младия форум на също толкова младия Касчийски.  Абе потръгнаха нещата предвид това, че не продавам нищо, а и го продавам скъпо. 🙂

След това вечерта на 29 Октомври почнах блога, да, този който четете в момента. Там началото също беше подобна пародия. В blogvam.com видях обявата на MyKinda България и реших да пиша, със самозаблудата, че ще стана за блогър, не целях заплащането, а евентуалната реклама. Евала на Димитър Веселинов, който ми отказа по изключително тактичен начин. Както и да е, това ме накара да напиша първата си статия.  След това Симион Патеев, с когото бях поддържал връзка от известно време писа за мен. Резултатът беше феноменален – 308 посещения на блога ми, повечето от които идващи благодарение на статията му. След такъв старт как да не пише човек. Залових се сериозно – редовни постове, реклама, линкове, коментари. Почнах след време да правя по 1100 посещения на седмица…. Но като всяко чудо и това беше за 7 дена (а дано не).  Сега правя на седмица по толкова посещения, колкото преди за ден, а и пиша по толкова…

Всъщност баш доволен бях, когато се наех с най – чисти намерения да помогна на Иво Кабаков. Тогава се надигна блог пространството и след моята статия беше публикувана при Патеев, а после блогът Могилино отговори подобаващо, след време се появи и тази разчувстваща статия на Радалиа. Но тогава бях изключително развълнуван, когато ми звънна репортерката от „Панорама“, дори повече от онзи път, когато ми звъняха да ме канят да участвам в предаването като млад блогър – шанс който пропуснах. Междо другото за поканата пак беше „виновен“ наблюдателят Патеев. В крайна сметка поканиха Иво, интервюто – тук.

Та да се върнем на форума. След известно умуване реших, че няма да успее блог на безплатен хостинг, а и ония наложиха техни си google ads и реших да премина на следващо ниво. Така се появи http://www.horata.eu Известно време избирах хост на достъпна цена и накрая се спрях на icn.bg, a домейнът е следствие от анкета във форума, че даже и в блога. Първоначално не бях много убеден дали е хубав домейна, но с времето започна да ми харесва. 🙂 По едно време видях възможността да си спечелиш напълно безплатно домейн в http://www.bg-best.com и с един придобит от там домейн „платих“ на един да промени избраната от мен визуална тема. И така на 3 Март, друга култова дата за българската история пуснах форума. Съответно пак стабилен спам, съответно пак неособено успешен. Дори все още не съм достигнал 107 -те регистрирани потребители, но мненията сега са значително повече и има няколко човека, които няма да споменавам поименно, но които поддържат живината на форума. Благодаря. По малко, по малко растем, живеем, учим се, караме се.

И все пак може би си заслужават 50 – те лева за хост и домейн, както и стотиците часове труд. Защото за една година се промених, пораснах. Промениха ми се зоните на интерес. Почнах да ползвам кошчетата не само когато има едно някъде до мен… Почна да ми пука. Интересното е, че за тази година открих нови приятели, дори офлайн, като следствие от онлайн дейността ми. Успях поне някого да накарам да „живне обществено“. Изненадах се, а и някак приятно ми стана, когато новоизлюпилият се на сериозно ниво Явор ми писа, че първият блог, който е чел е моят и че иска да чуе мнението ми.

Така историята е дълга, но дано да продължава и да процъфтява. И аз ще продължавам с хъс, както едно време. Следва да пуснем блог към сайта, но и за това ще ви информирам повече.

Поздрави на всички мои редовни и не толкова редовни читатели!

П.п. Забравих да спомена на един дизайнер, който никога не отказва да ми помогне в техническо отношение – Мартин Иванов /enso/.

Закачи се за RSS!

Ето няколко оправдания защо не пиша в блога:

  • Комбинацията от пролетна умора и летен мързел ми идват в повечко;
  • На даскало е напрегнато, дори повече от колкото в самото министерство на образованието;
  • Имам много „увиснали“ дела, иначе казано винаги отлагам нещо и за да си оставя възможност да го направя не се захващам с нещо по – ангажиращо. Обикновено загубвам времето си в неангажиращи действия…
  • Не ме радват промените в админ профила на wordpress’
  • Така и не се наканих да направя няколко от заплануваните ми блог статии
  • Не чета блогове, не ми остава време, а от това и музата ми се изпарява по малко
  • Опитвам се да се обръщам повече внимание на www.horata.eu , място в което каня всички вас. 🙂

„Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
И наливат отрова вонлива
От жлезите на своите зъби”

Н.Й.Вапцаров

Тези думи са силни, обаче само ако някой ги чуе и само, ако доведат до някое действие, било то и до други думи.

Тези думи са сред нас.

Тези думи са в нас.

Къде обаче са тези думи? – рядко те достигат по – далеч от мислите, в повечето случаи дори и там не стигат, въпреки че могат.

Един месец.

Един месец се навършва днес от началото на началото, един месец от официалния старт, един месец от една персонална, а надявам се и обществена промяна.

Един месец фалстарт с потенциал да се забрави и да се продължи напред със свръхзвукова скорост.

Може би само аз знам какво означават тези думи, а Вие може да влезете на www.horata.eu , който днес става на един месец.

Защото промяната е близо и далече!

В детската градина мислех иновативно, иначе казано първи открих, че е по – лесно при лабиринта да се тръгне от обратната страна, но с времето лабиринтите ставаха по – сложни и това ми откритие спря да ми е от полза.
От първи до четвърти клас можех да рисувам, сега рисувам толкова добре колкото и тогава, но днес съм 10 клас и рисувам ужасно за възрастта си.
Пак в същото четирилетие бях и много ученолюбив, даже веднъж взех приз „Сова“ в класа ми D , но днес е малко сложно занимание изобщо да си отворя учебниците…
От пети до 7 клас бях човек на точните науки – математика, химия, физика. Явявах се по състезания и т.н. И въпреки всичката подготовка изпитите взех с 4.093 и 4.500 съответно на изпита по математика и на този по литература.
В 8 клас засилих обучението си по английски език, за сметка на всеки друг учебен предмет. Неуспешно. И дори днес, като ме накараха да определя нивото си по английски, писах „Много добро“ (от варианти Добро, Много добро и Отлично).
В 9 клас закърних всичките си мозъчни функции.
Сега, в 10 клас уж беше момента да ги възстановя, но аз взех, че се заех да пиша блог и поддържам форум…. Искам да отбележа обаче, че се явих на две олимпиади – по БЕЛ и по История, и по двете неуспешно…
Също така съм се занимавал/ се занимавам с астрономия, баскетбол, карате, спортна стрелба и други, на които обаче не им помня имената….Тааа според вас всестранно развита личност ли съм?

А Вие?

След мои скромни изчисления се оказва, че имам някъде около 20 редовни посетителя, още по 20 заблудени, дето редовно си кликат на разни линкове влизат и много рядко се задържат и когато напиша нещо интересно имам по още 50 – 100 бонус читатели – дошли от тук, от там (най често от дашборда на bg.wordpress.com).
Та мене ми интересуват тези 20 редовни читателя – майка и баща ми (дотук двама), три – четири Интернет познати, които следят какво пиша; в about страницата май двама са писали, че им харесва тук (да и аз това се чудя!?!) и че ще се отбиват. Дотук добре, има и няколко блогъра, които са ме добавили в техните си блогролове и ако те не ме четат, поне аз ги попрочитам. 🙂 Дотук идеално – {20 – (2 + 4 + 2 + 3) ( 3 защото егасимус го броя в друга група, а лонгалон се съмнявам, че ме чете :)) = 9 } Имам значи и приблизително 9 редовни читателя, от които нямам ни вест ни коментар… 🙂 Най – вероятно ги няма, и просто въображението ми широко…
Таа 20 редовни читателя, (разбрахме се, че са според моето въображение, нали?) е то хубаво, ама седя тук и се чеша по главата, какво ли ги кара да идват тук. (нямам разни животинки, придавам си облик на мислещ човек) Реших да напиша списък с вероятните причини, един вид да се изфукам:

  • Читателите ми знаят, че са прочели нещо, което никой друг не е;
  • За тях тук има поместени линкове към интересни блогове и ме ползват, като портал;
  • Интересно им е да чуят какво мисли едно (почти) 17 годишно момче, от село за „голямата политика“;
  • Смятат за забавно това, че нямам чувство за хумор;
  • По някаква случайност са натиснали Ctrl + D и са ме добавили в таговете си;
  • Обичат да се смеят на калпавите неща в блога ми – правописа ми, странното ми мнение за нещата, празната страница за филми , калпавата тема и т.н.;
  • Или просто обичат да колекционират/трупат пари.

Ето защо, може би, те ме четат. А ти?

П.п. Ако попадате за пръв път тук и не искате да Ви е последен, може да прочетете някоя от другите статии.