За какво да пиша?!?

1 февруари 2009

Толкова теми за блога ми минават през главата, но от нито една не излиза нищо!

Първо опитах да пиша за книгите, породен от една дискусия с Гевречето. Идеята беше да си докажа тезата, че филмите повече пречат от колкото помагат на книгите. Почнах, писах, писах и се отказах, стана много слаба.

Днес бях зареден с повече игри. Мислех си какво ще напиша за Търговище. Град, в който, ако ги нямаше турците, щеше да се наложи да го преименуват на село. Единствената област с център село! Щях да пиша и за това как ми предлагат „МАЙНЬЕЗА“ на хамбургер, за чиято цена лъжат на таблата. Може би щях да засегна въпроса за магазините и дори закусвалните, които не работят в Неделя.
Но не го направих.

Мислех си и да пиша за спортната стрелба, повода ми да отида до Ески Джумая. Но каквото и да бях написал би прозвучало като оправдание, че не съм сред най – добрите стрелци.

Мислех да пиша и за неща чути  в „На 4 очи“ (все още без ухото), или пък за конференцията на „Новото време“. Неща или прекалено клиширани напоследък или прекалено фантасмагорични, че да се коментират.

И за последно мислех да пиша за това какви песимисти сме българите (да пишеш за това е още по – песимистично…) породено от статията на моят съперник напоследък, с който почнахме да се съревноваваме кой ще направи повече посещения на сайта си… В интерес на истината той ме бие, но поне се радвам, че го амбицирам. 🙂

Днес трябваше да е готов опита ми да превърна най – големия ми провал за тези 17 години в един успешен сайт, да мамо, тате и ти дето си се абонирал за RSS, говоря за Хората.eu , нещо което може никога да не види бял свят в целият си блясък. 😦

За какво ми е блог, като една тема като хората не мога да измисля?

Реклами

ssk’s Bulgaria има рожден ден. Една година…

Колко много неща могат да се променят за това време е безгранична величина . Колко нови хора можеш да срещнеш, колко стари да си заминат… Помислете колко са ви емоционално безличните дни от последните 365  и се усмихнете заради другите било то лоши или хубави.  Защото някои неща ги има само веднъж и единствено от теб зависи дали ще ги притежаваш. Единствено от теб зависи и колко широка ще ти е усмивката с мисълта за изминалата година.

Е блогче,

„Дълго младей,
век поживей,
вечно се смей!“

Ноз сезон – нов изглед

4 септември 2008

Добре дошли в на ssk Българията (ssk’s Bulgaria). Тази вечер направих голяма промяна – смених старата си тема с нова, а на нея сложих този откачен header. 🙂 Нали знаете, че промяната е нещо хубаво, дано тя запази в главите ви образа на блога ми и след време като се върнете се сетите, че вече сте били тук и че ви харесва. Естествено стила ми на писане няма да тръгне в нова посока. Най – много да се опитам да го подобря и спра да пиша тези глупави и недоразвити теми.

Ето как изглеждаше блога преди:

Сега сами може да го видите и да кажете дали ви харесва, или не. 🙂

Имам и новини от кухнята – в близките няколко дена започвам нов проект. Аз, заедно с още няколко блогъра ще публиувам статиите си и в нов блог. Напълно нов, да. Просто продължавайте да ме четете и обещавам все по – интересни неща да се появяват тук.

Замалко да забравя, може да се абонирате за моят rss feed. 🙂

Знаете ли, мина година от както се занимавам с всичко това. На 7.08.07 късно вечерта влязох в гугъл и писах „create free forum“, или нещо от сорта. Влязох на vip линка и направих ето това – http://www.bulgaria.forumotion.com . Направих го по вече не много ясни причини, но знам, че го направих със силни чувства. От една страна гняв, от друга хъс, от трета адреналина ме тресеше яко и едвам заспах. Взех една визуална тема и я преработих както аз си харесвам… Отделях време, правих каквото мога, дори първоначално го пазих в тайна… Реших, че повечето хора ще ме сметнат за човек, който се самозаблуждава и такъв си и бях де – не знаех много, нито за Интернет, нито за предмета във форума, ама глупавото биче най – много се сили.

Нямах достатъчно потребители след като поспамих малко насам, натам и реших да променя стратегията. Пуснах обяви за модератори, отзоваха се няколко човека, за които се надявах, че със същия ентусиазъм ще разпространяват форума, е не стана, но беше забавно. С някой от тях още се засичам, един веднъж като изневиделица ми съобщи, че съм се държал прекалено като шеф и напусна форума, блокира ме от скайп и повече не ми проговори… Попитах другите си модератори, които бяха повече от потребителите и те казаха, че няма такова нещо. Много се гордеех с един от тях – swg пенсионер на 68 години – поет, бивш началник в изчислителен център Русе. За жалост и той се изгуби с времето…

След като се сдобих с модератори реших да пусна форума отново, по – официално. Избрах значимата за българската история дата – 6 Септември. Като малко преди това разпратих на почти всички блогъри от блогрола на един човек, който ще запазя в тайна, че ще му се сърдят, едно писмо което беше адски глупаво опитвайки се да докарам приличен официален език се изложих. Намериха се няколко човека отговориха. Ангел Грънчаров направи нещо, което до ден днешен много ценя. Написа не една, ами две (!!!) статии за младия форум на също толкова младия Касчийски.  Абе потръгнаха нещата предвид това, че не продавам нищо, а и го продавам скъпо. 🙂

След това вечерта на 29 Октомври почнах блога, да, този който четете в момента. Там началото също беше подобна пародия. В blogvam.com видях обявата на MyKinda България и реших да пиша, със самозаблудата, че ще стана за блогър, не целях заплащането, а евентуалната реклама. Евала на Димитър Веселинов, който ми отказа по изключително тактичен начин. Както и да е, това ме накара да напиша първата си статия.  След това Симион Патеев, с когото бях поддържал връзка от известно време писа за мен. Резултатът беше феноменален – 308 посещения на блога ми, повечето от които идващи благодарение на статията му. След такъв старт как да не пише човек. Залових се сериозно – редовни постове, реклама, линкове, коментари. Почнах след време да правя по 1100 посещения на седмица…. Но като всяко чудо и това беше за 7 дена (а дано не).  Сега правя на седмица по толкова посещения, колкото преди за ден, а и пиша по толкова…

Всъщност баш доволен бях, когато се наех с най – чисти намерения да помогна на Иво Кабаков. Тогава се надигна блог пространството и след моята статия беше публикувана при Патеев, а после блогът Могилино отговори подобаващо, след време се появи и тази разчувстваща статия на Радалиа. Но тогава бях изключително развълнуван, когато ми звънна репортерката от „Панорама“, дори повече от онзи път, когато ми звъняха да ме канят да участвам в предаването като млад блогър – шанс който пропуснах. Междо другото за поканата пак беше „виновен“ наблюдателят Патеев. В крайна сметка поканиха Иво, интервюто – тук.

Та да се върнем на форума. След известно умуване реших, че няма да успее блог на безплатен хостинг, а и ония наложиха техни си google ads и реших да премина на следващо ниво. Така се появи http://www.horata.eu Известно време избирах хост на достъпна цена и накрая се спрях на icn.bg, a домейнът е следствие от анкета във форума, че даже и в блога. Първоначално не бях много убеден дали е хубав домейна, но с времето започна да ми харесва. 🙂 По едно време видях възможността да си спечелиш напълно безплатно домейн в http://www.bg-best.com и с един придобит от там домейн „платих“ на един да промени избраната от мен визуална тема. И така на 3 Март, друга култова дата за българската история пуснах форума. Съответно пак стабилен спам, съответно пак неособено успешен. Дори все още не съм достигнал 107 -те регистрирани потребители, но мненията сега са значително повече и има няколко човека, които няма да споменавам поименно, но които поддържат живината на форума. Благодаря. По малко, по малко растем, живеем, учим се, караме се.

И все пак може би си заслужават 50 – те лева за хост и домейн, както и стотиците часове труд. Защото за една година се промених, пораснах. Промениха ми се зоните на интерес. Почнах да ползвам кошчетата не само когато има едно някъде до мен… Почна да ми пука. Интересното е, че за тази година открих нови приятели, дори офлайн, като следствие от онлайн дейността ми. Успях поне някого да накарам да „живне обществено“. Изненадах се, а и някак приятно ми стана, когато новоизлюпилият се на сериозно ниво Явор ми писа, че първият блог, който е чел е моят и че иска да чуе мнението ми.

Така историята е дълга, но дано да продължава и да процъфтява. И аз ще продължавам с хъс, както едно време. Следва да пуснем блог към сайта, но и за това ще ви информирам повече.

Поздрави на всички мои редовни и не толкова редовни читатели!

П.п. Забравих да спомена на един дизайнер, който никога не отказва да ми помогне в техническо отношение – Мартин Иванов /enso/.

Закачи се за RSS!

Ето няколко оправдания защо не пиша в блога:

  • Комбинацията от пролетна умора и летен мързел ми идват в повечко;
  • На даскало е напрегнато, дори повече от колкото в самото министерство на образованието;
  • Имам много „увиснали“ дела, иначе казано винаги отлагам нещо и за да си оставя възможност да го направя не се захващам с нещо по – ангажиращо. Обикновено загубвам времето си в неангажиращи действия…
  • Не ме радват промените в админ профила на wordpress’
  • Така и не се наканих да направя няколко от заплануваните ми блог статии
  • Не чета блогове, не ми остава време, а от това и музата ми се изпарява по малко
  • Опитвам се да се обръщам повече внимание на www.horata.eu , място в което каня всички вас. 🙂

Всички знаем обявите за набиране на работници по дърветата, на които отдолу има да си скъсаш телефонен номер. Напълно обикновен лист А4, принтиран в домашни условия – никакъв проблем.

А сега си представете вместо телефон отдолу да има Интернет адрес – смятам, че заради необичайната употреба на реклама може да има добър ефект, а и няма да забравят сайта. Разбира се проблема със точният текст си оставя, но след като се подбере внимателно ще бъде всичко на 6+.

Още утре почвам с реклама на форума (който няма да е лошо да посетите) и ще пиша дали е имало резултат. 😉

Поздрави!

П.п. Извинявам се за думата „новаторска“ в заглавието, но исках да е по – провокиращо.

Колко от вас са си задавали въпросът как и защо е възникнал блогът като форма?
А колко от вас намират нещо интересно в блоговете, което не могат да намерят на други места.
Може би има обяснение защо хората, които влизат в блогове в България не са повече от 2000.
Ние, респективно блогърите, се изживяваме в разнородни амплоа, с различни цели. Някой се правят на журналисти (вместо това може да четете вестници, или да гледате ТВ, да слушате радио, да посещавате специализираните Интернет сайтове), други просто изразяват лично мнение по някой наболял проблем (мнението на далеч по – авторитетни хора, може да се намери в гореописаните медии), трети поставят дискусии (е па затова са форумите), четвърти си говорят за личният живот (абе вие приятели нямате ли, да им се оплаквате или те на вас?!?), четвърти пък са политици или известни личности и пишат заради „феновете“ (1. такива в БГ почти няма; 2. Вземат хляба на интервюиращите)… Дори вече и намирането на интересни неща в мрежата е работа на svejo, digg и тем подобните… И пари няма в тая работа. Стига бе, даже думите с корен блог не са записани в българскяит адд – он във firefox..
Защо обаче пиша ще питате, след като не виждам смисъл в блогването? По принцип, за реклама (на форума ми). А и честно казано ми харесва да развивам тези си способности, които явно не са особено почит в ДНК-ато ми. Харесва ми да си говоря на ти, или да споря със хора от всички възрасти и професии. Харесва ми , че не трябва да стоя с часове пред телевизора, или пред компа за да науча някаква информация. Вярно хората, които се занимават с това са професионалисти и умеят много по – добре да ми ангажират вниманието, да ме зарадват с технични анимациики и т.н. Но те могат и да маниполират, а поне сред болшинството от блогърите моралът се е запазил. Едно е да слушаш идеалист, понякога с талант, с развито мнение, съвсем друго е съседката да ти мърмори за политика. За чертите на блогърите статии бол…
И все пак аз ще продължавам да отделям по час и повече на ден, за да чета блогове, просто защото ми харесва!

П.п. След статията ми за Демокрацията и „Защо да ме четете“ имах период на завишени посещения, нооо всяко чудо за 3 дни…