За мишките и хората

Живуркат си мишките.
Която каквото си открадне яде.
Някои само преживяват, други крадат повече.
Плъховете само ядат сирене.

Живуркат си мишките.
Козината им – сива, гнездата им – сиви.
Сив живот

Живуркат си мишките.
Само децата им розови.
Ама и децата им порастват сиви.

Живуркат си мишките, а покрай тях и ние.

Реклама

Омраза за по – добра България!

http://www.sxc.hu

Още, когато спорех с насъскани национал – социалистчета за възхода на Хитлер, казвах, че не го признавам като особен лидер, защото той е използвал една от най – слабите черти на хората за да се издигне до там – ОМРАЗАТА.

Той е обединил цял един народ срещу евреите, дори повече от колкото срещу победителките от първата световна разграбили Германия.

След това пък ООН, начело с антихитлеристката коалиция се обединяват срещу него. Когато изчезва той, техният общ враг, започва студената война.

В България Сидеров опита да имитира автора на любимата му книга, използвайки нетърпимостта ни към други етноси и религии. За щастие не успя, не знам как, но успеха му не беше пълен, може би хората видяха какъв измамник е.

Не това обаче е темата на разговора ни, Омразата към едни събира други. Така е било неведнъж. Аспарух и славяните, Калоян и византийците, отечественият фронт с различни партии, срещу поредният погром на войната.

Според някой може да говоря за обикновеното обединение, но истината е, че Омразата е тази, която събира хората.

Обща Омраза за по – добър живот!

–––––––––––––

Днес обаче общата Омраза налегнала из хората не може да ни обедини, а само и единствено да ни разедини! Защото не може един народ да се обедини срещу самият себе си! Песимизма, с който гледаме на хората около нас, на нацията ни, ме кара да се чувствам зле, а фактът че и аз го прихващам направо ме вбесява.  Защото не може всеки да говори „Българите са песимисти“, „Българите не са професионалисти“, „Българите не могат едно правителство да изберат“, „Българите са мързеливи лентяи“. Българите сме еди каква си НЕ нация. Истината е, че песимизма ни прави още по – лоша нация. Единственият начин Омразата да се обърне в наша полза е ако се обединим сами със себе си срещу тази злощастна черногледност, която ни е завладяла и която за огромна жалост е завладяла и децата ни.

–––––––––––––

Единствената причина да се отървем от  робството е, че сме почнали да гледаме на себе си като на народ, който е способен да се освободи, на народ който има силата да се пребори с голямата и добре въоръжена турска армия.  Истината е, че сме гледали дори глупаво оптимистично към нещо, което иначе не би станало. След това са дошли въстанията, кланетата и всичко останало задействало европейската общност, от което пък се е възползвала Русия и ни е освободила.

Ако обърнете внимание нито един от примерите за обединение срещу общ враг не е завършил успешно! СМЕХЪТ ЩЕ СПАСИ СВЕТА!

Направи ме популярен в СВЕЖО! 🙂

Искате ли ICQ-то на похитителя на автобуси?

Atila Миро Блажев (из подписа му в Будилникъ)

485376606 е номерът, за тези, които са дошли тук само за това.

Кой всъщност е Мирослав Блажев? 33 годишен охрана от Севлиево? Психично болен? Човек, който защитава 19 годишната си приятелка? Мъж скарал се с приятел? Страшен похитител с нормално поведение?

Всъщност Мирослав Блажнев е и Atila. Atila от своя страна си има блог – http://www.atila.blog.bg  ; Атила е засичан и от мен в news.bg, когато пишех едно време, но без да ми направи особено впечатление.  Хареса и ми коментар от там:

Тия имат късмет, че Атилата е бил. А не някой друг форумец!

В блога му не се забелязват индикации за подобно действие. Роднините също отричат да е такъв човек. Пасажерите се изплашили повече от вида на оръжието. Само чичото и приятелката на Петър Ганев отрекоха роднината им да е блъснал любовта на Блажнев, което в последствие да се е оказало причината тя да загуби бебето си.

Истината е, че ако го нямаше по филмите, този човек ,едва ли би се сетил да извърши подобно нещо!

На 4 очи и едно ухо

Предлагам известното предаване по Нова да бъде прекръстено „На 4 очи и едно ухо“, защото както излиза МВР винаги слуша.

Включително и в skype!

Само да напомня, че в Китай признаха преди време, че подслушват skype. Значи, след комунистите ние ще сме първи.

Също така предлагам в скайп да бъде добавен нов режим „безшумен“ или „стелт“, който да не бъде уловяван от чичко полицай.

История от училище?

Излиза преди няколко дена професор Божидар Димитров пред камерите на „Тази Сутрин“ по БТВ. Освен, че изказва мнението си и за проекто закона за иманярството той накратко споделя разкрити от него през годините  грешки в историята, която днес заема място в учебниците. Оповава се на „индийски, ирански и прочее“ източници. Смята също, че ще отнеме 30 – 40 години, преди информацията да се осъвремени.

Въпросът който аз си задавам е кое трябва да знаем аз и моите връстници. Да учим по учебниците и да се заблуждаваме, после да отидем на матура, на изпит и да се справим блестящо с грешни иначе отговори или да знаем много, но когато дойде време за университет да не влезем, защото не сме достатъчно добре запознати със старата и грешна информация изисквана от нас?

Който желае да чуе думите на професор Димитров могат да го намерят влизайки в сайта на BTV и пишейки в полето за търсене – „История“.

Сто години по – късно ;(

Преди 100 години National Geographic публикува статия озаглавена „България – страна на селяните“, в която неподписаният автор прехвалва бързото и устойчиво развитие на доскоро поробената ни страна. Там се споменава каква роля има образованието за просперитета на нацията и как по този фактор задминаваме съседките си. Статията може да прочетете в онлайн изданието на NG, а причината да я потърся след като веднъж съм я чел на хартиен носител беше новината, че до 15 Септември общият брой на закритите училища ще бъде 350.

От закритите до този момент 271 училища на борсата отиват 5 хиляда български будители. Данни за децата, които трябва да сменят училището си няма. Няма данни и колко от тези деца ще пътуват всяка сутрин до съседното село или близкия град. Признавам, има места където транспортът е осигурен, но има и такива, където родителите трябва да плащат все по – повишаващите се цени на транспортните билети. Друг вариант е и децата да пораснат преждевременно отделяйки се на квартира, която също струва все по – скъпо. Нима ще дойде момент, когато ще е невъзможно на дете да завърши иначе задължителното начално образование?

А и проблемите далеч не са само тези, надигащото се гражданско общество отдавна негодува за заличаването на стотици селища и за прекалената урбанизация на българското население. Нима този проблем би имал решение, като се закрият толкова много училища, защото повярвайте ми, голяма част от тези 350 училища са в селските райони. Кое населено място би оцеляло без образование, без работа, та дори и без обещаните помощи за фермерите?!?

Е как искате една държава да просперира, когато решението на един проблем е създаването на друг? Да не би подобни пагубни действия да са просто акт на отмъщение от страна на управляващите срещу учителската гилдия, която ги направи за посмешище? Сега можем само да очакваме подобни отговори срещу своеволните еколози, таксиджии, фермери и всеки, който се опита да прояви гражданският си дълг и да иска своето, без да му се налага да си го взема сам мамейки държавата. Яд ме е, защото колкото и да дипломатничат това правителство и колкото да се опитват да оправдаят действията си затварянето на училище не е решението!

А преди 100 години:

Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна – нито от съседните на България, нито от тези по на запад – – не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.

Всичко това е постигнато за 29 години, страхувам се че, нашите управници за същото време може да ни върнат до нивото на образование тогава.

И все пак, ако се върнем още 200 години назад, ще си припомним трите най – важни единици в българското село – кмета, попа и даскала. Освен най – важни са били и най – заможни, докато в днешно време учители стават, само такива, които не могат да станат други.

И помнете драги българи, все още има надежда 40% от училищата да оцелеят по предвиждания на синдикатите.

Година онлайн история!!!

Знаете ли, мина година от както се занимавам с всичко това. На 7.08.07 късно вечерта влязох в гугъл и писах „create free forum“, или нещо от сорта. Влязох на vip линка и направих ето това – http://www.bulgaria.forumotion.com . Направих го по вече не много ясни причини, но знам, че го направих със силни чувства. От една страна гняв, от друга хъс, от трета адреналина ме тресеше яко и едвам заспах. Взех една визуална тема и я преработих както аз си харесвам… Отделях време, правих каквото мога, дори първоначално го пазих в тайна… Реших, че повечето хора ще ме сметнат за човек, който се самозаблуждава и такъв си и бях де – не знаех много, нито за Интернет, нито за предмета във форума, ама глупавото биче най – много се сили.

Нямах достатъчно потребители след като поспамих малко насам, натам и реших да променя стратегията. Пуснах обяви за модератори, отзоваха се няколко човека, за които се надявах, че със същия ентусиазъм ще разпространяват форума, е не стана, но беше забавно. С някой от тях още се засичам, един веднъж като изневиделица ми съобщи, че съм се държал прекалено като шеф и напусна форума, блокира ме от скайп и повече не ми проговори… Попитах другите си модератори, които бяха повече от потребителите и те казаха, че няма такова нещо. Много се гордеех с един от тях – swg пенсионер на 68 години – поет, бивш началник в изчислителен център Русе. За жалост и той се изгуби с времето…

След като се сдобих с модератори реших да пусна форума отново, по – официално. Избрах значимата за българската история дата – 6 Септември. Като малко преди това разпратих на почти всички блогъри от блогрола на един човек, който ще запазя в тайна, че ще му се сърдят, едно писмо което беше адски глупаво опитвайки се да докарам приличен официален език се изложих. Намериха се няколко човека отговориха. Ангел Грънчаров направи нещо, което до ден днешен много ценя. Написа не една, ами две (!!!) статии за младия форум на също толкова младия Касчийски.  Абе потръгнаха нещата предвид това, че не продавам нищо, а и го продавам скъпо. 🙂

След това вечерта на 29 Октомври почнах блога, да, този който четете в момента. Там началото също беше подобна пародия. В blogvam.com видях обявата на MyKinda България и реших да пиша, със самозаблудата, че ще стана за блогър, не целях заплащането, а евентуалната реклама. Евала на Димитър Веселинов, който ми отказа по изключително тактичен начин. Както и да е, това ме накара да напиша първата си статия.  След това Симион Патеев, с когото бях поддържал връзка от известно време писа за мен. Резултатът беше феноменален – 308 посещения на блога ми, повечето от които идващи благодарение на статията му. След такъв старт как да не пише човек. Залових се сериозно – редовни постове, реклама, линкове, коментари. Почнах след време да правя по 1100 посещения на седмица…. Но като всяко чудо и това беше за 7 дена (а дано не).  Сега правя на седмица по толкова посещения, колкото преди за ден, а и пиша по толкова…

Всъщност баш доволен бях, когато се наех с най – чисти намерения да помогна на Иво Кабаков. Тогава се надигна блог пространството и след моята статия беше публикувана при Патеев, а после блогът Могилино отговори подобаващо, след време се появи и тази разчувстваща статия на Радалиа. Но тогава бях изключително развълнуван, когато ми звънна репортерката от „Панорама“, дори повече от онзи път, когато ми звъняха да ме канят да участвам в предаването като млад блогър – шанс който пропуснах. Междо другото за поканата пак беше „виновен“ наблюдателят Патеев. В крайна сметка поканиха Иво, интервюто – тук.

Та да се върнем на форума. След известно умуване реших, че няма да успее блог на безплатен хостинг, а и ония наложиха техни си google ads и реших да премина на следващо ниво. Така се появи http://www.horata.eu Известно време избирах хост на достъпна цена и накрая се спрях на icn.bg, a домейнът е следствие от анкета във форума, че даже и в блога. Първоначално не бях много убеден дали е хубав домейна, но с времето започна да ми харесва. 🙂 По едно време видях възможността да си спечелиш напълно безплатно домейн в http://www.bg-best.com и с един придобит от там домейн „платих“ на един да промени избраната от мен визуална тема. И така на 3 Март, друга култова дата за българската история пуснах форума. Съответно пак стабилен спам, съответно пак неособено успешен. Дори все още не съм достигнал 107 -те регистрирани потребители, но мненията сега са значително повече и има няколко човека, които няма да споменавам поименно, но които поддържат живината на форума. Благодаря. По малко, по малко растем, живеем, учим се, караме се.

И все пак може би си заслужават 50 – те лева за хост и домейн, както и стотиците часове труд. Защото за една година се промених, пораснах. Промениха ми се зоните на интерес. Почнах да ползвам кошчетата не само когато има едно някъде до мен… Почна да ми пука. Интересното е, че за тази година открих нови приятели, дори офлайн, като следствие от онлайн дейността ми. Успях поне някого да накарам да „живне обществено“. Изненадах се, а и някак приятно ми стана, когато новоизлюпилият се на сериозно ниво Явор ми писа, че първият блог, който е чел е моят и че иска да чуе мнението ми.

Така историята е дълга, но дано да продължава и да процъфтява. И аз ще продължавам с хъс, както едно време. Следва да пуснем блог към сайта, но и за това ще ви информирам повече.

Поздрави на всички мои редовни и не толкова редовни читатели!

П.п. Забравих да спомена на един дизайнер, който никога не отказва да ми помогне в техническо отношение – Мартин Иванов /enso/.

Закачи се за RSS!

Тежко д/в/бреме някъде на балканите

Тежко бреме е налегнало над балканите, жегаво време кара народа да дреме а шофьорите викат „Ах тяхното семе!“…

Срам ме е. Срам, не срам, вече знам, че хора, за които България е просто кариера разкриват  кой  ни  взема хляба  и кой  ни президент им е чадър. Пък после да ни вървят да ни разправят, че не пречело да участват в 38 фирми и че не можело да отговарят за всички. Е па тогава защо участват в тях? Е па след ОЛАФ сега ще се изредят всичките да си градят кариера в България, не ние булгари ора да си се грижем за държавата. они треа ни заместват, ‘щото  явно една кариера е по – силна от патриотизма, който или липсва или е издигнат до извратени равнища. Който както иска да ме разбира.

Само автобусните щофьори във варненско си чоплят семки в автобуса…

Иначе дядо Йоцо си гледа развитие, гледа си влака, самолета, компютъра, интернета… Ама той интернета вече и полицайте го гледат. Съдът отхвърли поредното искане Наредба № 40/7.01.2008 г да не влезе в сила и „компетентните органи“ да не могат да четат емайлите на хората. В mail.bg даже ЕГН – то си дадох за да не може някой да ми присвои пощата и да си я ползва, а сега чувам това. Нищо то и без това  сега не дейста особено  защитата на данните…

Ама то на варненските автобусни шофьори им е все тая, те си общуват по телефона и то по половин час докато карат пътници.

Иначе поне хората станахме скъпи, па и стана модерно да ни крадът, да ни крадът и да ни връщат срещу пари и срещу съпругите ни. Ама поне им признавам, че цял квартал отцепиха полицайте и то за ден, е вярно без ефект, но както казва футболната ни легенда Ицо „Койт не опита не пИчели“ (или нещо такова)… Ама иначе намериха работа на жандармерията де, не само да пази политиците от народа.

Ама те варненските автобусни шофьори най – се грижат за хората. Еми така де, като е толкова опасно да се возиш при тях се случва и  да не те качат. Така де стоя  си аз на една  спирка и  спира автобуса  гледам група от десетина  познати се  качват във вече препълнения автобус. Остават четирима обаче, когато автобуса тръгва и не ги дочаква. Тъкмо се качваше една бабичка, която едвам съумя да си дръпне крака…

Иначе българските проблеми са безкрайни. Поне докато Македония не реши да ни вземе и Бай Ганьо, а с него и манталитета характерен за людите по тея земи.

В България сирак означава бездомен.

Иво публикува това като коментар в темата за проблема му. Реших, че заслужава да се постне като нова статия.

–––––––

Здравейте на всички!

Както обещах – помествам резултатите от двете срещи вчера и днес. Вчера по покана на италианската асоциация “Приятели на деца”, с представителство в Б-я се срещнахме в 15:30 и проведохме разговор относно проблемите, които имат ЦВН-тата към този момент, “потребителите” ползващи техните услуги, както и децата навършващи 18 години, напускайки ДОВДЛРГ.

ЦВН-тата имат един основен проблем и той е, че имат постановление но БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ПРАВНА ЗАЩИТА. 17 ЦВН-та в цялата СТРАНА, с общ брой настанени 758 потребителя е статистиката за 2007 година. Едва около 10 % до 20 % имат ТЕЛК,ЛЕК и/или право на картотекиране. За да има право на решение от ТЕЛК , както и други лекарски комисии, трябва да има временна или трайна нетрудоспособност, определена в Закона за това. За да има право на картотека, която му дава зелена светлина за КАНДИДАТСТВАНЕ за общинско жилище потребителя трябва да има минимум 10 години без прекъсване жителство в един град/община или селище. Прави се набор от документи, с който се кандидатства на определените за целта места. След това ако е одобрен се изчаква за получаване на такова жилище, като периода дори и някъде упоменат е най-малко 10 години … или средно около 20 години. Тези жилища са под “шапката” на общината, заплаща се наем както и всички ползвани консумативи.
Всички социални заведения по непотвърдена информация от 2008 година минават под БЛАГОСЛОВИЯТА на Социалното Министерство. Ако , според разпоредбите на последното родителите не потърсят правата над оставеното си за отглеждане и възпитание дете повече от 12 месеца то те автоматично ги губят. МС работи по програма “Приемни семейства”, но резултатите са твърде болезнени и там. И за да заключим темата за ЦВН-тата само да спомена че 90% от всички потребители там освобождават заеманите стаи (най-често) на 31.03. Уведомителни писма за крайният срок вече се разпращат. Само както и по-горе споменах онези, които имат решение на ТЕЛК, както и чакащите жилище имат вероятност да получат разрешение за продължаване на срока на използване на услугите.

Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи са институции преди ЦВН-тата. Това 80 ДОВДЛРГ за цялата страна, с настанени СИРАЦИ 4586, по статистика за 2007 година. Повечето от тези институции се издържат от дарения на частни лица, неправителствени организации, фирми. Получава се така, защото бюджета предвиден за всяко едно учреждение е твърде малко и в 90% от случаите той стига едва за първото шестмесечие на годината или в най-добрия случай за 9 месеца. На всички сираци в група “малки” се отпускат по 3 лв лични пари на месец, а в група на “големи” по 6 лв на месец. Правилно го прочетохте. Това е …
“Не можеш да изискваш от едно дете на 15 години да има самочувствие с 6 лв. на месец. Той/Тя отиват да работят , изтърват от учебния материал и когато напуснат институцията се оказват с ниско образование”. Имат осигурени храна и подслон, но за останалото се мисли… АКО ИМА СРЕДСТВА.

Чрез новото постановление всеки един от тези 5 000 деца, когато завърши средно образование има на разположение 3 месеца за да се устрой в живота: работа и жилище. Може да се пробва и за ВУЗ , където държавата се грижи до 25 години. Процентът рядко надхвърля 2-3. Нищо, че е необходимо да изкара и 3-ка бе значение кой е ВУЗ-а, стига да е държавен. Така МАЩЕХАТА поробва собствените си деца, още докато растат.

С “Приятели на децата” мислим за обща асоциация, с членове от “бездомни потребители”, деца, лишени от родителски грижи и др. Идеята, заложена в техните проекти е идеална за развитие, но се иска време за осъществяване.

Лично мнение: Според мен заедно с тази асоциация, както и други правителствени и не такива е да се създаде предложение пред МС да се съкрати срока за кандидатстване за общински жилища, да се увеличи срока на пребиваване в ЦВН-та, както и да се отворят пътеки за развитие още в начално и средно образование. Да се отсеят /разграничат видовете бездомни, както и да се погледне на всеки един случай поотделно. Общините да разработят проекти за съвместно съдействие с МС, Социалното Министерство и асоциации за насърчаване заетостта на бездомните, тяхното образование и техния дом.

—————————В едни от последните редове на тази тема ми се ще, ако позволите да ви дам няколко насоки:

– Никога не изоставяйте детето си! Мъката за Вас ще е голяма, но за него – 2 пъти повече!
– Не забравяйте за тези деца: Това са наши деца и те разчитат на нашата обич, на нашата подкрепа!
– Не ги съдете, защото душа носи всеки от нас – те страдат достатъчно, заради нехайството на мащехата си, но въпреки това обичат. Със сърце!

Искрено Ваш! Иво Румянов Кабаков