Един завет

5 април 2009

Минаха години, пораснах. Влязох в гимназия и забравих за основното си училище.

Но не щеш ли, след време спомените ме върнаха пак към счупените глави, гръмогласните даскалки и детската безгрижност.
Вече трета година бях под крилото на други даскали и когато на улицата срещнах бившия заместник
директор, се спрях да го поздравя. Тъкмо слагаше торба цимент в старата Лада, затова го изчаках да се изправи и да ме види. Отвърна на поздрава и мисля, че ме позна. За да не се почувствам неловко, че съм пресякъл улицата и съм го изчакал само за да го поздравя, го попитах първото, което ми дойде на ум.

Той беше учител по спорт и му се носеше име на строг човек. Все се страхувахме, като отидем в кабинета му, да не ни напляска, макар да знаехме от американските сериали, че това може да доведе до уволняването му. Понякога дори се шегувахме, че ни е направил нещо. Честно казано само няколко пъти съм бил в кабинета му и то все за неща, свързани с бой, но никога прекалено сериозни, поне погледнато от разстоянието на времето и възрастта.

–  Липсва ли ви училището?- Беше се пенсионирал преди достатъчно време, за да забрави лошото и да милее за хубавото, така че очаквах еднозначен отговор.

– Не особено.

– Но как така, сума ти и години сте прекарали там?

– Ами да ти кажа, дойдоха едни много лоши ученици след вас. Много искат, имат големи претенции и противно на това, което си мислят, нищо не знаят и нищо не покриват. Ето с вас по-може да се каже една дума  като с човек, а те не слушат и само се държат арогантно. Радвам се даже, че се пенсионирах навреме.

Не помня как продължи, споменът ми свършва дотук. Бях изненадан, че някой изобщо е способен да стори подобно нещо на този човек. Помнех го твърд – не му минаваха номерата ни, както пред учителките, а сега беше просто старец, макар да изглеждаше здрав. За няколко години беше изгубил твърдостта си, това полезно за училището качество. Какво се бе променило, че така бързо един човек  се е отказъл от работа, която е вършил с години? Нима това поколение е толкова лошо, че може да надвие добрите спомени с колегите, които отдавна са станали приятели?

В близките няколко дена разбрах, че е починал. Това беше единственият път, когато го видях  след напускането на основното училище, а това бяха последните думи, които чух от един заместник-директор.

Без История нямаше да я има омразата. Никой нямаше да търси мъст или да таи в себе си лоши чувства към други народи.

Без История нямаше да го има етническото различие и хората щяха да са единни.

Без История щеше да цари мир, защото никой нямаше да знае какво е измислила човешката злоба преди това, за да го повтори.

Без История  нямаше да има и всичко съпътстващо войната – убийства на младежи, бойни отпадаци, разрушения, плачещи майки, недостиг на храна, недостиг на вещи.

Без История нямаше да има род,  нямаше да има родина.

Без История нямаше да има държави.

Без История нямаше да има България.

Без История нямаше да има фолклор.

Без История нямаше да има музика, само звуци.

Без История нямаше да ги има повечето научни открития. Нямаше да има атомна енергия.  Нямаше да има телевизия. Нямаше да има деца убиващи съученици. Нямаше да има Интернет.

Без История нямаше да я има тази статия.

Иво публикува това като коментар в темата за проблема му. Реших, че заслужава да се постне като нова статия.

–––––––

Здравейте на всички!

Както обещах – помествам резултатите от двете срещи вчера и днес. Вчера по покана на италианската асоциация “Приятели на деца”, с представителство в Б-я се срещнахме в 15:30 и проведохме разговор относно проблемите, които имат ЦВН-тата към този момент, “потребителите” ползващи техните услуги, както и децата навършващи 18 години, напускайки ДОВДЛРГ.

ЦВН-тата имат един основен проблем и той е, че имат постановление но БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ПРАВНА ЗАЩИТА. 17 ЦВН-та в цялата СТРАНА, с общ брой настанени 758 потребителя е статистиката за 2007 година. Едва около 10 % до 20 % имат ТЕЛК,ЛЕК и/или право на картотекиране. За да има право на решение от ТЕЛК , както и други лекарски комисии, трябва да има временна или трайна нетрудоспособност, определена в Закона за това. За да има право на картотека, която му дава зелена светлина за КАНДИДАТСТВАНЕ за общинско жилище потребителя трябва да има минимум 10 години без прекъсване жителство в един град/община или селище. Прави се набор от документи, с който се кандидатства на определените за целта места. След това ако е одобрен се изчаква за получаване на такова жилище, като периода дори и някъде упоменат е най-малко 10 години … или средно около 20 години. Тези жилища са под “шапката” на общината, заплаща се наем както и всички ползвани консумативи.
Всички социални заведения по непотвърдена информация от 2008 година минават под БЛАГОСЛОВИЯТА на Социалното Министерство. Ако , според разпоредбите на последното родителите не потърсят правата над оставеното си за отглеждане и възпитание дете повече от 12 месеца то те автоматично ги губят. МС работи по програма “Приемни семейства”, но резултатите са твърде болезнени и там. И за да заключим темата за ЦВН-тата само да спомена че 90% от всички потребители там освобождават заеманите стаи (най-често) на 31.03. Уведомителни писма за крайният срок вече се разпращат. Само както и по-горе споменах онези, които имат решение на ТЕЛК, както и чакащите жилище имат вероятност да получат разрешение за продължаване на срока на използване на услугите.

Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи са институции преди ЦВН-тата. Това 80 ДОВДЛРГ за цялата страна, с настанени СИРАЦИ 4586, по статистика за 2007 година. Повечето от тези институции се издържат от дарения на частни лица, неправителствени организации, фирми. Получава се така, защото бюджета предвиден за всяко едно учреждение е твърде малко и в 90% от случаите той стига едва за първото шестмесечие на годината или в най-добрия случай за 9 месеца. На всички сираци в група “малки” се отпускат по 3 лв лични пари на месец, а в група на “големи” по 6 лв на месец. Правилно го прочетохте. Това е …
“Не можеш да изискваш от едно дете на 15 години да има самочувствие с 6 лв. на месец. Той/Тя отиват да работят , изтърват от учебния материал и когато напуснат институцията се оказват с ниско образование”. Имат осигурени храна и подслон, но за останалото се мисли… АКО ИМА СРЕДСТВА.

Чрез новото постановление всеки един от тези 5 000 деца, когато завърши средно образование има на разположение 3 месеца за да се устрой в живота: работа и жилище. Може да се пробва и за ВУЗ , където държавата се грижи до 25 години. Процентът рядко надхвърля 2-3. Нищо, че е необходимо да изкара и 3-ка бе значение кой е ВУЗ-а, стига да е държавен. Така МАЩЕХАТА поробва собствените си деца, още докато растат.

С “Приятели на децата” мислим за обща асоциация, с членове от “бездомни потребители”, деца, лишени от родителски грижи и др. Идеята, заложена в техните проекти е идеална за развитие, но се иска време за осъществяване.

Лично мнение: Според мен заедно с тази асоциация, както и други правителствени и не такива е да се създаде предложение пред МС да се съкрати срока за кандидатстване за общински жилища, да се увеличи срока на пребиваване в ЦВН-та, както и да се отворят пътеки за развитие още в начално и средно образование. Да се отсеят /разграничат видовете бездомни, както и да се погледне на всеки един случай поотделно. Общините да разработят проекти за съвместно съдействие с МС, Социалното Министерство и асоциации за насърчаване заетостта на бездомните, тяхното образование и техния дом.

—————————В едни от последните редове на тази тема ми се ще, ако позволите да ви дам няколко насоки:

– Никога не изоставяйте детето си! Мъката за Вас ще е голяма, но за него – 2 пъти повече!
– Не забравяйте за тези деца: Това са наши деца и те разчитат на нашата обич, на нашата подкрепа!
– Не ги съдете, защото душа носи всеки от нас – те страдат достатъчно, заради нехайството на мащехата си, но въпреки това обичат. Със сърце!

Искрено Ваш! Иво Румянов Кабаков

Това е Иво. Той е на 28. Живее в София. Всъщност не се знае къде живее, в момента пребивава в Дом за Временно Настаняване (ДВН, или по ново му Център за ВН).

Дете на държавата е – през 1996 година за първи и последен до ден днешен път вижда майка си, тогава тя се отказва от него официално, нея поне я е видял. На 18 напуска дома за сираци в Стара Загора и заминава за София, където след година бива настанен в ДВН, намира си работа. До сега е бил безработен само 2 месеца преди да бъде назначен някъде, било то като чистач, ресторантьорски работник, като касиер, като куриер, като продавач на вестници и в магазин за хранителни стоки. Работи в зала “Матрицата” от година и шест месеца при при условия за Интернет зала и средна заплата (тук се оказа страшно коректен към работодателите си и помоли да запазя подробностите в тайна). Има завършено средно образование в паралелка без покритие, наложена му поради неволна грешка от страна на бившият му дом в с. Скобелево , по специалността си е намерил работа само докато е бил на стаж. Искал е да учи ТОХ и да стане готвач. В живота си е правил една грешка, за която съжалява и до ден днешен – изпуснал е шанса си за университетско образование. Обожава финансите като предмет и философията като сфера. Лично аз останах с много добро впечатление от него по време на разговора,който проведохме, той има качества, които рядко се срещат събрани в една личност. Е, вярно понякога изпуска пълния член, но и аз го правя… Ето какво ме трогна:

Знаеш ли когато бях безработен каква работа си търсих? – да се грижа за някого… без значение за какво заплащане… Стар човек… А отсреща ми казаха – „Ма вие сте момче?“. Как аз сега да разбирам това? Какво? – не мога да пазарувам, да почистя, да сготвя, да постеля легло… Да прегърна човека?
Когато исках да се върна при майка ми исках само едно – нейната обич, нищо друго! Тривиално – но това е истината!
Кажи ми какво има в едно семейство, защото аз не знам!

По закон и майка, и баща на Иво и всички като него е държавата, а преди два месеца неформално тя се отказа от тях. След навършване на 18 години тя “изритва ничиите деца” от домовете за сираци и те се настаняват в Центрове за временно настаняване, там имат само 3 месеца да намерят стабилна работа с достатъчно заплащане,за да се изхранват и да плащат квартира. Повечето от тях нямат нормално образование (аз лично сега не си правя труда да уча, а не знам какво би било ако ги нямаше нашите да ме контролират) и им се налага да работят на най – ниският етаж в йерархията, съответно за най – ниското заплащане. Да кажем ок, опитват се да ги деинституциализират, но защо в тези срокове? Представете себе си. Една година ви остава до завършване на училище, 3 до 6 месеца за да напуснете “центъра” и цял живот да се опитвате да плащате наем. А ако лицето бъде уволнен по една или друга причина и не може да си намери работа? Има някакви законови норми, вярно е – 1 месец преди уволнение служителят трябва да бъде уведомен, или да му бъде изплатено обезщетение. С тези пари ще може да си плати наема и да поживее месец, докато си намери нова работа. Но нима е възможно цял живот да не стои човек без работа и то в България? А и не говорим само за четирите ЦВН – та в София, с общо около 500 младежа, а и за такива в градове с по – висока безработица. Представете си какво става, когато някои от тези сираци останат без работа за по – дълго. Не могат да платят наема, гонят ги, нямат роднини, няма при кого да отидат, освен при новия им приятел – улицата. Веднъж на улицата,човек рядко успява да си намери работа, да плаща наем, да живее нормално.

Кажете ми как си представяте момчето от снимката, заслужила уважението на потребителите на най – големия форум в България, а и не само, на улицата с одеялото, сред кашоните? Дори ми е трудно да го напиша. Как си представяте някое от младите семейства от тези домове в нечии вход? Как? Е държавата явно няма въображение и гони децата си, пускайки ги В дълбокото, за да се научат да плуват. Интересно ми е колко от депутатите, гласували това постановление “286″,са осъзнавали, че превръщат живота на качествени деца в игра на руска рулетка?

Благодаря ви, не ви искам магистралите, искам хората като Иво да имат покрив по – твърд от картон.Полезни линкове:
Координационната тема в www.horata.eu, където може да помагате/давате идеи за решение на проблема.
Статия по въпросът в http://mogilino.wordpress.com/
Темата на Иво в data.bg
Сайта на „Министерството на труда и социалната политика“

Линк към препубликацията на Симион Патеев.

Една по – разчустваща статия по въпроса…  

П.п. Иво и негов съквартирант си търсят жилище по възможност в Люлин до 150 лева месечно.
П.п. Аз лично смятам да разкрия историята на тези хора пишейки до националните медии, Народни представители, институции и други заинтересувани, както и не се учудвайте, ако скоро видите статията в някои по – реномирани блогове.

Do you wanna be a rock star?

26 декември 2007

I’m sure you DO. Everybody does but is everybody that sure he wants

“The girls (to) come easy and the drugs (to) come cheap.”

Too many normal people don’t want to be a drug addicted and to have sweepingly sex? And why then we all do want to be a star? There’s a theory stupid people are happier – they don’t have to be in charge of anything – they are free. And we all want that freedom. Freedom to do whatever you want, freedom to be stupid! But why freedom should be connected to drugs? I’m asking you: ‘Do you want to be the man who shows little children drugs are interesting? Even to your children?!? Do you want (even) your children wants to have sex life at the age of 14? Can you live with the fact you’re the bad guy responsible for the increasing child problems, just because you want to live your live? Прочетете остатъка от публикацията »

След като вече писах тема за агресията между връстниците ми днес се порових и намерих някои доста показателни клипове, за това което става в българското даскало, когато няма кой да контролира ситуацията.
Но преди това: снощи проведох един чат разговор с един от моите непознати, който засегна интересни моменти. Ето някои цитати:

ssk каза: Еми да ти кажа бил съм и от двете страни, разбира се не в краен вариянт, обаче сега като се замисля бая тормоз са били от подигравките моя страна към някои хора.
Той : Коя ти харесва повече?
ssk : Ха познай…
Той : То първичното е по – силно.

Той : temata ne samo trqbva da nashumi
Той : tq e nalojitelna
ssk : tq e takava ot godini Прочетете остатъка от публикацията »

 

Това, което ще прочетете в долните редове не е свързано със стачните действия от страна на наетият персолнал в сферата на образованието ( 😛 ), нито има за цел да опетни българското образование или да накърни самочуствието на учители припознали се в някой от описаните образи. Няма и за цел да промени нещо поради липсата на възможност. То, нядявам се, ще накара някой да прекара 5 минутки в четене. Заповядайте :

На българската образователна система, потърпевш на която съм и аз, и трябва сватба. Или да конкретизираме: нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем. Прочетете остатъка от публикацията »