Измама на ученици от ING

Във вторник имаме 7. и 8. час английски. Тъй като учителката ни замина за САЩ до 28. Март сме с две заместнички, които се редуват кога да ни вземат часовете. Станали сме XII клас вече и бяхме сравнително малко хора в стаята, когато госпожата ни информира, че следващия част ще дойдат две жени. „Не е за лошо, за хубаво е!“ Ще ни кажат нещо и ще изгубим малко време от отегчителния час. Влязоха в осмия ни час, представяйки се като служители от ING. Имена не казаха, но никой не обърна внимание, защото ни обещаха по 5 лева, ако попълним една анкета относно намеренията ни за работа след завършване на нашето образование.

Кой ти дава 5 лева?

Набързо ни обясниха, че за да ни платят за свършената  работа по закон, трябва да подпишем трудов договор. Ние обаче  да не сме се притеснявали, защото след като го подпишем, подписваме и анулирането му. След като имаме трудов договор, пак по закон, ни трябвало и пенсионно осигуряване, за което удобно има бланки най – отдолу. Зададохме доста въпроси.

„Обвързваме ли се с нещо?“  „Не.“.
„Защо ни давате тези пари?“  „Ние сме като „Галъп Интернешанъл“ и събираме данни за проучване. Те също плащат.“
„Един вид зарибявате да сме пенсионно осигурени при вас?“  „Много грубо казано. И все пак не искате някакви СИК-ове и ВИС-ове да ви управляват парите, нали? Ако не изберете пенсионно осигуряване държава ще ви препрати някъде на случаен принцип и няма да знаете дори къде сте. А ING пращат писма всяка година.“
„Мога ли да се откажа от осигуряването при вас?“ – „Да… след две години“ (И както разбрах по-късно и срещу 20 лева.)

„Госпожо, Директорът информиран ли е?“ – при което, учителката ни замълча, а една от натрапничките отговори с „да“. Впоследствие установихме, че той не знае нищо.

След доста убеждаване и постоянното смъмряне от страна на госпожата защо задаваме толкова въпроси,  почти всички от класа попълнихме анкетата- една страница с 5 въпроса, както и си дадохме личните данни в бланките за пенсионно осигуряване на ING, както и

подписахме празен трудов договор и неговото анулиране към Дружество „Храмът“

Учителката си тръгна 15 минути преди края на часа и ни остави с „дамите“  да допишем листите. Свърших последен, защото исках да прочета поне какво подписвам. Взех си 5-те лева, отново срещу подпис, и единственото, което остана в мен, беше копие от бланката за пенсионно осигуряване, непопълнена от осигурителен посредник.

Веднага след училище се запътих към офиса на ING Силистра, където ми обясниха, че не знаят техни служители да обикалят по училищата. Практика обаче било да се прави това и да се представя като анкета, за да бъде всичко легално.  Малко след мен мои съученички с една майка също са отишли и са успели да разберат името на поне една от посетителките, както и да договорят пенсионният ни фонд да бъде прекратен- без последствия. Така и направихме на другия ден, когато се събрахме потърпевшите в офиса им и написахме заявления за това.

Гостите ни, както се оказа,  са служители на ING Русе и правят всичко това за комисионната от записването ни, която е 15- 25 лв.  Не можах да открия в закона административните последствия от случилото се, но например, се лишаваме от право на трудова борса в търсене на първата ни работа, защото вече сме работили.

Както и да е, измамници много, жалба в прокуратурата е подадена и са започнати следствени действия. Друго ме притеснява сега:

Два часа по-рано, когато дамите са влезли в друг XII клас, учителката е направила физиономия към учениците да НЕ подписват.

На нас едва ли не ни сложи химикалите в ръцете… Какво е променило мнението й за толкова малко време? Защо замълча, когато ни излъгаха, че директорът е наясно? Защо напусна часа и ни остави с тях?  Защо изобщо ги пусна да влязат?

Не искам ВИС-ове и СИК-ове да ми управляват парите. Но нито ВИС, нито СИК злоупотребиха с доверието ми в училищната институция и преподавателя, който я представлява.

Репортажът в Нова телевизия може да видите на 23-тата минута от това видео. http://novatv.bg/

Реклама

Клас стани! Клас мирно!

-Клас стани! Клас мирно!

Казват, че детският ум е най – необременен и най-точно преценява кое е логично и кое излишно. Жалко само, че докато човек придобие достатъчно знания, детeто  загубва тази си способност и  става възрастен , който приема безусловно порядките в обществото. И все пак слушайте детето, стига отричането му от нещо да не е проста форма на инат, то със сигурност ще е правилно. Спрете да му давате супа, или да го карате да си пише домашните, когато навън времето е чудесно за игра. Ето какво се случи и с военните порядки в училищата, децата започнаха да ги избягват по всевъзможни  начини и с времето те се преюърнаха отживелица.

–

Тя беше учителка в гимназия. Казваше се г-жа Георгиева. Малко име нямаше, радваше се и когато добавят г-жа отпред.  Тя не завиждаше на учителките с малки имена, дори се чувстваше повече от тях, защото най – често учениците дори не знаеха фамилиите им и ги назоваваха на галено.  Колко профанно!

Ако имаше facebook профил в него щеше да пише: „Щастливо омъжена, с двама сина”. Двамата й сина отдавна бяха завършили. Единият беше във Варна и работеше в някаква малка компания със сносна заплата. Другият учеше в Свищов. Този мързел така и не си намери работа, а с парите, които  все още му пращаше, играеше хазарт – доста успешно, но това нямаше нищо общо с всичките години активно възпитание.   С мъжът и отдавна си бяха безлични.

Преди тридесетина години излезе от великотърновския университет и почти веднага почна работа в Математическа гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, Видин.  Казваше си, че това ще е само временно. Щеше да се занимава активно с академична дейност, да напише реферат за кан Маламир, да й предложат работа в София, да влезе в партията и… какъв живот я очакваше само. Стресът на работното място не и позволи нищо от това.

С годините мина през много етапи.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

Слушаме го, мислим го, обсъждаме го, сверяваме си и часовниците с учителите  понякога и по цели часове. Винаги е един от най – интересните диалози, които провеждаме в училище. Не можем да определим с лека ръка какво трябва на образованието ни, но пък всички са съгласни, че трябва да има промяна.

Някои търсят промяната в зародиша на проблема. Сред тези някои проблема е в министерството, в директора, в учителката, в ученика, дори и в родителите. Министърът предлага абсурдни закони; директорът хаби пари и нищо не прави; учителката или може да поддържа реда в клас или не, учениците или го нарушават или учат, или се бият помежду си, а понякога дори посягат на учителките, родителите нехаят и оставят децата си да правят каквото си искат. Обществото пък се дразни на задръстванията причинени от протести…

Други търсят проблема в парите. Министерството не дава достатъчно пари. Директорът не смее да изгони ученик, защото той носи по 2 хиляди лева годишно. Учителите не смеят да оставят ученик на поправка, заради директора  От там и на ученикът не му  пука от отсъствия, слаби оценки, а пък му е и все тая за знанията. Родителите не им се занимава като ги викат учителите, с надеждата да се промени нещо поне в часа им. Обществото казва – давайте им повече пари и продължава да псува в задръстванията.

Други отново търсят проблема в парите. Учителите получават малко пари и напускат. Младите не учат педагогика, защото е слабо платена и с лоши работни условия – до 55 си изкукуригал, но продължаваш още 10 години да обучаваш и напълно полудяваш. Старите пък само това знаят и само чакат до доустареят. Директорът казва на чии ученик баща му дарява по нещо. Обществото си живее. Учат те хора без желание, без избор, без власт, без пари. Какво можеш да научиш от такива загубеняци?

Някои искат да се наложи строгата дисциплина. Затворническа обстановка, право на бой, оценка за дисциплина и униформи- па току виж помогне. Току виж излезе още едно поколение с еднакви идеали, цели и разбирания за успех. Праволинейно развитие на всеки.

За тези, които гледат американски филми (имат опит в чужбина) трябва пък да се промени програмата. Идеята е проста – трябва да се учи до 8 клас едно и също, а после човек да може да се специализира сам. Не му се учи биология?- пише един час повече български. Не му се отдава математиката?- учи история вместо това. Това има три особености обаче – няма реални класове, няма я тази по – малка общност, а само различни смесени групи. А и често човек, може да направи грешен избор. Както аз в 7 клас исках добро математическо образование, но в последствие реших, че хуманитарните науки са по – интересни, така и младите тинейджъри може да объркат в избора си на предмет и години по – късно да съжаляват. Днес дори доста големи ученици не знаят какво искат да кандидатстват в университета, а камо ли да знаят какво искат, когато са били на 14.

И аз бях против силно усложнената програма преди време, но някъде из блоговете или форума ми ми казаха просто, че това те кара да упражняваш мозъка си. И който ми го каза беше отчасти прав…

Отчасти прав е и всеки , който говори за образование, но ето – факт е аз не мога добре да изкажа позицията си дори и в писмен вид.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

П.п. Ето още от мен относно образованието.
А ето и от Златина Коева.

Дали не бъркам за циганите?

Взета oт kalata/ sxc.hu

На лекциите по правилника за движение се запознах с един от натуралните цигани в Силистра.

Като възраст ни делят едва 8 дена, но вече живота ни е напълно различен.
Напуснал е училище още в 8-ми клас. Оженил се е. Не работи. За в бъдеще обмисля работа в строителството. Ако му трябват пари иска малко от баща си и после си припечелва още малко на свара в квартала. Няма компютър, но пък известно време е карал голф-че без книжка докато един ден не го блъснал в едно дърво отбягвайки насрещна кола.

Звучи ужасно нали?

Затова пък е много умно момче. Не се държи гаменски, както очаквах от него. На листовките се представя по – добре от мен и знае отлично правилника. Казва, че напуснал училище, защото се събрал с неподходящи приятели, а после под натиска на баща си се оженил за момичето, което харесва. Говори без типичния акцент и без разнообразни паразитни думи.

Какво мисли за циганите?

Сподели ми, че според него циганите нямат бъдеще като нормален народ, защото такъв им бил манталитета. Но и потвърди, че дори и да учи и да се изучи пак вероятността българин да заеме желата позция е по – голяма.

––-

Дали не греша? Да не би наистина циганите да са непоправими? Да не би те да са по – малко хора от останалите? Дали материала е негоден?

Знаете ли, такива са, но не защото така е предразположено в генетичният им код, а защото расизма в България и по света им е отнел най – ценното: НАДЕЖДАТА.  Нека им я върнем!

ssk стана 11 клас…

Тази ми учебна година започва не по – различно от всяка друга – безброй глупости, нередности, неточности и също като всяка друга такава без изглед за промяна. Всъщност няма нищо, което да ме учудва. Началото на учебната година много прилича на началото на календарната такава. Има обаче една разлика, Премиера, а не президента е наред с речите (нещо, против което имаха някой блогъри). Имало е и още нещо, НДСВ е раздавало рекламни материали/абе ученически пособия с разни лепенки по тях/, което вече е меко казано нагло, но и за това е писано другаде в нет-а.

обратно на училище

Истината е, че почвам училище с лека апатия към образованието, макар и с хъс да седна най после и да уча… Някак си след лятната ваканция ми е все едно за това, че учим глупости, че програмата ни е правена по абсурдни правила, че даскалите ни не влизат в часовете… Забравих за учителските стачки, за грешките в учебниците, за закритите училища, за евентуално грешната информация в учебниците.

Посрещнаха ни де и то със супер изненади. Една учителка, ще преподава на две групи втори чужд. Тоест, един ден ние ще сме на кафе за два часа и след училище ще стоим до 9 – ти час, а на другия другата група ще е със нашата съдба. Не мога да споря засега колко компетентен може да е учител и по Френски и по Испански език. Друга изненада от моето уж елитно даскало, беше че вече паралелките са 3, а не както до сега 5. А бяхме желано училище и аз самият едвам влязох… Явно нещата са такива и ние още по – явно сме доволни с тях, защото видиш ли, нашата гимназия от ЦЯЛАТА СИЛИСТРЕНСКА ОБЛАСТ била първа по успех на матурите…

Естествено някой неща не бяха изненада за никой, като 10 – те лева, които всеки ученик дава всяка година за ксерокс… Тази година поне не се наложи да оправяме стаята, пак с наши финанси де… Добре че поне даскалите ни са същите и сме им свикнали на номерата. Тях е трудно да ги сменят, па макар и най – успялото даскало в областта ние си имаме недостиг на учители.

Има и добри страни в това обикновено българско училище все пак. Ежемесечен вестник, ежегодни алманах и концерт, раздаване на награди (сови) на най – отличилите се ученици, Интернет сайт, радио и още много неща, за които обаче Вълчев и компания нямат кой знае какъв принос.

Ето ме, аз съм 11 клас в Езикова Гимназия „Пейо Яворов“ гр. Силистра, а дали съм доволен от образователната ни система? Ще ви кажа само, че не ми пука, а това е повече от показателен признак…

Дори и времето недоволничи на 15 Септември тази година, ама айде да ни върви по вода….

„Образованието е похвално нещо, но е добре от време на време да се сещаме, че нищо което си струва да се знае не може да бъде преподадено.“ Оскар Уайлд

Забележка: снимката е с отворен лиценз и е взета от http://www.sxc.hu

История от училище?

Излиза преди няколко дена професор Божидар Димитров пред камерите на „Тази Сутрин“ по БТВ. Освен, че изказва мнението си и за проекто закона за иманярството той накратко споделя разкрити от него през годините  грешки в историята, която днес заема място в учебниците. Оповава се на „индийски, ирански и прочее“ източници. Смята също, че ще отнеме 30 – 40 години, преди информацията да се осъвремени.

Въпросът който аз си задавам е кое трябва да знаем аз и моите връстници. Да учим по учебниците и да се заблуждаваме, после да отидем на матура, на изпит и да се справим блестящо с грешни иначе отговори или да знаем много, но когато дойде време за университет да не влезем, защото не сме достатъчно добре запознати със старата и грешна информация изисквана от нас?

Който желае да чуе думите на професор Димитров могат да го намерят влизайки в сайта на BTV и пишейки в полето за търсене – „История“.

Сто години по – късно ;(

Преди 100 години National Geographic публикува статия озаглавена „България – страна на селяните“, в която неподписаният автор прехвалва бързото и устойчиво развитие на доскоро поробената ни страна. Там се споменава каква роля има образованието за просперитета на нацията и как по този фактор задминаваме съседките си. Статията може да прочетете в онлайн изданието на NG, а причината да я потърся след като веднъж съм я чел на хартиен носител беше новината, че до 15 Септември общият брой на закритите училища ще бъде 350.

От закритите до този момент 271 училища на борсата отиват 5 хиляда български будители. Данни за децата, които трябва да сменят училището си няма. Няма данни и колко от тези деца ще пътуват всяка сутрин до съседното село или близкия град. Признавам, има места където транспортът е осигурен, но има и такива, където родителите трябва да плащат все по – повишаващите се цени на транспортните билети. Друг вариант е и децата да пораснат преждевременно отделяйки се на квартира, която също струва все по – скъпо. Нима ще дойде момент, когато ще е невъзможно на дете да завърши иначе задължителното начално образование?

А и проблемите далеч не са само тези, надигащото се гражданско общество отдавна негодува за заличаването на стотици селища и за прекалената урбанизация на българското население. Нима този проблем би имал решение, като се закрият толкова много училища, защото повярвайте ми, голяма част от тези 350 училища са в селските райони. Кое населено място би оцеляло без образование, без работа, та дори и без обещаните помощи за фермерите?!?

Е как искате една държава да просперира, когато решението на един проблем е създаването на друг? Да не би подобни пагубни действия да са просто акт на отмъщение от страна на управляващите срещу учителската гилдия, която ги направи за посмешище? Сега можем само да очакваме подобни отговори срещу своеволните еколози, таксиджии, фермери и всеки, който се опита да прояви гражданският си дълг и да иска своето, без да му се налага да си го взема сам мамейки държавата. Яд ме е, защото колкото и да дипломатничат това правителство и колкото да се опитват да оправдаят действията си затварянето на училище не е решението!

А преди 100 години:

Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна – нито от съседните на България, нито от тези по на запад – – не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.

Всичко това е постигнато за 29 години, страхувам се че, нашите управници за същото време може да ни върнат до нивото на образование тогава.

И все пак, ако се върнем още 200 години назад, ще си припомним трите най – важни единици в българското село – кмета, попа и даскала. Освен най – важни са били и най – заможни, докато в днешно време учители стават, само такива, които не могат да станат други.

И помнете драги българи, все още има надежда 40% от училищата да оцелеят по предвиждания на синдикатите.

Всестранно развита личност ли сте ?

В детската градина мислех иновативно, иначе казано първи открих, че е по – лесно при лабиринта да се тръгне от обратната страна, но с времето лабиринтите ставаха по – сложни и това ми откритие спря да ми е от полза.

От първи до четвърти клас можех да рисувам, сега рисувам толкова добре колкото и тогава, но днес съм 10 клас и рисувам ужасно за възрастта си.

Пак в същото четирилетие бях и много ученолюбив, даже веднъж взех приз „Сова“ в класа ми , но днес е малко сложно занимание изобщо да си отворя учебниците…

От пети до 7 клас бях човек на точните науки – математика, химия, физика. Явявах се по състезания и т.н. И въпреки всичката подготовка изпитите взех с 4.093 и 4.500 съответно на изпита по математика и на този по литература.

В 8 клас засилих обучението си по английски език, за сметка на всеки друг учебен предмет. Неуспешно. И дори днес, като ме накараха да определя нивото си по английски, писах „Много добро“ (от варианти Добро, Много добро и Отлично).

В 9 клас закърних всичките си мозъчни функции.

Сега, в 10 клас уж беше момента да ги възстановя, но аз взех, че се заех да пиша блог и поддържам форум…. Искам да отбележа обаче, че се явих на две олимпиади – по БЕЛ и по История, и по двете неуспешно…

Също така съм се занимавал/ се занимавам с астрономия, баскетбол, карате, спортна стрелба и други, на които обаче не им помня имената….Тааа според вас всестранно развита личност ли съм?

А Вие?

ДЕМОКРАЦИЯ, или не баш?

Една от първите искри пробудили (толкова мразеният от някои българи) американски народ да почне през 17 век Войната за независимостта е така нареченият „гербов данък“, който му е наложен от метрополията Англия. Този гербов данък облагал всичко печатано – книги, учебници, дори картите за игра. Та този презиран от някой народ е сметнал това за удар върху свободата на словото.
Днес в 21 век таченият от нас, презиран от други, български народ позволява да му бъде наложено ДДС (20%!!!) върху книгите и учебниците. Това ги прави по – трудно достъпни за хората, които имат най – голяма нужда от тях – бедното население.

Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

Давам по 100 и нагоре лева за образованието си всяка година, над 20 лева отиват за държавата, значи вместо да ми предоставя напълно безплатно образованието тя и ми взема 20%…

Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

За да получа нещо на книжен носител обаче, трябва да платя на държавата 20%. Значи само хора, които могат да си платят могат да се възползват от правата си. Това ли е демокрацията?!? На какво основание държавата взема тези пари от хората, които четат книги или се възползват от задължителното и „безплатно“ образование – защото е вдъхновила писателя ли; или защото е направила път, по който да се пренесе книгата, нищо, че и за това си има данък. Чувствам се свободен да плащам на държавата.

П.п. Знам че нещата са субективни и погледнати по друг ъгъл изглеждат в рамките на прословутата демокрация, и все пак в първата демокрация е заложено другояче. НЯМА ЛИ КОЙ ДА НИ ОТСТОЯВА ПРАВАТА И ПОДОБНИ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ ДА БЪДАТ ПРОМЕНЯНИ?А и за един адвокат да съди държавата си е реклама…

Какво и има на тая държава?

„Now, if your boss is a sadist, then you have a big problem. In that case, fire your boss and get a new job.“ Donald Trump
А какво става, когато шефа ти е учител и не е толкова лесно да го смениш ?!?!
Защото нашата образователна система (все още) е направена така , че живота на дадено дете да зависи само от един учител, само от една оценка. А какво става, когато тази оценка е субективна? – ето какво ако е над възможностите на ученика – той се нарежда по – напред по бал (според странните там формули, по които той се изчислява), от колкото някой по – можещ, но попаднал при по – обективен или предубеден към даденият ученик учител? Да, вече има матури, но защо се взема оценката от всичките години? Защо учители попаднали в образователната система поради липса на други по – добри определят нечий живот? Да животът е труден, да жесток е , да никой не е казал, е ще е лесно, но защо няма кой да го улесни, при условие че се иска толкова малко – една реформа. Доколкото съм подочул някъде в чужбина учениците сами избират след 8 клас по кои предмети да имат часове и по кои не. Учителите сами си го казват: „Аз го виждам, че няма да кандидатства с предмета ми, не искам големи знания, само да си научи урока, да му пиша оценка и да му се вдигне бала..“ или „Този материал и аз виждам, че е безсмислен и че има други неща по предмета, които са много по – практични, но просто това е по програма и на мен не ми е приятно.“ Знанието не е ценно, ако не е практично. А понякога се отвращавам от това, което ми се налага да уча, за да имам добър бал накрая. А някой, както ги нарича една учителка – даскал с комунистически манталитет – такъв, който се опитва да „набута“ ученика, да му зададе точно въпроса, който не знае, ти (тука направо ми се псува) „прецака“ труда, защото не си му симпатичен. И понякога така става. Понякога се налага да вземеш изпити за повишаване на оценката в 12 клас – срока за това, ако не се лъжа е четири дена и веднага след него почват матурите. Ако не полудееш в тази една седмица ще живееш добре, ако ли не ще бъдеш на произвола на съдбата.
А какво стана с реформата в образованието?

П.п. Прочетете и началото на този текст.

Да оженим образованието и да приберем подаръците!

 

Това, което ще прочетете в долните редове не е свързано със стачните действия от страна на наетият персолнал в сферата на образованието ( 😛 ), нито има за цел да опетни българското образование или да накърни самочуствието на учители припознали се в някой от описаните образи. Няма и за цел да промени нещо поради липсата на възможност. То, нядявам се, ще накара някой да прекара 5 минутки в четене. Заповядайте :

На българската образователна система, потърпевш на която съм и аз, и трябва сватба. Или да конкретизираме: нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем.