Хората убиват за думи.
А ние не ги използваме.
Не, че не говорим, не използваме думите.
Тях само ги мислим.
И колкото повече мислим, толкова повече думи ни се налага да използваме за да не се издаваме.
Но на нас си ни е добре така.
Така сме си свикнали и така ще си останем.

Ще казваме, че подкрепяме, а всъщност ще предпочитаме.
Ще казваме, че ви обичаме, а всъщност ще искаме.
Ще казваме, че вярваме, а всъщност oще ще търсим.

(Герб)
Няма да се крием, вредно е за ПР-а. Ще се покажем, ще излезем на воля, ще срежем още нечие въже и ще се приберем да си ядем салатката. Ще говорим колко много можем, а за останалото просто ще мълчим.
(БСП)
Или пък ще се крием, няма да се даваме. Ще стоим здраво на плаващи пясъци. И ще отричаме, че сме на тях.

(ДПС)
Може пък и  просто да не ни пука. Да си имаме приятелите, да си ни е стабилен дохода. Да опитваме да си запазим това, което имаме. И да успяваме, защото знаем кога и пред кого да говорим.

(Атака)
Можем и да употребим  думите, както стара блуза е употребена за парцал. Да извикаме пред всички, че викаме.

(СК)
А защо не да си викаме, срещу миналото. За него никой не го е грижа, нека да викаме срещу  него. Те там си имат други проблеми, няма да ни спрат. Ама няма и кой  да ни чуе, защото са ни чували и не са останали очаровани.

РЗС

Може пък да не разчитаме на думите. Те не са стока  в днешни дни. Да, те дават, но едва няколко заблудени  приятеля. Останалите трябва да ги подкрепим  със знания. Особено по история  – я Стамбалов, я  Славейков ще са ни в устата. А защо не да споменем и самият Алеко. Нали без това сме Бай Ганьовци особено в България.

Зелените
А и защо са ни думите. Те са зелена работа, нямат почва  по нашите земи.

На нас Алеко  си ни стига. Даже искаме още от него.

Важно е думи да има

Свобода!

4 юни 2008

Седя си аз в един и половина вечерта на открития балкон, от който се открива успокояваща гледка. Гледката обаче не е обект на вниманието, защото съм се пльоснал на фотьойла ми спечелен от стара промоция на Кит Кат. Тъкмо свърших последните стотина страници от сравнително плоската книжка, която прочетох и вече бях загасил нощната лампа. Стоя аз с нахлузени слушалки на ушите, от които се чува песничка за напушване, но с доста прилична мелодия. Очите ми са насочени към Голямата мечка, повярвайте не единственото съзвездие , което познавам.

А ума ми? В ума ми изникваха образи от разни сериали, като Али Макбийл, или Момчетата от Медисън Авеню, където обикновено по двама мъже си стоят на балкона в удобни столчета и с уиски в ръка се наслаждават на свободата си. Тук дойде и думичката, за която се хванах „СВОБОДА„.

Стоейки на този балкон се чувствах свободен. Свободен да направя всичко, всичко което моята индивидуалност ми позволява и което не е в пререкание с законите на (не в) природата. Можех да сляза долу и да открадна нечия кола, а защо не и нашата и да замина нанякъде, друг е въпросът, че нито имам опит с крадене на коли, нито щях да издържа без да се блъсна някъде… Мога да замина за Аляска, или години наред да тренирам усърдно и да стана супер спортист, или дори някакъв богаташ. Мога го, никой не ме спира да го направя. Никой не може да ме спре и ако пожелая и да убия човек, по един или друг начин ще го направя. Единствения който може да ме спре съм самият аз. Моите психически, или физически възможности и моите морални възгледи. А да и моят страх какви ще са последствията от това ми мое свободно действие. Няма да замина за Аляска, именно защото ме е страх от новото и промяната. Нито ще стана супер спортист, защото не познавам думи като усърдно или тренирам, а и не вярвам да имам нужните качества да спечеля значителна сума пари. Да убивам, вече е друго, това го мога и въпреки това не бих го направил, всяка доза разум в мен ще се бунтува, било то заради това, което отнемам на него и хората около него, или на себе си и на хората около мен.
Това е, всеки е свободен да прави всичко, стига самият той да го може, а дори страхът е неможене.

Това е, всеки е свободен, но до един ден.

Свободни ли сме?


Допълнение – а ако го нямаше страхът?

Колко от вас са си задавали въпросът как и защо е възникнал блогът като форма?
А колко от вас намират нещо интересно в блоговете, което не могат да намерят на други места.
Може би има обяснение защо хората, които влизат в блогове в България не са повече от 2000.
Ние, респективно блогърите, се изживяваме в разнородни амплоа, с различни цели. Някой се правят на журналисти (вместо това може да четете вестници, или да гледате ТВ, да слушате радио, да посещавате специализираните Интернет сайтове), други просто изразяват лично мнение по някой наболял проблем (мнението на далеч по – авторитетни хора, може да се намери в гореописаните медии), трети поставят дискусии (е па затова са форумите), четвърти си говорят за личният живот (абе вие приятели нямате ли, да им се оплаквате или те на вас?!?), четвърти пък са политици или известни личности и пишат заради „феновете“ (1. такива в БГ почти няма; 2. Вземат хляба на интервюиращите)… Дори вече и намирането на интересни неща в мрежата е работа на svejo, digg и тем подобните… И пари няма в тая работа. Стига бе, даже думите с корен блог не са записани в българскяит адд – он във firefox..
Защо обаче пиша ще питате, след като не виждам смисъл в блогването? По принцип, за реклама (на форума ми). А и честно казано ми харесва да развивам тези си способности, които явно не са особено почит в ДНК-ато ми. Харесва ми да си говоря на ти, или да споря със хора от всички възрасти и професии. Харесва ми , че не трябва да стоя с часове пред телевизора, или пред компа за да науча някаква информация. Вярно хората, които се занимават с това са професионалисти и умеят много по – добре да ми ангажират вниманието, да ме зарадват с технични анимациики и т.н. Но те могат и да маниполират, а поне сред болшинството от блогърите моралът се е запазил. Едно е да слушаш идеалист, понякога с талант, с развито мнение, съвсем друго е съседката да ти мърмори за политика. За чертите на блогърите статии бол…
И все пак аз ще продължавам да отделям по час и повече на ден, за да чета блогове, просто защото ми харесва!

П.п. След статията ми за Демокрацията и „Защо да ме четете“ имах период на завишени посещения, нооо всяко чудо за 3 дни…

Това грозно нещо парите, което е преобърнало света – и сега и отдавна всеки си търси печалбата. Заради тях сега има корупция, заради тях унищожаваме планетата си, заради тях дори и сме консуматори. Но освен улесненията, които са ни предоставили парите друго тяхно предимство е и красотата им. През годините всяка валута е търпяла промени и подобрения. Ето няколко снимки, които намерих в нета (ако кликнете на тях ще се озовете на източника):

http://www.nmmm.nu/

Разбира се е практика да са с ликовете на народни герои:

Прочетете остатъка от публикацията »