Цирк

– Здравейте, свободно ли е?

– Заповядайте, сядайте.

– Приятно ми е, аз съм собственикът на цирка, Балкански.

– И на мен, Светломир.

Мъжът беше обикновен строителен работник. На видими около петдесет години, той не притежаваше задължителните белези на старостта, които се проявяват при наборите му. По косата почти не се виждаха бели косми, кожата му беше гладка и румена, а погледът му издаваше рядко срещано спокойствие и душевен мир. Висок и здрав, облечен така, че никога не бихте познали какво работи. Не приличаше на луд и именно затова собственикът на цирка беше толкова заинтересуван от него. В продължение сигурно на почти година този човек посещаваше всяко късно представление, което циркът правеше. Винаги идваше сам и сядаше на различно място в залата.

Днес той беше седнал най-вдясно, почти до кулисите. Място, далеч не най-предпочитано от посетителите и наоколо му бе почти празно. Въпреки това той не обърна никакво внимание нито на странната молба на госта си, нито на особеността му като личност. Програмата тъкмо бе започнала и както всеки път на сцената представяха жонглирането с ножове.

– От около година не сте пропускали представление. Ние се чудим…-натрапникът продължи разговора, но виждайки, колко внимание получава, реши да смени тактиката.- Реших, че заслужавате да научите тайните на нашето изкуство и затова дойдох тук при вас. Възразявате ли?

– Не.

– Чудесно! Този на сцената се казва Георги и е от едно тукашно планинско село. За публиката обаче той е Пиер, французин, напуснал родината си, за да играе при нас. По-късно ще го видите като маскирания фокусник от Гърция. Знаете ли как викаме на ножовете за жонглиране, за да не ги бъркаме с тези за хранене – лъжи. То и названието пак от него тръгна. Много изкусен лъжец е, понякога ни разказва такива истории, че дори да сме ги гледали във филм предишната вечер, няма да го разберем, че си измисля.

– Интересно, да.

– След малко ще видите акробатите от Молдова – младо софийско семейство, което представяме като двойка, още преди да пламне искрата между тях. Отработени до секундата движения. Знаят добре, че зависят от другия. Когато не репетират, отговарят и за почистването на клетките в зоопарка, който направихме, за да можем да приютяваме екзотични животни. В България почти няма циркове и затова никой не си е направил труда да направи конкретно законодателство за нас. Лутаме се между законите и преживяваме.

Труден разговор беше подел собственикът на цирка. Каквото и да казваше, не успя да провокира интереса на слушателя си. А той вглъбено гледаше какво става на сцената, представление, което знаеше до болка. Всички по това време стояха у тях си и гледаха новини, той – гледаше цирк. Затова именно съседът му по място не повдигна тема за политика или спорт. Въпреки неуспехите си той продължи да опитва.

– Ето го и клоунът. Забавен е, нали? Когато снеме маската, винаги е малко ядосан и затворен. На сцената обаче той слага своя червен нос, обува големите обувки, става важен. Та той е любимецът на децата. Разхожда се свободно по сцената, шегува се с посетителите, изпълнява си номерата. Харесва му.

– Ето го и мага- короната в програмата. Разрязва асистенката на две, а всъщност в частите на ковчега стоят различни момичета. Освобождава се от фалшиви катинари. Изкарва карти из под ръкавите си. Прави огън, загася огън. Пуска бели гълъби от нищото. Съживява животни. За зрителите той е всемогъщ, за нас е просто хитър и ловък. С неговото представяне завършваме цирка. Е господине, какво ще кажете?

– Сбогом.

И наистина мъжът стана и си замина. Знаеше тайните на цирка, но не почувства желание да ги коментира. Просто стана и си замина.

На следващото представление не дойде. Нито някога повтори. Престана да ходи на театър и като всички нормални хора си стоеше в тях и гледаше новините. Ден след ден. Едни и същи хора правеха едни и същи неща. За няма и година този човек остаря, колкото бяха стари и другите.

Защото в цирка той стоеше на трибуните, а не на арената.

Реклама

За колко глупави ни смятат?

Политиците винаги, когато дойдат на власт, внимателно измерват индекса на търпимост на нацията. И докато във Франция той е излишно нисък, ако помните Черни беше им сложил табелка „Стачка“, то при нас е значително висок. (не му е било трудно на същия да ни означи с прословутия кенеф)

Ние обаче трудно бихме си признали, че сме толкова високо в класацията по търпимост. „Защото българинът не търпи!“ Той по-скоро нищо не може да направи,  а системата пък си е константа, да се противопоставиш сега на нея, за българина е като да ѝ се противопоставиш преди хиляда години – лишено от смисъл. Привидно лишени от смисъл са и още първите следизборни издънки, за които никой не те предупреждава по време на кампанията. Издънки като да се обявиш за лустрацията и да назначиш Божидар Димитров или да орежеш надбавките на пенсионерите и в едно от министерствата случайно да си отпуснат 13-та заплата, защото заслужавали, а и боравели с милиони, че като стимул я дават, да не вземели подкуп… Тези издънки в началото ги запознават с общественото настроение, а с времето служат чудесно като базови данни за следващите издънки.

Но за търпимостта реферати трябва да пише Станишев, не аз. Мен ме притеснява повече новото явление в българската политика. Правителството изпробва колко е глупав народа.   Каква е разликата ли? Вместо да си прави скандали и да се надява медиите да не се усетят, този път Бойко излиза пред народа и тръби навсякъде едно скандално предложение, представяйки го за хубаво и очаква да види доколко ще се усетят избирателите.

Говоря точно за референдума относно турските новини.  Ще прозвуча банално ако кажа „С един изстрел- цял харем!“, но си е така. Хем пуска референдум, няма да го обвиняват за това, хем не му се месят в политиката, хем дава малко стимул на Атака, хем вдига малко пара да позакрие другите новини… Абе един вид „и вълка сит и агнето цяло.“

Абе, че сме си цели агнетата още, цели сме, ама бая ще ни острижат, за тоя изкуствен политически ход. И то посред зима.

То да закрие новините не пречи и да ги остави не пречи, индексът ни на търпимост е висок, ще го преживеем. Пречи да поемеш отговорност. Пречи и като нямаш аргументи. Излиза днес председателят на парламентарната група на Герб и обяснява как било национална телевизия и трябвало всичко да е на български език, както пишело в конституцията. Не очаквайте вече неозвучени американски филми по БНТ. Защото за тези, които не са гледали новините ще кажа, че и те си имат субтитри и съответно трябва да имат еднакъв статут с филмите.

Както и да е, аргументи нямат, само подкрепата на няколко форумни интелектуалци. Не че някой ги гледа новините, нека ги махнат, ама защо с референдум?

И защо да е намеса във вътрешните работи на страната един разговор Премиер с Премиер? Естествен политически ход, защото и в Турция трябва коефициента на търпимост да се поддържа висок… Да де, то и да се  обяви като опит за вмешателство си е естествен политически ход.  Жалко, че няма политически романи, българските щяха да са най- истинските, научили сме всичките ходове в играта.

Ако утре пред вратата ви дойде някой си и ви каже, да му дадете два лева, в замяна, на което той  ще махне десет-минутният блок с турски новините от 17 :15, ще му дадете ли? Горе долу толкова ще ни струва това.  А можеше в СУ да има пари за стипендии…

Да ни стрижат, нека, глупав народ сме. Овцете поне се нареждат в кръг и се пазят взаимно като дойде вълка.

Вкопчил се като прасе за виме

Още от малка тя беше любимка. Хранеха я с богата на витамини и протеини храна, а като поотрасна дори я настаниха в собствено помещение, което освежиха в приятен розов цвят, който да ѝ отива на кожата. Водеха я редовно на медицински прегледи, за да може, когато дойде момента и тя е достатъчно узряла, да я осеменят и свинята да си има прасенца.

Никое друго животно не расте толкова бързо и не се угоява така добре, както Sus scrofa domestica.

Роди на 10 Ноември в една мека зимна нощ, прекъсвайки и без това не особено дълбокия сън на стопаните си. За тях обаче това беше голяма радост, означаваща предимно месо и някой друг лев за преживяване. Тя отдавна не беше малко прасенце, а се беше превърнала в огромна лоеста маса, на която ѝ е трудно да си стои на краката. Спомена за времената, когато беше идеална за качествен бекон, бледнееше, в и без това слабата ѝ памет. В погледа ѝ се виждаше едно желание за избавление, но това ѝ бяха отредили стопаните и тя това правеше – лежеше немощно.

Около нея бяха новите ѝ дечица, едно от друго по-мършави, но борещи се с живота си, доказвайки, че са от източно-балканската порода. На тях им беше добре, майка им да стои легнала и да не мърда – като се хванат и цял ден храната им е сигурна. Храна цял ден нямаше, стопаните тази година не бяха случили на реколта и иначе пълната с мляко порода не даваше достатъчно. Друга година тези свине даваха повече мляко, от колкото можеха да изядат малките, колкото и лакоми да бяха. Но това не беше единственият проблем, който притесняваше двамата старци отглеждащи животните.

Появи се рядката родилна треска, която притеснява понякога свинете. Тя се причинява от недостатъчно разходки и неправилно дозирано хранене и освен на свинята се отразяваше и на прасенцата, които се ужасиха в страх за живота си и се разквичеха, все едно ги носят към тигана.
С малко помощ от ветеринар нещата поутихнаха, но имаше още един проблем пред старите хора. Природата така е направена, че да се родят до 18 прасенца на прасило, а от тях да оживеят само 12-те най- силни. Принципът е прост. Има 12 вимета и не за всяко прасе има място. Борбените прасенца си хващат някое и не пускат и да има, и да няма мляко. Само човек може да по-жесток. Още след първите дни за по-слабите е невъзможно да влязат в битката за живот, защото редовните сукалчета вече са позаякнали, и обрекли братята си на сигурна смърт.

Неведнъж опитваха стопаните да променят съдбата на 13-тото прасенце, махаха най наялото се и слагаха малкото, но или млякото беше свършило, или то биваше избутано момент след това. Нещастие е да си 13-ти.
–-

Ето това прасенце погребах аз, като малък. Помолих да не го дават на кучето, а го взех и в една кутия от обувки го зарових под стария орех в градината. Естествено, зарових е силно казано, защото просто го посипах с пръст и съм сигурен, че после пак се беше усладило на кучето, но важното е, че като малък съм бил толкова глупав, че съм уважил прасето, не пожелало да убие някой от братята си.

Естествено на другата година вече бях голям и не ме интересуваше какво е прасето, стига да има и за мен пържола.
–
„Да, господа, моментът е сюблимен. Одързостиха се – тази нощ – и посегнаха впоследствие – родоотстъпниците – върху законно установените власти. Така ли е? Добре! Какво в последствие? Просто да ги довършим! Нищо повече! Прочее, към дело: смело и непоколебимо! Да ги до-вършим до крррааак, гос-по-да-а!

…Лицата бледнееха. Прочете се списъкът. Всеки ближеше засъхналите си устни.

Бай Нако броеше: свиваше пръст след пръст. А тъй като пръстите му не достигнаха, той повтори…

Полковник Гнойнишки простря покровителствено ръка:

– Господа, не се съмнявам, че всеки от вас е готов да отстои твърдо, с желязна воля, за свещеното дело на армията. Но ще си позволя да ви пришепна и друго: не забравяйте, в игра са днес не само интересите на България, не! В игра са днес и вашите, глави, господа! Толкоз… Умному мало довляет…”

Антон Страшимиров „Хоро”

Защо наистина ще гласувам за Зелените

В предишната статия всичко си беше вярно, но истината сякаш не я доизказах. Ако имаше партия, която да отговаря на моите изисквания нямаше да гласувам за Зелените. За жалост няма и не е само това, няма партия, на която да имам доверие, че ще води силна политика, ще е честна и разумна и че няма да ме е срам, че ще гласувам за нея. Най- близко до желаната партия се явява тази не само еко организация.

Не вярвам, че Бат Бойко като по филмите на Чък Норис ще влезе с ритник и ще премахне корупцията и няма да разпъне чадъри над мафията. По – скоро някои хора на старата коалиция да изгърмят и да бъдат заменени с нови. Дори ако загърбим сивият сектор, икономически няма партия, която да е с достатъчно ясни цели и необходимият потенциал да управлява. Да най – близо до човешки ресурс са Синята коалици, БСП и ГЕРБ. Просто в едните си ги събират от годините (което е повлияло на преценката на хората там), а при другите експертите са влезли като надежда за власт.

Затова не искам да гласувам. Не искам да приема факта, че нямам избор в демократична страна. Фактът, че избирам по – малкото зло, или пък тези, които не сме видели още. Или сме забравили. Не ми пука толкова много дали ще управляват комунистите или другите, ако няма да има съществена разлика в управлението им. Може би вторите ще са по – малко нагли, но и за това не можем да сме сигурни.

Да, предпочитам да ме управляват десни сили, не защото в България левите са бивши комунисти и агенти, а защото дясната политика е по – близка до разбиранията ми за възход. Но аз не харесвам сините тук, защото те предимно говорят срещу БСП, както Волен говореше срещу циганите. Това не са политици, не са и хора, за които искам да гласувам.

Имах моите симпатии, моите надежди, но за няколко месеца всичко изчезна. Видях лицата и на едните и на другите. Хора, на които не бих дал да ми месят хляба, камо ли да ми създават условия да си го купувам сам.

И после дойдоха другите. Първата гражданска партия в България! Партия, която няма готовност да управлява, но и никой не очаква това от нея. Партия на новите политици. Да, те не носят костюми и не говорят коректно, както ми се иска да са всички депутати, които избирам. Но това са бели кусури в сравнение с това, което тук свързваме с политици. Млади хора, които наистина искат промяната. Хора като мен. Хора, които преди 2 години промениха България за години напред организирайки еко протестите с хилядите участници в тях.

Много от тези участници днес обаче няма да гласуват за тях. И не защото са станали по – малко „еко“ или защото са били там просто за кеф, ами защо са „статуквовисти“. Термин измислен от мен, за хора, които приемат това, което им предлагат социолозите и почват с тънките сметки. Огромна маса от хора, които не вярват, че с гласа си могат да променят нещо. Някой от тях не гласуват, а други гласуват против някого или нещо. Ако не бяха толкова много нямаше всички предизборни кампании да бяха „анти“ насочени и нямаше толкова силно да ни караха да гласуваме. Защото ако тези хора повярват в значението на гласа си вкупом, той наистина ще стане да е важен. Нямаше да го има ДПС и не само.

Капитал вчера излезе с обръщение на първа страница, в което се казва „Ако от нашите гласове нищо не зависи, защо има хора, които ги купуват?“ и са прави.

Единствено Зелените НЕ изпадат в слепи омрази, клевети, самозабравяне. Единствено те говорят нормално, макар и повече като хора. Единствено за тях знам, че ако успеят да влязат ще вземат правилните решения при гласуване на законите, ще вкарат необходимите точки в новите закони и няма да се продадат. Вярвам им, защото вече познавам 3-ма, а с 2-ма от тях успях дори да прекарам повече време и да ги опозная и това да не ме откаже да гласувам за тях.

Не, Зелените нямат ресурса да управляват. Не, Зелените нямат ефективен план във всички области. Не, Зелените няма да прокарат всички техни идеи в парламента.

Но аз и не искам това от тях. Те проста са първата стъпка към промяната, която търси България.

И ако ти не повярваш в гласа си, утре те може да не надминат дори 1%  и бъдещето да се отложи за още много години. Но ако пък наистина осъзнаеш, че от изборa ти зависи твоето бъдеще и това на децата ти може да ускориш процеса на промяна и първата гражданска партия да мине 4-те процента.

Защо ще гласувам за Зелените?

Не си мислите, че съм еколог. Единственото еко в мен е, че си хвърлям боклука в кошчето и че редовно отказвам торбички в магазина.  Всъщност за това ми държание имат доста вина същите хора, които основаха Зелените точно преди една година. Те обаче ми повлияха не благодарени на партията, ами благодарение на гражданските организации и много труд, който са дали за хората в България, а сега виждат, че като политици могат да направят повече. Аз дори не съм много съгласен с някои неща от програмата им, ако не за друго, то поне защото карам Вектра 1990г.

Но все пак утре ще пусна бюлетина номер 12 в урната.

Защото Зелените са първата гражданска партия в България.

Защото Зелените са единствените хора идеалисти, сред кандидатите за депутати.

Защото успях да се запозная лично със силистренските кандидати и те не ме разочароваха.

Защото отказват мръсни пари.

Защото дават всичко от себе си за каузата.

Защото ползват еко хартия и не лепят плакатите си върху тези на другите.

Защото освен екология за тях съществува и политика.

Защото са млади.

Защото след 4 години биха били единствената партия, която не вярвам, че ще ме остави разочарован и засрамен.

Защото на тях им трябват поне 30 – 35 хиляди гласа за да продължат да съществуват и на следващите избори поне да влязат във властта.

А защо не на тези?

Те са единствената партия,към която съм настроен „ЗА“, а не „ПО- МАЛКО ПРОТИВ“. Нека всички утре вкараме правилните хора в парламента и покажем, че от нашият глас има значение какви хора ще ни управляват.

Zelenite.bg

НДСВ

„Национално движение за стабилност и възход“ може и да смениха името си, но в сайта им новините до една започват със  „Симеон Сакскобургготски:“. Може също така да поохладиха отношенията си с БСП и ДПС, но не пожелаха да стъпят по – сериозно като коалиционен партньор и променят отношението си относно някои по – съществени закони. Те вкараха като техни кандидати някои много добри личности, досега неопетнени от политика, като личен мой страх е, че мястото им не е там и не заслужават „народната любов“ да им дойде на главата. НДСВ запази и кадрите си с вече изграден силен пиар и тези, които просто се крият зад тях.

Не съм от тези, на които им е достатъчно само да има логическа връзка между действията на политиците за да си вадя изводи. Оставам скептичен по принцип без доказателства за слуховете, които се носят из обществеността. Факт е обаче, че НДСВ управлява вече 8-ма година. Факт: за тези осем години няма реални успехи в борбата с корупцията. Слух: висши политици от НДСВ са разпънали чадърите над мафията. Логично?

Възможни коалиционни партньори: всички.

Нищо чудно НДСВ да влезе за трети мандат в парламента. Още четири години, ще имаме да свържем фактите и логиката с доводи. Неутрална политика, целенасочено неявяване по медиите освен с внимателни реклами, те не търсят анти гласове, а просто вяра в хората им или поне в по-публичните от тях. Вяра, която получават и далеч не беше изненада поне за мен резултата им на евроизборите. Където и аз ги подкрепих. Меглена като един нормално успешен и вече свикнал кандидат и Антония като първата подкрепила торентите. Очаквах доста силен спад в гласовете им на изборите в Неделя , но забелязвам хора, които примерно ще гласуват за СДС пропорционално и за НДСВ мажоритарно – било то за Соломон Паси или пък за Пламен Константинов.

Имаме личности, чудесен пиар, но никакви резултати и това е съмнително. Не ми се рискува да им гласувам подкрепа.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

Слушаме го, мислим го, обсъждаме го, сверяваме си и часовниците с учителите  понякога и по цели часове. Винаги е един от най – интересните диалози, които провеждаме в училище. Не можем да определим с лека ръка какво трябва на образованието ни, но пък всички са съгласни, че трябва да има промяна.

Някои търсят промяната в зародиша на проблема. Сред тези някои проблема е в министерството, в директора, в учителката, в ученика, дори и в родителите. Министърът предлага абсурдни закони; директорът хаби пари и нищо не прави; учителката или може да поддържа реда в клас или не, учениците или го нарушават или учат, или се бият помежду си, а понякога дори посягат на учителките, родителите нехаят и оставят децата си да правят каквото си искат. Обществото пък се дразни на задръстванията причинени от протести…

Други търсят проблема в парите. Министерството не дава достатъчно пари. Директорът не смее да изгони ученик, защото той носи по 2 хиляди лева годишно. Учителите не смеят да оставят ученик на поправка, заради директора  От там и на ученикът не му  пука от отсъствия, слаби оценки, а пък му е и все тая за знанията. Родителите не им се занимава като ги викат учителите, с надеждата да се промени нещо поне в часа им. Обществото казва – давайте им повече пари и продължава да псува в задръстванията.

Други отново търсят проблема в парите. Учителите получават малко пари и напускат. Младите не учат педагогика, защото е слабо платена и с лоши работни условия – до 55 си изкукуригал, но продължаваш още 10 години да обучаваш и напълно полудяваш. Старите пък само това знаят и само чакат до доустареят. Директорът казва на чии ученик баща му дарява по нещо. Обществото си живее. Учат те хора без желание, без избор, без власт, без пари. Какво можеш да научиш от такива загубеняци?

Някои искат да се наложи строгата дисциплина. Затворническа обстановка, право на бой, оценка за дисциплина и униформи- па току виж помогне. Току виж излезе още едно поколение с еднакви идеали, цели и разбирания за успех. Праволинейно развитие на всеки.

За тези, които гледат американски филми (имат опит в чужбина) трябва пък да се промени програмата. Идеята е проста – трябва да се учи до 8 клас едно и също, а после човек да може да се специализира сам. Не му се учи биология?- пише един час повече български. Не му се отдава математиката?- учи история вместо това. Това има три особености обаче – няма реални класове, няма я тази по – малка общност, а само различни смесени групи. А и често човек, може да направи грешен избор. Както аз в 7 клас исках добро математическо образование, но в последствие реших, че хуманитарните науки са по – интересни, така и младите тинейджъри може да объркат в избора си на предмет и години по – късно да съжаляват. Днес дори доста големи ученици не знаят какво искат да кандидатстват в университета, а камо ли да знаят какво искат, когато са били на 14.

И аз бях против силно усложнената програма преди време, но някъде из блоговете или форума ми ми казаха просто, че това те кара да упражняваш мозъка си. И който ми го каза беше отчасти прав…

Отчасти прав е и всеки , който говори за образование, но ето – факт е аз не мога добре да изкажа позицията си дори и в писмен вид.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

П.п. Ето още от мен относно образованието.
А ето и от Златина Коева.

Герб ще управлява по – добре сама – ЛЪЖА!

Шири се из обществото идеята, че ГЕРБ ще е по – добре да управлява самостоятелно, защото видиш ли обществото е вряло и кипяло и второ коалиционно правителство не иска.  Не иска вече оправдания от рода на: ама той ме накара, ама той ме подведе, ама аз не знаех…

Ето това вече искат хората.

ГЕРБ сами. А кой ще ги плаши бе? Кой ще ги контролира? Герб не е партия, готова да бъде мислещо множество. Ще си вкарва закони каквито си иска и опозицията нищо няма да може да промени, колкото и да си вика. А ние знаем и колко ще вика…

А я сега си помислете ако до тях има партия, която се надява за бъдещо самостоятелно управление? Партия, която не е с твърд електорат и управленските грешки биха я хвърлили (отново) в полето. Партия, която когато иска може да гласува заедно с опозицията и да спре поне най – лошите неща, които ще предложат от Герб. А едва ли някой вярва, че Бойко ще е наистина добър управник.

Така де, чувам го и от блогъри, и из вестници, и в статистики, а и самият Бойко го каза и никой сякаш не се замисля, че може би не е вярно…

Изображение: Капитал.bg

Следизборни ситуации

Освен ако социолигечските изследвания не са напълно объркани България ще бъде свидетел отново на коалиционно правителство… Въпросът в какво.

Бойко + Синята коалиция (СДС, ДСБ)

Герб едва ли ще надхвърли 50% от гласовете на народа (особено с Бойко начело), така че ще трябва да търси коалиция.
Това поне за мен е очакваното правителство. Предпочитам Бойкостов да съставят кабинет, отколкото да продължа да гледам до болка познатият ни филм.

БСП + ДПС

Може и до това да се стигне при една ниска активност на изборите. А и те излязоха с тази хубава рекламна кампания, в която не се споменава, че за България нямаше друг ход освен нагоре, а от управленият зависеше само с какви темпове. Знам само, че не ги искам обратно.

Бойко + Синята коалиция + Атака

Нищо чудно ако не им стигат проценти на първите две партии да загърбят интересите на България и да прикоткат и без това готовата Атака към тях.

Бойко + Атака

Ако пък не мине кандидатурата на СДС и не участват на изборите, както е вероятно да се случи, Герб ще търсят управление заедно с Атака, стига общите проценти да им стигат, а ако не ще се случи вторият вариант. Друг е въпросът, че Бойко имаше предизборни обещания и пред циганите.

Бойко + Станишев

Това е една слабовероятна конфигурация, за която чух за първи път сред коментарите в блога на Юруков. Там се твърди, че Мартин Димитров работи за ДПС и затова волно прецаква кандидатурата на СДС за изборите, така че накрая предварително договорилите се партии да кажат пред общественото пространство „Еми нямаме друг избор.. Криза е – няма пари за нови избори… Ние представляваме вота на 70% от българите… „.  На мен лично ми се струва несериозно.

П.п.

Повторни избори

П.п. Съединието прави силата!

СДС ли?

Дълго овъртах и не смеех да се изкажа по вътрешните проблеми на СДС и по постъпката „Юруков“. Причината не беше в някаква апатия или належалата ме липса на муза. Аз и в общественото пространство мълчах. Четох сравнително доста – няколко новини,  няколко изявления, няколко блога на които имам доверие, но някак си не го вярвах.

БСП и ДПС спъват коалицията СДС-ДСБ използвайки бившият лидер на партията. Някак си „фантасмогорично“ звучи. А и това е едно от нещата, които не харесвам на Мартин Димитров – много обвинява водейки антикампания, срещу хора, които си ги знаем…

Всъщност и щях да си остана на мнението, че истината е някъде зад казаното, но попаднах на нервната акула и новата „бомба“ предател, та от там и в блога на Юруков.

Ако трябва да съм по – конкретен попаднах на „ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПЛАМЕН ЮРУКОВ„ – нещо, което звучи доста официално и се очаква да има реално обяснение. Е, нямаше.Юруков си бърка собствени манджи независимо под опеката на Станоган или не. Казва:

„С направената регистрация се дава възможност на всички партии, които признават водещата позиция на СДС, както и водещата му роля, да се съберат в широка дясна коалиция под името на Съюза на демократичните сили.“

Всъщност той не се и надява да стане, едва ли някой би решил, че е възможно това на тези избори, но пък го е дал като някакво обяснение на действията си. Абсурдно обяснение, което изглежда като последен косъм, на който се надява да увисне преди да падне и пред най – големите му привърженици.

Всъщност днес си подсигори още един косъм. Предателят г-н Юруков обвинява Мартин Димитров в „десебарство“. И най- нагло го прави във формат, ползван от мен преди няколко месеца пак в отворено писмо, пак към същият този десен лидер.

НДСВ излиза от тройната коалиция?

http://www.novini.bg/dnes_obyavyavat_che__ndsv__napuska_koaliciata_News_details_1425.html

Евентуалната причина е глупостта, която правителството се опитва да извърши възобновявайки работата на 3-ти и 4-ти блок на родния АЕЦ.

Истина или не, не знам. Това, за което се сетих обаче е приказката за триглавия змей, в която като отсечеш едната от главите му на негово място излизат две нови. Жалко само, че не мога да се сетя как накрая побеждават змея.

Узакониха купуването на гласове!

Досега не съм се замислял колко много пари се дават за купуване на гласове. Явно че тази година, нашето обично правителство и по – точно БСП, защото предполагам, то най – много би спечелило от подобен ход, официално се блазни на група хора по видим начин, така че те от благодарност догодина да гласуват за него.

Знаем, че подпомагането в края на годината не е за първи път, правителството раздава подобни помощи вече 4 – та година. Тази година сумата беше още по – увеличена и нашите баби и дядовци тази година ще получат по 100 лева, които са предназначени да не намалят покупвателната способност на старите хора и да преборят инфлацията. Интересно ми е защо не ги дават като увеличение на пенсиите? 100 лева на година са 7,3 лева на месец, толкова дава една и от онези компании, които определят рейтинга на предаванията за да си поставите устройство в къщата. Като към това увеличение добавим и парите, които сега ще отидат в най – върлите привърженици на комунизма, а и от там на БСП, „изявените трудещи се хора в пенсионерските клубове“ един вид „Благодаря“ от страна на партията, сумата ще стане значителна и честно казано правителството нямаше да си навлече гнева на мислещи хора.

Естествено тези пари не отиват в пенсионерите, а в правителствени приятели, роднини, спонсори, които са собственици на хотелите. Попълват хотелите в края на сезона, когато са празни. Парите за болници, училища, пътища и всички останали проблемни сектори отиват в шепа връзкари. И то напълно безпрепятствено, чисто законно.

100 лева се полагат и на социално слабите. Тоест, освен на многото бедни българи опит за купуване на гласовете ще има и върху ромският етнос. Явно кебапчетата са демоде, а аз с нетърпение чаках първите си избори догидина и съпътстващие ги гощавки. 🙂 Всъщност подобна помощ не може да се изкаже като купуване на гласове, защото ги няма хората отпред и сред комисиите, които да следят кой за кого гласува, но дори да го извадим от политическа гледна точка икономическо е неооправдано да се дават еднократни безцелни помощи, защото на правителството му артисали пари. Вярно е, виждаме много повече дейност когато ни дадат пари на ръка, но тези пари са взети от нас така или иначе.

Аз пък предлагам от външният ни дълг да се отделят пари и да се дадат на БТВ за да се разпространява безплатно от кабелните оператори. 😀 -Делян Делчев по темата-

А ето и кои ме изпревариха със статията и бяха допълнителна причина малко късно да изкажа мнението си.

Наблюдател
Мартин Димитров
Иван Бедров

Един месец на политико – обществени дебати!

„Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
И наливат отрова вонлива
От жлезите на своите зъби”

Н.Й.Вапцаров

Тези думи са силни, обаче само ако някой ги чуе и само, ако доведат до някое действие, било то и до други думи.

Тези думи са сред нас.

Тези думи са в нас.

Къде обаче са тези думи? – рядко те достигат по – далеч от мислите, в повечето случаи дори и там не стигат, въпреки че могат.

Един месец.

Един месец се навършва днес от началото на началото, един месец от официалния старт, един месец от една персонална, а надявам се и обществена промяна.

Един месец фалстарт с потенциал да се забрави и да се продължи напред със свръхзвукова скорост.

Може би само аз знам какво означават тези думи, а Вие може да влезете на www.horata.eu , който днес става на един месец.

Защото промяната е близо и далече!

Обичам България!

Здравейте,
Честит 3 Март!

Днес докато се прибирах по залез слънце най – после разбрах какво да напиша в тази статия, която стои ненаписана цял ден.

Аз обичам България , обичам китния си град, обичам хората, обичам особеностите на хората около мен.
Прибирам се аз под оранжево – лилавият небосвод с красиви до неописуемо облаци, обкръжен от ярко оранжевата светлина на уличната лампи. Гледах хората, виждах съдбите им и това, че на всеки от тях, колкото и да му е трудно обича България. Гледах панелните блокове, гледах тухлените блокове, гледах къщите, магазините, офисите. Гледах ги и си мислех колко мъчно щеше да ми стане за тях, ако не дай си боже утре стане нещо. Тук може би е мястото да добавя една мисъл на Христо Бръзицов, която видях при Петър:

„Ако мисълта за края го гнети, то е, защото ще бъде лишен от възможността да обича България.“

Харесвам всичко уникално красиво в България – от мартеничката на ръката ми, до шкембе чорбата (само в добра компания). Харесвам игрите на лапак и фунийки, обожавам природата и предполагам много повече от колкото бих обожавал китните плажове на Хавайте, или планините на Китай.

Прекланям се пред това, колко умни хора има в родината ми, колко добри и радушни могат да бъдат.

Но защо България не е толкова хубаво място за живеене, поне според много?

Докато си вървях и давах изблик на патриотичните ми чувства, аз не можех да игнорирам и някой подробности в пейзажа. Минах покрай не един, а два строежа върху бивши зелени площи – мястото беше цялото в прахоляк и камъни. Не знам как изобщо някой им беше дал разрешително за строеж. Господа политици как искате обществото ни да не застарява, когато зелените площи са превръщани в ненужни строежи, често с лошо качество и често застрашаващи живота на хората?
Как да ми е приятно, че в моята страна не мога да вървя по нормални пътища, камо ли тротоари?

Как да ми е приятно, когато има цигания и никой не прави нещо ефективно за да промени това?

Как да ми е приятно, като знам, че утре пак се връщам във филма на образователната ни система?

Как ли да ми е приятно, ако поне не опитам да променя нещо?

Ето защо днес 3 Март 2008 година отвори врати http://horata.eu – на този момент просто форум, който „действа“ както може и както му сърце дойде, защото капките правят язовира.

А ти искаш ли да си капка за по – добра България?

Честит празник българино, честита годишнина от Освобождението сънароднико, честит форум на всички!
Регистрирай се!

И за Нова Година ли бял бастун и жълта книжка?

За нова година бял бастун и жълта книжка – подарък от правителството…
Ехх имам една мечта: Георги Първанов да излезе в Новогодишната нощ и пред цяла България да каже истината за изминалата година, за изминалите 19 години… За всички „мръсни“ сделки на правителствени служители, на представителите на народа. Да каже за бързо забогателите кметове, за напълнилите търбусите депутати, за това как всеки „народен представител“ гледа само своят зян и зяна на „тоя дето плаща“… Да каже, че не може да търпи обръчите от фирми около ДПС. Да порицае народът и представителите му за корупцията позоряща земята ни. Да се възпротиви срещу правенето на народа на луд и сляп. Защото защо ни е уста, защо ни е свобода на словото, когато никой не ни чува [„Пей си Пенкеле, пък кой ли те слуша…“] Когато не само властта, а и народът подминава с пренебрежение разни скандали. А и то един народ, башка от депутати – всеки неговото си гледа и да се „наплюска здраво“, поне по празниците… ;( …
Не ме разбирайте погрешно, обичам България. Обичам историята й, земите й, културата й, народа й, със всичките му странности, жените й, обичам всичко, но не и безочието ни. Признавам в България навлезе екологичната вълна, евала, но кога ще дойде и деня, когато ще видя всички нас активни и за общото?

Това е моето нетрадиционно новогодишно желание.

П.п. Моля не коментирайте Първанов и в тази тема, благодаря. 🙂
П.п.Кликнете тук за да видите как да направим бългаските деца победители от малки 🙂