Бабите биха казали, че са ми слаби ангелите. „Какво да прави момчето, Господ не го е дарил с ангел да го пази.”

Аз в ангели не вярвам, но живота го виждам така: пускат ни в един бездънен кладенец и ние неусетно бързо падаме надолу. Ама не ни оставят току-така, закачат ни на един балон и той уж трябва да поуравновеси нещата. Аз от малък видях, че балонът ми се е паднал некачествен. След първия откраднат сладолед, полицаите казаха, че съм загубил невинността си. Е, то хубаво, ама тоя сладолед ми се стори много сладък и аз видях, че без невинност се чувствам по-лек. И така реших, без това явно ще ги губя тия работи, дай да ги изхвърля преди да съм стигнал дъното на кладенеца.

А колкото повече изхвърлях, толкова по-лек се чувствах и толкова повече улеснявах балончето.

Такова досие, като моето, вече не можете да намерите. Дребни кражби, побоища, нарушаване на обществения ред, пласиране на трева, кражба на касетофони, автопохищения, изнудване, организирана престъпност. Абе, въобще живот.

Лъжел съм се де, то онова моето не е било живот. Като ми се отдаде възможността да го затрия това досие, него ден измислих това за кладенеца, в който всички падаме. И за малкия балон, който ми е дал Господ, но пък на него не се сърдя. Вижте само какво течение вкара в тоя кладенец и как ми даде шанс.

А аз шансовете ги умея. Заех се каквото ми е останало от скрупули и ценности, да го изхвърля, да не ми тежат. И го направих на един път – купих си диплома, даже три, и влязох в политиката. А от политика по-лек човек няма.

Да ви кажа, справях се. Почнах от кмет и чак зам.-министър станах. А  зам.-министър лесно се не става. Трябва твърда ръка. Подкрепа имаше откъде да намеря. А благодарение на организираното гласуване, което осигурих на няколко пъти, станах много ценен кадър в правителството. А това и чакаха тези, които ме подкрепиха.

Берекет. След всичките тези години на отказване от добродетели балончето ми толкова ме издигна, че макар натрупаните килограми виждах тавана на кладенеца. Да, оказа се, че кладенецът има таван. Някой го залостил докато съм бил вътре, явно, за  да не стане някой нещастен случай. Ние така избетонирахме кладенците по селата с един от „подкрепящите”.

Но знаете как е, тъкмо да го докосна тоя таван и балончето се спука. След изборите, уж конкурентната политическа сила, реши, че трябва да жертва някого от предишното правителство и избра мене. Пресслужбата, пардон, вестниците им набързо разкриха солидната ми биография. И майка ми не издържа. След погребението ѝ  и аз се поболях и до смъртта си се крих в едно село в Сърбия.

Питате какво стана с кладенеца? След като се спука балончето, паднах върху тавана. Оказа се, че съм гледал нещата наобратно и всъщност съм падал надолу. Стигнах дъното, но чак сега го разбрах. Сега имам цяла вечност пък да измисля как да си оправя балончето и да ме издигне до другия край на кладенеца. Пък дано там да няма държавно финансиране за покриване на опасните кладенци.

Политиците винаги, когато дойдат на власт, внимателно измерват индекса на търпимост на нацията. И докато във Франция той е излишно нисък, ако помните Черни беше им сложил табелка „Стачка“, то при нас е значително висок. (не му е било трудно на същия да ни означи с прословутия кенеф)

Ние обаче трудно бихме си признали, че сме толкова високо в класацията по търпимост. „Защото българинът не търпи!“ Той по-скоро нищо не може да направи,  а системата пък си е константа, да се противопоставиш сега на нея, за българина е като да ѝ се противопоставиш преди хиляда години – лишено от смисъл. Привидно лишени от смисъл са и още първите следизборни издънки, за които никой не те предупреждава по време на кампанията. Издънки като да се обявиш за лустрацията и да назначиш Божидар Димитров или да орежеш надбавките на пенсионерите и в едно от министерствата случайно да си отпуснат 13-та заплата, защото заслужавали, а и боравели с милиони, че като стимул я дават, да не вземели подкуп… Тези издънки в началото ги запознават с общественото настроение, а с времето служат чудесно като базови данни за следващите издънки.

Но за търпимостта реферати трябва да пише Станишев, не аз. Мен ме притеснява повече новото явление в българската политика. Правителството изпробва колко е глупав народа.   Каква е разликата ли? Вместо да си прави скандали и да се надява медиите да не се усетят, този път Бойко излиза пред народа и тръби навсякъде едно скандално предложение, представяйки го за хубаво и очаква да види доколко ще се усетят избирателите.

Говоря точно за референдума относно турските новини.  Ще прозвуча банално ако кажа „С един изстрел- цял харем!“, но си е така. Хем пуска референдум, няма да го обвиняват за това, хем не му се месят в политиката, хем дава малко стимул на Атака, хем вдига малко пара да позакрие другите новини… Абе един вид „и вълка сит и агнето цяло.“

Абе, че сме си цели агнетата още, цели сме, ама бая ще ни острижат, за тоя изкуствен политически ход. И то посред зима.

То да закрие новините не пречи и да ги остави не пречи, индексът ни на търпимост е висок, ще го преживеем. Пречи да поемеш отговорност. Пречи и като нямаш аргументи. Излиза днес председателят на парламентарната група на Герб и обяснява как било национална телевизия и трябвало всичко да е на български език, както пишело в конституцията. Не очаквайте вече неозвучени американски филми по БНТ. Защото за тези, които не са гледали новините ще кажа, че и те си имат субтитри и съответно трябва да имат еднакъв статут с филмите.

Както и да е, аргументи нямат, само подкрепата на няколко форумни интелектуалци. Не че някой ги гледа новините, нека ги махнат, ама защо с референдум?

И защо да е намеса във вътрешните работи на страната един разговор Премиер с Премиер? Естествен политически ход, защото и в Турция трябва коефициента на търпимост да се поддържа висок… Да де, то и да се  обяви като опит за вмешателство си е естествен политически ход.  Жалко, че няма политически романи, българските щяха да са най- истинските, научили сме всичките ходове в играта.

Ако утре пред вратата ви дойде някой си и ви каже, да му дадете два лева, в замяна, на което той  ще махне десет-минутният блок с турски новините от 17 :15, ще му дадете ли? Горе долу толкова ще ни струва това.  А можеше в СУ да има пари за стипендии…

Да ни стрижат, нека, глупав народ сме. Овцете поне се нареждат в кръг и се пазят взаимно като дойде вълка.

Хората убиват за думи.
А ние не ги използваме.
Не, че не говорим, не използваме думите.
Тях само ги мислим.
И колкото повече мислим, толкова повече думи ни се налага да използваме за да не се издаваме.
Но на нас си ни е добре така.
Така сме си свикнали и така ще си останем.

Ще казваме, че подкрепяме, а всъщност ще предпочитаме.
Ще казваме, че ви обичаме, а всъщност ще искаме.
Ще казваме, че вярваме, а всъщност oще ще търсим.

(Герб)
Няма да се крием, вредно е за ПР-а. Ще се покажем, ще излезем на воля, ще срежем още нечие въже и ще се приберем да си ядем салатката. Ще говорим колко много можем, а за останалото просто ще мълчим.
(БСП)
Или пък ще се крием, няма да се даваме. Ще стоим здраво на плаващи пясъци. И ще отричаме, че сме на тях.

(ДПС)
Може пък и  просто да не ни пука. Да си имаме приятелите, да си ни е стабилен дохода. Да опитваме да си запазим това, което имаме. И да успяваме, защото знаем кога и пред кого да говорим.

(Атака)
Можем и да употребим  думите, както стара блуза е употребена за парцал. Да извикаме пред всички, че викаме.

(СК)
А защо не да си викаме, срещу миналото. За него никой не го е грижа, нека да викаме срещу  него. Те там си имат други проблеми, няма да ни спрат. Ама няма и кой  да ни чуе, защото са ни чували и не са останали очаровани.

РЗС

Може пък да не разчитаме на думите. Те не са стока  в днешни дни. Да, те дават, но едва няколко заблудени  приятеля. Останалите трябва да ги подкрепим  със знания. Особено по история  – я Стамбалов, я  Славейков ще са ни в устата. А защо не да споменем и самият Алеко. Нали без това сме Бай Ганьовци особено в България.

Зелените
А и защо са ни думите. Те са зелена работа, нямат почва  по нашите земи.

На нас Алеко  си ни стига. Даже искаме още от него.

Важно е думи да има

-Здравей, седни, не искаш всички да ни чуят, нали? От кога не бях те виждал…

По телефона каза, че искаш услуга по „новия закон“. Друг път не прави тази грешка, само лично можем да говорим за тези неша…
Кажи сега кого искаш да очерним?..

Съседа?- обичайна процедура…

Не, не, не се притеснявай, казвам ти много го правят, няма да те излъжа де, познаваме се от деца…

Като за теб 20 лева, иначе вземаме повечко, но ти ще ми дължиш и по едно кафе. Ама кажи все пак защо ти трябва да го очерним човечеца?..

Прав си и на мен не ми харесва като оглеждат жена ми. Кажи как се казва копелдака, пък все ще намерим нещо…

Такаа, да видим… Стига бе тоя мазник няма нищо подозрително в трафика. Мейли основно от различни сайтове, малко спам, в скайп говори рядко и все с роднини, явно знае само за абв.бг и дневник.бг и толкоз. Цял светец да му се невиди, дай да видим сега на кого е звънял…

Разговор с жена му, с дъщеря му, пак с жена му, с някакъв електротехник, има и един смс за Ели Раданова. Че и подкрепя младите таланти. Простак…
Не се безпокой, все ще намерим нещо, няма безгрешни хора, ти само усили малко радиото, да не ни чуе някой. То тука сме все наши хора, ама все пак…

Щом е лекар, все ще е звъннал на някого да му каже колко е нужно да се ускори някоя операция, знаеш как ставаш работите и там…

Абе  слушай, зарежи тия работи. Като не става така, ще платиш на колегите по 10 лева, ще направим една антимафиотна акция. Ще нахлуем вечер, ще го събудим, ще го изнесем пред очите на семейството му и силово ще го накараме после да си признае някое по – лекичко престъпление. После малко обществено полезен труд ще му дръпне, ще го накараме да ви изчисти целия блок. Да го лъсне  и да го боядиса даже може…

Как така прекалено? Не ме учи мене, знам как се правят тия работи. Сам дойде при мене, не се отмятай сега. Ще си плати, ако трябва и Миков ще накарам цял закон да приеме.

Сега забрави, че сме говорили за това и друг път да не ми се обаждаш по телефона за такива неща, че може някой да поиска теб да те проучи, че после ще трябва да покривам нещата… Айде и поздрави вкъщи!

Тежко бреме е налегнало над балканите, жегаво време кара народа да дреме а шофьорите викат „Ах тяхното семе!“…

Срам ме е. Срам, не срам, вече знам, че хора, за които България е просто кариера разкриват  кой  ни  взема хляба  и кой  ни президент им е чадър. Пък после да ни вървят да ни разправят, че не пречело да участват в 38 фирми и че не можело да отговарят за всички. Е па тогава защо участват в тях? Е па след ОЛАФ сега ще се изредят всичките да си градят кариера в България, не ние булгари ора да си се грижем за държавата. они треа ни заместват, ‘щото  явно една кариера е по – силна от патриотизма, който или липсва или е издигнат до извратени равнища. Който както иска да ме разбира.

Само автобусните щофьори във варненско си чоплят семки в автобуса…

Иначе дядо Йоцо си гледа развитие, гледа си влака, самолета, компютъра, интернета… Ама той интернета вече и полицайте го гледат. Съдът отхвърли поредното искане Наредба № 40/7.01.2008 г да не влезе в сила и „компетентните органи“ да не могат да четат емайлите на хората. В mail.bg даже ЕГН – то си дадох за да не може някой да ми присвои пощата и да си я ползва, а сега чувам това. Нищо то и без това  сега не дейста особено  защитата на данните…

Ама то на варненските автобусни шофьори им е все тая, те си общуват по телефона и то по половин час докато карат пътници.

Иначе поне хората станахме скъпи, па и стана модерно да ни крадът, да ни крадът и да ни връщат срещу пари и срещу съпругите ни. Ама поне им признавам, че цял квартал отцепиха полицайте и то за ден, е вярно без ефект, но както казва футболната ни легенда Ицо „Койт не опита не пИчели“ (или нещо такова)… Ама иначе намериха работа на жандармерията де, не само да пази политиците от народа.

Ама те варненските автобусни шофьори най – се грижат за хората. Еми така де, като е толкова опасно да се возиш при тях се случва и  да не те качат. Така де стоя  си аз на една  спирка и  спира автобуса  гледам група от десетина  познати се  качват във вече препълнения автобус. Остават четирима обаче, когато автобуса тръгва и не ги дочаква. Тъкмо се качваше една бабичка, която едвам съумя да си дръпне крака…

Иначе българските проблеми са безкрайни. Поне докато Македония не реши да ни вземе и Бай Ганьо, а с него и манталитета характерен за людите по тея земи.

Ето няколко от множеството начини, по които се пошегувах с познати и непознати днес.

Ето примерно снощи в един часа през нощта звъня на един познат:
– Човек, облечи се и слез долу.
– Къде долу ве?!?
– Облечи се веднага и слез пред входа ти. Чакам те там.
– Моля?!?
– Слез веднага, станаха едни неща малее.. Не ми се мисли (Тая реплика все едно ще се разплача).
– Да се облека и да сляза долу ли?
– Да, веднага! Мерси много човек.

След минута пращам смс.

Честит 1 – ви Април. Looser….

След малко той на мен:

Не ме стряскай така ве :@

После разбрах, че таман се облякъл и щял да излиза, когато получил смс – а. Както и че защото съм го разсънил не е могъл да спи…

–-

Преди малко звъня на дядо ми с думите:
– Добър вечер. Вечерната програма на радио Хоризонт. В ефир сте!
– Моля?
– Обаждаме се от вечерната програма на радио Хоризонт. В ефир сте.
– Добър вечер.
– Колко човека успяхте да излъжете днес? – казвам аз с подобаваща интонация за радио водещ.
– Николко.
– Защо така?
– Еми бяхме вкъщи и…
– Как си дядо? – момент тишина и недоумение от негова страна – Здрасти дядо, не ме ли позна?
– Не. Е малко гласа, ама такива неща говореше, че….

–-

От по – безобидните шеги беше, че смених датата на рожденият си ден в скайп на първи Април. Сума ти и народ се изреди да ми честити, ама нищо да свикват, на 12 Април пак ще им се наложи… )
–-

Продължих обаче и оффлайн да лъжа хората, че имам рожден ден… ) Помолих една даскалка да черпя в часа й, макар че бързо се усети, че нямам рд… На няколко други човека изказах съжалението си, че нямам бонбони в себе си, за да ги почерпя…
–-

А когато класната влезе в стаята ни да ни види й се извиних, за боят, който се е състоял между мен и Гената. Казах и че сигурно вече е чула и съжалявам, че така се е получило и че той ме е предизвикал. Тя почна да се кара и кара, докато поне три пъти не й честитих Първи Април.
–-

Гавра беше и идеята, че съм загубил форума на покер, което беше показано на началната страница, като това го показва, като се влезе във форума, после се препраща към ето тази страничка, на която е обяснена шегата.
–-

Първо априлските шеги не отминаха и политическото пространство. Докато просветният министър Даниел Вълчев проявяваше чувство за хумор обкръжен от медиите в малкият театър на Астор, ДСБ пуснаха запалка „Сменете си запалката“ с лика на Румен Овчаров.
Изображение
Изображение Медиапул.

Не забравяйте да гласувате в свежо за статията. Клик.

Несъмнено най – добрата реклама е качеството. А за мен един продукт е толкова по – качествен, колкото повече въздейства на чувствата ти. А определено този енджън ме изхвърли от стола от смях : http://www.elfyourself.com/?id=9602867435
A и какво по – интересно от тройната коалиция на Коледа в шарени чорапи…. Вярно добавих и Beyonce да радва окото… Абе смях.. Аз първият път като го видях си го пуснах отново и отново и така 15 минути в истеричен смях… Знаете ли колко калории са това? 😛
Направи си и ти!
Остана по – малко от месец до Коледа, а и все по – близко са и другите зимни празници… така че карайте го весело и шофирайте на свежа, не алкохолизирана глава.

П.п. Вярно сатирата понякога прекалява, но не ми стоеше не комфортно да слагам мой снимки и снимки на приятелите ми и да ги публикувам в блога си.