-Здравей, седни, не искаш всички да ни чуят, нали? От кога не бях те виждал…

По телефона каза, че искаш услуга по „новия закон“. Друг път не прави тази грешка, само лично можем да говорим за тези неша…
Кажи сега кого искаш да очерним?..

Съседа?- обичайна процедура…

Не, не, не се притеснявай, казвам ти много го правят, няма да те излъжа де, познаваме се от деца…

Като за теб 20 лева, иначе вземаме повечко, но ти ще ми дължиш и по едно кафе. Ама кажи все пак защо ти трябва да го очерним човечеца?..

Прав си и на мен не ми харесва като оглеждат жена ми. Кажи как се казва копелдака, пък все ще намерим нещо…

Такаа, да видим… Стига бе тоя мазник няма нищо подозрително в трафика. Мейли основно от различни сайтове, малко спам, в скайп говори рядко и все с роднини, явно знае само за абв.бг и дневник.бг и толкоз. Цял светец да му се невиди, дай да видим сега на кого е звънял…

Разговор с жена му, с дъщеря му, пак с жена му, с някакъв електротехник, има и един смс за Ели Раданова. Че и подкрепя младите таланти. Простак…
Не се безпокой, все ще намерим нещо, няма безгрешни хора, ти само усили малко радиото, да не ни чуе някой. То тука сме все наши хора, ама все пак…

Щом е лекар, все ще е звъннал на някого да му каже колко е нужно да се ускори някоя операция, знаеш как ставаш работите и там…

Абе  слушай, зарежи тия работи. Като не става така, ще платиш на колегите по 10 лева, ще направим една антимафиотна акция. Ще нахлуем вечер, ще го събудим, ще го изнесем пред очите на семейството му и силово ще го накараме после да си признае някое по – лекичко престъпление. После малко обществено полезен труд ще му дръпне, ще го накараме да ви изчисти целия блок. Да го лъсне  и да го боядиса даже може…

Как така прекалено? Не ме учи мене, знам как се правят тия работи. Сам дойде при мене, не се отмятай сега. Ще си плати, ако трябва и Миков ще накарам цял закон да приеме.

Сега забрави, че сме говорили за това и друг път да не ми се обаждаш по телефона за такива неща, че може някой да поиска теб да те проучи, че после ще трябва да покривам нещата… Айде и поздрави вкъщи!

Свобода!

4 юни 2008

Седя си аз в един и половина вечерта на открития балкон, от който се открива успокояваща гледка. Гледката обаче не е обект на вниманието, защото съм се пльоснал на фотьойла ми спечелен от стара промоция на Кит Кат. Тъкмо свърших последните стотина страници от сравнително плоската книжка, която прочетох и вече бях загасил нощната лампа. Стоя аз с нахлузени слушалки на ушите, от които се чува песничка за напушване, но с доста прилична мелодия. Очите ми са насочени към Голямата мечка, повярвайте не единственото съзвездие , което познавам.

А ума ми? В ума ми изникваха образи от разни сериали, като Али Макбийл, или Момчетата от Медисън Авеню, където обикновено по двама мъже си стоят на балкона в удобни столчета и с уиски в ръка се наслаждават на свободата си. Тук дойде и думичката, за която се хванах „СВОБОДА„.

Стоейки на този балкон се чувствах свободен. Свободен да направя всичко, всичко което моята индивидуалност ми позволява и което не е в пререкание с законите на (не в) природата. Можех да сляза долу и да открадна нечия кола, а защо не и нашата и да замина нанякъде, друг е въпросът, че нито имам опит с крадене на коли, нито щях да издържа без да се блъсна някъде… Мога да замина за Аляска, или години наред да тренирам усърдно и да стана супер спортист, или дори някакъв богаташ. Мога го, никой не ме спира да го направя. Никой не може да ме спре и ако пожелая и да убия човек, по един или друг начин ще го направя. Единствения който може да ме спре съм самият аз. Моите психически, или физически възможности и моите морални възгледи. А да и моят страх какви ще са последствията от това ми мое свободно действие. Няма да замина за Аляска, именно защото ме е страх от новото и промяната. Нито ще стана супер спортист, защото не познавам думи като усърдно или тренирам, а и не вярвам да имам нужните качества да спечеля значителна сума пари. Да убивам, вече е друго, това го мога и въпреки това не бих го направил, всяка доза разум в мен ще се бунтува, било то заради това, което отнемам на него и хората около него, или на себе си и на хората около мен.
Това е, всеки е свободен да прави всичко, стига самият той да го може, а дори страхът е неможене.

Това е, всеки е свободен, но до един ден.

Свободни ли сме?


Допълнение – а ако го нямаше страхът?

Една от първите искри пробудили (толкова мразеният от някои българи) американски народ да почне през 17 век Войната за независимостта е така нареченият „гербов данък“, който му е наложен от метрополията Англия. Този гербов данък облагал всичко печатано – книги, учебници, дори картите за игра. Та този презиран от някой народ е сметнал това за удар върху свободата на словото.
Днес в 21 век таченият от нас, презиран от други, български народ позволява да му бъде наложено ДДС (20%!!!) върху книгите и учебниците. Това ги прави по – трудно достъпни за хората, които имат най – голяма нужда от тях – бедното население.

Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

Давам по 100 и нагоре лева за образованието си всяка година, над 20 лева отиват за държавата, значи вместо да ми предоставя напълно безплатно образованието тя и ми взема 20%…

Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

За да получа нещо на книжен носител обаче, трябва да платя на държавата 20%. Значи само хора, които могат да си платят могат да се възползват от правата си. Това ли е демокрацията?!? На какво основание държавата взема тези пари от хората, които четат книги или се възползват от задължителното и „безплатно“ образование – защото е вдъхновила писателя ли; или защото е направила път, по който да се пренесе книгата, нищо, че и за това си има данък. Чувствам се свободен да плащам на държавата.

П.п. Знам че нещата са субективни и погледнати по друг ъгъл изглеждат в рамките на прословутата демокрация, и все пак в първата демокрация е заложено другояче. НЯМА ЛИ КОЙ ДА НИ ОТСТОЯВА ПРАВАТА И ПОДОБНИ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ ДА БЪДАТ ПРОМЕНЯНИ?А и за един адвокат да съди държавата си е реклама…