Хората убиват за думи.
А ние не ги използваме.
Не, че не говорим, не използваме думите.
Тях само ги мислим.
И колкото повече мислим, толкова повече думи ни се налага да използваме за да не се издаваме.
Но на нас си ни е добре така.
Така сме си свикнали и така ще си останем.

Ще казваме, че подкрепяме, а всъщност ще предпочитаме.
Ще казваме, че ви обичаме, а всъщност ще искаме.
Ще казваме, че вярваме, а всъщност oще ще търсим.

(Герб)
Няма да се крием, вредно е за ПР-а. Ще се покажем, ще излезем на воля, ще срежем още нечие въже и ще се приберем да си ядем салатката. Ще говорим колко много можем, а за останалото просто ще мълчим.
(БСП)
Или пък ще се крием, няма да се даваме. Ще стоим здраво на плаващи пясъци. И ще отричаме, че сме на тях.

(ДПС)
Може пък и  просто да не ни пука. Да си имаме приятелите, да си ни е стабилен дохода. Да опитваме да си запазим това, което имаме. И да успяваме, защото знаем кога и пред кого да говорим.

(Атака)
Можем и да употребим  думите, както стара блуза е употребена за парцал. Да извикаме пред всички, че викаме.

(СК)
А защо не да си викаме, срещу миналото. За него никой не го е грижа, нека да викаме срещу  него. Те там си имат други проблеми, няма да ни спрат. Ама няма и кой  да ни чуе, защото са ни чували и не са останали очаровани.

РЗС

Може пък да не разчитаме на думите. Те не са стока  в днешни дни. Да, те дават, но едва няколко заблудени  приятеля. Останалите трябва да ги подкрепим  със знания. Особено по история  – я Стамбалов, я  Славейков ще са ни в устата. А защо не да споменем и самият Алеко. Нали без това сме Бай Ганьовци особено в България.

Зелените
А и защо са ни думите. Те са зелена работа, нямат почва  по нашите земи.

На нас Алеко  си ни стига. Даже искаме още от него.

Важно е думи да има