„Now, if your boss is a sadist, then you have a big problem. In that case, fire your boss and get a new job.“ Donald Trump
А какво става, когато шефа ти е учител и не е толкова лесно да го смениш ?!?!
Защото нашата образователна система (все още) е направена така , че живота на дадено дете да зависи само от един учител, само от една оценка. А какво става, когато тази оценка е субективна? – ето какво ако е над възможностите на ученика – той се нарежда по – напред по бал (според странните там формули, по които той се изчислява), от колкото някой по – можещ, но попаднал при по – обективен или предубеден към даденият ученик учител? Да, вече има матури, но защо се взема оценката от всичките години? Защо учители попаднали в образователната система поради липса на други по – добри определят нечий живот? Да животът е труден, да жесток е , да никой не е казал, е ще е лесно, но защо няма кой да го улесни, при условие че се иска толкова малко – една реформа. Доколкото съм подочул някъде в чужбина учениците сами избират след 8 клас по кои предмети да имат часове и по кои не. Учителите сами си го казват: „Аз го виждам, че няма да кандидатства с предмета ми, не искам големи знания, само да си научи урока, да му пиша оценка и да му се вдигне бала..“ или „Този материал и аз виждам, че е безсмислен и че има други неща по предмета, които са много по – практични, но просто това е по програма и на мен не ми е приятно.“ Знанието не е ценно, ако не е практично. А понякога се отвращавам от това, което ми се налага да уча, за да имам добър бал накрая. А някой, както ги нарича една учителка – даскал с комунистически манталитет – такъв, който се опитва да „набута“ ученика, да му зададе точно въпроса, който не знае, ти (тука направо ми се псува) „прецака“ труда, защото не си му симпатичен. И понякога така става. Понякога се налага да вземеш изпити за повишаване на оценката в 12 клас – срока за това, ако не се лъжа е четири дена и веднага след него почват матурите. Ако не полудееш в тази една седмица ще живееш добре, ако ли не ще бъдеш на произвола на съдбата.
А какво стана с реформата в образованието?

П.п. Прочетете и началото на този текст.

„На пук на вас – няма да умра!
На пук на всички – няма да умра!“
Така завършва естонската продукция „Klass„- изключителен филм, по действителни случаи, които за жалост не e изключение. Сюжетът явно е на мода сред връстниците ми от цял свят: младо момче, с потенциал , но слаби, как му викат сега – „връзки с обществеността“, попада под подигравките на лидери в класа и други идиоти… Те се гаврят с него, докато той превърта и ги изпотребва всичките.
Но нямам намерение да ви обяснявам колко добър е филмът, защото той показва един съществуващ проблем. Всяка година историята се повтаря по два или три пъти. А трябва ли? Една шега – ок, някой друг юмрук на млади години – ще го преживеем, но да те съблекат чисто гол, насилствено и да те захвърлят в женската съблекалня? Трябва ли всеки дефект на някой хора да бъде взет под внимание и използван срещу него? От 6 клас не ми се е налагало, да участвам в боеве, но това не означава, че те не съществуват. Те са факт – и вчера и днес – а утре? Прочетете остатъка от публикацията »