По служба

Абе, не бях добър служител.

Грабих го още от първия ден. По малко де, въпреки че исках по повече.
Предпазлив бях.
Ееех, ако знаех.

В началото осирах нещата. После се лутах без да знам какво правя. Тъкмо натрупах малко опит почнах на рискове. Имаше малко травми и няколко нощи дето ми се губят, но уж не ми се разсърди много. А и сравнително бързо се успокоих и макар за кратко, станах работник за пример. Енергичен и мъдър. Вярно е, работех много, но крадях двойно повече.

Все си мислих, че е глупав и не усеща.  Бързо ми писна де – нито работех, нито крадях. Почнах да ходя на работа повече по навик, отколкото с някаква определена цел. На него не му пукаше, важното беше всеки ден да съм там или поне от време-на време да се вижда как дими кафето ми.

Един ден обаче ме извика и със строг тон каза: „Застани пред огледалото“.

Животът не само знаеше колко безмилостно грабя от него, но и си ми го връщаше двойно. През всичките тези години, докато аз тайно си вземах от него малко – по малко, той не само е виждал, но и с двойно коварство си е отмъщавал за него.  Вместо за 80 години животът ми свърши за една. Толкова помня. Яд ме е, че не си откраднах повече за това време.

–

Е, мили читатели, аз съм още млад. Вярно, сякааш вчера бях на 10, но ето днес станах на 19 и макар и да грабя от живота като наша фирма  около „Кремиковци“. Пийнете едно за мое здраве. 🙂