Не, те не ни използват

В средновековието народът е бил горд да бъде част от голяма и силна държава, която да му носи сигурност и просперитет. Интересното, е че е изневерявал на този си идеал едва, когато общото благо опре до сериозно вдигане на данъците или обикновена липса на храна, което също не било причина за владетеля да спре. Нямало е пацифисти, на които да им пука за нечий човешки живот.

Минало времето и в Европа се появили рицари. Хора на честта с техните долсинеи. Колко те самите са вярвали в идеалите, които създават не знам, но народа ги е приел. Властниците пък ги пратили на „свещена война”, да освобождават Йерусалим, лонното на християнската вяра. Вече не се биели за територии и власт, а за запазване на извора на тези ценности. Извор, който доста добре се побрал в джобовете на рицари и имитации на такива.

Последвалият исторически период бил подвластен на науката. Хората оценявали откритията, а властниците новия свят, търговските пътища и поробените народи. Нищо странно няма в това, Европа е била малка и разпределена, а колко много имало по света още да се разпределя.

Малко по-късно дошъл и резултата от годините научен труд – технологията. Тя позволила на неколцина извратеняци да налеят на нациите си някакви странни разбирания за света и отношенията в него. Дала им и възможност за големи бели.  Германците били сърдити, че нямат колонии и трябвало да търят просперитет по-наблизо. После пък решили, че света много сурово ги осъдил. На народът пък казали просто „нация”. Да не говорим за другите държави използвали войните за техни си цели.

Днес нещата са по-сложни. На хората им е тръдно да им втълпиш каквото и да е за ролята на държавата, на християнските ценности, на науката, на нацията. Днес хората оценяват себе си, живота, спокойствието, възможностите си, докато управляващите оценяват чистият приход, който могат да вземат за 5 години при възможно най-малко главоболия. По-просто е от яденето на пица- гласува се бюджет, в който се отчитат пари за всеки сектор от живота и по малко, по малко се разпределя надолу, надолу по веригата, като се подхранва партията и нейните членове. А който има претенции за чест нека си построи замък.

Клас стани! Клас мирно!

-Клас стани! Клас мирно!

Казват, че детският ум е най – необременен и най-точно преценява кое е логично и кое излишно. Жалко само, че докато човек придобие достатъчно знания, детeто  загубва тази си способност и  става възрастен , който приема безусловно порядките в обществото. И все пак слушайте детето, стига отричането му от нещо да не е проста форма на инат, то със сигурност ще е правилно. Спрете да му давате супа, или да го карате да си пише домашните, когато навън времето е чудесно за игра. Ето какво се случи и с военните порядки в училищата, децата започнаха да ги избягват по всевъзможни  начини и с времето те се преюърнаха отживелица.

—

Тя беше учителка в гимназия. Казваше се г-жа Георгиева. Малко име нямаше, радваше се и когато добавят г-жа отпред.  Тя не завиждаше на учителките с малки имена, дори се чувстваше повече от тях, защото най – често учениците дори не знаеха фамилиите им и ги назоваваха на галено.  Колко профанно!

Ако имаше facebook профил в него щеше да пише: „Щастливо омъжена, с двама сина”. Двамата й сина отдавна бяха завършили. Единият беше във Варна и работеше в някаква малка компания със сносна заплата. Другият учеше в Свищов. Този мързел така и не си намери работа, а с парите, които  все още му пращаше, играеше хазарт – доста успешно, но това нямаше нищо общо с всичките години активно възпитание.   С мъжът и отдавна си бяха безлични.

Преди тридесетина години излезе от великотърновския университет и почти веднага почна работа в Математическа гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, Видин.  Казваше си, че това ще е само временно. Щеше да се занимава активно с академична дейност, да напише реферат за кан Маламир, да й предложат работа в София, да влезе в партията и… какъв живот я очакваше само. Стресът на работното място не и позволи нищо от това.

С годините мина през много етапи.

Избяга

Избяга комунизма.
Избягаха и ТКЗС-етата, а с тях ни напуснаха и демократите.
Останалите избягаха с банките и с идеите си.
После избягаха няколко правителства.
Избягаха и парите.
Избяга и Жорж Ганчев.
От Испания избяга и царя.
Избяга ни либидото.
Избягаха и надеждите за държава без корупция.
Избягаха и свестните.
Избяга и тока.
Избягаха и фондовете.
Избягвахме влизането на европейски и световни футболни първенства.
Избяга и чувството ни за хумор. Слави го сви.
Избяга и журналистиката. Нея я сви Ирен Кръстева.
Прибягаха турците в България за изборите.
Избягаха и надеждите ми.
Съучениците ми и те избягаха.
Избягаха и агентите.

Останаха само техните наследници и техните гардове.

Айде бегайте!

Думите само ги мислим

Хората убиват за думи.
А ние не ги използваме.
Не, че не говорим, не използваме думите.
Тях само ги мислим.
И колкото повече мислим, толкова повече думи ни се налага да използваме за да не се издаваме.
Но на нас си ни е добре така.
Така сме си свикнали и така ще си останем.

Ще казваме, че подкрепяме, а всъщност ще предпочитаме.
Ще казваме, че ви обичаме, а всъщност ще искаме.
Ще казваме, че вярваме, а всъщност oще ще търсим.

(Герб)
Няма да се крием, вредно е за ПР-а. Ще се покажем, ще излезем на воля, ще срежем още нечие въже и ще се приберем да си ядем салатката. Ще говорим колко много можем, а за останалото просто ще мълчим.(БСП)
Или пък ще се крием, няма да се даваме. Ще стоим здраво на плаващи пясъци. И ще отричаме, че сме на тях.

(ДПС)
Може пък и  просто да не ни пука. Да си имаме приятелите, да си ни е стабилен дохода. Да опитваме да си запазим това, което имаме. И да успяваме, защото знаем кога и пред кого да говорим.

(Атака)
Можем и да употребим  думите, както стара блуза е употребена за парцал. Да извикаме пред всички, че викаме.

(СК)
А защо не да си викаме, срещу миналото. За него никой не го е грижа, нека да викаме срещу  него. Те там си имат други проблеми, няма да ни спрат. Ама няма и кой  да ни чуе, защото са ни чували и не са останали очаровани.

РЗС

Може пък да не разчитаме на думите. Те не са стока  в днешни дни. Да, те дават, но едва няколко заблудени  приятеля. Останалите трябва да ги подкрепим  със знания. Особено по история  – я Стамбалов, я  Славейков ще са ни в устата. А защо не да споменем и самият Алеко. Нали без това сме Бай Ганьовци особено в България.

Зелените
А и защо са ни думите. Те са зелена работа, нямат почва  по нашите земи.

На нас Алеко  си ни стига. Даже искаме още от него.

Важно е думи да има

Защо наистина ще гласувам за Зелените

В предишната статия всичко си беше вярно, но истината сякаш не я доизказах. Ако имаше партия, която да отговаря на моите изисквания нямаше да гласувам за Зелените. За жалост няма и не е само това, няма партия, на която да имам доверие, че ще води силна политика, ще е честна и разумна и че няма да ме е срам, че ще гласувам за нея. Най- близко до желаната партия се явява тази не само еко организация.

Не вярвам, че Бат Бойко като по филмите на Чък Норис ще влезе с ритник и ще премахне корупцията и няма да разпъне чадъри над мафията. По – скоро някои хора на старата коалиция да изгърмят и да бъдат заменени с нови. Дори ако загърбим сивият сектор, икономически няма партия, която да е с достатъчно ясни цели и необходимият потенциал да управлява. Да най – близо до човешки ресурс са Синята коалици, БСП и ГЕРБ. Просто в едните си ги събират от годините (което е повлияло на преценката на хората там), а при другите експертите са влезли като надежда за власт.

Затова не искам да гласувам. Не искам да приема факта, че нямам избор в демократична страна. Фактът, че избирам по – малкото зло, или пък тези, които не сме видели още. Или сме забравили. Не ми пука толкова много дали ще управляват комунистите или другите, ако няма да има съществена разлика в управлението им. Може би вторите ще са по – малко нагли, но и за това не можем да сме сигурни.

Да, предпочитам да ме управляват десни сили, не защото в България левите са бивши комунисти и агенти, а защото дясната политика е по – близка до разбиранията ми за възход. Но аз не харесвам сините тук, защото те предимно говорят срещу БСП, както Волен говореше срещу циганите. Това не са политици, не са и хора, за които искам да гласувам.

Имах моите симпатии, моите надежди, но за няколко месеца всичко изчезна. Видях лицата и на едните и на другите. Хора, на които не бих дал да ми месят хляба, камо ли да ми създават условия да си го купувам сам.

И после дойдоха другите. Първата гражданска партия в България! Партия, която няма готовност да управлява, но и никой не очаква това от нея. Партия на новите политици. Да, те не носят костюми и не говорят коректно, както ми се иска да са всички депутати, които избирам. Но това са бели кусури в сравнение с това, което тук свързваме с политици. Млади хора, които наистина искат промяната. Хора като мен. Хора, които преди 2 години промениха България за години напред организирайки еко протестите с хилядите участници в тях.

Много от тези участници днес обаче няма да гласуват за тях. И не защото са станали по – малко „еко“ или защото са били там просто за кеф, ами защо са „статуквовисти“. Термин измислен от мен, за хора, които приемат това, което им предлагат социолозите и почват с тънките сметки. Огромна маса от хора, които не вярват, че с гласа си могат да променят нещо. Някой от тях не гласуват, а други гласуват против някого или нещо. Ако не бяха толкова много нямаше всички предизборни кампании да бяха „анти“ насочени и нямаше толкова силно да ни караха да гласуваме. Защото ако тези хора повярват в значението на гласа си вкупом, той наистина ще стане да е важен. Нямаше да го има ДПС и не само.

Капитал вчера излезе с обръщение на първа страница, в което се казва „Ако от нашите гласове нищо не зависи, защо има хора, които ги купуват?“ и са прави.

Единствено Зелените НЕ изпадат в слепи омрази, клевети, самозабравяне. Единствено те говорят нормално, макар и повече като хора. Единствено за тях знам, че ако успеят да влязат ще вземат правилните решения при гласуване на законите, ще вкарат необходимите точки в новите закони и няма да се продадат. Вярвам им, защото вече познавам 3-ма, а с 2-ма от тях успях дори да прекарам повече време и да ги опозная и това да не ме откаже да гласувам за тях.

Не, Зелените нямат ресурса да управляват. Не, Зелените нямат ефективен план във всички области. Не, Зелените няма да прокарат всички техни идеи в парламента.

Но аз и не искам това от тях. Те проста са първата стъпка към промяната, която търси България.

И ако ти не повярваш в гласа си, утре те може да не надминат дори 1%  и бъдещето да се отложи за още много години. Но ако пък наистина осъзнаеш, че от изборa ти зависи твоето бъдеще и това на децата ти може да ускориш процеса на промяна и първата гражданска партия да мине 4-те процента.

Защо ще гласувам за Зелените?

Не си мислите, че съм еколог. Единственото еко в мен е, че си хвърлям боклука в кошчето и че редовно отказвам торбички в магазина.  Всъщност за това ми държание имат доста вина същите хора, които основаха Зелените точно преди една година. Те обаче ми повлияха не благодарени на партията, ами благодарение на гражданските организации и много труд, който са дали за хората в България, а сега виждат, че като политици могат да направят повече. Аз дори не съм много съгласен с някои неща от програмата им, ако не за друго, то поне защото карам Вектра 1990г.

Но все пак утре ще пусна бюлетина номер 12 в урната.

Защото Зелените са първата гражданска партия в България.

Защото Зелените са единствените хора идеалисти, сред кандидатите за депутати.

Защото успях да се запозная лично със силистренските кандидати и те не ме разочароваха.

Защото отказват мръсни пари.

Защото дават всичко от себе си за каузата.

Защото ползват еко хартия и не лепят плакатите си върху тези на другите.

Защото освен екология за тях съществува и политика.

Защото са млади.

Защото след 4 години биха били единствената партия, която не вярвам, че ще ме остави разочарован и засрамен.

Защото на тях им трябват поне 30 – 35 хиляди гласа за да продължат да съществуват и на следващите избори поне да влязат във властта.

А защо не на тези?

Те са единствената партия,към която съм настроен „ЗА“, а не „ПО- МАЛКО ПРОТИВ“. Нека всички утре вкараме правилните хора в парламента и покажем, че от нашият глас има значение какви хора ще ни управляват.

Zelenite.bg

НДСВ

„Национално движение за стабилност и възход“ може и да смениха името си, но в сайта им новините до една започват със  „Симеон Сакскобургготски:“. Може също така да поохладиха отношенията си с БСП и ДПС, но не пожелаха да стъпят по – сериозно като коалиционен партньор и променят отношението си относно някои по – съществени закони. Те вкараха като техни кандидати някои много добри личности, досега неопетнени от политика, като личен мой страх е, че мястото им не е там и не заслужават „народната любов“ да им дойде на главата. НДСВ запази и кадрите си с вече изграден силен пиар и тези, които просто се крият зад тях.

Не съм от тези, на които им е достатъчно само да има логическа връзка между действията на политиците за да си вадя изводи. Оставам скептичен по принцип без доказателства за слуховете, които се носят из обществеността. Факт е обаче, че НДСВ управлява вече 8-ма година. Факт: за тези осем години няма реални успехи в борбата с корупцията. Слух: висши политици от НДСВ са разпънали чадърите над мафията. Логично?

Възможни коалиционни партньори: всички.

Нищо чудно НДСВ да влезе за трети мандат в парламента. Още четири години, ще имаме да свържем фактите и логиката с доводи. Неутрална политика, целенасочено неявяване по медиите освен с внимателни реклами, те не търсят анти гласове, а просто вяра в хората им или поне в по-публичните от тях. Вяра, която получават и далеч не беше изненада поне за мен резултата им на евроизборите. Където и аз ги подкрепих. Меглена като един нормално успешен и вече свикнал кандидат и Антония като първата подкрепила торентите. Очаквах доста силен спад в гласовете им на изборите в Неделя , но забелязвам хора, които примерно ще гласуват за СДС пропорционално и за НДСВ мажоритарно – било то за Соломон Паси или пък за Пламен Константинов.

Имаме личности, чудесен пиар, но никакви резултати и това е съмнително. Не ми се рискува да им гласувам подкрепа.

Бесен съм!

Бесен съм. И има защо.

Не искам да пиша тази статия коректно, добре построена и внимателно въздействаща. Не искам защото не е подходящо.

Писнало ми е от много неща.

Писна ми още, когато Стефан Райчев – местен бизнесмен построи мини Мол върху уникално археологическо наследство, въпреки, че неведнъж се опитаха да го спрат и учени и обикновени граждани. Всички нормални, но не и общината, защото са близки с кмета. Кмета, който на предишните избори победи за трети път, този път с разлика от около 500 гласа пред далеч по – подходящия кандидат, пък било той издигнат и от Герб. И не е само Мол-а му, който не помага на Силистра. И не е само той, който руши за собствена изгода, и не сме само ние, коите не сме успели да го спрем. Или не сме опитали!

Бесен съм, защото вече не ме интересува кой ще ме управлява. Ама никак. Не за друго- Станишев и Доган & Бойко и Костов е равносилно.  Равносилно е защото положението е еднакво. Властта си прави каквото си иска, освен когато общественото мнение и натежи прекалено много. Ама не става така. Те не трябва да изпитват докъде ги пускаме, а да работят за нас да му се невиди. Не стига, че им плащаме. Не стига, че крадат, не стига че пътуват много ами и не си вършат работата. И са все същите. И когато идват нови, от време на време, ние ги избираме и се оказват пак същите. И пак така ще стане.

Защото Доган си има покрай него си не само турци, а и българи, които просто си гледат келепира. Хора които си дават пари по избори и си чакат после да му прокарат законите. Или ако са по – малки просто да ги уреди на високите места във властта. И защото всички уж го спират. Скоро четох, че Доган нахъсва опозицията срещу себе си за да гласуват за нея, вместо за Герб. Сега ми се струва, че направо са си направили такива партии и са сложили хора с големи и глупави усти там. Хора на всеки билборд в страната.

Яд ме е, че има хора и то млади, които гласуват за хора, които дори повече съсипват страната. Защото ми е по – добре Филиз Хюсменова да е в европарламента, от колкото внука обругал гроба на дядо си. Яд ме е и защото ги виждат какви са смешници тези от Атака, но продължават да гласуват за тях без да знаят, какво Атака би им дала срещу гласа им. Защото Волен освен да прави сиир нищо друго няма да свърши. Няма да махне ДПС, няма да премахне циганията, защото е тръгнал в грешна посока. Защото е глупав и не трябва да е избор на човек, който не си продава гласа.

Яд ме и за Костов ,защото не е глупав и докато ДПС си има обръчите и поръчковата администрация, БСП си има бабите, а НДСВ си има мафията , той ще поеме добре тяхната роля. Както беше преди 8 години. И ще го сподели с ГЕРБ. Яд ме и за Мартин, че се оказа толкова дребен. Вечно хапещ комунистите, дето му пречат и никога не казал с какво е по – добър.

Бесен съм и на Зелените, за които възнамерявах да гласува на следващите избори. Че не се потрудиха. Че не се самопоканиха в телевизиите. Че не купиха гласове ако искате. Защото искам еко опозиция в парламента. Не, не съм вегетарианец, който пести водата и хартиите. Но не си хвърлям боклука извън кошчето заради тях преди време.
И защото на правителството не му пука поне малко за нещо различно от парите. Защото се строят 9 големи сметища в страната, които ще работят с години, но и 9-те са за изгаряне на боклуците. Преди две години сложиха цветни кофи, прибраха пари – да свикваме с разделното събираме. Добре свикнахме, сега искаме и шибани модерни сметопреработващи заводи, от които да излиза хартия, стъкло и метали, които да ползвам, вместо да сека вековни гори, които евентуално да заменя с малки дървенца, които след 100 години, да отсече друг. Не за друго, не съм краен, но искам Зелените да направят елементарните неща за българската екология.

Аз сека гори, да, аз давам подкупи, да, аз крия мафията, да, аз съм този който го прави. Защото гласувам за този, в който не вярвам, но има шанс да влезе, а не за този, който искам. НИЕ СМЕ ТЕЗИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПРОМЕНИМ БЪЛГАРИЯ. АКО НЕ ДРУГО ПОНЕ С ГЛАСА СИ. Не да ми казват  „е защо да не се наспя, вместо да ходя да гласувам за маскари?“

Бесен съм на себе си, на другите, на политиците, на бизнесмените. Яд ме е на тая народопсихология, която накара хората да избягат от България. Яд ме е, че вече ги няма чистите хора, които да постъпват правилно. Яд ме е че те са само хиперболизирани образи в книгите, които вече не четем. ю
ЩЕ СЕ ХВАНА И ЩЕ ВЪЗОБНОВЯ HORATA.EU , ЗА ДА ЗНАМ, ЧЕ СЪМ ОПИТАЛ ДА ПРОМЕНЯ НЕЩО. А АКО НЕ СЕ ПОЛУЧИ ОТНОВО, ЩЕ ВИНЯ САМО СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО ЩЕ ЗНАМ, ЧЕ СЪМ МОЖЕЛ ДА НАПРАВЯ ПОВЕЧЕ!

Оставям статията в натюр- без редакция.

Още коментари: http://e-vestnik.bg/6357

Женствена ли ми е R-класата?

Гледам си аз баловете и си обсъждам колите. Минават всякакви, но обърнах внимание на тоя до мен, на това, колко женствени джипове правят, които са далеч от мъжкарския вид и офроуд заниманията. Казах го по повод на минаващата иначе хубава R-класа.

Минаха още няколко притеснени абитуриенти и минава един GL 500, на което аз възкликнах, отново на момчето до мен, относно как това е далеч повече джип и повече прилича на такъв от предишният.

Сигурно щях да продължа да си развивам тезата, обаче човекът зад мен ме прекъсна и ми каза да погледна на отсрещната улица, където на джипа определен от мен като женствен му се отвори багажника, благодарение на сигнала изпратен от дистанционното в дясно от мен.

„Я кажи сега – кое му е женственото? „

Ходи му обяснявай после на собственика на колата,че била хубава, но не ставала за джип и тем подобни…

П.п. [22:15:53] nupoMaH: не се ли сбихте?
[22:16:07] – ssk: Е, то това остана: не стига че му плюя колата,  ами и да го бия!

R-класата със женствени черти (cecwheels.com)

Gl 500 (automedia.bg)

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

Слушаме го, мислим го, обсъждаме го, сверяваме си и часовниците с учителите  понякога и по цели часове. Винаги е един от най – интересните диалози, които провеждаме в училище. Не можем да определим с лека ръка какво трябва на образованието ни, но пък всички са съгласни, че трябва да има промяна.

Някои търсят промяната в зародиша на проблема. Сред тези някои проблема е в министерството, в директора, в учителката, в ученика, дори и в родителите. Министърът предлага абсурдни закони; директорът хаби пари и нищо не прави; учителката или може да поддържа реда в клас или не, учениците или го нарушават или учат, или се бият помежду си, а понякога дори посягат на учителките, родителите нехаят и оставят децата си да правят каквото си искат. Обществото пък се дразни на задръстванията причинени от протести…

Други търсят проблема в парите. Министерството не дава достатъчно пари. Директорът не смее да изгони ученик, защото той носи по 2 хиляди лева годишно. Учителите не смеят да оставят ученик на поправка, заради директора  От там и на ученикът не му  пука от отсъствия, слаби оценки, а пък му е и все тая за знанията. Родителите не им се занимава като ги викат учителите, с надеждата да се промени нещо поне в часа им. Обществото казва – давайте им повече пари и продължава да псува в задръстванията.

Други отново търсят проблема в парите. Учителите получават малко пари и напускат. Младите не учат педагогика, защото е слабо платена и с лоши работни условия – до 55 си изкукуригал, но продължаваш още 10 години да обучаваш и напълно полудяваш. Старите пък само това знаят и само чакат до доустареят. Директорът казва на чии ученик баща му дарява по нещо. Обществото си живее. Учат те хора без желание, без избор, без власт, без пари. Какво можеш да научиш от такива загубеняци?

Някои искат да се наложи строгата дисциплина. Затворническа обстановка, право на бой, оценка за дисциплина и униформи- па току виж помогне. Току виж излезе още едно поколение с еднакви идеали, цели и разбирания за успех. Праволинейно развитие на всеки.

За тези, които гледат американски филми (имат опит в чужбина) трябва пък да се промени програмата. Идеята е проста – трябва да се учи до 8 клас едно и също, а после човек да може да се специализира сам. Не му се учи биология?- пише един час повече български. Не му се отдава математиката?- учи история вместо това. Това има три особености обаче – няма реални класове, няма я тази по – малка общност, а само различни смесени групи. А и често човек, може да направи грешен избор. Както аз в 7 клас исках добро математическо образование, но в последствие реших, че хуманитарните науки са по – интересни, така и младите тинейджъри може да объркат в избора си на предмет и години по – късно да съжаляват. Днес дори доста големи ученици не знаят какво искат да кандидатстват в университета, а камо ли да знаят какво искат, когато са били на 14.

И аз бях против силно усложнената програма преди време, но някъде из блоговете или форума ми ми казаха просто, че това те кара да упражняваш мозъка си. И който ми го каза беше отчасти прав…

Отчасти прав е и всеки , който говори за образование, но ето – факт е аз не мога добре да изкажа позицията си дори и в писмен вид.

Честит празник скъпи хора, от които аз завися!

П.п. Ето още от мен относно образованието.
А ето и от Златина Коева.

Герб ще управлява по – добре сама – ЛЪЖА!

Шири се из обществото идеята, че ГЕРБ ще е по – добре да управлява самостоятелно, защото видиш ли обществото е вряло и кипяло и второ коалиционно правителство не иска.  Не иска вече оправдания от рода на: ама той ме накара, ама той ме подведе, ама аз не знаех…

Ето това вече искат хората.

ГЕРБ сами. А кой ще ги плаши бе? Кой ще ги контролира? Герб не е партия, готова да бъде мислещо множество. Ще си вкарва закони каквито си иска и опозицията нищо няма да може да промени, колкото и да си вика. А ние знаем и колко ще вика…

А я сега си помислете ако до тях има партия, която се надява за бъдещо самостоятелно управление? Партия, която не е с твърд електорат и управленските грешки биха я хвърлили (отново) в полето. Партия, която когато иска може да гласува заедно с опозицията и да спре поне най – лошите неща, които ще предложат от Герб. А едва ли някой вярва, че Бойко ще е наистина добър управник.

Така де, чувам го и от блогъри, и из вестници, и в статистики, а и самият Бойко го каза и никой сякаш не се замисля, че може би не е вярно…

Изображение: Капитал.bg

Дни на свободното слово

Дни на свободното слово

От  11 до 15 Май в СУ ще се проведат дни на свободното слово. Събитието е продължение на една вече 5 годишна традиция. Въпреки, че не се похвалих миналата година успях да посетя последният ден от мероприятието, тогава говореше Еленко Еленков.

Тази година виждам са поканили:

Константин Павлов и Богомил Шопов

Георги Саръиванов и Дянко Марков – политически затворници по времето на комунизма.

Цветанка Ризова

Тaзи година не мога да отида, но ще следя какво се е получила, затова имам една молба – посети поне един от дните и после ми разкажи за него в блога си.

Ето  и сайта с всичко необходимо в него: svobodno-slovo.com .

Следизборни ситуации

Освен ако социолигечските изследвания не са напълно объркани България ще бъде свидетел отново на коалиционно правителство… Въпросът в какво.

Бойко + Синята коалиция (СДС, ДСБ)

Герб едва ли ще надхвърли 50% от гласовете на народа (особено с Бойко начело), така че ще трябва да търси коалиция.
Това поне за мен е очакваното правителство. Предпочитам Бойкостов да съставят кабинет, отколкото да продължа да гледам до болка познатият ни филм.

БСП + ДПС

Може и до това да се стигне при една ниска активност на изборите. А и те излязоха с тази хубава рекламна кампания, в която не се споменава, че за България нямаше друг ход освен нагоре, а от управленият зависеше само с какви темпове. Знам само, че не ги искам обратно.

Бойко + Синята коалиция + Атака

Нищо чудно ако не им стигат проценти на първите две партии да загърбят интересите на България и да прикоткат и без това готовата Атака към тях.

Бойко + Атака

Ако пък не мине кандидатурата на СДС и не участват на изборите, както е вероятно да се случи, Герб ще търсят управление заедно с Атака, стига общите проценти да им стигат, а ако не ще се случи вторият вариант. Друг е въпросът, че Бойко имаше предизборни обещания и пред циганите.

Бойко + Станишев

Това е една слабовероятна конфигурация, за която чух за първи път сред коментарите в блога на Юруков. Там се твърди, че Мартин Димитров работи за ДПС и затова волно прецаква кандидатурата на СДС за изборите, така че накрая предварително договорилите се партии да кажат пред общественото пространство „Еми нямаме друг избор.. Криза е – няма пари за нови избори… Ние представляваме вота на 70% от българите… „.  На мен лично ми се струва несериозно.

П.п.

Повторни избори

П.п. Съединието прави силата!

СДС ли?

Дълго овъртах и не смеех да се изкажа по вътрешните проблеми на СДС и по постъпката „Юруков“. Причината не беше в някаква апатия или належалата ме липса на муза. Аз и в общественото пространство мълчах. Четох сравнително доста – няколко новини,  няколко изявления, няколко блога на които имам доверие, но някак си не го вярвах.

БСП и ДПС спъват коалицията СДС-ДСБ използвайки бившият лидер на партията. Някак си „фантасмогорично“ звучи. А и това е едно от нещата, които не харесвам на Мартин Димитров – много обвинява водейки антикампания, срещу хора, които си ги знаем…

Всъщност и щях да си остана на мнението, че истината е някъде зад казаното, но попаднах на нервната акула и новата „бомба“ предател, та от там и в блога на Юруков.

Ако трябва да съм по – конкретен попаднах на „ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПЛАМЕН ЮРУКОВ„ – нещо, което звучи доста официално и се очаква да има реално обяснение. Е, нямаше.Юруков си бърка собствени манджи независимо под опеката на Станоган или не. Казва:

„С направената регистрация се дава възможност на всички партии, които признават водещата позиция на СДС, както и водещата му роля, да се съберат в широка дясна коалиция под името на Съюза на демократичните сили.“

Всъщност той не се и надява да стане, едва ли някой би решил, че е възможно това на тези избори, но пък го е дал като някакво обяснение на действията си. Абсурдно обяснение, което изглежда като последен косъм, на който се надява да увисне преди да падне и пред най – големите му привърженици.

Всъщност днес си подсигори още един косъм. Предателят г-н Юруков обвинява Мартин Димитров в „десебарство“. И най- нагло го прави във формат, ползван от мен преди няколко месеца пак в отворено писмо, пак към същият този десен лидер.

За успешен блог трябват:

1) Да знаеш за какво пишеш – квантовата физика не е за всеки. Трябва да си информиран поне за повечето аспекти на проблема, за да можеш уверено да заститиш позицията си;

2) Да си чел достатъчно, за да знаеш как да го напишеш. Далеч не става само с четене на блогове, защото повечето, от тези, които пишат са чели достатъчно преди това и някак си идва вторична информацията. Това може да спести години учене само от опита.

3) Да пишеш с желание и под влиянието на придошла муза, обикновенно текстовете така стават по – хубави.

Не става само със Свежо!