ssk’s Bulgaria

Часът беше някъде загубен в тъмнината на неосветените улици.

Те бяха някъде загубени под капките дъжд свличащи се по прозорците.

Мястото не беше от значение, можеше да се случи навсякъде и да изглежда идентично.

Нищо не значеше нещо.

Забрави, че днес е утре… или че утре е днес.

Светлините на лампата препускаха през водните пари, но не достигаха до него.

Всичко беше обвито от черната забрадка на избягало от реалността същество.

Значение имаха само капките, които като меч пронизваха стенещата вода.

Всяка една капка си приличаше по другата по различията и от другите.

А той… Той стоеше и ги наблюдаваше, скришом. Изплашен воайор търсещ красотата в най – обикновени неща.

Дете затворило се в черупката на порастването.

Нека бъдем по - добри!

Защо ли? Честно казано не знам. Някак си годините на натрапване, че доброто е правилният избор, стотиците поучителни басни и елементарните човешки случки, които изкарват поуката, че доброто е това, към което трябва да се стремим са успели да мe убедят, че наистина е така.

Как можем, да бъдем добри?

Представи си това: ти си простак, караш ауди на не оживена, но голяма градска улица, времето е дъждовно, младежи пресичат. Ти караш с бясна скорост и минаваш през локва и ги опръскваш целите. Как да си по - добър? Спри, излез от колата извини се, дай кърпичка, или поне следващия път не го прави. Ако наистина слезеш и се държиш като човек, а не като хората, един ден пешеходеца ще направи същото, или поне ще те споменава с добра дума, вместо да те псува арогантно;

Ти си интелигентен човек, който обича децата. Отдели един следобед през weekend-a и посети децата от местния дом за сираци. Само не ми казвай, че нямаш време. За тях това би значело много повече от дарените дрехи. Тези мигове с теб може да се превърнат в техен пример в живота и един ден те така да помагат на другите.

Някой неща не се забравят.

Понякога тези неща може да са дребни, като отстъпено място в автобус, отворена врата на дама, спазване на следобедния час за тишина. Неща, които могат да ти носят само добро, защото нещата се връщат. J А нали знаете:

„Ако до всяко добро същество застане поне още едно. Тогава, тогава…”

Знам. Знам, че това не е начина, знам че трябва да се търси генерално решение на проблемите, че е по – добре да се борим за генерални промени. Знам също, че системата не може да измести хората.
Знам, че нито Станишев, нито Р. Овч. , или Вълчев са ни пряко виновни за това което сме. А ние сме хора с не изразен потенциал. Хора които живеят едно, искат друго, мечтаят за трето. Дрисльовци, които ги е страх да покажат доброто в себе си, защото някой им е наложил, че злините са забавни, или печеливши. Някой, който не знае колко повече ти донася доброто.

Доброто е сила, която не побеждава само във филмите!

Бъди добър! Не бъди част от хората, бъди човек!

Днеска ставам на 17.

На всички, които ми честят днес да им се лепне едно здраве и да не ги изоставя до края на дните им!

Поздрави!

„Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
И наливат отрова вонлива
От жлезите на своите зъби”

Н.Й.Вапцаров

Тези думи са силни, обаче само ако някой ги чуе и само, ако доведат до някое действие, било то и до други думи.

Тези думи са сред нас.

Тези думи са в нас.

Къде обаче са тези думи? - рядко те достигат по - далеч от мислите, в повечето случаи дори и там не стигат, въпреки че могат.

Един месец.

Един месец се навършва днес от началото на началото, един месец от официалния старт, един месец от една персонална, а надявам се и обществена промяна.

Един месец фалстарт с потенциал да се забрави и да се продължи напред със свръхзвукова скорост.

Може би само аз знам какво означават тези думи, а Вие може да влезете на www.horata.eu , който днес става на един месец.

Защото промяната е близо и далече!

Ето няколко от множеството начини, по които се пошегувах с познати и непознати днес.

Ето примерно снощи в един часа през нощта звъня на един познат:
- Човек, облечи се и слез долу.
– Къде долу ве?!?
- Облечи се веднага и слез пред входа ти. Чакам те там.
– Моля?!?
– Слез веднага, станаха едни неща малее.. Не ми се мисли (Тая реплика все едно ще се разплача).
– Да се облека и да сляза долу ли?
– Да, веднага! Мерси много човек.

След минута пращам смс.

Честит 1 - ви Април. Looser….

След малко той на мен:

Не ме стряскай така ве :@

После разбрах, че таман се облякъл и щял да излиза, когато получил смс - а. Както и че защото съм го разсънил не е могъл да спи…

—-

Преди малко звъня на дядо ми с думите:
– Добър вечер. Вечерната програма на радио Хоризонт. В ефир сте!
– Моля?
– Обаждаме се от вечерната програма на радио Хоризонт. В ефир сте.
– Добър вечер.
– Колко човека успяхте да излъжете днес? - казвам аз с подобаваща интонация за радио водещ.
– Николко.
– Защо така?
– Еми бяхме вкъщи и…
– Как си дядо? - момент тишина и недоумение от негова страна - Здрасти дядо, не ме ли позна?
– Не. Е малко гласа, ама такива неща говореше, че….

—-

От по - безобидните шеги беше, че смених датата на рожденият си ден в скайп на първи Април. Сума ти и народ се изреди да ми честити, ама нищо да свикват, на 12 Април пак ще им се наложи…
—-

Продължих обаче и оффлайн да лъжа хората, че имам рожден ден… Помолих една даскалка да черпя в часа й, макар че бързо се усети, че нямам рд… На няколко други човека изказах съжалението си, че нямам бонбони в себе си, за да ги почерпя…
—-

А когато класната влезе в стаята ни да ни види й се извиних, за боят, който се е състоял между мен и Гената. Казах и че сигурно вече е чула и съжалявам, че така се е получило и че той ме е предизвикал. Тя почна да се кара и кара, докато поне три пъти не й честитих Първи Април.
—-

Гавра беше и идеята, че съм загубил форума на покер, което беше показано на началната страница, като това го показва, като се влезе във форума, после се препраща към ето тази страничка, на която е обяснена шегата.
—-

Първо априлските шеги не отминаха и политическото пространство. Докато просветният министър Даниел Вълчев проявяваше чувство за хумор обкръжен от медиите в малкият театър на Астор, ДСБ пуснаха запалка “Сменете си запалката” с лика на Румен Овчаров.

Изображение Медиапул.

Не забравяйте да гласувате в свежо за статията. Клик.

Пак в същото четирилетие бях и много ученолюбив, даже веднъж взех приз “Сова” в класа ми , но днес е малко сложно занимание изобщо да си отворя учебниците…

Също така съм се занимавал/ се занимавам с астрономия, баскетбол, карате, спортна стрелба и други, на които обаче не им помня имената….Тааа според вас всестранно развита личност ли съм?

А Вие?

Това е интервюто ми с блогърът Петър Добрев, което е второто от поредицата ми интервюта с блогъри. Неговото първо интервю от другата страна.

- Здравей, в блога си си написал родовата история, но няма почти нищо за теб. Кажи как се казваш, освен очевидното Петър, какво образование имаш, къде живееш, къде работиш и къде пишеш, обичайните неща.
- Казвам се Петър Добрев, уча журналистика в СУ и съответно съм базиран в София по тази причина. Работя в е-вестник. Пиша главно там и в блога си, гледам да помагам и на другите блогове, в които участвам.

- Озаглавил си блога си “За българските работи”, а често пишеш за Македония и другите балкански проблеми. Не е ли странно?
- Не мисля. Пиша за Македония толкова, защото смятам, че това е един от най-големите БЪЛГАРСКИ въпроси в нашето време. Пиша и по балкански въпроси, които са пряко или косвено свързани с нас
Няма да ме видиш да пиша за безработицата в Босна, не и в блога. А между другото, както повечето хора знаят, За българските работи е алюзия към За македонските работи, на Кръсте Мисирков - една доста противоречива творба.

- Родата ти е българска, но са живели в Македония, ако не се лъжа. България или Македония ти е по - присърце?
- Част от родата е от Егейска Македония, да. Но Костурско може да ми е присърце само емоционално, там вече реално няма българи. А между Македония и България не мога да правя деление, то е невъзможно, става въпрос за едно и също нещо. Ако днес има някакви деления, те са изкуствени. Бръзицов, който съм цитирал в блога си, е македонец и не ги е правил, Талев не ги е правил, Ляпчев не ги е правил, Симеон Радев не ги е правил - списъкът е безкраен.

- Спомена тези личности, смяташ ли че хората търсят лидер, водач, който да ги води.
- Твърдо против съм народопсихологията и всякакви определения, че българинът е такъв и онакъв. Българинът е човек както всички останали и от Хитлер насам не е прието да се правят характеристики за цели народи. Има особености, но от тях не трябва да се правят големи изводи. Погледнато исторически, нашата страна не е имала възможност да изгради силно гражданско общество. По тази причина е била силна винаги, когато е имала силни лидери. За това вероятно има носталгия към фигури като Стамболов, Цар Борис III… Но не трябва “силната фигура” да се фетишизира. Сама по себе си тя не е решение. Волен или Бойко не са алтернативи на статуквото, колкото и да изглеждат като водачи, в очите на някои хора.

- Иван Михайлов Гаврилов, какво ти говори това име?
- Ванчо Михайлов, последния лидер на ВМРО, велик българин! Като всяка личност, а не икона, той има тъмни и светли моменти в биографията си, но остава като наистина голяма българин, незаслужено очернян от комунисти и македонисти.

- Съжалявам, че нещата потръгнаха директно към по сериозните въпроси. Кажи как намираш новините за блога си, често съм намирал доста интересни неща.
- Ами и интересите ми и работата ми са такива, че всеки ден отделям доста време за четене. И нещата автоматично си излизат. Рядко решавам : днес ще пиша за това и това, дай да намерим нещо. Просто нещата сами излизат.

- И все пак, не ти ли е трудно да пишеш/помагаш в толкова много web издания?
- Ами виж, наистина гледам да помагам на много места, но за голяма част от блоговете, където участвам, главната тежест поема един мой приятел, авторът на блога http://macedonia-history.blogspot.com/ - един прекрасен историк и български патриот. Възхищавам се на неговата отдаденост и работоспособност, без която просто нямаше да ги има тези неща - блога за помаците, блога за българите в Албания, сайта за гораните… Списъкът е по-дълъг от това. Така че сравнение с него аз съм си направо мързелив. :)

- Хах. Разкажи как се реши да пишеш свой собствен блог и за малко повечко за e-vestnik.
- Не винаги съм се интересувал от история и от българските работи, напротив, в много кратко време имах много за наваксване. Така че блогът беше идеално решение - място където хем да се съберат жужащите ми мисли, хем да се упражнявам в писане. Писането е занаят, трябва да се практикува, и реших блогът да е опитната площадка. В е-вестник бях поканен случайно. Това е изцяло онлайн проект, който отново ми дава възможност да тренирам журналистическото си писане - но вече в по-професионална насока. Мога да кажа, че в е-вестник няма натиск и мога да пиша, за каквото пожелая - нещо, което не може да се случи в “труд”или “24 часа”.

-Активен ли си в организацията му, или само пишеш? В самият проект, спомагаш ли с идеи, предложения, всякаква помощ извън статиите?
- Всички журналисти участваме с идеи и предложения, но не бих казал, че аз съм от активните. Университетът ми отнема голяма част от времето и затова в последно време по-скоро само пиша за е-вестник.

- Нека преминем към задължителните ми въпроси. Какво мислиш за расизма като цяло, за етническото напрежение в България и за самите цигани?
- Расизма е присъщ на дребните душици. Всеки народ има за какво да бъде уважаван и е елементарно и глупаво да го мразиш по default. Когато Наполеон е влизал в Германия, Гьоте не е написал и ред в защита на родината си, защото е харесвал Франция и нейните духовни постижения. Не казвам, че това е примерът за подражание, но е интересен случай. Трудно ми е в няколко реда да говоря за етническото напрежение, но то до голяма степен съществува в България, защото не сме си изяснили сами за себе си какво представлява нашата нация. Повечето хора не третират цигани и турци като български граждани и оттам идват много проблеми. Но в случая не само българският етнос е виновен, където има цигани в Европа, има проблем, което означава, че този етнос има специфични културни особености, които му пречат да се приобщи към останалите. Но циганите са хора като всички останали и могат да бъдат добри български граждани, но за това трябват усилия от наша страна, и двойни от циганска.

- Какво мислиш за www.horata.eu?
Чудесна идея е този форум. Хубаво е младите да мислят за тези теми, за които ти ги провокираш.

- Последно: разкажи някоя забавна или любопитна случка от личният / служебният живот. Нещо разпускащо.
- Името ми съвпада с известния историк Петър Добрев, който пише за прабългарите, на моменти доста налудничаво, между другото. Нямаме никаква роднинска връзка, но ми се случва да ни бъркат. Веднъж поръчах едни исторически книги по Интернет, не за първи път, по най-нормалния начин. Веднага обаче ми се обадиха от книжарницата и с най-любезно угоднически тон ми обясниха как много се радват, че ползвам услугите им, как ще се опитат в най-кратък срок да ми помогнат, как всичко възможно ще направят и т.н. Аз естествено им благодарих за небивалото внимание, но яко не схващах защо така ми говорят, чак накрая изплюха камъчето и ме попитаха дали съм историкът Петър Добрев. Казах им, че съм студента Петър Добрев и не получих специални почести и привилегии, но поне не отказаха да ми донесат книгите до четвъртия етаж. :)

- Хубава история. Благодаря ти за отделеното време. Финални думи?
- Ще ми се хората да се отнасят с повече уважение към България и българското.Това е което много ни отличава от Европа. Никой англичанин няма така да оплюе родината си, както ежедневно го правят десетки наши журналисти, интелектуалци, блогъри и т.н. Включително Фънки, между другото. Ако всичките тези приказки се говореха за турския, а не за българския етнос, Доган досега щеше да е осъдил милион пъти държавата в Страсбург. България е страна като всички останали, но по стечение на обстоятелствата е нашата страна. Единствената наша страна!

Забележка: орденът на снимката е бил собственост на героят от родовата статия на Петър.

Поради съображения за запазване на личната ми чест текста по - надолу свързан с горното предаване няма да стои на заглавната ми страница.

Continue reading Music Idol Любовна Интрига…

Какво се случи откакто Иво написа темата в дата.бг?

Свързах се с него и след продължителен разговор написах ето тази статия.
-
Помолих Симион Патеев да я публикува в по - популярният му блог.
-
Изпратих писмо до значителен брой журналисти и медии, а Хриси от Дата.бг прати до журналистите от социалният ресор.
(Лично аз писах до тези медии: БТВ, РФИ, ФМПлюс, Дарик Радио, 7 дни, ББТ, Бгнес, БНР, БТА, НоваТВ, Дневник, Фокус, Капитал, Новинар, Медиапул, Монитор, Мсат, news.bg , Банкер, gbg.bg, ТВ Европа, Тв 7, Стандарт, Новинар, Сега)
-
Също така в това време друг сирак е осъдил държавата за въпросното постановление, но все още няма обнародвана информация в Държавен вестник.
-
Иво спомена и за италианска не правителствена организация, която се е свързала с него, но нямам повече информация по този случай.
-
Журналистка от “Панорама” видяла статията при Патеев и се свърза с мен, а след това и с Иво. На втората им среща, която се състоя вчера явно вече пред камера е записан репортаж по темата, който може да видите в сайта на БНТ.

Не забравяйте, че помощта ми е изразена, като инициатива на www.horata.eu

П.п. Все още не е качено в сайта на БНT, но пък може да го видите тук: http://vid.data.bg/pvyi7s1l#

Да са ми честити!

П.п. А да видим кой първи ще се сети за какво говоря… :P

Всички знаем обявите за набиране на работници по дърветата, на които отдолу има да си скъсаш телефонен номер. Напълно обикновен лист А4, принтиран в домашни условия - никакъв проблем.

А сега си представете вместо телефон отдолу да има Интернет адрес - смятам, че заради необичайната употреба на реклама може да има добър ефект, а и няма да забравят сайта. Разбира се проблема със точният текст си оставя, но след като се подбере внимателно ще бъде всичко на 6+.

Още утре почвам с реклама на форума (който няма да е лошо да посетите) и ще пиша дали е имало резултат. ;)

Поздрави!

П.п. Извинявам се за думата “новаторска” в заглавието, но исках да е по - провокиращо.

Оказва, че има страшно много преимущества в това.
Значително по малка бройка семейства ще могат да си позволят личен автомобил => намалява трафикът, а от там намаляват и:

безсмислените жертви по пътищата;
проблемът с паркинг местата;
употребата на петрол за превозване;
замърсяването.

Повишават се:

здравето на хората, които вървят или ползват колело в градски условия;
приходите на държавните БДЖ и градският транспорт;
качеството на услугите на горните, както и по - евтини билите;
възможността фирмите да привличат качествени работници със служебен автомобил.

Единственото, което губим е личен комфорт.
В Румъния вече е факт, а при нас?

Коментарите по темата и анкета : ТУК (може и като гости).

Здравейте,
Честит 3 Март!

Днес докато се прибирах по залез слънце най - после разбрах какво да напиша в тази статия, която стои ненаписана цял ден.

Аз обичам България , обичам китния си град, обичам хората, обичам особеностите на хората около мен.
Прибирам се аз под оранжево - лилавият небосвод с красиви до неописуемо облаци, обкръжен от ярко оранжевата светлина на уличната лампи. Гледах хората, виждах съдбите им и това, че на всеки от тях, колкото и да му е трудно обича България. Гледах панелните блокове, гледах тухлените блокове, гледах къщите, магазините, офисите. Гледах ги и си мислех колко мъчно щеше да ми стане за тях, ако не дай си боже утре стане нещо. Тук може би е мястото да добавя една мисъл на Христо Бръзицов, която видях при Петър:

Иво публикува това като коментар в темата за проблема му. Реших, че заслужава да се постне като нова статия.

——————–

Здравейте на всички!

Както обещах - помествам резултатите от двете срещи вчера и днес. Вчера по покана на италианската асоциация “Приятели на деца”, с представителство в Б-я се срещнахме в 15:30 и проведохме разговор относно проблемите, които имат ЦВН-тата към този момент, “потребителите” ползващи техните услуги, както и децата навършващи 18 години, напускайки ДОВДЛРГ.

ЦВН-тата имат един основен проблем и той е, че имат постановление но БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ПРАВНА ЗАЩИТА. 17 ЦВН-та в цялата СТРАНА, с общ брой настанени 758 потребителя е статистиката за 2007 година. Едва около 10 % до 20 % имат ТЕЛК,ЛЕК и/или право на картотекиране. За да има право на решение от ТЕЛК , както и други лекарски комисии, трябва да има временна или трайна нетрудоспособност, определена в Закона за това. За да има право на картотека, която му дава зелена светлина за КАНДИДАТСТВАНЕ за общинско жилище потребителя трябва да има минимум 10 години без прекъсване жителство в един град/община или селище. Прави се набор от документи, с който се кандидатства на определените за целта места. След това ако е одобрен се изчаква за получаване на такова жилище, като периода дори и някъде упоменат е най-малко 10 години … или средно около 20 години. Тези жилища са под “шапката” на общината, заплаща се наем както и всички ползвани консумативи.
Всички социални заведения по непотвърдена информация от 2008 година минават под БЛАГОСЛОВИЯТА на Социалното Министерство. Ако , според разпоредбите на последното родителите не потърсят правата над оставеното си за отглеждане и възпитание дете повече от 12 месеца то те автоматично ги губят. МС работи по програма “Приемни семейства”, но резултатите са твърде болезнени и там. И за да заключим темата за ЦВН-тата само да спомена че 90% от всички потребители там освобождават заеманите стаи (най-често) на 31.03. Уведомителни писма за крайният срок вече се разпращат. Само както и по-горе споменах онези, които имат решение на ТЕЛК, както и чакащите жилище имат вероятност да получат разрешение за продължаване на срока на използване на услугите.

Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи са институции преди ЦВН-тата. Това 80 ДОВДЛРГ за цялата страна, с настанени СИРАЦИ 4586, по статистика за 2007 година. Повечето от тези институции се издържат от дарения на частни лица, неправителствени организации, фирми. Получава се така, защото бюджета предвиден за всяко едно учреждение е твърде малко и в 90% от случаите той стига едва за първото шестмесечие на годината или в най-добрия случай за 9 месеца. На всички сираци в група “малки” се отпускат по 3 лв лични пари на месец, а в група на “големи” по 6 лв на месец. Правилно го прочетохте. Това е …
“Не можеш да изискваш от едно дете на 15 години да има самочувствие с 6 лв. на месец. Той/Тя отиват да работят , изтърват от учебния материал и когато напуснат институцията се оказват с ниско образование”. Имат осигурени храна и подслон, но за останалото се мисли… АКО ИМА СРЕДСТВА.

Чрез новото постановление всеки един от тези 5 000 деца, когато завърши средно образование има на разположение 3 месеца за да се устрой в живота: работа и жилище. Може да се пробва и за ВУЗ , където държавата се грижи до 25 години. Процентът рядко надхвърля 2-3. Нищо, че е необходимо да изкара и 3-ка бе значение кой е ВУЗ-а, стига да е държавен. Така МАЩЕХАТА поробва собствените си деца, още докато растат.

С “Приятели на децата” мислим за обща асоциация, с членове от “бездомни потребители”, деца, лишени от родителски грижи и др. Идеята, заложена в техните проекти е идеална за развитие, но се иска време за осъществяване.

Лично мнение: Според мен заедно с тази асоциация, както и други правителствени и не такива е да се създаде предложение пред МС да се съкрати срока за кандидатстване за общински жилища, да се увеличи срока на пребиваване в ЦВН-та, както и да се отворят пътеки за развитие още в начално и средно образование. Да се отсеят /разграничат видовете бездомни, както и да се погледне на всеки един случай поотделно. Общините да разработят проекти за съвместно съдействие с МС, Социалното Министерство и асоциации за насърчаване заетостта на бездомните, тяхното образование и техния дом.

—————————В едни от последните редове на тази тема ми се ще, ако позволите да ви дам няколко насоки:

- Никога не изоставяйте детето си! Мъката за Вас ще е голяма, но за него - 2 пъти повече!
- Не забравяйте за тези деца: Това са наши деца и те разчитат на нашата обич, на нашата подкрепа!
- Не ги съдете, защото душа носи всеки от нас - те страдат достатъчно, заради нехайството на мащехата си, но въпреки това обичат. Със сърце!

Искрено Ваш! Иво Румянов Кабаков

Това е Иво. Той е на 28. Живее в София. Всъщност не се знае къде живее, в момента пребивава в Дом за Временно Настаняване (ДВН, или по ново му Център за ВН).

Дете на държавата е - през 1996 година за първи и последен до ден днешен път вижда майка си, тогава тя се отказва от него официално, нея поне я е видял. На 18 напуска дома за сираци в Стара Загора и заминава за София, където след година бива настанен в ДВН, намира си работа. До сега е бил безработен само 2 месеца преди да бъде назначен някъде, било то като чистач, ресторантьорски работник, като касиер, като куриер, като продавач на вестници и в магазин за хранителни стоки. Работи в зала “Матрицата” от година и шест месеца при при условия за Интернет зала и средна заплата (тук се оказа страшно коректен към работодателите си и помоли да запазя подробностите в тайна). Има завършено средно образование в паралелка без покритие, наложена му поради неволна грешка от страна на бившият му дом в с. Скобелево , по специалността си е намерил работа само докато е бил на стаж. Искал е да учи ТОХ и да стане готвач. В живота си е правил една грешка, за която съжалява и до ден днешен - изпуснал е шанса си за университетско образование. Обожава финансите като предмет и философията като сфера. Лично аз останах с много добро впечатление от него по време на разговора,който проведохме, той има качества, които рядко се срещат събрани в една личност. Е, вярно понякога изпуска пълния член, но и аз го правя… Ето какво ме трогна:

Знаеш ли когато бях безработен каква работа си търсих? - да се грижа за някого… без значение за какво заплащане… Стар човек… А отсреща ми казаха - “Ма вие сте момче?”. Как аз сега да разбирам това? Какво? - не мога да пазарувам, да почистя, да сготвя, да постеля легло… Да прегърна човека?
Когато исках да се върна при майка ми исках само едно - нейната обич, нищо друго! Тривиално - но това е истината!
Кажи ми какво има в едно семейство, защото аз не знам!

По закон и майка, и баща на Иво и всички като него е държавата, а преди два месеца неформално тя се отказа от тях. След навършване на 18 години тя “изритва ничиите деца” от домовете за сираци и те се настаняват в Центрове за временно настаняване, там имат само 3 месеца да намерят стабилна работа с достатъчно заплащане,за да се изхранват и да плащат квартира. Повечето от тях нямат нормално образование (аз лично сега не си правя труда да уча, а не знам какво би било ако ги нямаше нашите да ме контролират) и им се налага да работят на най - ниският етаж в йерархията, съответно за най - ниското заплащане. Да кажем ок, опитват се да ги деинституциализират, но защо в тези срокове? Представете себе си. Една година ви остава до завършване на училище, 3 до 6 месеца за да напуснете “центъра” и цял живот да се опитвате да плащате наем. А ако лицето бъде уволнен по една или друга причина и не може да си намери работа? Има някакви законови норми, вярно е - 1 месец преди уволнение служителят трябва да бъде уведомен, или да му бъде изплатено обезщетение. С тези пари ще може да си плати наема и да поживее месец, докато си намери нова работа. Но нима е възможно цял живот да не стои човек без работа и то в България? А и не говорим само за четирите ЦВН - та в София, с общо около 500 младежа, а и за такива в градове с по - висока безработица. Представете си какво става, когато някои от тези сираци останат без работа за по - дълго. Не могат да платят наема, гонят ги, нямат роднини, няма при кого да отидат, освен при новия им приятел - улицата. Веднъж на улицата,човек рядко успява да си намери работа, да плаща наем, да живее нормално.

Кажете ми как си представяте момчето от снимката, заслужила уважението на потребителите на най - големия форум в България, а и не само, на улицата с одеялото, сред кашоните? Дори ми е трудно да го напиша. Как си представяте някое от младите семейства от тези домове в нечии вход? Как? Е държавата явно няма въображение и гони децата си, пускайки ги В дълбокото, за да се научат да плуват. Интересно ми е колко от депутатите, гласували това постановление “286″,са осъзнавали, че превръщат живота на качествени деца в игра на руска рулетка?

Благодаря ви, не ви искам магистралите, искам хората като Иво да имат покрив по - твърд от картон.Полезни линкове:
Координационната тема в www.horata.eu, където може да помагате/давате идеи за решение на проблема.
Статия по въпросът в http://mogilino.wordpress.com/
Темата на Иво в data.bg
Сайта на “Министерството на труда и социалната политика”

Линк към препубликацията на Симион Патеев.

Една по - разчустваща статия по въпроса…  

П.п. Иво и негов съквартирант си търсят жилище по възможност в Люлин до 150 лева месечно.
П.п. Аз лично смятам да разкрия историята на тези хора пишейки до националните медии, Народни представители, институции и други заинтересувани, както и не се учудвайте, ако скоро видите статията в някои по - реномирани блогове.

- Здравей опиши се накратко, като въведение. Наблегни на личният аспект, а не толкова на блогърският.

- Здравей, за себе си предлагаш да говоря? Женен, имам син на на 19 години. Ходил съм и войник. Учил съм в Русия, тогава СССР, в Санкт Петербург, тогава му викаха “Ленинград”. Като личност съм особняк, не конформист, прям, критичен, ценя приятелството, обичам философията, психологията, историята, а също много държа на истината и на свободата. За мен човешката личност с нейната свобода е най-важното. Което значи, че споделям десните политически ценности. Какво друго? Много други хубави неща мога да кажа за себе си, ала нека да бъда по-скромен :) Абе с две думи: разбран човек съм като личност.
- Бих добавил, че си личност, която или я харесват или я хулят. Казваш че си демократичен, това ясно личи в блоговете ти. Но Джон Патрик е казал: “Демокрация — това е правото да направиш неправилния избор.” Смяташ ли че хората имат нужда от някаква насока, чисто демократична?
- Аз изобщо не претендирам че съм непогрешим; често греша и след това се разкайвам; всеки греши, ако има някои хора да са ми неприятни, това са хората, които се мислят непогрешими. А за демокрацията какво да ти кажа, това всъщност е свободата; у нас сякаш има масово разочарование от демокрацията и от политиката, с голяма доза основание, но в никакъв случай не бива да се отказваме от свободата
- Действително безгрешни хора няма. Да конкретизираме за младото поколение, бъдещето на България. Ти самият имаш доста опит с него, имаш и син. Интересно ми е какво мислиш за “нас”. Почти не съм виждал теми в блога ти за тях, а съм сигурен, че имаш много да кажеш. Смяташ ли, че то упада?

- Наистина, аз претендирам, че доста добре познавам младите хора, понеже всеки ден контактувам с тях. Интересни са ми, и не смятам, че са в упадък. В криза и в безпътица е възможно да са, но това е нормално за възрастта, пък и за времето, в което живеем. Те се лутат, търсят, грешат, падат, стават, но блажени са търсещите: който тропа, нему ще се отвори. :) Не знам защо си останал с впечатление, че не пиша за тях, аз пък смятам, че почти всяка моя публикация в блога е адресирана директно към младите. Постоянно ги провокирам, имам много читатели, за които зная, че са млади хора. Специална тема за това какви са днешните млади може и да нямам, но иначе поставям проблеми, които няма как да не интересуват една или друга категория млади хора.

- Смяташ че е виновно времето в което живеем. От известно време това е тема на моите разговори, напоследък и събирам в списък с проблемите в България. За мене си съм чул много мнения и предложения. Кажи ти какво мислиш за положението на страната и за това как може да се подобри. Няма да се откажа да търся отговор на този въпрос.
- У нас нещата в страната в последните години не търпят благоприятен развой, независимо от това, че външно погледнато имаме успехи: влязохме в ЕС, има напредък в икономиката и пр., но тези постижения се обезсмислят ако бъдат погледнати под друг ъгъл. Първо от сегашното и предишното правителство се пропиляват златни шансове за по-бързи темпове на растеж и приближаване към просперитета: пропиляха се много възможности, което ни обрича още поне 30-40 години да сме най-бедни в ЕС. Това е ужасно. Хората са станали граждански неактивни и апатични, налице е както казах недоверие към механизмите на демокрацията, а това е страшно. Появи се крайно неразумна вяра в бабаити като бат Бойко, които щели да ни оправят, този възход на популизма говори за израждане на усета за свобода у огромно количество съвременни българи. Това значи, че възкръсват стари стереотипи и един отвратителен манталитет от времето на комунизма, а именно очакването, че държавата ще ни реши всички проблеми и от нас се иска само да си намерим любещ и грижовен бащица, който да ни оправи. Руснаците загазиха хептен с тия илюзии, ние се движим директно след тях.
- Смяташ ли че хората търсят лидер, водач, който да ги води. От психологическа гледна точка.
- Да, човек, който не вярва в собствените сили, си търси водач, вожд, който да се погрижи за него. Много хора у нас не могат да намерят основа за една вяра в собствените сили, която означава коренен поврат в развитието на личността и решителното й тръгване по пътищата на свободата. Ако нещо особено ни е потребно сега, то е това да се култивира особено у младите хора едно по-развито самосъзнание за свобода, което ще ни приобщи към европейския ценностен космос, който именно се базира на извънредната и безусловна ценност на човешката свобода. Западът - Европа и Америка - са една единна цивилизация на свободата, към която ние трябва да принадлежим не формално, а по същество, подобно на духовна общност.
- Спомена положението в Русия. Ти си виден “путинофоб”, но какво ти е отношението към държавата, която е дала и взела много на България. Едни от най - хубавите ти спомени са от там. Това ли е причината да си толкова пламенен по тази тема или е от чисто демократична нагласа.
- За това как ще се подобри положението в страната, как ще се спрат неблагоприятните тенденции, които аз обобщавам с термина “путинизация на България”, моят възглед е че трябва да се научим да разпознаваме стойностните и сериозните политици. Има такива политици, които казват истината, и точно по тази причина са неприятни на мнозинството, което обича ония, които му се подмазват, обича мошеници като бат Бойко… Има и загрижени за България политици, за жалост те не са популярни, а пък и медиите ги оплюха тотално в едни платени от мафията пропагандни кампании. Това примерно се случи с един Иван Костов например, който пак си остава по мое виждане най-сериозният и компетентен политик у нас. Правилно, “путинофоб” съм, но не съм русофоб. Аз обичам Русия, но обичам и демокрацията, а в Русия сега е ужасно за демократично настроените и свободолюбиви хора. Там вече убиват по политически причини. Русия вече не е демократична, там е налице диктатура. Нашият път и геостратегически избор е със Запада, и то по ценностни подбуди. Когато Русия стане демократична, и с нея ще бъдем, защото там от векове се води битка между “западници” и “изолационисти-славянофили”, всъщност между евроеизъм и азиатщина. Засега азиатщината в лицето на Путин триумфира… Не бива по глупави сантиментални причини (”Русия - двойната ни освободителка”!) да си пропиляваме шансовете да заживеем нормално и цивилизовано, не сме й длъжни вечно на Русия. А за жалост днешните ни управници са готови да ни продадат на Путин. Впрочем, руските шпиони у нас правят предателството си срещу заплащане, така е било винаги, не се подвеждайте да им вярвате че всичко било заради безкористните им чувства към “освободителката”, не бъдете наивни!

- Наскоро завърши своята: “КРАТКА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“, смяташ ли че е прекалено “лична” и какво би казал ако те упрекнат, че не е обективна?
- Ами ще си помисля, че съм си постигнал целта: аз точно това исках! Аз съзнателно приех тази позиция, “обективна истина” в историята няма. Аз смятам, че това е нещо крайно необходимо, то е изглежда едно от най-ценните неща, които съм написал в своя блог. “Обективна историческа истина” вещае една безлична, студена, безчовечна, суха, отблъскваща човешкото е нас история - басня, която всъщност е правена по калъпа на марксистко - комунистическата историография, от която, за съжаление, още не сме се отърсили. Трябваше да бъдат казани без недомлъвки тия неща.
- Добър отговор. Следват двата ми задължителни въпроса. Какво мислиш за расизма като цяло, за етническото напрежение в България и за самите цигани? Както и коментар за събитията от лятото.
- В България засега силно етническо напрежение няма, слава Богу. За циганите какво да мисля: това е етнос, който е доста различен от нас, но това не значи, че трябва да го отблъскваме и да сме високомерни с него. Сред циганите има всякакви хора, има и свестни, има и лоши, както, впрочем, е и сред нас. 3] Angel каза: Ние сме общо взето толерантен народ, е, някои цигани ни провокират и силно дразнят, но пък се иска време тия хора да променят начина си на живот, и това, ако го забелязвате, става със всеки изминал ден. През лятото това беше “драматизация” за отклоняване на вниманието на балъците от реалните проблеми, например скока на цените, който засяга е българи, и цигани. Нас медиите, ако си го забелязал, доста ни подценяват и постоянно разиграват разни кампании за отклоняване на вниманието; това са най-пошли манипулации, които за жалост са доста успешни при не мислещите ни съграждани. А те, уви, са едно мнозинство
- За финал разкажи някоя забавна или любопитна случка от личният / служебният живот. Нещо разпускащо.
- А сега де, как да се сетя за такава случка?! Питам едни млади хора наскоро: съществува ли българска мечта?И ми отговарят какви ли не неща, общо взето казват, че няма такава, което, между другото, е доста лошо. А един казва така: Има българска мечта! И тя е, ние, българите, си мечтаем за това: да имаме хубав, удобен и уютен дом; да имаме добре платена работа; да имаме красива и… перверзна жена, и, накрая, да имаме умни дечица! Ето това каза този младеж… Значи българинът си мечтае да има красива и развратна жена :)
- Така благодаря ти за отделеното време. Финални думи?
- Да мечтаем, но да не сме фантазьори.
Ето това е моето финално пожелание.

Дааа след като прочетете целият, кратък пост, ще разберете, че аз съм по - голям идиот от човека, който ми прати долуцитираният текст. Е и? На идиотите им е по - забавно.

6-те истини на живота
1.Не можеш да си пипнеш всички зъби с езика . Continue reading Стига сте чели точно тази тема!…

В тема във форума ми пак се обсъжда активно расовата дискриминация.
Ето и отговорите на изказванията на един освен форумджия, а и блогър - Empire,чието мото на блога му до скоро беше - “Отворете вратите, нека интеграцията влезе и във вашият дом.”
Ето и какво си разменихме като реплики.

• Ти  уж бориш по Интернет да има такива изцепки,аман от цигански защитници!
  Аз не се боря да има такива изцепки. Боря се да не смета, че всички са такива. Тези изцепки не са по - рядко срещани и сред “белите”, но на тях незнайно защо не се акцентира!
  
• И мен са ме обирали цигани и ги виждам всеки божи ден какви са прошляци!
  Аз живея до тях и не са ме обирали, нищо че не ме знаят. Един два пъти като малък са ме били, ама да ти кажя българите също бият яко цигани. Ако това прави тях по - малко хора, защо не прави и расистите такива?
• Това са сган отвратителна голяма част от тях!
  Колко ги познаваш, че да твърдиш с такава убеденост, че повечето са сган? Или просто се водиш по постоянно маниполативно изнасяната информация в медиите?
• Бля,бля бля расистите правели световни войни.Ми то за една война акъл се иска.Тия освен да краднат и да си въртят задници друго могат ли ?
  ООода, сетих се сега ще провериш в иукипедия за някои интересен негър дето преди 200 години помагал на някои БЯЛ учен да открие нещо… кои знае дали му е мил чиниите или е чистел на конете и след това са го писали,че му бил помагал хаха.
  СМЯХ!!!
  Могат , могат не по - малко от теб и от мен. Но нямат възможността да го направят.
• Какво ще кажеш за това,че бял човек не може да влезе и излезе жив или неограбен, нена**ан, непребит от скапаните им гнусни гета?
  Напротив в 99% като съм минавал през “гетото” до нас нищо не ми е ставало. А не се познавам с никой от там.
  Къде да живеят, като такива като теб ги гонят от всякъде?
• Не,такива като тебе са виновни,че не сме ги очистили или вкарали в правия път.
  Ако такива като мен са “виновни” да не бъдат нарушени елементарни човешки права и принципи, то аз съм горд, че оприличаваш мен на подобни хора.
  Но не смятам, че тези същите хора са виновни за това, че ромското население не е “вкарано в правият път”. Точно обратното расистите, тези на които се опитваш да се правиш, са виновни за това, че циганите нямат надежда, а от там и образование, работа, жилище, че понякога падат под моралните си норми за да хранят децата си, че поколенията с времето губят тези норми и ако не се спре това кощунство на твоите идоли, ще има още много защо да ги мразите.
  
• С меки похвати само с педераси се работи,с тия диваци… тоягата и бои.
  Тоягата е най - лесният и най - глупавият похват!

За мен расизмът не е път за решаване проблемите на циганското общество, ще съм луд да кажа, че няма такива. А какво е вашето отношение?
П.п. Очаквайте в понеделник началото на новата ми инициатива - опознайте блогърите, която ще стартира с интервю с Ангел Грънчаров.

Без мен явно няма да мине в играта почната от Майк Рам.
Само дето малко, ще се оправдая с принципа на счупеният телефон и леко ще изменя правилата. Пак ще съм сам на самотен остров, пак ще трябва да си избера 7 албуми, които мога да си взема да слушам (на плеър със слънчеви батерии). Разликата в моята игра ще е че съм се озовал на тоя остров след пълната разруха на света, причинена от война между петролните магнати и армията на Македония, която единствена се е осмелила да надмогне финансовите си интереси. Та резултата е един останал човек (АЗ!) и една неизвестна жена някъде да открива Америка (леко сексиско излезе…). И тоя аз мога да пренесе във времето тези 7 албума, които да определят културата на новото човечество. Така е млад съм, фантазирам…..
Ето и техническата характеристика на играта:

Играта e започната от Майк Рам на Сребърната планина

Любезно ме поканиха Virа & Kanew

Ето моят избор (музиката, без която не мога):

Eminem - 8 mile, заради Lose Yourself
Горната песен не веднъж ме е събуждала, а в даскало, а по пътя.

Beatles - някой комплексен албум от хитове.
Като по - малък ги слушах - имах един диск с двайсетина техни хита, почти всичките ги знаех на изуст. Много харесвах Yesterday. Скоро не съм слушал техни песни, но ако ще градя културата на “новите хора” няма да се мине без тях.

Album: Away from the Sun
Artist(Band): 3 Doors Down
Заради Here Without You Него ще го дам на децата след 20 годишната им възраст, за да не си пълнят от лапета главите със любов.

Тука вече запецнах - новите албуми все още не са се утвърдили и в повече случаи имат само по една, две свестни песни.. А от старите харесвам само баш хитовете. Смятам, че и едно време е имало толкова хубава музика, колкото и днес, но просто за днес се помнят само най - хубавите песни от всичките години и се създава погрешна илюзия (същото мисля и за филмите). Затова реших да не се занимавам с албуми, а да си направя свои дискове с колекция от стари хитове, които събирам.

Предполагам, че ще се напълнят 4 диска с mp3-ки от тези песни ТУК. Ще добавя и на Веско Пантелеев - Ку-ку Бенд - Вечерай, Радо, защото не ми се представя света без смърт, а тази песен дори без историята на изпълнителя е много силна.

Предизвиквам Empire, Egasimus, Velqn и Петър на дуел. Офф да продължат играта, обърках се.

Колко от вас са си задавали въпросът как и защо е възникнал блогът като форма?
А колко от вас намират нещо интересно в блоговете, което не могат да намерят на други места.
Може би има обяснение защо хората, които влизат в блогове в България не са повече от 2000.
Ние, респективно блогърите, се изживяваме в разнородни амплоа, с различни цели. Някой се правят на журналисти (вместо това може да четете вестници, или да гледате ТВ, да слушате радио, да посещавате специализираните Интернет сайтове), други просто изразяват лично мнение по някой наболял проблем (мнението на далеч по - авторитетни хора, може да се намери в гореописаните медии), трети поставят дискусии (е па затова са форумите), четвърти си говорят за личният живот (абе вие приятели нямате ли, да им се оплаквате или те на вас?!?), четвърти пък са политици или известни личности и пишат заради “феновете” (1. такива в БГ почти няма; 2. Вземат хляба на интервюиращите)… Дори вече и намирането на интересни неща в мрежата е работа на svejo, digg и тем подобните… И пари няма в тая работа. Стига бе, даже думите с корен блог не са записани в българскяит адд - он във firefox..
Защо обаче пиша ще питате, след като не виждам смисъл в блогването? По принцип, за реклама (на форума ми). А и честно казано ми харесва да развивам тези си способности, които явно не са особено почит в ДНК-ато ми. Харесва ми да си говоря на ти, или да споря със хора от всички възрасти и професии. Харесва ми , че не трябва да стоя с часове пред телевизора, или пред компа за да науча някаква информация. Вярно хората, които се занимават с това са професионалисти и умеят много по - добре да ми ангажират вниманието, да ме зарадват с технични анимациики и т.н. Но те могат и да маниполират, а поне сред болшинството от блогърите моралът се е запазил. Едно е да слушаш идеалист, понякога с талант, с развито мнение, съвсем друго е съседката да ти мърмори за политика. За чертите на блогърите статии бол…
И все пак аз ще продължавам да отделям по час и повече на ден, за да чета блогове, просто защото ми харесва!

П.п. След статията ми за Демокрацията и “Защо да ме четете” имах период на завишени посещения, нооо всяко чудо за 3 дни…

Баташкото клане

Става необходимост д